Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Клио, тръгнали сме методично от изток на запад, ще стигнем и до френските, а там има прекалено много познавачи. И разликата от готварските теми тук е, че яденето е само част от нещата, при което лично пречупена. Ами накъдето тръгне, натам, който дръпне нишката, той ще брида плетката...  |
 Добре. Да отстъпим мястото на познавачите. Защото аз от немската кухня мога да разкажа само за choucroute alsacienne, дегустирана в Страсбург  |
| ще почакаме, ще почакаме, па ще си разкажем нещо лично, немско, аз например, мога нещо да се сетя, но впечатленията ми са изключително плебейски - вурстчетата по улиците с горчица плюс халба бира. Ще изскочи и нещо друго, в комплект. Впрочем, сетих се за една хубава немска картина. Ботаническата градина на Мюнхен. Април-май. Вече горещо. На високото, в началото й - павилион-кафене, с тераса, дантелени столчета и подобни Едно хубаво парче торта с пресни къпини отгоре, отстрани голема топка сметана - като ти я сервират на бюфета, питат - зане? - аба натюрлих, викаш ти, и те - пляс! Една голяма чаша кафе шварц. Сядам на терасата, с лице към градината. Тя се спуска малко надолу от взора ми нататък. В дъното са павилионите с тропическата растителност. А склона до там е обсипан с ярки тумби от лалета, нарциси, зюмбюли, и цялото буйство на пролетните цветя във всички възможни цветове. На тях се спира взора ми, небето е синьо, бюргерите ми наоколо са тихи и почти не се чува глъчка, макар че кафенето е препълнено, сама съм, текат три дни първомайски празници, всичко излъчва охолно спокойствие, ако можеш да хванеш точно цвета и мелодията на тоя израз....  |
За немската кухня в смата Германия много не мога да кажа, когато посетихме там за последен път, децата бяха още малки и навсякъде търсеха Макдоналдс.Това лято посетихме едно баварско селище в щата Washington.Построиките в баварски стил, сувенири от Германия, физиономии немски, говора англииски със силен немски акцент. На главната улица едно до друго ресторантчета с немски специялитети.Подмамихме се ние по миризмата на зелеви сърмички и влезнахме в един от тях. Келнерите в баварски носии едва сричат на английски, поръчките към един дебел чичко готвач дават естествено на немски, с две думи забравяш че си в Америка.Неисе, донесоха поръчката и ужас на ужасите, такива буламачи и в американски ресторант не ще да намериш  |
А, за националните кухни в Америка, кво да кажа, вече цитирах едно приятелче, дето се обади от Бевърли Хилс, така малко, фук фук, да ме покани за в неделя на вечеря у тях. Питам го - ще има ли нещо местно на вечерята, да носиш от там, а той вика - тука, дори в тоя хиспаник щат, те са успели да развалят даже и хубавата мексиканска кухня, нищо няма да нося оттука.  Казва, че диаспората му обяснила, че ако знаеш откъде, можело и да си намери магазини с вкусни неща, но ако си за късо, забрави, и си точи апетита за България... Така че да се устремим към немската кухня - с доброто, и с лошото и, във Фатерланда. Чус!  |
Ти, Алусия, глей сега твоят Тургенев като изпраска некое революционно-романтично Накануне первой любви на хранително-вкусови теми... |
| Ами нема нужда от Тургенев, караме си направо на Франсоа Рабле, да нема увлечения. И повече да ми пасва на репутацията. |
И все по-близка ми е таз... Опс, това беше друго, но ме разбра, нали? Когато каже някой Рабле, в мен изниква спомена за една школска графика, на която един огромен Гаргантюа консумираше нещица за похапване, за замезване, за почерпка. И някак съвсем естествено ми дойдоха персонажите в Понеделник започва в събота - хомункулюс, удоволетворенный полностью. |
Но моля те, оня Окончателно Задоволеният храносмилаше покрай главите и опашките от сельодка /??/, също часовници и кинокамери май  Съвсем друга бира. А в тази тема идеята, както я разбирам, е наистина романтично-гастрономическа. Според медицинската статистика любещите доброто ядиво в съответна обстановка и с готини мурафети практически никога не прихващат душевни разстройства. Стомашни - може |
| Ами аз нарочно те насочих именно към Рабле и тези асоциации, щото поставянето на хранително-вкусовото като основна характеристика на импресиите ми тук, наистина не оставя друго четене освен това. Което аз съм приела съзнателно и доброволно, още при избора на заглавие. |
Ама че си обидчива, Вевче! Нидей тъй, аз харесах тази тема, в нея открих онова, старателно скривано в годините, стремление към духовно съвършенство, съчетано със средствата за постигането му. Аз досега изпитвах притеснение да говоря за порока си - лакомията. От днес благодарение на теб той изглежда все по малко кощунствен. А това никак не е малко. |
| Хайде, живущите в Германия, дайте някое впечатление, насочете се към материалното, моралното го оставете, липсват ви подправките, а и основни продукти. |
 border=0 id=img> хммм...проба... да видя как се "внисат" (дето викаше Чоли) снимки в новия форум...сега за сега, гледам че единственото решение е импорт от стария форум..хибридна работа, демек. Ако някой има по-добро решение или пък аз съм пропуснал някаква скрита функция, моля да сподели... * * * между другото...горната снимка е само като вещественно доказателство за това че не се храня само с кебапчета (както "градската легенда" иска да убеди форума). Е, можех да се снимам и с купа таратор или нещо там по-пасторално, ама пусто туй имах "под ръка" (всякакви там Църни Шопари и други комунисти да не го приемат в символичен аспект, демек... ) Редактирано от - Грациан на 03/4/2005 г/ 12:32:13 |
