Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| В Русия, по-точно в Москва, бях за последен път 91г. Трябваше да отида по работа уж за два дни, но точно тогава стана пуча, сръчковци погрешка вместо портфейла ми отмъкнаха калъфчето с билетите за връщане та вместо два дни, останах две седмици. Беше времето на опашките. Отнасях си ругатните всеки път когато си купувах цигари защото не чаках с часове за евтината марка а просто си купувах от скъпите, вносните. Не истински ругатни в лицето разбира се а онова мърморене, казано достатъчно високо за да бъде чуто и достатъчно загърбено за да "не личи", че става въпрос за мен. Храната. Не искам да обиждам ничии вкус, просто това не бяха нещата които харесвам. До края на престоя ми свих колана с две дупки. Спомням си кръвта по улицата където танк беше сзазил някякъв младеж, а снайперистите можеха да се видят по покривите. Спомням си Арбат, а също и паметника на Висотски с цветята поставени в подножието, бяха поставени също и книги, плочи, една китара. Някой беше облякъл статуята с коженото си яке. Метрото, в което впечатляващо много хора пътуваха с книжка в ръка. Билетите за автобус, напомнящи тесни книжни ленти. Макдоналдс и огромната опашка пред вратите му. Добрата стара Русия беше започнала да се променя. |
| Аз бях в Русията за последно някъде преди 4-5 години. Беше се променила вече. Вървях с часове по някакви нови булеварди, но в центъра, Кремъл на една крачка, викам си, не съм в нов град, какво става тука? Най-накрая питам една жена - Извинете, коя улица беше това преди? Отговор - улица Дмитрова. Въйййй! Възстановяваш по памет кръстовището, дори паметника, и започваш да се ориентирваш. Магазините ме натъжиха - старите помещения, или в барачки някакви, асортимента - малее, Китикат, шоколадчета, данон всички варианти, ама всичките интернационални буклучета. Сирена - швейцарски, опаковани. Ами сега? И тръгвам по по-старите улици, и търся магазини, дето не лъщят познатите опаковки, такива едни схлупени. И там - питите кашкавал - пошехонски, вологодский, российский, литовский. Ох, викам си, намерих ги. И взимам от два-три вида по двеста грама, да си спомня вкуса. И тръгвавм пак на дълга обиколка, и си бъркам в чантата, и си вадя, и си гризкам. Сепнах се по едно време, та спрех. Настаняват ме в гостиница Академическая. Малко реновирана, ама коридорите същите, килимите същите, и една особена миризма, позната, дежурните на етажа дремят по на бюрцата. Леле, радост, храна за носталгията. В стаята - хладилниче, Саратов, от ония тумбестичките. Заведения наоколо - тццц, разни странни постройки с подозрителни субекти, дето влизат и излизат от таму не смееш даже да приблизиш. И една две вериги - тълпа в Макдоналдс, никъде тълпата не угнетява така, както в Москва, навсякъде - театър, транспорт, магазин, ресторант... Хайде в квартално магазинче - подминавам познатите лъскави опаковки и виждам как в дъното радостно ми кимат от рафтовете старите познати - кафявите тумбести бурканчета с ряженката, кефирчетата, топленое молоко, изварки разни. Накупувам аз една торба от всички тия - да си спомня вкуса, натъпквам хладилника. Една тухла черен хляб - ми кво ти трябва повече за щастието? Вечер сядаш, направиш си една скромна такваз вечеря, пуснеш ТВ-то, всичките московски програми, а отсреща, през прозореца светлините на Кремъл и Храма на Христа Спасителя ти напомнят къде си. Белег на прехода - дето няма кафенета, с изключение на историческия център, това разбираме. Ами дето няма кафе - по барачките само едно нес кафе с мляко. Приятелски преводачки ми разказваха, че си имат няколко места, където водят чужденците да пият еспресо, щото били много притеснени от липсата му. Вече не било така, казват, можело всичко навсякъде да опиташ. Може, вярвам. И все ми се струва, че посещение в Амстердам например, ще ми е радост и почивка, а посещение в Москва - изпитание. Може и да не съм права. |
| Аз пък бях за последно в Москва юни 1989 г. Опашките за абсолютно всичко бяха повсеместни и почти километрови за алкохол и за всичко друго. Щандовете в хранителните магазини бяха абсолютно празни. Дори и хляб нямаше. Само дълги четящи малки томчета хорица. В ресторантите където се хранех трябваше да заявя като чужденец менюто си един ден предварително. Имаше всичко ! Арбатская бе отдушника ми за двадесетте дни престой. Накупих си повече от дузина малотиражки на поети, които бяха разгонвани със струи вода. В метрото, където много от линиите просто не бяха обозначени на табелите, ме гледаха като враг на народа. Отникъде нищо взора не види ! Предпоследния ден попаднах в едно семейство в най-новите кални комплекси , до където се пътува 2 ч.30 мин с ПАЗ. Удивление : всякакви хайвери, солени торти с маслини, колбаси и ииииииииии........... Попитах - откъде ? Който търси, винаги намира .... Но най-много ми харесаха чибурейките, които цвърчаха кат` ги заръбаш като млада булка. Съсипах си два-три комплекта бели дрехи ........... |
