Отиди на страница:
| Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Хинканосян Институт по древни цивилизации. Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София. Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилни имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1, 2/, известните прабългарски думи /3/ и най-употребяваните думи в хинди и санскрит /4/. Анализ на резултатите: Електронна версия на телефонния указател на София е подложена на компютърен анализ на две нива:- 1. Статистически анализ на честотата на срещане на фамилните имена. 2. Извличане на извадки съдържащи определена последователност от букви или корени на думи. Специално за целта са създадени 2 компютърни програми. С тях са анализирани 350000 фамилии, като е определена честотата на срещане на всяко от общо 18100 различни фамилни имена. Срещат се много фамилни имена, чиито корени са безследно изчезнали думи от явен прабългарски произход. Разгадаването на техния смисъл е най- интересната задача на това изследване. Това е възможно само чрез подлагането им на лингвинистичен анализ, чрез паралели с езици, сродни на прабългарския. Изводи: Фамилните имена с най- висока честота на срещане са от библейски произход, следват фамилиите от славянски произход. Най- рядко срещани, но най-многочислени са различните фамилни имена от прабългарски произход, означаващи професия, особеност или прякор на главата на фамилията по времето на въвеждането на фамилните имена. По- малобройни са фамилните имена, чиито корен е малкото име на главата на фамилията. Заключение: Проведеният компютърен анализ показва, че в разговорния български език от началото на XIX век са се използвали многократно повече думи от прабългарски произход, отколкото сега. Те може би са били дори по- многобройни от думите от славянски произход. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език /5/. Демонстриран е механизма, по който те са навлезли в турския език. |
Чичо Фичо.. [Златен][203] 24.3.2005 г. 15:27:25 На финикийски. To и древните Македонци са говорели на македонски  |
| Изглежда първия път съм прочел малко небрежно статията. Възприех я като поредното историческо упражнение на тема колко сме велики и даже малко се развеселих от "аргументацията", която ми напомни други времена. Но като я препрочетох, се поуплаших. Амa тоя си е направо опасен! Цитирам: "Ето защо главният проблем сега е не толкова да се правят конференции, колкото да се изисква от авторите на учебниците да спазят посочените указания" - т.е. да включват тези "исторически факти" в учебниците. Така де, какви обсъждания! И тоя учен, дето смята за най-голямо предимство на теорията си че се базирала на един източник, взел да ми командва как да се пишат учебниците! Егати абсурда. Утре ще дойдат откачалките от Канал 2000 и те да влизат в учебниците. Че може и Еволюционната теория да подхванем, а часовете да почват с някоя и друга молитва. |
| СХОДНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ В БЪЛГАРСКИЯ И НЕПАЛСКИЯ ЕЗИК М. Попганчева, Т.Ялъмов Институт по древни цивилизации; Цел: Изследване на непалския език и установяване на наличност на сходни думи и изрази с българския език. Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена на българите и запазили се до днес в непалския език. Търсене на паралели на религията на индо-ираноезичните народи и религиозната система на прабългарите. Материал и методика: Направен е сравнителен анализ на думи и изрази от непалския език /1/, който принадлежи към индо-европейското семейство езици, от групата на индийско-иранските езици. Езикът непали бе избран, поради близостта му със санскрит, хинди и изключително богата религиозна терминология, включваща древноведически божества и ритуали. Намерените сходни думи и изрази, позволяват да се направят паралели с религията на ирано-езичните народи изповядващи религиозни