Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Мама дорогая! Винегретик с майонезом, картошечка со сметанкой, грибочки соленые!, селедка слабосоленая иииии..... студень с хреном!!! Водочка само собой...   |
| Като гледам развитието на кулинарната тема, която създадох главно с цел да се обсъждат нещата ОКОЛО яденето, а не самото ядене, с печал отбелязвам, че никаква странична и красива асоциация не може да ми дойде в главата от руската кухня, съвсем различно от пражкото съчетание, например. И си помислих, защо - и си отговорих. Ами защото с руската кухня сме запознати само в домашна среда, а състоянието на т.нар. Общепит по времената, когато сме я вкусвали - нея, и единствено нея, не ни позволява да извикаме в съзнанието си някаква красива картинка. Колкото и да се мъча да си представя ситуация, когато пред мен на масата дими хубав гъст черен чай и в купата са натрупани апетитни пирожки от всички видове - със зеле, с гъби, с месо, ватрушки с извара и т.н., а през широките прозорци отвън греят кубетата на Василий Блажени - тц, не се получава, нямаше такова съчетание. Такова би се получило, ако са ме черпили с чай например, в караулната на солдатите, пазещи Мавзолея, но не се получи това - чинът ми беше нисък, все пак ... Въпреки това, има доста красиви картинки за извикване в съзнанието - напр. магазина за чай и кафе на ул. Кирова - впрочем, май той е и досега там, лукса на Елисеевския магазин на ул. Горки (ах, Боже, те имената вече са им други...) и само Жалба по младост може да те накара да се разнежиш при спомена за десетките доста семплички Закусъчни, Блинни, Кафетерии, Пирожни, Пирожковие и т.н. Впрочем, именно тази Жалба кара и до днес мои познати при случай да си спомнят с въздишка например менюто в професорската столова на МГУ, и т.н., и т.н.... |
| Картошку, капусту, морковку, горох, петрушку и свеклу, ох. Няма вече Горького. Има Тверская-Ямская. Редактирано от - Don на 07/4/2005 г/ 11:08:32 |
| Как можах да забравя за великия Огурец малосольный? С тия улици се побърках вече. При великите си преселения от общежития към квартири, и т.н., си погубих един чудесен Справочник улицы Москвы. Там, накрая, имаше едно приложение - на дореволюционните имена на улиците. Ей така, ползвах го за обща култура, за matching и върху литературните източници, дето тия улици се споменаваха. И сега ме е яд, защото всички тези имена се върнаха, аз мога само да се досещам, напр. в началото на улица Ногина, дето започваше от площадь Ногина, дето беше пък разположен ЦК на КПСС, имаше едно кафене, казваше се Маросейка. И само от справочника разбрах, че това било старото име на улицата. Сега пак се е върнало. Същите завои на паметта имам и със софийските улици. Тъкмо в детството си бях успяла да превеждам ул. Солунска на майка ми, с ул. Васил Коларов, и на - хайде, давай обратно. Същото стана с Пиротска-Жданов и обратно, и много, много други... А преименуваните станции на метрото направо ме хвърлиха в музиката. Е, разбирам, че Площадь Свердлова вече е Театральная, но за какъв дявол Лермонтовская трябваше да стане Красные ворота, не разбрах...  |
Ако си само ти, дето не си разбрала, с мед да те намажем и да те оближем ( тоз глагол иде от френски, да не си помислиш нещо по темата). Те 150 милиона руснаци и досега не могат да разберат какво е правил Елцин в Беловежската пуща. |
| Ааа, недейте така. Какъв такъв общепит? А магазините на Братя Елисееви с онзи блясък на кристални полилеи и излъскан пиринч? Залепен до този на Невски беше Театр комедии - помня катерехме се по много стръмно стълбище нагоре за балконите. А от другата страна на улицата имаше едно павилионче, в което можехме за малко повече пари или подаръче да си намерим билети за най-недостъпните постановки в града и за всички по-така гастроли. А на стотина метра от Елисеевския, три стъпала под нивото на тротоара беше магазинчето за умопомрачителни пирожные - трубочки, корзиночки, безе с кремом.... боже мили. Ето ви го Елисеевския.  Редактирано от - Simplified Solutions на 07/4/2005 г/ 11:42:34 |