| Това, да ма извиняваш, Бесен, ама за празни московски магазини и неозначени линии на метрото не мога да го повярвам, защото аз бях 90 година в Москва няколко дни, на път за Тбилиси. Виж, в Тбилиси наистина беше страшно, нищо нямаше по магазините. А за глад в Москва просто не мога да повярвам, дали всичките сте стояли в някакви хотели, по линията на чужденци, аз съм си ходила по семплите комплекси и квартали, па дори и в самия център, около Кримски мост, всичко си беше нормално. А Московското метро е едно от най добре организираните метра в свето, там идиот да си, не можеш да се загубиш. Освен да е бил някакъв кратък период на преименуване на станциите. Мамичката ми, като ми идваше на гости, човек от старото поколение, без много умения в пътешестването, умираше да си се вози в метрото, с часове, прехвърляше се по всички линии без проблеми, взимах й месечна карта за целия транспорт, т.нар. Проездной - за 5 рубли всичко на всичко, обиколи всичките подмосковни селца и крайни квартали по този начин. Разкошът на онези, старите станции, в центъра е малко потъмнял, но всичко си е там - щедро, облицовките от всички видове уралски камъни, фаянсовите пана по стените. Само стълбите са малко изтъркани - наистина издълбани стъпалата по средата, от хорските крака, наистина усещаш мащабите и на хорските тълпи, и на десетилетията. Празни магазини - в Москва през 70-те, а за Сибир да не говорим, уджасссс . |
| наздраве маме! Врутката е вайна! далбочината на проникване и угула на изпразване!......иначе другото си е бой-лав! Поздрави на БРАТ МУНЧО! смених си телф. номер: 670699530......да му го дадеш, еи! радвам се да го има! тои поне се обайда, а вие дремете като гаиди в евреиски магазин....няма лошо....няма.... Ма ногу ме впечатлява факта, че точйно Братока Мунчо се свурза с мене за да подготвя почвата за твоито престигане в дарявата на светата инквизиця, а после една гаида от Халцала де Хенарес ти намери хотела дето 2 часа чаках твоито поясвяване....нема лошо, казах го вече...... Хич да не сам Кардинал от "канклава"....пак фащам дикиш..... Поздрави! П.С. Един страничен вапросссссссссссс: де я "подводницата""?........нещо умре готинят дивак с панелните проблеми?....или се луя? :Д :Д :Д Редактирано от - bot на 11/4/2005 г/ 14:34:12 |
В Киев през 89-та за пръв път в живота си опитах квас и пирожки! Понеже преди това половин година бях на "сух" режим, моментално ми се замая главата.  |
| От квас да ти се замае главата - като от боза. Квасът е много хубаво питие, но е много голяма разликата в наливния и бутилирания. Общественото му потребление, от цистерните, дето ги разнасят по улицата, пият го с големи халби, поизплакнати от една друга цистерничка отстрани, цялата композиция се отвежда в канала, имаше дори опашки пред тия цистерни, и един доста гадничък мирис на леко, хм, вкисналичко там, та не съм посмяла никога от улицата да си купя. А иначе - квас в бутилчици, чудесно питие, с този вкус на препечена захар. И освен това има и студената супа - окрошка - , нещо като кафяв таратор, където в студения квас са сложени някакви зеленчуци, всред които съм запомнила киселата краставичка. Всеки народ, колкото и на север да живее, си има своята студена супа - освен окрошката, се сещам само за гаспачото и родния таратор. Пирожките - чудно нещо, доста вредни като приготовление, в общественото хранене, и прекрасни в домашното такова, или в специализирани заведения. Пръв спомен за изискано изобилие на пирожки - до магазина за кафе и чай на ул. Кирова, една специална чайна, заведоха ме дружки аспирантки. Самовара на масата, дават ти голям чайник със запарка, а отстрани - десет вида пирожки в купи, само си слагаш в чинията - и пържени, и печени, и постни - зеле, гъби, даже ориз - ама това не може човек да си го представи, баница с ориз, ама е добро, плюс месните, плюс тези със сладкия пълнеж... И кулебяката - месната - едно нещо с обема на голямо козуначено руло, само че напълнено вътре с месен пълнеж. |
