Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| П.П.П. А Збигнев Намисловски е поляк, което не изключва възможността да е гостувал в този джаз-клуб в Прага, защото е гостувал и в България. |
| И чак сега си ида от Гърнето. Останах до полунощ на приказка със съдържателката и сина й, по традициите на доброто старо семейно заведение, изгледах и там мача, оставих си за утре, да не ги мъкна посред нощ, двете торби с разсад от мушкати, лобелиа и вербена, закупени от махленската сергийка на Каравелов. Викам си, е, тия ще да са изчерпали чешката тема, вече ще са минали на полска, но не са. Джаз в Прага, ми разбира се, два джаз-клуба знам, един в едно мазе на Народни тршида, другия в т нар. кафе-шантан на същия Обйецни дум. И много преди 70 година Супрафон произвеждаше готини плочи с джаз, спомням си един много известен оркестър, Вацлав Кучера мисля, а плочата беше Jazz comes to beat. Джазът не беше нито особено преследван, нито забраняван, това не беше рок енд рола, това беше някакво особено авангардно инструментално изкуство, не го забраняваха, но и не го изпълняваха масово. А още от 60-те години си имаше и джем сешъни в Художествената академия, също и в Музикалния театър, после редовните джаз-прегледи в Универсиада си спомням един такъв, там за пръв път чух Камелия Тодорова да пее Гершуин, прекрасна беше. Защо пък да напомняме за Джаз фокус със записите му от 65-та година, спомняте ли си Блус в 5 и малката Бандинера на Бах в тяхно изпълнение. Още я пазя тази плоча, тя е вече културна ценност. Дори май и в рамките на Софийските музикални седмици се прокрадваше и някой джаз концерт. Но чешкият джаз, то си беше друга работа, по масово беше и по отворени бяха. А някой спомня ли си ролята на Чешкия културен център и щанда му с плочи за нашето отваряне към света през онези години?!?!?! |
| Hamer, от 1982 не съм пропускал джаз срещите в НДК, имаше и една в дома на пл.Възраждане, много тъпо, една пропадна заради смъртта на Брежнев и т.н. И сега ходя, въпреки че не съм в София, за концертите пътувам. По радиото много обичах да слушам Владимир Радулов и ходех на джем-сешъните му в Университета. Всъщност твърдението ми е верно, но с малко по-ранна дата. А турците наистина през 88 ги гонеха, те си купуваха червени лади и заминаваха, без да знаят къде отиват. |
| А като студент имах съквартирант сержант от милицията. Той много обичаше да разказва как преименували турците. С най-голямо удоволствие обясняваше как ги водели в кметството и който се опъне-една палка зад врата, на някои и повече. Другите ми съквартиранти май му завиждаха. Аз се чувствах не на място, но си признавам, че нищо не казвах. Но хайде по-добре да си говорим за сладката чешка биричка. Редактирано от - Velikancho на 31/3/2005 г/ 10:03:51 |
| Камелия Тодорова имаше един много готин спектакъл в НДК с Тодор Колев. Аз се каних много време да отида, накрая успях да събера пари и си взех билет. Когато дойде датата, се оказа, че няма да има концерт, върнаха ни парите, а после разбрахме, че отишла в Англия. Още съжалявам, че не можах да го чуя. Пък като се върна, вече не е същата. Редактирано от - Velikancho на 31/3/2005 г/ 12:21:18 |
| Така си е, Геновева. През 60-те Джаз фокус се събираха и свиреха в ресторанта на Операта на Раковска. Трио Любомир Денев свиреха в Музикалния театър, отзад. А "Бели, зелени, червени" всяко лято в края на 60-те свиреха във вариетето на Слънчев бряг, Светла Гостева имаше издадена плоча в Чехия заедно със "Стиймбоут стомпърс" - чешки джазов състав. Най-хубавите грамофони наистина бяха "Супрафон", най-много джаз-плочи имаше в Чешкия център, а понякога и в немския - на "Амига". Най-скъпата LP струваше 6 лв. Но върхът беше когато можех да се абонирам за списание "Джаз Форум" - издание на Европейската джаз асоциацзия по онова време, , седалището беше във Виена, излизаше на английски. Имаше и едно списание "Ритъм и пьосенка", полско списание за джаз, също с абонамент или да си го купиш от Полския център. Там продаваха и разкошни постери на джаз-изпълнители, тогава ги наричахме плакати. Но ...млъкни, сърце!  |