системи изградени върху ведическата религия /3/. Сравнявани са непалски думи и изрази с остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София /2/. Анализ на резултатите: На този етап на разработката са намерени около 500 непалски думи и изрази с идентично или близко значение в съвременния българския език. Според получените резултати непалските думи и изрази могат да се разделят в две групи. Първата група са непалски думи, които са идентични или близки по значение с известните редки думи в българският /4, 5/ и известните прабългарски думи /6/. Част от тези думи разкриват или дават по-точно значение на онези български думи, които имат "неизвестен" или "спорен" произход. Те са от областта на бита, държавната иерархия, професиите и др. Втората група непалски думи са свързани с религиите, които са господствали в този район, започвайки от ведическата религия, зороастризма, будизма и др. Допълнителното ономастично проучване на тези непалски думи показа паралели в българските фамилии и древната религиозна система на прабългарите. Изводи: Намерени са многобройни непалски думи и изрази /около 500/, които разкриват или подтвърждават значението на много остаряли и рядко използувани български думи. Уточнено е значението на някои стари български фамилни имена, свързани с изчезнали професии и религиозни системи от предхристианския период. Заключение: Получените резултати за паралел между непалски и български думи в областта на религията, бита и държавната иерархия, са в подкрепа на тезата, че българският език е от иранската езикова група. В съвременният български език са запазени стотици древнобългарски думи, което е много повече, от приетото до неотдавна схващане, че те са само двайсетина. Изследването трябва да продължи, за да се разкрие целият масив от сходни думи и изрази в непалския и българския език. |
| А така, знаех си аз - български и пущу - два езика, два братя! Аз вчера нали ви обяснявах, че българите са част от ханзите в Пакистан и Афганистан (не случайно "хан-зи"*), които пък са били част от армията на Александър Македонски, за който едва ли трябва да отучняваме, че е българин. Автохтонни сме, братийа! Просто се връткаме около Черно-Аралско-Каспийско морета като гламави. По тоя път и нафтата ше дойде, глейте! - * Оттам и Хан-зата - тогава северогерманските българи още са помнели корена си. Ханза Росток е наш отбор, сега ще правят филиал в Плиска. |
| Г-н Пъндер, значи намирането на черепи е доказателство за наличие на население, но не и на държава. Библията е исторически извор (и то много систематизиран и подробен) и като всеки такъв предполага изследване и критичен анализ. Такъв е и именника (особено за времената от Кубрат насетне), но човек не може да приема всичко без да отсее. Разбира се, аз не вярвам, че Матусалем е живел 960 години, както не вервам и 300 години на Авитохол. Къде видяхте противоречие не знам. Чел съм за изследвания на руски археолози по курганите на север от Черно море. Останки от жилища, посуда, грънци и наличие на гробове доказва наличие на материална култура, но не доказва наличие на държава. Аз категорично смятам, че по времето на Кубрат е имало държава и държавност. Всички извори еднозначно говорят за това. Е не е била като днешна Германия, но определено, има характерни елементи като що годе установена територия, някакви граници (със всичката условност на това понятие за онзи период), дипломация, признаване и комуникация с тогавашната велика сила, поне като жестове, бюрокрация, сключване на договори, вкл. и такива, които уреждат права на поданниците на чужда територия, постоянна и що годе от градски тип столица, йерархия в по-развит от племенния вид, институции (вкл. и титлите, за които се писа по-горе са утвърдени тогава). И уседналост. Пак казвам, не е еталон за държава в класически вид, но има достатъчно индикации за да може да