Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Бира, разбира се. И една камара моцартовци в червени ливреи  някой знае ли статуята на обезглавената ламя, точно пред операта ли беше, сметановото дивадло ли беше - една внушителна сграда точно на брега на Вълтава? |
| Пак културка в сецесион. И сладкиши до прозорец. Аз бях кротко дете. То после.... Редактирано от - Simplified Solutions на 30/3/2005 г/ 17:05:02 |
Не че искам да ви развалям рахатя, ама не мога да не спомена чешката кава. Хцете каву?!  Пил съм я в Злата Праха, пил съм я в Братислава, пил съм я дори на гъза на географията в градчета като Мост и Литвинов, пил съм я винаги със съответните представителки на дадения етнос, събрали в себе си най-добрите черти и форми на понятието "кочка", но дори и те не можаха да ме накарат да забравя горчивосладкия вкус на това питие, напомнящо украинското сало в шоколаде.Не хцем! Nevermore! |
| Ха ха, кротко дете. Биричка долу в бирарията, в едно странно обкръжение, сякаш в луксозна баня, с плочки сецесион облицовано навсякъде. Страшен банкет на втория етаж, в една голяма зала, заключителен, на Конгрес по компютърна лингвистика. Мил скромен обед с мама, долу, в по-евтиния ресторант, оня, в дясно, в ляво е скъпия. За сладкиши някак не остана време... А сецесиона в Прага никак не дразни, Муха навсякъде, едно таквоз кротко, мило, доброжелателно. От другата половина пък ти намига Йозеф Лада и кръглия добър Швейк, халбите с била препълнени, и се леят, големите им снежни шапки се разпадат под тежестта си. Виждали сте виртуозите на наточване на наливните бири? Как местят халбите, наточват по малко, местят на следващата, обират пяната, докато постигнат оптимума. Казвали са ми, че това било голямо изкуство, колко течност под налягане да подадеш, да получиш хем вкусната бира, хем пяната... Умилително е всичко в Чехия, и всичко е умилително-умалително - пивечко, хлебичек... А, още нещо по частта с мезетата. Онези квартални пунктове за бърза, хммм, закуска, където са наредени кутиите с 20 видове салати, и си поръчваш - в дек-ове, т.е. по 10 грама, двадцет дека, трицет дека... И какво нямаше само в тия салати - майонезните бяха само на половината, а ония с рибите, и т.н. .. Кротко в чинийка си вземеш 20 дека, т.е. 200 гр., една хрупкава кифличка и скромна халбица.... ееехх, и това и в крайните квартали, до кината, на таквоз на географията, в жп гарите... всички социални слоеве. Еле па една херинга с много лук, па бирата - много аристократично, ама много...  |
| Селска ми, аз за прости радости говоря, по крайните квартали, покрай гарите, в тъмното, край последните спирки на трамвая, в мъждивата светлина на малко помещение, в което трудно съзираш нещо, дали поради замазаните стъкла на прозореца, дали поради цигарения дим, който се стеле вътре, от кварталните бараби, които са заели плътно масите и високите столчета... там сьомга не се сервира. Сьомгата е на други места, за тях отделно... а засега сме при херингата, едро нарязания лук на колелета и филийката хляб, плюс бирата, единственото, което държи качеството - навсякъде, и тук включително. И е късно вечер, и излизаш или от някое късно кино, или се връщаш от някаква визита, ще взимаш транспорт за дълго пътуване, и тази приветлива светлина в смръщената вечер на средноевропейската влажна и мъглива есен... пътниче, добре си дошел, маате пршани, пани? Дате си пивечко? А хлебичек? Рибни салат, просим, двацет деку, а, хорчице таке, доброу хуть, пани... |
Имайте милост!!!!!!!  Не мога повече!!!! Трета бира пия обаче не върши работа...Душа не ми остана от тез вкусотии и прекрасни места...  Отивам до месаря да си купя крехки ребърца и да си ги туря на скарата да си ги опека и да си ги изядем с бабата... П.П. Едно само не ми харесва , че нямат карагьоз там!  |
Профилът на тази тема е подчертано садистичен..  , да не те подвежда заглавието... садо-мазото има много лица.... |
