Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Абе, тайните на екзотичните плодове са в местата, дето ги потребяват, както ние доматите и чушките, може ли например норвежец да ти направи хубав паприкаш? Затова любознателните гурмета, като пътуват, трябва да си отварят очите на четири и да се доверяват повече на местните консуматори, отколкото на витрините на магазините и сладкарниците. |
| Вярно е, не могат. Те, норвежците де, си нямат зеленчуци, а тези които имат са по-скъпи от месото. И през ум не им минава да ги готвят, хрупат си ги сурови. Изобщо кухнята им е скучна ако изключим рибите и сирената. Имат едно чудесно козе сиренце с мед. Поставено върху тези хрупкави корички, които те наричат плосък хляб и придружено с чаша вино, е много приятен завършек на вечерята. |
| До Норвегия не съм ходила, чак толкоз на север, но споменът ми от датската кухня е подобен - чудесно разнообразие от рибни продукти, и едни хубави сирена - едно Даниш Блууу, аххх. И в приказните ми спомени от Копенхаген и Луизиана, например, яденето някакси не влиза, не съм направила тази синкретична връзка на консумация в хубава обстановка. С изключение едно хубаво огромно стъклено кафене на брега на морето, в Луизиана, с поглед отвсякъде към зелените морави, към морето, към статуите на Мур, нооо..... храната, храната, убий ме, не мога да си спомня какво е било... В същия мрак тънат и кулинарните ми спомени от Шведско. А също и от Холандско. |
| Ох да, два пъти съм била в Копенхаген, единият път две седмици, а вторият - само пет дни. Само името ми каза на този музей една моя дружка, женена в Аарус, и отидох една цяла събота и не го забравих това мяст. И вторият път, макар че ми бяха малко дните - пак отидох там, за цял ден, както си следва, то е едно незабравимо място, много хубава е излязла снимката, дето си я пуснал, аз имам едни, с много светлина, не съм улучила мястото , и се губи ландшафта там. Все ме мързи да сканирам, а имам една хубава снимка друга, не с яденето, а до оня, гигантския пръст, до ще време, ще я пусна и нея. Такова единство на природата, на галерията - и като съдържание, и като архитектура, друг път не случих да видя, може и да има много такива музеи по света. Но не случайно - датски дизайн - си е понятие.... |
| И аз го обичам това място. Имам и по хубави снимки, ама всичките сме изтипосани там, та не ми се ще да ги пускам тук. Запиши си един телефон ако дойдеш насам, ще ти покажа и други любими места. А телефона е 26-18-80-25 |
| А, аз щото на пускане на снимки вече съм се прежалила, като оная баба, дето я качил един на автостоп и като посегнал да й сложи колана, тя рекла - немой, чедо, ма връзва, аз щом съм се качила, веки съм се прежалила. Много особена атмосферата в тая страна, Швеция не ме хвана толкоз, колкото Копенхаген - хем приказка, хем модерн, едните паркове никога няма да забравя.. И онези стройни мен-ове, дълги, кокалести, интелигентни, някои от които по къси панталонки, но с кейс под мишница, смело си караха ролкови кънки по велосипедните пътеки, и ония дами, дето на колелетата отзад си вързали едно сандъче, отворено, на твърда връзка, верно, а в него кротко си спи няколкомесечно бебенце, а мамата кара с бясна скорост. Там кола не може да те сгази, ама велосипедист като едното нищо. А някои от жените наистина като принцеси от приказките - синеоки, с лунички, и с дебели руси плитки на тила. *** Географията на моите пътувания, за съжаление, не е по мой избор, тя се определя от състава на консорциума на поредния европейски проект. С Дания нещо се запича в последните години, засега имам сигурни само графското Йоркшир и Атина. Ми, колкото - толкоз пък...  |
| Ма некой да ме е чул да се фаля с пътувания, така вскользь упомянуть, и всего. А съм имала много напрегнати години, верно е, по две пътувания на три месеца се падаха. Едно издателство пусна пътеводител - 16 най красиви градове в Европа, и законна гордост ме обзе, само в три от тях не съм била, ама съм била в съседни - тия, дето не съм била, бяха например Венеция и Цюрих, ама като си бил във Флоренция и Женева, кво да се косиш. При мен е като в Библията, сега карам седемте гладни години, след седемте житни, дано са накрая...  Па тука сме си наши пък, къде другаде да се пофалим?  |
| Ты вскользь присутствуешь. Дела.... в три месяца - два с лишным воаяжа Недаром здесь тебя свела судьба с библейским экипажем. Редактирано от - Don на 21/4/2005 г/ 01:54:25 |