| Симпли, то е вярно, но хубавите кулинарни спомени от тази страна са свързани повече с интериора, отколкото с екстериора - самия магазин. Абе, идеята ми беше, че не си спомням да избирам между многото "точки общепита", за да се установя в тази с добър изглед - навън!. Кстати, за пастичките. Във всяка обикновена хлебарница имаше отдел за пастички - едни солидни дървени тави, в тях наредени до 10 вида пастички - цена 21 коп, това си го спомням добре. Трубочки, наполеон (два вида пълнеж - маслен и конфитюрено-плодов), эклеры, картошка (спомня ли си някой що беше картошка-та?), бисквитное пирожное, корзиночки. Ако някой се сети още някое, ще съм благодарна за тази добавка към мандаринката и кафето.  Впрочем, забравих една генерална вкусотия - ром-баба... А как ухаеше в руските хлебарници - с онези дървени клетки, зад които се изсипваха пресните неща, току що докарани от хлебозаводите? Всичките батоны - белия хляб, също всичките черни - подовой, бородинский, рижский - оня с кима, столовый и т.н. Плюс простите кифли - ватрушки, крендели, восьмерки, и много други. А ония "гердани" от сухи гевречета, бублики, и в най-прясно състояние пригодни за строшаване на всяка пломба - за чай, оказва се, защо са им били толкова твърди, не ми е ясно. От същия десен и със същото предназначение - многобройните видове сухарики, от най-простите до сливочные. Някой спомня ли си що е това "козинак" - да не се бърка с козунак. От: фъстък, орехи, лешници, бадем!!!! Огромен асортимент от захаросани ядки - кешу, бадеми и т.н. Сливочные сырки. Маса сыркова, особая. Това всичкото - за масата със самовара, или просто отрупаната с чаени чаши (някои от тях и гигантски - по 500 гр.) маса, където една сръчна домакиня успява да ви налива течността от два чайника едновременно - големия с врялата вода и малкия със запарката. Обикновено порцеланови, в комплект. Ленинградский фарфоровый.... да спрем дотук. Все пак става дума само за едно обикновено пиене на чай, нали?!?! Тортите ги оставям нарочно за друг път. Някои били на диета... |
| Давай, давай. Не вреди на диетите. Случаят не е като "слушай думи и пълней". "Вкусно поесть" е като религия. Знаеш какво непременно трябва да има на масата. С фарфора имам друг опит- различни чашки, но обезателно тънък, полупрозрачен и изумитeлно лек порцелан, широко разляти горе като обърнат кринолин, долу на тънко ниско столче и с изящна дръжчица. Различни, защото по време на войната и блокадата всеки е продавал или залагал каквото може, но се е стараел нещичко да остане - по чашка, по мелхиорова лъжичка, покривчица с брюкселска дантела, торшерчик в стил сецесион....такива нещица. Но тези нещица са само за атмосфера. Защото във всеки такъв дом там голяма гордост и страст беше друга - в книжния шкаф!  Книгата там се миришеше, галеше се, разлистваше се с благоговение. Тя не се купуваше - ее доставали.... Парите нямаха значение. Редактирано от - Simplified Solutions на 07/4/2005 г/ 13:14:54 |
| Сега се сетих, понеже идва Великден, за пасхалния стол. Уж такива празници бяха забранени, но у дома се боядисваха и рисуваха яйца, правеха се кулебяки с дупка в средата и яйцата се подреждаха в нея като в грездо. Вадеха се направо древни тенекиени форми за куличи с пасхален знак на дъното - като отлепиш после кулича от формата и го обърнеш, ти се явява или ХВ, или православният кръст, че дори Свети Георги с ламята. А яла ли си пасха? Царската пасха се биеше на ръка - сладка извара, пудра захар с ванилия, масло, жълтъци, стафиди и бадеми на тънки ивички. Изсипваше се сурова в плоска широка чиния, заглаждаше се, припудряше се с още захар и се оставяше да пренощува. После в нея се забождаше свещта. А за чая се сетих, че по мое време най-търсен беше онзи цейлонският със слончето на кутийката. Чай со слоном. Помниш ли? Редактирано от - Simplified Solutions на 07/4/2005 г/ 13:18:25 |
| Пасха съм яла, едно таквоз конусообразно, в центъра на великденската маса. С боядисването на яйцата само бях зле. Аз бях един просто ангел, слязъл от небето, предизвикващ огромен възторг и завист, като ги снабдявах с боя за яйца, нашенската, във всички светове. Когато донесох и ваденките, всички вече бяха паднали под стола, особено едни с религиозен сюжет. Руските яйца са много бедни на тонове - от светло жълто до кафяво с лукови люспи, червено от сок на цвекло, и друго няма. Е, и разни рисунки със свещи, но нямаха нашата енергия и разнообразие на индустрията на боядисването на яйцата. Отрехнах ги и на номера с листото, закрепено с найлонов чорап, с номера на олиото в боите, за мраморните шарки. Абе, все едно свят човек бях. |
| Безспорно си. В таз религия приживе да те запишем сред светците. Света Геновева Застольная. Звучи, нали? Сигур и очевидци ще се намерят на твойте чудеса.  Редактирано от - Simplified Solutions на 07/4/2005 г/ 13:37:12 |