| А има едни местенца където хората закусват по този начин. Филийка черен плътен хляб намазана с масло (не маргарин, истинско масло), отгоре маринована с подправки херинга, няколко кръгчета лук и чашка Гамел Данск за отскок и блясък в очите. |
| Щото аз ще ходя в прага нали? З а това ли подхвана темата или така се получи сър?! Като ви чета тука, може ли малко по така да ми съставите една програмка за посещения на места с адреси и съответна консумация Може и културна програма. Ще съм много щастлив и благодарен  |
Ох, Ръба, това са спомени отпреди много години. Сега всичко е по-лъскаво, но крайни квартали пак има, ама ти няма да ходиш нататък, знам си те тебе какъв си лъскав...  Тия места са готини и ако знаеш езика, иначе ще стане като спомена на Дон - чехише хунд, чехише хунд, дето го взели за германец. Бе Прага си е един огромен туристически, архитектурен и всякакъв друг резерват, в който се живее, който не е изкуствен. Както казваха едно време едни французи от Гренобъл, които се прехласваха по Прага и аз се чудех защо, те ми казваха - Прага е едно място точно като онази част на Париж, която ние харесваме, само че в много по-голям обем... |
Може би това е главното, което остава у човек от Прага - не усещаш как живееш. Не е трескаво, както в Средиземноморието. Но не е мъчително-тягостно, както у нас. Дните ти носят радост, остава само да протегнеш ръка и да си я вземеш. Да, това е. Ненатрапчива радост че си жив. |
| Драги чревоугодници, Виждам, че засега сте обладани от кнедлено-бирена еуфория. Много хора добре познават пражките потайности, но не всеки – братиславските. За разнообразие предлагам (по памет) едно просто словашко меню: 1. Салата с Боровичка. Боровичката е бистър дестилат, който леко наподобява джин. Не е за всякоя глава. Салатата може да е всекаква, но опитайте т.н. българска салата (булхарски шалат), такава у нас нема. 2. Шкембе Чорба (држкова полиевка). Нищо общо с нашата, липсват кълцани парцали и т.н. 3. Гулаш с кнедли. За тия дето обичат да им намирисва на мърша – Сегедински, за останалите – Унгарски (Мадярски). И двете манджи са бомба. 4. Бело словашко вино (със Сегединския), или червено словашко вино (с Унгарския) 5. Палачинки с течен шоколад и сметана. 6. Още една Боровичка (за да успокои стомаха, изненадан от палачинката) Nazdrave |
| Боровичката - да, боровичката - да! Опитах я, водиха ни на едно много, ама много хубаво място, а сега де, забравих, там, дето се вливат две реки, от едно високо място се вижда и Австрия, и там е манастира, дето са започнали Кирил и Методий. Там местните екскурзоводи много ни тачат, като разбраха, че има българин в групата, па и да млуви чески, те си го разбират, де, много ме ухажваха... И в едно селско непретенциозно кръчме, щото бяхме интер-компания, ни застлаха в отделна стая китна маса с бяла покривка. Там опитах тази боровичка, и мъкнах после две шишета за в къщи. А држъсткова полйевка, най хубавата, вече рекох, в Прага, е на ул. Мисливецка, в превод Лесничейска... Нищо, че не е в Словакия, и нея я знаем... |
| Възможно е Доне, но не помня вече. По-скоро компилация от прости манджи и напитки, консумирани навремето по кръчмите. Прости работи - нема бургундско, суфлета, аспержи, раци и охлюви |
| То та Хелпа, то та Хелпа, прекрасне местйечко, а в ти Хелпе, а в ти Хелпе стварни хлапци йе сто... ***тра ла ла ла, тра ла лала, йе по мойе воле, лен за йедноу, лен за йедноу сърдечко ма боле.. ***** и с тази прекрасна песен на прекрасната словачка Хана Хегерова , тананикайки си, тръгвам за Гърнето. *** Тази тема е провала на всички диети... за по-чувствителните хора, де... |
Увеличава се, гледам, групичката фенове на Чехословакия. Като направя приблизителна сметка, от нас по-многолюдни са московската, берлинската, лондонската и ню-йоркската групички. Но ние пък сме чаровни. |