| аааах, это было недавно, это было давно... Туй беше преди пет шест години, по младичка бех. Сега и три-четири годишно ме изморяват... |
МедияБос, кажи им за тофуто  Авокадото е хубаво за сос гуакамоле и за пълнеж за суши, но има много холестерол. |
| Фичо, за холестерола в авокадото не съм съгласна. Вярно, че има мазнини от наше село та до ваше, но са растителни. Холестерол - само в животинските продукти. Да си призная, пак за авокадото иде реч, най-много го обичам на салата с домати и краставици, и много лук (съвсем по български, нали ). Е, вярно, със заливка от зехтин, отлежал оцет (balsamic, за предпочитане от ароматизирания с чесън) и разните му там подправки (пак с доста чесън). Всъщност какво точно да обяснявам - кейджунската кухня (ама вкусна си е) използва повече чесън от корейската. Виж, ако трябва да избирам между гуакамоле и кьопоолу - бая ще се затрудня, всичко с моментите си. Кьопоолуто е отлично с арабските питки, гуакамолето - с тортиля. И малко коментар за ментата, че чак сега прочетох всичко - джоджена и ментата са братовчеди. Тук у наше село продават (в магазините за цветя и декоративни храсти) към седем или осем различни вида - всеки с малко по-различен аромат. Кеф ти ябълков, кеф ти на портокали, кеф ти остролистен и всякаква такава плява. За джулепа предпочитам джоджен, а не мента (и в студения чай пак), ама си е въпрос на предпочитание. Понеже го прави Б, и недовижда, излиза навън и наскубва от което съндъче има повече. Веднъж го беше направил с кориандър . Добре че босилекът още не беше понапълнил саксийчето, че и него щеше да оскубе като едното нищо. За ендивите (цикорията) и това, което слагаха в инката (пак вметка, стандартното Ню-Орлийнзко кафе е смес от кафе и цикория, бълвоч ненадмината). В кафето се добавя смлян печен корен, а не главата, напомняща тази на китайското зеле. По едно време се бях засилила да купувам от тези нарязаните готови салати, но нещо не ми харесват много много, с изключение на оная пролетната смеска, с мънички нежни листенца от спанак, направо разсад за марули и радика. Другите са кофти, прекалено едро са нарязани за моя вкус. Навремето ме бяха пратили като дете в някакво село за лятната ваканция, там хазайката кълцаше манджата на прасето по тоя начин. А в момента при нас (освен че започва джаз-феста, нещо незабравимо), и почти привършва сезонът на речните раци. Ей така изглеждат , като ги поднасят на купон (обикновено се сервират в рибарска лодка, стандартен размер, две пълни лодки са достатъчни за около 100-тина души).  |
| За салатите на едро и дребно - има две школи на рязане. Българската, мераклийската, е марулка на ситно, добрите домакини така я поднасят, аз никога не съм имала търпение. Италианската школа е наедро, на неправилни парчета, което много често се постига просто с късане на ръка. Не ме удивлява разликата в традициите, тъй като ние много години употребявахме едни доста твърди марули, дето само на ситно можеха да се режат. А сега, с това разнообразие на салати по пазара, италианския стил салата е на едри парчета. А и ситно нарязаната бързо потъмнява и омеква, дори ако си я приготвил 1 - 2 часа преди слагане на масата. Но това си е класиката на българската зелена салата - ситно, много лук и чесън в нея, и червените весели петна на репичките в нея - и те дребнички. И простичкото допълнение - към салатата , във вид на изстудената ракия или мастиката с кристалчетата, и всичкото това под асмата, некъде към 11..... ма я по-добре аз да спра... навреме.... |
| Леле, Фани! Аз хем не си падам по бирата, но с тези раци - ах, как мога! Към долуизложената класика - и маслинки, и маслинки. И, като му дойде времето ( а то иде, не остана ), яйценца на търкалца. |
| SS, морско чедо си, Не се шегувай с гамбарите (шримс, уданг, камароне - или иначе казано едри скариди). Скоро правих пълнени калмарчета с такива животинки. Сега ме мързи да ви напиша как се приготвят. |
| Ооо, сега се загледах. Май си права че са раци. Те щот морските не изглеждат така, па и май ми е мътен погледа от снощи. |
| Вземи се в ръце и сподели! Последната неочаквана рецепта за калмари много ме впечатли. Калмари на скара! На плочки, не на търкала и всяка плочка с нарези, тъй че да се получат квадратчета по-малки от сантим. И така се мятат за много кратко, ама много кратко време на скарата - бе колкото плочките да се завият и да се опърлят. Ако се изтърве момента, стават гумени, но ако се уцел, са крехки и неочаквано сочни! |