приемем, че това е по-сложна от племенна структура. В предходни периоди просто няма данни за подобно нещо. За вождове, за воини, влизащи с бойците си в армиите на тоя или оня- да. За набези насам натам - да, но толкоз. Не че не ми се иска, но просто няма. Не мога да приема, че непрекъснато местени насам натам станове е представата ви за държавност. А как по черепите различавате българи от скити, хуни, хазари или сармати не знам. Съжалявам, но репликите ви не ме убеждават дори на йота в защитаваната от вас теза. Разбира се, че ще използвам каквото мога и знам в подкрепа на тезата, която ми допада. Нали не очаквате да защитавам теза, в която не съм убеден? Нямам нищо против, ако след 2 дена някой открие древна столица на българите с надписи, които ясно да обозначават кой е бил там и какво е правил, но уви по настоящем такива просто няма. Или свитъци, съдържащи доказателства в тая насока. Има догадки, предположения, хипотези и откровенни измишльотини, но няма дори грам категоричност. Иначе просто нямаше да има спор. |
| Уважаеми, г-н Пъндер! Смущава ме факта, че Вие приемате "Именика" като творение на българския държавнически гений, а не рачите да приемате т.нар. "Египетски" надписи. Те НЕ СА "египетски". Те са - просто СА - български. Българинът Ехнатон Атланта е прародител, по съребрена линия, на българина Дънов. Паневритмията е танца на Нефертити - царицата-еталон за българщината в женски род, и то за хилядолетия напред. Оттук иде и древната българска мъдрост "не врат, ами шия". Що се касае до Библията, то разходете се до книжарницата на "Кристал". Там един млад автор с родолюбив патос е писал, брисал и естествено категорически доказал чисто българския произход на Библията! Довечера ще имам честа да Ви цитирам точно автора и творбата. |
| ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ В РАЙОНА НА ГРАД САМАРА Т. Ялъмов Цел: Проучване работата на самарските археолози, открили през последните години нови археологически паметници от VІІ - ХІІ век в района на гр.Самара, център на южната част на Волжска България. Материал и методика: Използуван е обширен археологически, епиграфски и исторически материал получен от самарските археолози и други специалисти /1, 2, 3/ през последните години. Автора на съобщението е посетил през октомври 2001 г. Самарският краеведчески музей "П. Алабин" и се запозна с работата на водещи археолози - Кочкина А., Сташенков Д. и други изучаващи паметниците на Волжска България. Материала е допълнен и с нови изследвания направени в България: епиграфски изследвания /6/, лингвистични разработки /7/, анализ на религията на прабългарите /8/. Анализ на резултатите: На територията на Самарска област от 1995 година се реализират следните програми: "ВЪЗРАЖДАНЕ", която е в рамките на Регионалната програма за национално-културно възраждане на народите на Русия и културологичната програма "ПОЛДЕНЬ. ХХІІ ВЕК". Програмите подпомагат провеждането на археологически изследвания на градовете на Волжска и Велика България, организирането на международни археологически конференции/4, 5/, производство на учебни видеофилми /10/ и други проекти свързани с изследване периода на ранното средновековие. Край гр. Самара се е намирал един от най-големите градове-крепости не само на Волжска България, но и на средновековна Европа - т.