| Сега, когато ярките образи и асоциациите преминаха от материалното повече към духовното, от шпекачките към Супрафон и Чешкия културен център, явно, чешката тема се изчерпва, а Хамър прехвърли едно хубаво мостче, към Полския културен център, да почнем тук пък обратно - от духовното към материалното. Верно, какви афиши се продаваха в тоя Полски център... И често имаше изложби на такива, блъскахме се да си взимаме оттам, и лепехме по стените, и в офисите - където копче не можеха да ти кажат шефовете, щото произведения от братска Полша, и по мансардите и таванчетата... И полското кино - Пепел и Диаманти, а Нощния влак.., а надарената Беата Тишкевич и замъглената неземна сякаш атмосфера на филмираните романи на Прус (да не се бърка с Пруст само...  ). И да не бързаме да минем към полската кухня, още повече, че аз нямам нищичко, ама нищичко скътано по въпроса в килера на комплексните си спомени...  |
| Водка, картофи, маринована риба и кефир. За друго не се сещам, но признавам, че съм бил там само веднъж. Холера. |
| За Болеслав Прус наверно намекнюваш...Беше ми даван за пример в ранна детска възраст от родителското тяло когато се случеше ден за превъзпитание... Под око поглеждах тухлата "Кукла" май беше...обаче не я прочетох. Сигурно от инат... Добре поне, че не съм инатливичък, Сенкеевич ми остана от тогава та за винаги. И Лем също. Ма ти какво обръщаш темата , ще ми заграбиш пространството за Остатъкът от деня... , която се канех да премествам. |
| едни други наши сродни души, вярвам да натиснете. А за полската кухня, предполагам да се развихрят познавачи на Полска, дето йеще не сгинйела... Аз имам само едно преспиване при комбиниран полет, във Варшава, подтискащо някакво пазарище, център с огромни блокове, стар хотел от типа Балкантурист, остатък от луксозни времена, с изтрити килими, а също и спомените ми от Москва, където дребни полски дипломатчета пласираха през приятелките ми - руски девочки, планини от кофточки и закупуваха (чрез връзки, иначе не можеше) шепи руски златни украшения. Предпочитам тази Полша, която знаехме тук в България, чрез културното й представителство, че дори и чрез синьо-бялата керамика, която продаваха пак в Центъра на Руски ... **** Да, Ръбе, за същия. Нема да заемам пространство в теми за книги, него не го продават сега на Славейков, не е модерен. Освен тази Кукла - в която играеше наистина Беата Тишкевич - една много одухотворена Памела Андерсън на 50-те години, за разлика от цитираната - интелигентна и с излъчване, имаше също и друга хубава тухла от същия автор - Фараон. Тези полски филми с една особена паяжина върху пейзажа, такава атмосфера създаваха, че нямаше нужда да четеш какво става - само гледай актьори и бавната мелодика на действието. Сега има някои английски филми с подобна атмосфера, обикновено по класически произведения. Редактирано от - Геновева на 31/3/2005 г/ 17:48:41 |
| Фараон съм го чел, добре че ми припомни...май за тутанкамон, се разказваше... Ама не ти се сърдя, то е хубаво така по асоциации, да мога и аз да се намесвам с нещо в тая тема... Щото иначе, как ще ти прозвучи ни в клин ни в ръкав сега да ти опиша как ще направя тази вечер стек със зелена салата и вино... Посно некак си... а така ... Ето ти отгоре за тая риба, слюнките ми изкара, а аз мразя риба, па и с лук.... Кога мен ще ме поканиш на некоя руска, чешка или каквато искаш вечер??? |