| В Странджа-Сакар, по-точно в Хасковско, Ямболско, отчасти в Бургаско, а дори и в Смолянско /нищо, че не е в Странджа-Сакар/ е много популярна баницата с ориз. Между корите се ръси със смес от сирене и яйца и сварен ориз. В някои краища на посочените райони след като се опече, баницата се напръсква с рядък захарен сироп.По подобен начин се прави и родопският клин, но е само от две кори, между които има смес от варен ориз, сирене и яйца. и, естествено, не е подсладен. |
| Да, Хамър, знам, ама нашите са облагородени - със сирене и яйца. Яйцата - в твърдо сварен нарязан вид, се използват в руските пирожки, особено в тези със зеле и гъби, но сиренето е непознато. Ееее, ако взема да разказвам, колко народ приобщих към българското сирене, тази непонятна Брынза, дето не знаеха какво да правят с нея. И баници ги научих да си правят с нея, защото нещо подобно на вкус те знаеха само в грузинското "хачипури" , което се прави със "сулугуни" - едно ужасно солено жилаво сирене. Научих ги първо да изкисват сиренето, брынзата, която се продаваше, от съображения за съхранение може би, беше страшно солено и твърдо нещо. Научих ги да си регулирват осолеността на сиренето чрез саламурата. Показах им, че това чудесно "слоеное" т.е. многолистно тесто, което се продаваше на кило във всеки кулинарен магазин, с едно небрежно разточване и пълнеж от бг сирене и яйца, става прекрасна вита баница. И ги научих, че ябълки стъргани, освен в традиционния им пирог - кора отдолу, кора отдолу помежду им ябълки, може да бъде реализирано и като щрудел - от същото тесто. Бе аз там бях един просветител същ. Освен това научих ги що е това Гювеч - имаше голямо изобилие на замразен бг гювеч. Отделно си използват доматите, като обикновен домат в манджа, граха го задушават за гарнитура, същото правят и с чушките. А това, черното, викат, на дебелите парчета, него какво да го правим? Правих демонстрация за бг гювеч в сърцето на Сибир - с добавянето на картофи и месо. Ефектът беше като на чичо от село, дето видял за пръв път в града трамвай. Брееее, викат, така ли се правила тая работа? Най-голямото ми постижение беше, че ги научих да пекат чушки. Учила съм на това съквартирантката си от Киев - град, където зеленчуци не липсват. С малко допълнителни приспособления - на газова горелка трудно става, но се справихме с допълнителни съдове. Опитах се да пека и патладжани за кьополу в една московска квартира, но като се разнесе миризмата, почнаха съседи да звънят да питат дали няма пожар, та затова се отказах.  |
| Решихме да минем през Киев на път за София това лято - и заради оранжевото, а имаме и приятели - ще добием пресни впечатления. Едно време бяхме точно след Чернобил, беше много чисто, лееха вода по улиците. Страхотен гъст гранатовьiй напиток (в Америка се смята силен антиоксидант), имаха и турско кафе на пясък по Володимирския спуск. |
| Геновева, като те чета, и се сещам за "Един янки в двора на крал Артур" на Марк Твен. А имаше ли и някой Мерлин да те конкурира? |
| Той, Мерлина, мамка му, по друга линия действаше, не по готварската ... На готварското поле бях без конкуренция, но в другите битки бях много слабо въоръжена и незапозната с условията на боя, ама не е таквъз темата, хайде, да спи зло под камък, кому старое помянет, тому глаз вон - и т.н. и т.н. |
| Аз имам един приятел руснак, живее в България. Той ми каза, че в Русия най-много обичал български компот от сини сливи. Като се оженил за българка и се размечтал - как ще отиде в България и ще си отяде на компот от сини сливи. Само че бил много изненадан, като дошъл и не намерил по магазините. А сега си е вече чист българин - не пие водка, обича ракийка с мезе и т.н. Дори по езика трудно се разбира, че не е българин. Само дето все ми говори за Гребенщиков. |