н. Муромско градче /истинското му име не се знае/. Крепостните стени са ограждали площ от 150 дка, а целият град заедно с прилежащите занаятчийски работилници е заемал площ от 400 дк /1 /. Материалите от разкопките на този и други градове, от проведените конференции, все по-ясно разкриват значението и приноса на Волжска България за развитието не само на този район, а за стопанските й връзки по Великия Копринен Път с по-отдалечени райони, като Кавказ и Централна Азия /9/. Тези изводи се допълват и с новите резултати от българските изследователи на културата на Волжска България, направени в България. Все по-пълно се разкрива изключително високата култура и приноса на българите от доислямска Волжска България. Изводи: Обединяването на усилията на много специалисти от различни области на историческите и други науки върху ранносредновековният период на културите в района на Поволжието и Самара, работата по голями национални и регионални програми вече дава своите резултати. Появяват се все повече обобщаващи работи, разкриващи връзките между различните култури в пространството и времето, като немалка част от тях засяга историята на Велика и Волжска България. През последните 7-8 години са открити много нови паметници на Волжска България, които много по-пълно разкриват културата и значението на Волжска България през двата и периода - VІІ - Х век, предислямски и Х-ХІІ век - ислямски. Публикувани са нови данни показващи изключително високото цивилизационно ниво на Волжска България през VІІ - Х век, преди въвеждането на ислямската религия. Заключение:Необходими са по-тесни връзки между специалистите работещи по национални и регионални програми за изследване историята и културата на Волжска България, както в Русия, така и в България. |
| АЗ ВСЕ СИ МИСЛИХ ЧЕ КОМИНТЕРНА Е ОСТАНАЛ В ХХ-ВЕК, АМА ЯВНО СЪМ ГРЕШАЛ. Engels, ТЕЗИ СА ОТ ТАМ НАЛИ? |
| "ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА. АВИТОХОЛОВА БЪЛГАРИЯ. ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ОТ КАВКАЗ И ВОЛГО-УРАЛИЕТО. ИДЕЛ, ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ". Дата на провеждането: 21-23 март 2005г., гр. София. ПРОГРАМА НА ВТОРАТА СЕСИЯ НА ОБЩОБЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 21 МАРТ 2005 Понеделник 13.00-13, 15 – Откриване на Втората сесия на НПК 13, 15 –13, 40 – Вл. Цонев – Лемурия, Атлантида и древнобългарската предпотопна цивилизация по нашите земи. 13, 40 – 14, 00 – доц. д-р Иво Кременски – Гените на българите и цивилизацията на Европа. 14, 00 – 14, 20 – Н. Кафтанджиев – Атланската цивилизация на Балканите и Златната цивилизация – една догадка. 14, 20 – 14, 40 – ст. н. с. Йордан Табов, Ал. Мошев – Българите в Троянската война. 14, 40 – 15, 00 – Почивка 15, 15 – 15, 40 Емил Костадинов - Пелазги, траки, българи. 15, 40 – 16, 00 – Киряк Цонев – Произходът на “северите” 16, 00- 16, 20 – Китов 16, 20 – 16, 50 – Филм на Китов 16, 50 – 17, 30 – Филм за Волжска България 22 МАРТ Вторник 9, 30 – 9, 50 – акад. Миши Юхма – Чувашия – Волжска България в контекста на световната история. 9, 50 – 10, 15 – д-р Явор Шопов – Българската държавност през вековете 10, 15 –10, 40 – доц. д-р арх. Светлана Гологачева-Пенева – Жилището по пътя на древните българи – знаци и символи. 10, 40 –11, 00 – проф. Фаяз Хузин – Татаристан – Градовете на Волжска България. 11, 00 – 11, 15 – Почивка 11, 15 –11, 30 – М.Караджов – Днешните ареали на българите от Поволжието. 11, 30 – 11, 50 – доц. Т. Ярулина – За герба на Волска България 11, 50 – 12, 10 – Хр. Маджаров – Скитник-евреин под небето на Тангра. 12, 10 – 12, 30 – проф. дан Марг. Харбова – Символи във Волго-Уралието и хипотетичната им връзка с бълг. Етнос 12, 30 – 12, 45 – Т. Ялъмов – Български топоними и етноними по пътя на България 12, 45 – 13, 00 – Галя Маджарова – Амазонките в бълг. история 13, 00 – 13, 30 Почивка 13, 30 – 13, 50 – С. Куприянов – Тангра в митологията на народите 13, 50 – 14, 15 – Таню Танев – Опит за преглед на историите на двете Българии през погледа на един съвременник. 14, 15 – 14, 40 – д-р Албина Валиева – Татаристан – Съпоставка между Волжско-Българската и Дунавско-Българската лексика 14, 40 – 15, 00 – Мария Попганчева – Находки по време на експедиция “Индия-2004” 15, 00 – 15, 15 – Почивка 15, 15 – 15, 30 – доц. дфн Добринка Райнова – Религиозната обредност на старите българи според бълг. летопис “Джагфар тарихъ” 15, 30 –15, 45 – Бож. Алексиев – Волжска България 15, 45 – 16, 00 – Д. Шипковенски - Волжска България през средновековието 16, 00 – 17, 00 – Представяне на книгата на Вл. Цонев “Тайните на Евразия и древните българи” 23 МАРТ сряда 9, 30 – 9, 50 – чл. кор. проф. дин Ал. Фол – Траките през Античността. 