Отиди на страница:
"..докато най-после пролича, че неясният термин ВЕРЕНИ, който не се среща в тюркските календари, е означавал година на Дракона..." Може ли някой от историците - приложници тук да ми поясни какво на историко-приложен език означава нещо да си "проличи"? - А иначе Добрев наистина учудва с пренебрежително-кроткия си тон. Явно верно се е засилил към учебниците... |
Абе, това историята било голем купон като нАука...  Като гледам с какви факти и аргументи се борави... Ша зема да повярвам на астрологията на Кайлито.  |
| Ясно е, че не е съвсем издържано да приемем за рождена дата на Българската държава 165г., само въз основа на датировките в "Именника...". Но още по-ясно е, че е глупаво да продължаваме да считаме за такава 681г. или 680г. Все по ясно става, че Аспарух не е извършил някакви велики преселения и основаване на нова държава, а просто за първи път е включил Мизия в територията на българската държава основана (или по-скоро възстановена) от Кубрат през 635г. И може би точно това трябва да пише в учебниците по история, като за предишните български държави също има отделено специално място, но с необходимите уточнения че сведенията за тях не са съвсем точни, макар и да е сигурно че ги е имало. В "12 мита от българската история" Божидар Димитров развива една интересна и съвсем приемлива теория, че действията на кан Кубрат са били съгласувани с Византия и личния му приятел император Ираклий, и че създаването на Кубратова България е съвместен българо-византийски проект. И в продължение на близо половин век България и Византия са стратегически съюзници, при това извличащи доста взаимни изгоди от този си съюз. Просто Византия е имала голям интерес да има на северната си граница една стабилна приятелска държава, която да я пази от постоянно прииждащите варварски племена. А това което се е случило през 680г. е разпадането на този съюз, било заради желанието (или необходимостта) на кан Аспарух да присъедини към България територията на юг от Дунава, било заради някакво действие на Византия. |
| Максимин Тракиеца е бил българин, понеже така пише в зографската хроника!? Ми то цар Асен Стари в изворите е останал като владетел на куманите отсам Дунава, а целокупното българско население в Мизия го наричат кумани, барем до Борилово време. Кандидат е българска титла, възприета в римската армия!? Кана сивиги е латинска с латински "чисто и просто"!? Сега някой да не каже, че в безсилието си да оборим доводите ставаме саркастични, но преди време аз проследих етимологията на Инка Виракоча и категорично доказах, че всъщност това е българския княз Иванко Вирикоча, който достигнал с флотата си западните брегове на Ю.Америка. Категирично за тази теза говори факта, че древните инки имат леганда, според която от запад са дошли високи светли хора с бради. Хубаво е човек да не робува на авторитети, но да се омаловажава труда на В.Бешевлиев и да се оборва с подобни аргументи е просто гнусно. |
Сетих се!| Цитат от съфорумника Forza NATO: "..докато най-после пролича, че неясният термин ВЕРЕНИ, който не се среща в тюркските календари, е означавал година на Дракона..." Може ли някой от историците - приложници тук да ми поясни какво на историко-приложен език означава нещо да си "проличи"? - Не съм историк, затова няма да обясня, а само ще изкажа плахо предположение. - Някой (не непременно г-н Добрев) може да си е спомнил израза "Un ver vert dans un verre vert" ("Зелен червей в зелена чаша"  , преподаван в реалните гимназии като пример на френска скоропоговорка. Спомнил си е, че "ver" значи червей. А пък китайците по празниците си правят картонени дракони, приличащи на големи червеи. И накрая, може би е направил и справка, че годината 680г. е била "година на дракона". |
| Капка Георгиева-В учебниците трябва да има раздел за тракийската цивилизация като протобългарска култура и органична част от българската история |
