Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Допълнителното инфо ми разясни рода и вида на животното. Но усмивката на Граци е чудесна, и този мъдър, подканящ поглед, с едновременно смирение пред предизвикателствата на плътта, добре е подбрал илюстрацията. Аз, впрочем, не мога да внисам снимки - от Онзи  фотоалбум с IMG таг ли става? С URL таг се получава само линк, но не и самата картинка. Щото аз към кулинарните си впечатления от различни места в света имам и подходящ снимков материал. Но дано пък, от друга страна, не се претовари и таз тема с картинки, та да се покатерим малко над първосигналното ниво... |
| Ъ-хъ...штракваш img tag-a (за да го отвориш), пльосваш откопираната снимка, ...т.е... всичките му там карантини под снимката във фотоалбума, след уголемяване) и затваряш после img тага. Толкова...не знам дали ще работи и в горните рубрики? Ми то понякога снимката е равна на хиляда думи дето викат тук...и е по-практично, вместо там...бла-бла-бла...прасни една фотография и...куртул.  Редактирано от - Грациан на 03/4/2005 г/ 12:49:58 |
| Аз го поканих, впрочем, автора от После, да сподели тук некои пичатления, може и от едно коматче хляб и сиренце да е само, пак с удоволствие ще го прочетем. Аз пък съм от друга школа на кулинарното есе - повече описвам нещата около еденето и неговия обект, отколкото самия обект. Обектът трябва да е споменат, с няколко точни и навеждащи детайла, но не повече. Тоже красиво, както се викаше у един виц. |
| Мога и да го повторя туй горното. Ваш`то сладкодумие праща невинния човек право в хладилника. Обаче виж какво папо намерих при турчаляците-интернетманиаци.   Редактирано от - Simplified Solutions на 05/4/2005 г/ 12:49:02 |
| Не разбрах нещо в пикантния разказ за карагьоза, дето толкова го хвалите. Защо требе да му се остъргват люспите докато е още жив? Съкращава ли мъченията на хайванчето? Прави ли го по-вкусно? Или може би това дране възбужда слюноотделянето y риболовеца… "Азиас..." Поручик Ржевски |
| Глупости! Колкото по-стресирано е животното при убиване - толкова по-зле! Е, убивачът може и да понацапа долните си гащи, ама то е друга тема - не кулинарна. ПП. Подозирам, че ауторот си ги е цапал с лепкави лекете отпред. Ама ако види по-голям звяр - отзаде ще да са ... Редактирано от - Старшината на 05/4/2005 г/ 15:31:45 |
| Това за люспите наистина беше гадничко, и аз набързо го прочетох и отминах и повече не препрочетох. Прекаленият натурализъм понякога пречи на доброто кулинарно описание. Аз си падам по по-стилизираните описания. За школите в кулинарната проза - вижте например Ути и Иван Звездев - двама представители на различни стилове. Много са добри като еталони. Имат и много последователи. Иван Звездев трудно се копира, именно защото няма никакви особени ярки маниери или изрази - той е като английската ливада - просто и равно нещо на пръв поглед, но иди го постигни... Ути, напротив, подлъгва, че може да го следваш с умалителни съществителни, за лимончето, пиперчето, ох, бабанкааа, и други подобни. Правеше опити в тази насока Боян Иванов, мисля, ако си спомняте, естрадния певец, но не се получаваше при него. Затова тази привидна примитивност подлъгва наивните плагиати. По тази причина, а и поради душевен наклон, се придържам повече към школата на Иван Звездев, но с леко намигване, ако може, той е малко възсериозен. А ако някой си спомня култовия роман Животът - начин на употреба, еййй, забравих му автора, там имаше едни описания на вечери и менюта, е, това ми е идеала. Хем натюр, хем дистенге, хем софистикейтид! Редактирано от - Геновева на 05/4/2005 г/ 16:08:29 |
| Много моля Ва мадам, мене много ма е срам, ма не са ли пише дистинге? ... Иначе за гурманския вкус съм Ви такъв възторжен фен, че не знам как да го изразя.  |
| Дистингуе се пише, но дистенге се произнася, i пред n, както се досещате. Фонетичен правопис, както забелязвате, решихме и ний малко волно да го дадем ... |
| Правилно, в първоначалния вариант на постинга бях написала Жорж Перек - Вещите, след това се сетих, че не бяха Вещите, а Живота, но се малко сепнах за автора и го редактирах в собствения си самокритичен стил. Благодаря, Великанчо, ние големите, трябва да се подкрепяме... В тази книга, си спомням, имаше едни описания на менюта за вечеря, издържани в един цвят, дори имаше вечеря цялата в черно, много ме впечатли, както и можете да си помислите, черният хайвер там заемаше достойно място. Това е нещото, към което трябва да се стремим, а не към остъргване на живи риби... |
| Да се изяде една купичка чер хайвер е равностойно на унищожението на популацията на единствения останал жив динозавър на планетата. Освен това предизвиква и киселини. |
| Веднъж, отдавна, се бях вдъхновил от една книга да събирам рецепти на манджи от различни книги. Само че пустият ми мързел не ме оставя за миг и нищо не се получи. А има толкова много описани. Мислех си даже, че ще е интересно да се издаде такава готварска книга. |
| Сека американска домакиня има поне сто тома различни готварски книги. Нема що да се пишат само требе се превеждат |
| Ути Бъчваров в първите години на предаването си имаше конкурс между зрителите, да му изпращат описания на ястия. Племенницата ми, испанистка, беше намерила някакъв голям цитат от Маркес, с людоедски привкус, но я домързя да го изпрати. Ути подаряваше на спечелилите готварската си книга. Някои неща наистина си заслужават да се събират, особено френската литература , но е невъзможно да се готвят - вземете вече упоменавания от мен Рабле. Не помня у кой френски реалист бях прочела описанието на сос, навестяван отвреме навреме от скилидка чесън. . Това само французи го могат, т.е. хора, които могат си позволят да имат Кулинарна академия....  |