9, 50 – 10, 15 – д-р Сергей Иванов – Древните българи след новата ера 10, 15 – 10, 40 – д-р Илия Илиев – Връзките между отделните бълг. държави след разпадането на Тюркския каганат и Кубратова България 10, 40 - 11, 00 – Боно Шкодров – Вознесенка...? Погребалния комплекс и съкровището – на Аспарух или на Светослав? 11, 00 – 11, 15 – Почивка 11, 15 –11, 40 – ст.н.с. Катерина Венедикова – Българите през средновековието в Мала Азия 11, 40 – 12, 00 – Васил Томов – За същността на българите във времето 12, 00 – 12, 20 Симеон Нейчев – Великото преселение на народите в изследванията на проф. Юрий Рьорих и акд. Николай Рьорих. 12, 20 – 12, 40 – Ст. Хвърчилков – Български думи в турския език. 12, 40 – 13, 0 п- Закриване на Втората сесия на НПК Най-добрите доклади ще бъдат публикувани във втория сборник "Вековечна България" За повече информация или предложения към организаторите на конференцията можете да телефонирате на следните номера: 02/8221611 и 02/8221618. г-н Иванов или г-н Цонев. |
| Аргументът с Индо-Сарасватската цивилизация не е много уместен, защото това е една от малкото световни цивилизации без писменост, ако не и единствената. Там основно свидетелство са параферналиите. Но достойна за умиление е фундаменталистката загриженост на "сарасватските" историци да опровергаят с такива наивни и оскъдни средства теорията за арийското нашествие (AIT). |
......... абе някой от комунистите ще ми обясни ли как така някаква кривокрака тумба дошла отвъд Дунав набързо построила каменен град-Плиска назначила разни областни управители/ не от БСП/ т.е. цяла администрация, качили се на конете, после изгонили няколкостотин славяни у полето/дн. поляци/и .........изчезнали в небитието.Пардон оставили една държава и благодарните аборигени я кръстили на тяхно име.........  ..да живее коминтерна....... |
АЗ ВСЕ СИ МИСЛИХ ЧЕ КОМИНТЕРНА Е ОСТАНАЛ В ХХ-ВЕК, АМА ЯВНО СЪМ ГРЕШАЛ. Engels, ТЕЗИ СА ОТ ТАМ НАЛИ? Правилно КОМИНТЕРНА е като материята никога не се губи само преминава от един вид в друг Както Фичо не спира да ближе задника на Г.Брат. Просто си е сменил работното място и сега се е преместил от Московския към Хамериканския задник. И както виждаме интеграцията му в Хамерика е напълно успешна. Професионалиста си е професионалист Това е то да си професионален гъзолизец Свалям му шапка |
Автора на съобщението е посетил през октомври 2001 г. Самарският краеведчески музей "П. Алабин" и се запозна с работата на водещи археолози АвторА на съобщението (Т. Ялъмов) да посети по-добре курсЪТ по функционално ограмотяване. |
| ТАНГРА – Върховен Бог THUNDER(англ.от келтски) – “гръм” ; TINGOR(кимр.) – клетва пред Бога DONNER(герм.) – “гръм”; Бог - гръмовержец КОЛЕДА – Празник на Българския Праотец КОЛЕД (келт.) – “празник” също HOLIDAY(англ.) КОЛОБЪР – жрец КАЛЛ – “мъдри” – обръщение към келтски жрец-друид. КОЛЛ – свещени знания на друидите КАНАС ЮВИГИ – свещена титла на Българския владетел КЕАН или КАНС – титла на келтски владетели КАННАС – “Пратеник на Бога” KONIG (герм.) – цар също KONUNG (сканд.) КАНАРТИКИН – престолонаследник КАНАРД (келт.) – престолонаследник, също и ТЕКИН РИГ – цар; окончание на имената на българските царе ИСПЕРИХ и ТЕЛЕРИГ РИГ (келт.) – цар също REX (лат.); РАДЖА (самскр.) -RICH (герм. и готски) – окончание на царски имена ДУЛО – името на Свещената Българска Династия ДУЛА (келт.) – скиптър ДУАЛ (келт.) – законно наследена власт ; наследствено право УКИЛ (ВОКИЛ) – име на знатен български род УКЕЛ (ВОКХИЛ) – високопоставено благородническо съсловие при келтите БОИЛА – основна българска благородническа титла БОИЛА – висш държавен функционер ТАРКАН – управител на област или град, или съдия ТАРГАД (келт.) – областен управител БАГАТУР – тежковъоръжен конник; старши боеначалник БАГАДОР (келт.) – келтски воин БАГАИН – младши военачалник БАГАИД (келт.) – войскови отряд ОНГЪЛ – укрепено място ONGL (кимр.) – укрепено място КАМПСИ – учител КАМПА – школа на друидите ЯНКУЛ – планетата Юпитер; Господарят на небесните светила ЯНГУ (кимр.) – “главен”, “голям” Историческите факти свидетелствуват, че не хуните, а сянбийците са изтласкали арийските народи от Средна Азия и са принудили българите да се преселят на изток. По време на споменатото българско преселение през II в. от Хр. със сянбийците е воювал известният кушански владетел Канишка.(39) Прокудени от Имеон, българите се заселват в земите между р.Дон и Кавказ. В арменската география “Ашхарацуиц” се споменават четири български племена, живеещи в тези земи: КУПИ-БУЛГАР, КУЧИ-БУЛГАР, ЧДАР-БОЛГАР и ОНОГХОНДОР-БЛГАР.(40) Там те основават нова държава, която впоследствие се разширява на северозапад, към земите на север от Черно море, и става известна като Старата Велика България. Първият и владетел е легендарният Кан Авитохол. АВИТОХОЛ значи “Син на сърната”(АВИ – “сърна”, ТОХОЛ – “син”), тъй-като според преданието той е бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските царе – свещеният летопис на българската държавност: “Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” Авитохол се възцарява в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец Четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 от Хр.(41) През V в. в съюз с хуните българите завладяват земите на Централна и Източна Европа, и изграждат могъщата Хунобългарска империя на великия Кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Приема се, че Кан Атила е от династията Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” През 453 г. по време на един пир внезапно почива Кан Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикват гнева на своите поданици - готите. Последните възстават срещу тях и империята се разпада. В неравен бой загива най-големият син на Атила – Елак. Загиват и други негови синове. Емнецур и Улцидур се заселват с отрядите си в днешна Северозападна България, а Ирник се изтегля в Малка Скития (дн. Добруджа). Оттам нататък той възражда Старата Велика България. Скоро след разпадането на Атиловата империя в Централна Европа също започва да се споменава името на българите като организирана военна сила. Това показва, че като основен държавотворен народ българите са заемали средищната област на Атиловата империя – Панония. През 515 година българският владетел Виталиян повежда обединените войски на хуни и българи срещу Византия, като достига до Цариград. За да се защити, император Анастасий изгражда наречената на него Анастасиева стена.(44) През следващите десетилетия българите завладяват значителна част от Балканския полуостров и образуват основното население в днешните български земи. Според Равенския космограф, съставен през VI в. “В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят.”(45) Още през 507 година българите се заселват в Македония, наречена Долната земя Охридска – на името на свещения за българите град Охрид.(46) През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашават Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст почива нейният последен владетел – Кан Кубрат. На смъртния си одър той заклева синовете си да бъдат единни като сноп стрели, да не се делят един от друг , за да запазят силата на Царството. И те успяват да изпълнят Завета му. Най-големият син Бат Баян остава със своята войска да брани столицата Фанагория, а останалите изтеглят българските племена към нови земи. С основната част от българите Исперих се насочва към делтата на Дунав. След решителна победа над Византия Кан Исперих завладява Мизия, където основава новата българска държава със столица Плиска. Неговият лик е увековечен в свещения за нас българите барелеф – Мадарският конник, изсечен в скалите над Мадара – главното българско Светилище. Оттук нататък продължава познатата история на Дунавска България. Това е истинското минало и родословие на Българския народ, нищо че все още е достояние на ограничен кръг будни българи. Всичко друго е плява, написано от и за начетени маймуни, както обичаше да се изразява един велик човек... |