| Бе научават се, научават се тук на наште мурафети. Но там много ме оскърбяваха, с отношението си към нашето твърдо гориво. Пиеха ракията с гримаса на огромно отвращение, но я люскаха с водни чаши. А милото ми татенце, непрекъснато ми пращаше алкохол, да се отсрамвам пред гости, аз като жена гостоприемна, винаги луканчица в хладилника, и т.н. И ми домъчняло страшно, поръчвам си мастичка, да си я пийна с кристалчета, и както се полага. Ама тъй като не ми се е отваряло скоро пиене, го държа едно голямо шише, от 700 гр., в бюфета, със стайна температура. И идват пияниците-интелектуалци на гости, и тук за пиене, там за пиене, нищо няма. Намират ТОПЛАТА мастика в бюфета, наливат си по една ВОДНА чаша, никакво мезе, разбира се, обръщат я на ЕКС, правят страшна гримаса, пръхтят, мръщят се, ругаят - тфууу, какая гадость, капли датского короля (визира се популярен сироп за кашлица с анасон), пийват малко водица от чешмата и викат - абе, гадост не гадост, налей още по една! Така ми идеше с бутилката, та по главата, ама пусто - местен колорит, съобразяваш се... А пък при първото ми прибиране за ваканция си спомням уроците на едно много интелигентно момче, научен сътрудник, който ни черпи с една приятелка с някакъв коктейл, съдържащ чист спирт и ягодов компот, дори с ягодка украсен. Та той ни обясни колко полезно е да се приготвят алкохолни смеси от чист медицински спирт. Но трудно се намирал, само от лаборатории. И аз си викам - ха, таман евтинко ще ми излезе, я как ще го разреждам, и почвам да си търся в София спирт. Не стигам до лаборатории, защото имах един роднина, работеше в театър, та там имали големи запаси от чист медицински спирт, дето с него разтърквали краката на балерините . Даде ми човека два литра. И аз там, горда, викам си, запас има. И ми идва една вечер един мил човек на гости, а аз пристъпвам от крак на крак виновно, и му викам - ама аз няма с какво да ви почерпя, има тук един български колбас, луканка му викат, а за пиене, ще извинявате, имам само чист спирт. С какво да го разредим, аз нямам компоти или подходящ разредител под ръка. А той вика - ама не се безпокойте, аз и така ще се справя някакси.... Е, мил спомен, та тоя мил човек десет години след това разказваше как бил сразен от българското гостоприемство... Много различни култури, в тази област на консумацията, ама многоооо....  |
| Es riecht nach Jammer im Volk Zur Zeit von Unglü ck und Not. Doch dann um Mitternacht Schemenhaft und blaß Kpmmt aus dem Wald dieser Greis. Du staunst: Der Alte vom Wald Ist alt nicht, ist jung und schö n. Gas ist ja Dubrovskij.  |
| С детских лет поверил я, Что от всех болезней Капель датского короля Не найти полезней. И с тех пор горит во мне Огонек той веры, Капли датского короля Пейте, кавалеры, Капли датского короля Пейте, кавалеры. Капли датского короля Или королевы, Это крепче, чем вино, Слаще карамели. И сильнее клеветы, Страха и холеры, Капли датского короля Пейте, кавалеры, Капли датского короля Пейте, кавалеры. Рев орудий, посвист пуль, Звон штыков и сабель Растворяются легко В звоне этих капель. Солнце, май, Арбат, любовь, Выше нет карьеры, Капли датского короля Пейте, кавалеры, Капли датского короля Пейте, кавалеры. Слава голову кружит, Власть сердца щекочет, Грош цена тому, кто стать Над другим захочет. Укрепляйте организм, Принимайте меры, Капли датского короля Пейте, кавалеры, Капли датского короля Пейте, кавалеры. Если правду прокричать Вам мешает кашель Не забудьте отхлебнуть Этих чудных капель. Перед вами пусть встают Прошлого примеры, Капли датского короля Пейте, кавалеры, Капли датского короля Пейте. Белый свет я обошел, Но нигде на свете Мне, представьте, не пришлось Встретить капли эти. Если ж вам вдруг повезло, Вы тогда без меры Капли датского короля Пейте, кавалеры, Капли датского короля Пейте, пейте, пейте, кавалеры. |
| Wach auf, du, mein Kostroma, schlaf nicht, Saratov und Tver ! Wir leiden Hunderte Jahre Und weinen um Brot. Dubrovskij nimt ein Flugzeug, fliegt ü ber das Abendrot; fliegt ü ber die sü ndige Erde und schreibt an den Himmel: |
| Seems so simple now Now that the sky is clear Maybe the road was tough But at last we're here I've nothing to hide from you Nothing to explain Just this vision of broken wing And the raven cries in pain  |
Уважаема Геновева, първо да те попитам как си а след това ще приказваме за храна Последният път когато бях в София, наблизо до храм-паметника"Ал.Невски" открих едно заведение ако си спомням правилно името бе "Академика" или нещо от този род.Препоръчвам ти ако имаш път натам отбийсе в това заведение и опитай пилешките сърчица обвити в бекон и с подправка от лук и сос.Беше върха.Понеже не бях сам се засрамих да си поръчам още една порция Сега когато се сетих за това утре ще наредя на готвача да ми приготви пилешки сърчица.Няма да станат както в БГ.Понеже свинското е забранено тук.Пък и аз свърших това което си бях донесъл от БГ Първо яденето след това работата.Някой бе казал , че пътят към удоволствието минава през стомаха.Май е прав.Бон апетит . |
