Не човек, а желязо!
Отиди на страница:
| каква свобода бе уйчо! свободата да бачкаш като луд и да си трайкаш, да живееш цел живот на вересия, тая ли? свободен ли си да кажеш на шефо ти кво си мислиш за него, или като видиш мутра на улицата да идеш и да я заплюеш? свободен си да се изправиш с твойте пет лева у джепо срещу ония с милярдите и да те прегаза като муха. и да плямпаш, ако нема кой да те чуе. е това е най-ценното  |
| Аха...е наречи ги тогава негри, колку му е? Аз пък теб ще нарека комунист, щото си мисла, че комунистите като си навият нещо на пръста и аргументи повече не сработват. Значи за мен ти си комунист. |
| Ми да го обърнем на идеологическа ненавист тогава? Да се барна и аз комуниска и да си направим НГО и да почнем да пищим по Европата за идеологическа дискриминация? Не пише ли някъде, че всички идеологии са равни, както и всички раси и религии? |
| Вефке, с моите кротки и скромни познания от у-ще винаги съм вярвала, че аз съм подлог, а бирата-допълнение. Вие ми разбихте вярата, надеждата и мотивацията.  Вече ходя през света като по тънък лед.  |
| Няма бе, недей да се косиш, да ти кажа под секрет, да се успокоиш. Едното е синтактичен, а другото е семантичен подлог. Кеф ти си ходиш по едното ниво, кеф ти скачаш на другото. И така всички са доволни. Ти мани, ами тоя с комунистите какво ще го правим. Хем даде дефиниция в първия си постинг, сега се прави на дръж ми шапката, и на демократичен, че го бил предложил само, па ние да си намислим име. Знаем ги ние такива предлагачи на задачи за размисъл - като оная за малкото име на другаря Тодор Живков.  |
| А на тоя с комунистите ледът винаги му е тънък, независимо дали е синтактичен или семантичен подлог. |
| Кайли, в езика навлизат допълнителни значения на думи, които са означавали първоначално само идеология или политическа принадлежност. Така например прилагателното - "фашистки", или нарицателното "фашист" - може да се употребява даже за маниери и адети в семейството. По същия начин с "турчин" се означава например ревнив и деспотичен съпруг. За "комунистически" номера, или привички, често се определят неща, повече авторитарни, или силно подчинени на идеология. Като с това се визират повече някои обществени и идеологически механизми, от един период от живота ни, който на всичкото отгоре и не е бил комунизъм даже. Дори в един виц съпругът упрекваше съпругата си, че владеела "негърски" номера... Виж кво нещо е езикът само, а? Ми да си ги нарича както си ще... |
| Бе да си ги нарича, естествено, ама ми хрумна хрумка. Понеже не съм ни турчин, ни циганин, ни евреин, ни даже обикновен педерас, поне сега да се пиша комунис и да се барам откъмто малтретираните малцинства. Мое даже да сберем подаяния за новата партия, кво шъ каиш? |
| Ало, 99-тия нещастник.. Ти ми замириса на Ченге от Държавна Сигурност и на Сталинист ( по-лошо от Комунист) още от началото... Ех само да те срещна на някокя неосветена улица в Амстердам, бе дъртак проскубан! Ти се напикаваш у шушоните си, а си тръгнал и да ме плашиш! Помня те теб... Кога идваш в Холандия да те посрещна както подобава?! |
| Присмехулник, по-внимателно с 99 в Холандия, тоя е гяволе и да не вземе да ти тегли некоя патка. Ще се усетиш, ама чак като стане късно...и че станеш за присмех... |
Ако трябва да сме точни би трябвало да говорим за “псевдокомунизъм”! Защо – Геновева добре е разяснила.  А за наричането – то май си има такава дума, която важи универсално за всички строеве и идеологии. За хора, за които баща ми, Бог да го прости, казваше навремето: “Ако трябва, ще си боядисат носовете лилави, че и ще обясняват колко лоши са ония с нормалните носове и как за всичко те са виновни”. Сетихте се нали? – кариеристи! |
| Тъйййй, я да видим как сте поработили по въпроса през нощта. Горе-долу бива! Поне въпроса с бирата сте решили - имало различни видове подлози. Значи и с комунистите може така да постъпим. На мен ми идва на ум определението "битов комунист". С Графа няма да се съглася, защото "кариерист" за мен е човек, готов на всичко, включително и на мръсотии, за да направи кариера - но това подразбира активност и инициативност. |
| Ако гледаме какво се подразбира и комунист не става. Нали си спомняте двата принципа: най-напред “всекиму според труда”, след това в далечното бъдеще “от всеки според способностите, всекиму според нуждите”. За кариерист имате донякъде право – товарим думата само с негативно значение, а тя има и положително. “Михлюзи” ги нарича Илю войвода... Изобщо образът си е имал винаги “съвременни” имена – гъжвалии, фашисти, комунисти, утре може би демократи и т.н. Универсално не се е появило. Дали защото така е по-удобно? А бе, я вие сте хем по-млади, хем специалисти – вие измисляйте, пък аз ще мърморя, че не става... |
| Е как да става. Не е ли ясно, че туй момче Манрико иска да нарича всеки, дето му е с нещо крив, комунист. Наумило си е и туй то. А също си е наумило да тури хората в два калъпа - един бел и един чер. И няма значение, че първото е некоректно, а второто невъзможно. Важното е да се прелива от пусто в празно. |
| Манрико, не е лошо да си намериш тълковен речник и да прочетеш какви са дефинициите на комунист. Това, за което ти говориш, се нарича с думичката търтей. |
| kaily, YES, YES, YES, изглежда, че това е точната думичка. Макар, че в последните часове се замислих, че може би народното словотворчество, сътворило думата комуняга, също не е за пренебрегване. Замисляйки се за тези думи и за да не се отклонявам от лингвистичната тема, обяснете ми, моля, разликата между учените думички дерогативно и пейоративно, които май имат някакво отношение към казването на нещо гадно. Симпли, в случая разсъждавам за хората и манталитета, които попречиха на България да бъде сега - не Швейцария (тези фантазии са очевидно нереалистични) - а Чехия, Унгария или Словения - което трябваше да е възможно. Изключвам от сравненията например и Полша, защото в общественото развитие size does matter. И друго убедително обяснение освен комунистическо-търтейското засега не съм намерил - но съм отворен за аргументи, колкото и да не ви се вярва с kaily. А иначе за това, че шефът ме дере несправедливо, не го наричам комунист. И за пресолената, но иначе недоподправена манджа на жена ми не обвинявам комунистите, макар че тъстът е комунист. И горкият Лепорело, дето го слушам в момента по Mezzo, не е комунист - толкова може. И за много други неща не обвинявам комунистите. |