| Майн Фюрер, на следващата конференцеа да не заборавите да поканите за сказка Чичо Фичо и останалите гореподписале се безродници и родоотстъпници. Инак техните идеи ша останат само в ефира, респ. зян. Добре е, че я пусна тая програма и по-често им я пускай, та да знаят, че тоа път нема лабаво. Навремето Ганчо Ценов осъди фалшификаторите на българската история. В присъдата съдът се мотивира така: "Законът трябва да се приложи... заради България, защото този морал се втълпява на нашата младеж и защото така възпитаната българска младеж ще погуби България" Ний не се вслушахме в предупреждението и неколко поколения така се изпортиха, че замалко да затрием дръжавата. Изкарахме се синове на митохондриалната Наташа, родена Фархи, и на ататюрк, както писАх вече. Но понеже сме най-древната цивилизация, ша преодолеем и тоя родоотстъпнически нагон, както сме го правили на неколко пъти вече.  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 24/3/2005 г/ 16:27:29 |
чорбаджи Мичо Байзадето [Напреднал] от Bulgaria Общо мнения: 70 Татаристите си мислят, че българите са "тюрки", както македонистите си мислят, че македонците са "славяни". Тази антибългарска теория я създадоха не българите, а австро-унгарците и руснаците. Германците също я възприеха, а турците съвсем естествено я поддържат, за да си удължат покрай българите историята поне с 1 хилядолетие и повече. Гърците потриват византийски ръце, въпреки че знаят, че това не е истина. Работата е там, че българските "учени"-храненици на горните, разпространяваха тая лъжа със завидно усърдие, вместо да я отхвърлят и да отворят очите на гореизброените. Или поне на тия, които бяха благосклонни към българите. Това правеше навремето великият Ганчо Ценов в Германия, но беше забранен. Сега тая работа трябва да се оправи не толкова с гюрултия, колкото с постоянство и единодействие, а не с "научни" междуособици. Автохтонната теория и Памирската теория за произхода на българите трябва да се помирят. Един спокоен анализ на двете показва, че те не само, че не си противоречат, но се допълват. Това става веднага ясно, след като се разбере, че българите не са някакво си мигриращо племе, а голяма народностна група, която е заемала огромна територия и която в отделни исторически периоди се е движила и мешила през хилядолетията. Тия, които са наблюдавали отстрани българските народи, са ги наричали с най-различни имена и прякори, често пъти обидни, в резултат на ужаса и респекта, който са имали пред тях. Това въобще не трябва да ни притеснява и не може да служи като аргумент, че става въпрос за различни народи. Факт е, че едни и същи герои в едни и същи исторически събития са наричани от различните древни автори ту Българи, ту Хуни, ту Скити, ту Мизи, ту Траки, ту Илирийци, ту Готи, ту Авари, ту "Славяни" даже. Всичките тия след Атила "изчезнаха", защото се нарекоха Българи, и като такива те са Арийци. Нито едни от тия изброените обаче не са Тюрки, без да влагаме лош смисъл в понятието Тюрки. Най-вероятно е, Тюрките да са възникнали на контактната зона, в която Българската народностна група се е мешила с други азиатски народи. Следователно Тюрките имат нещо общо с нас, но не в смисъла на Пантюкистката им теория. Обстоятелството, че част от Българите приемат през 8-10 век Исляма от Багдадския халифат, въобще не ги прави тюрки, а просто Българи-мюсулмани.  |