| Този историк не е сериозен, щом чете "именника" като точен ист. източник. Както мнозина отбелязаха, този документ не може да се чете едно към едно, щом като някой владетел в него живее 300 гг.. По същия начин, никой нормален асириолог не чете едно към едно първата част от Списъка на шумерските царе (и там по-древните екземпляри живеят по триста и повече години, при това преди и след Великия потоп). Скандинавските народи и тяхната средновековна историография (Земният кръг и Деянията на датчаните) също пазят мъгляви спомени за цели поколения съмнителни легендарни крале, които никой днес не вкарва в учебниците по история. Ами китайската история на първите династии - същата мъгла, с полу-императори, полу-богове, полу-стихии, вторично "историзирани" от конфуцианските историци. Ами Стария завет - връзката му с реално възстановимите исторически събития често е като между "Нибелунгите" на Вагнер и Великото Преселение на Народите. Изобщо, такава мъгла е най-обичайният случай на "историография", извън гръко-римската традиция. Мисля, че да четеш Именника на българските ханове безкритично е като да търсиш къде точно е заседнал Ноевият ковчег - а именно, шарлатанство. Много жалко и много типично, че нашата казионна историография и Първанчов са го подкрепили. |
| Мисля си, че ако има за какво да иронизираме сторонниците на "българите - люлка на цивилизацията и държавността", то гръцките, македонски, албански и прочие историчари са още по-подходящ обект за ирония... |
| Колега анонимен44, че то е ясно къде е заседнал Ноевия ковчег. На планината Арарат, къде 4500 метра надморска височина. Не пускат никой на него, за да не стане известно наличието на каробния дневник на Ной, писан на чист български. |
| Г-н Каруцар, относно въпросите Ви що е Държавност и Държава Ви препоръчвам да ползвате съответните речници, ако ли не притежавате такива, може да си ги закупите. Те са общодостъпни. Относно третия Ви въпрос: Възможно ли е една държава да съществува 515 години и за нея да не остане нито едно писмено свидетелство, в което тя да е обозначена именно като държава? ОТГОВОРЪТ Е ДА!!!, разбира се. Посочете ми писмен източник в който се споменава за съществуването на държавите, принадлежащи към протоиндийската цивилизация от долината на река Инд? Забележете, става дума не за една държава, а най-вероятно за група държави, за които няма абсолютни никакви писмени сведения. Това не означава, че такива сведения няма да бъдат открити в бъдеще. Същото важи и за българската държава на север от Черно море. Позволявам си да спомена, че до археологическите разкрития през 20 век., повечето “сериозни учени” изобщо не са обръщали внимание на откъслечните сведения, съдържащи се в древногръцки извори относно древната Минойска цивилизация. По-нататък Вие пишете: “поне аз не съм виждал някой да пише, че Скития (разбирай земите на север от Черно море е първата държавност в Европа”. Аз също, г-н Каруцар! Това кой Ви го каза? Ако не ме лъже паметта в една от първите си книги проф. Добрев пише, че титлата на древните български владетели би следвало да се чете “КАННАС ЮВИГИ” В превод: “от бога поставен владетел”. Би могло да се предположи (подчертавам предположи), че славянската титла “княз”, произлиза или има общ корен (нещо характерно за много думи в индоевропейските езици) с титлата КАННАС. Това ми се струва много по-вероятно отколкото възприетото в славянските филологии тълкувание, че “княз” като дума от неславянски произход, е преиначена заемка от германското “KUNING”. |
| За Арарат и корабния дневник съм съгласен еднозначено, драги Iezuit. Но че трябва да бием чуждите фалшификатори, не съм съгласен. Човек трябва преди всичко да бие по глупостта у своите, и у себе си самия - това е единственият път към подобрение. Добавка: Казват да включим "новата стара история" на Бг в учебниците. Добре, но какво да пише в този раздел? Тъжната истина е, че ние не знаем почти нищо сигурно за този период - както не разбираме и бъкел прабългарски език, така че даже не можем да го класифицираме. Мъгла, мъгла, мъгла. Трябва да се преподава това, което се знае като факт. Пак повтарям - византийците са били повече "ромеи" ("римляни" , отколкото ние сме "българи". И в това няма нищо лошо. Защото нацията не е извечна - тя си е конструкт, и то винаги свързан с множество недоразумения, от които името е най-малкото. Проблемът е, че нашите нямат никакъв вкус към хумора на историята. |
| Приемайки исляма, българският владетел е потърсил политическа подкрепа от арабския халиф в борбата си срещу Хазария. Това е станало около 820 г. Трябва да се отбележи, че мохамеданската религия не е била приета от всички българи, което е довело до множество граждански войни във Волгокамска България. Сто години по-късно от споменатия съдбовен момент българският владетел Джафар изпраща представители в столицата на халифата с молба да му бъде оказана парична помощ за строителство на крепости в защита от хазарите, а също и да му бъдат изпратени учители за укрепване и разширяване влиянието на мохамеданската религия в царството . Халифът откликнал на молбата и изпратил делегация. Сред пратениците