| Очевидци дал господ - и на минали, и на бъдещи, така се надявам. Да взема да се конощисам със съдържателка на заведение за организация на тематична вечер - това как ти се струва? Верно, че човечката е силно от нашата кръвна група, не случайно като мина оттам, се заседявам до затваряне, че и после, вчера накрая вече ми сервираха - do you want a drink, от заведението, малко Туламор Дю. Уточнявахме концепциите, обсъждахме общи познати, непрекъснато изскачат такива, има дори и клон, който води към газетата наша, дето ни е приютила тук и гостоприемно разтворила чадър над нас, а пък друг клон открихме - видни сътрудници на Бакхус пресата, един много известен варненски представител, за съжаление, рано ни напуснал, в един фатален полет на джета, проляхме няколко капки вино за него, и така... Седим си и гнием в таз ужасна страна, а ни е хубаво, и топло, и уютно, и всички сме роднини, и всички се познаваме, и се оказва, че готините ти приятели познават други готини твои приятели, и така... докато свят светува, дори и когато нас няма да ни има.... ********** В делови порядък - тъй и тъй сме тръгнали на руска вълна, аз си почивам сега с една чаша мерло, към скромен обед от салата и печени картофи, може би по-нататък ще продължим с руските - сирена, т.е. кашкавали, т.е. сыры, е, може да не са иляда вида, като френските, но също бяха многооо, много добри.... |
| Хехе, помислих си за сирената. Ама после ще се включа, че сега ми дойде един клиент руснак спешно да му преведа един договор, че утре фърчал за Белокаменната. Ще взема да му заръчам гречневую крупу. Мръ за гречнева каша с горещо мляко и настъргано сирене. Хем диетично! Донекъде. Редактирано от - Simplified Solutions на 07/4/2005 г/ 16:37:59 |
| Една проста рецепта за хора, дето жените им не могат да готвят, или не са българки (което е едно и също). Известна е още като "манджата на проститутката". 1. Слагаш спагети да са варят във вода с малко сол 2. Слагаш 200 г аншуа да се пържи в голем тиган заедно със смачкан суров чесън 3. Като се изпържи, добавяш един буркан сос за спагети (доматен, или бял – кой както иска) 4. Добавяш сварените спагети, разбъркваш – и готово Пие и бело, и червено вино. |
| Хе хе, спомените - спагети и Русия, колкото и странно да е на пръв поглед. Като си ходих по ваканциите, винаги ползвах влак, никога самолет, на същата цена, впрочем, първа класа, в двуместно купе, заради багажа, който мъкнех оттук натам и обратно. За натам багажа беше повече хранителни продукти - кашон ябълки, бидонче 5 л. олио, бутилка оцет, треви, подправки, тенекиен бидон маслини. Винаги имаше и спагети - не че там няма макаронени изделия, но беха едни груби, а у нас имаше, нали бяхме по на запад някакси. Освен това малки консервни кутийки доматено пюре силен концентрат. И живея аз в един период от живота си, с финансови затруднения, в комунална квартира - три стаи, коридор, във всяка стая по едно семейство. На печката има четири - горелки, газови, разделили сме си ги - две за мен и младата съседка, две за старата съседка, нещо не се кльопахме с нея. И всяка стая си има и по един кухненски шкаф - за продукти и съдове. И всеки каквото готви, другите го гледат, па си го и коментират, демек, богат ли е, беден ли е, от кво живей. След пристигане от България моя шкаф отрупан, с разни вкусотии, само едните опаковки колко чинеха.... А преди заминаване за България - всичко доста обедняваше, аз, за разлика от руските си съседки, не си оставях празните опаковки - за красота и фукня. И така, къкри на огъня манджата на съседа ти, миризми се носят, коментариите - в коридора. А младата ми съседка Люба беше доста състоятелна - не беше интелектуалка, а работеше като счетоводител в стол, ама не на обикновено предприятие, а на някакъв почтовый ящик, за който знае какво е това. Та и продукти мъкнеше оттам. И като ме видеше тая Люба, че захващам следната процедура - кипнала съм водата, турила съм спагетите, след това в олийцето, дето го има още в бидона, запържвам малко доматено пюре концентрат, бутам чубрица, и правя соса, тааа, като видеше Люба само началото на процедурата - че се бутат спагетите в тенджерата, викаше ми - аааа, с тобой все ясно. И отиваше в стаята си и мълчаливо ми носеше от там една препълнена чиния с борш, с месото, със сметанката, всичко по реда си. Викаше - хайде, хапни си, стига на спагети си карала. Много беше трогателно, това славянско чувство и широката руска душа, ама и аз не съм оставала длъжна - то не бяха шоколадени бомбони, не бяха луксозни напитки, много неща й носех, когато идвах с препълнените дисаги. А там тогава можеше да живееш много икономично. Имаше например готови кюфтета, оваляни в панировка, готови за пържене - от моркови или цвекло. Едните по 3, а другите по 4 копейки парчето. Земеш два такива кюфтака, запържиш у българското олио, и пей, сърце! Кво знаете вие, ей, аз книга със спомени от съветския бит мога да напиша, поради факта, че в много кратки периоди съм живяла в общежитие, иначе съм си живяла всред простия съветски народ, редила съм се на опашки като обикновена съветска домакиня... Ама има такива работи за разказване, дето няма и да ми повярват читателите , на експириънса... Редактирано от - Геновева на 08/4/2005 г/ 13:08:37 |
| И една от мен: 1-Слагаш в тиган олйо и сирене. 2-Като се изпържи, счупваш яйцата.Готово! Бързо и чисто След хапването миеш много малко неща |