| Трябва повод да има, или некой да е ходил некъде, и да е донесъл нещо, или на знаменателна дата. Ето на, предлагам ти - преди да тръгнеш за Прага, неделя две преди това правим рекогносцировка в Чешкия клуб. После ще видим, може да вземеш от там некои полуфабрикати, ненамираеми тук и да стъкнем нещо. Сутрината, таман бех вече закъснела за съвета, дето дремах три часа, дзъъън, джесемето, едно другарче, от ония, дето ми беха на рожденио ден, в края на масата. С него си намигваме кулинарно напоследък по един странен начин. Първото беше, без да искаме - като ме събуди в 7 часа в йоркската ми постеля, да ме кани вечерта на манджи, купени на благотворителната вечер на съпругите на посланиците, дето приготвяли от техните си кухни, и посетителите купували едни мили елегантни порцийки, та вечерта събирал другари, да дегустираме манджите на господжите посланички. И аз небрежно, със сънен глас му обясних къде съм и че не мога да го почета. След това той ми го върна пък, като ме завари в една благоевградска механа, а той звънеше от Леонардо да Винчи летището, да ми рече, че на другия ден, с донесените италиански продукти - италианска вечер. Дадено, прибрахме се на другия ден - аз от Пиринско, той от Рим, и стъкнахме добра вечеря у тях. Днес сутрината обаче, вече ме надцака, и не знам скоро ще мога ли да му го върна - дзвънна ми от Бевърли Хил, да ми каже, че времето е чудесно, че се е окъпал у Тихио океан, и да ангажирам още една дама от антуража, в неделя, на вечеря у тех, за разказване на американски впечатления на маса. Питах за менюто, няма ли нещо да донесе от там, а той вика - отврат, сестро, отврат, дори и националните кухни, дето ги има тук, и тех са ги повредили с некъв американски вкус отгоре. Та само на духовно ще го дадем с американски произход, а матрялното ще си е нашенско. Такава е рецептата, общо взето, за националните вечери. И много ти здраве, снощи, от Гърнето. Имаше ново нещо извън листа - мариновано цвекло, производство на съдържателката, с млад чесън и орехи. И разни други работи, де... Със същите мои славни другари, от десния край на масата, скоро ще празнуваме в Гърнето едни удачни сделки на един друг от четата - като продадеш четиристаен и купиш едностаен, остава нещо да почерпиш дружината, нали... Тъй минуват дните - глад и трапези, глад и трапези... |
Майсторска къса форма.. Завист ме затресе...; D То и аз така минувам дните, само без глада.Успокоих се, че се подвизавам дебел тази пролет. Закупени съответни одежди по размер и сбогом угризения. Този чешкия, не съм скътал свидни спомени от там. Последно преди пет шест години ме замъкнаха, щото било имало големи кюфтаци.../разбрах го после, де/ След това тез хора вече, знаеш...То поради незнание ще е било и ниска кулинарна култура...Имам един познат, да кажем, там до чешкия му е офиса и като препие вечер, сутрин секретарката му поръчва шкембе с оцет и други лекарства от чешкия клуб. Персоналът го знае и му ги носят даже, ако е зле човека. Та кой да ти подозира за тези готини работи дет се изписа тука. Затуй приемам тази приятна разведка. И на ония приятни хора от края на масата привет и честито новия апартамент ***************************************** Уф , подпикнах от смех, на линка от предишната страница. Ми ние с гайдите ... Редактирано от - rubstone на 31/3/2005 г/ 19:01:21 |
| Да, Средна Европа има традициите на приготвяне на сушения грах. Ние ги нямаме. Симпли, преди известно време объркахме брамборака с брамборачката, нали второто беше супичката? А първото - картофената палачинка? Въпросът ми е чисто лингвистичен... |