на арабския владетел (тръгнали от Багдат на 21 юни 921 г. и пристигнали при българите на 12 май 922 г.) е бил и неизвестният за историята Ахмад ибн Фадлан. Въпреки, че науката не знае много за личността на този арабски специалист по религиозно право, той е допринесъл доста за добиване на информация за културата, законите и бита на волгокамските българи, чрез своя пътепис Пътешествие до Волжска България, писан по време на мисията. Оригиналният термин, даден от Ибн Фадлан е 'сакалиба', който тука е преведен като 'славяни'. Обаче, по това време славяните все още не са се били установили в района на Средна Волга. Както ще видите от главата "ПРИ СЛАВЯНИТЕ", за Ибн Фадлан думите 'българин' и 'сакалиба' са взаимно заменяеми. Царят Алмуш е наричан ту 'цар на българите', ту 'цар на сакалиба'. Държавата, обаче, е винаги 'България. Не съм запознат с детайлите защо 'сакалиба' е приравнен със 'славяни', но у David Lang, (стр. 29 на неговата книга 'The Bulgarians', 1976) се натъкнах на още едно несъотвествие на 'славянската' хипотеза: There exists a Persian geographical treatise called Hudud al-Alam or 'Regions of the world', written in AD 982, which gives an illuminating insight into the way of the Slavs, as well as that of other peoples of the Near East and Russian regions. The anonymous Persian geographer has a special discourse (Chapter 43) on the Slavs or Saqaliba. In the translation of the late Professor Vladimir Minorsky, we read: 'The people live among the trees and saw nothing except millet. They have no grapes but posses plenty of honey from which they prepare wine [i.e. mead] and the like. They posses herds of swine which are just like herds of sheep. They burn the dead. When a man dies, his wife, if she loves him, kills herself. They all wear shirts, and shoes over the ankles. All of them are fire-worshippers. They posses stringed instruments unknown in the Islamic countries, on which they play. Their arms are shields, javelins, and lances. ...They spend the winter in huts and underground dwellings. They posses numerous castles and fortresses. They dress mostly in linen stuff. They think it their religious duty to serve the king. They posses two towns.' Our learned Persian is apparently wrong in thinking that the ancient Slavs were fire-worshippers, though there is evidence of a cult of the sun. ... т.е руснакът търси 'грешката' у персийския географ. Иначе сведенията на Худуд ал-Алам за просото, за медовината на сакалибите може да са взети от самото Ибн Фадланово описание на Волжска България. Затова приравняването 'сакалиби' = 'славяни' според мен е под съмнение, и би било по-добре, ако българския превод бе оставил непреведена оригиналната дума 'сакалиба'. Забележете също, че Ибн Фадлан споменава многократно думите 'тюрки', 'тюркски' при описанията му на огузите, на печенегите и башкирците: "... озовахме се при племето на тюрките, известни още с името Ал-Гузия [т.е. огузите]"; "... това [башкирците] бяха най-лошите тюрки и най-мръсните"; "Печенеги: това е тюркски народ. Те са езичници и имат много овце". Когато, обаче, Ибн Фадлан достига Волжска България, всякакви споменавания на тюрки секват. Той говори само за 'булгари' и 'сакалиби/славяни'. |
| Българи юдеи Престолонаследник на трона на Велика България след смъртта на Кубрат става неговият първороден син Боян (Бат Боян). Държавата е поделена административно между петте братя - Боян, Кубер, Котраг, Испор (Еспер Рикс, Аспарух) и Алцек. Само няколко години по-късно Испор , поради несъгласие с политиката на Боян, се отцепва и започва да управлява Дунавска България самостоятелно. Някои средновековни автори смятат , че причина за това е допускане на хазарска династия (сроден народ с българския) в управлението на държавата от страна на Боян. Каквато и да е причината, един е резултатът - разцепване на България на парчета. Боянова България (Хазария) просъществува до средата на X в. когато е присъединена към Киевското царство, а множество от населението й се разселва из цяла източна Европа. Стотина години по-рано (около 810 г.) в Боянова България се извършва смяна на държавната религия - поданиците й приемат юдаизма. Така огромен брой българи стават евреи по религия. Днес потомците на тези "хазари" са основният клон(90%) от еврейството - ашкеназите. Ашкеназите говорят езика "идиш", който е смес от старобългарски и старогермански ("готски" . Очевидно е , че те нямат родова връзка с библейското давидово племе, а са евреи само по религия и българи+хазари по род. |