Къща на село
Отиди на страница:
| Геновева, радвам се, че ти харесва :-) Т.е. приемам, че ти е харесало. По едно време си мислех да изпратя Деветашки я в Индонезия, я в Тайван, да гледа танци със змии и да ходи по стриптийз клубове, но после реших да го оставя обикновен човек. Не знам Старшината за каква беля говори, то интересът към романа силно спадна, но и двама души са ми достатъчна публика, стига да проявяват търпение :-) Е, надявам се и някой съавтор да намери време и вдъхновение и да се включи. |
хм, интересно, това с организацията на срещата и провеждането й направо ме накара да подскоча, с изключение на линията на Верчето, разбира се...  |
| Да ти кажа, малко се страхувах да не стане прекалено сантиментално, защото Пешев го тръгнахме по линията на успелия материално, значи малко нещо нечувствителен човек, ако трябва да вървим по клишето, но пък кой знае със сигурност какво става в главата на другия? На мен Верчето ми харесва, понеже си мисля, че всеки има по една ученическа любов, която ръжда не хваща. Виж, ако организаторката беше жена, сигурно щеше да е по-смела и щеше да има някакво продължение за през нощта, ама мъже нали са... ; -) Понеже досега не са постъпили възражения от мъжката част на публиката, приемам, че съм на прав път :-) |
| П.П. Дължа ти и едно признание - част от подробностите съм ги взела от твои постинги за организиране на форумни сбирки - особено това за проучването на менюто и съобразяването с цените. Така че смятай главата посветена на теб :-) |
| :-) как за каква беля? след поредица бири и някоя и друга запръжка няма начин през главата на нормален човек да не мине скверна мисъл ... те ти и белятааа .... |
| Най- накрая - публично признание и оценка на моите организационни усилия, в литературна форма. В обикновена немерена реч съм го приемала това признание устно, всред веселието на тостовете и звъна на чашите, но друго си е... да си прототип. Уредих се!!!! |
| Старши, какви скверни мисли от бира?! Вярно, че аз туй питие не го употребявам, ама... Пък и Деветашки е високо морален човек ; -) Апропо-с, днес раздаваш ли картички със сърца? :-) |
| Денят 14-ти, на всеки месец, ми е най-омразният, AlR. Отврат същински! ДДС-арско изчадие, екстеншън на Пандорската кутийка ... ... какви тук сърца ... а и колкото по-високоморален е един човек, толкова по-белалийски са му помислите следбирени. от опит знам ; -) Редактирано от - Старшината на 15/2/2006 г/ 15:20:16 |
 е, давал съм ... ама не съм бесен за това ... "дръжавата ни" се била записала в "донорите" за либия с Е500К. Тия улави ли са, бе? а ние им плащаме разни данъци  |
| тая, със сестрите, е изключително курвенска история - от всички страни на бариерата, впрочем, па и встрани ... |
Понякога ходя в Лора и Мина да пием кафе и г-жа Пешева е винаги с нас. Подозирам, че иска да бъде модерна, повече приятелка, отколкото майка, чете Ел и Максим и иска да ги обсъжда с нас. Мен това малко ме дразни, може би защото моята майка не е такава. Днес, например, се е облякла с панталони с много ципове и джобове и полупрозрачна етно риза с връзки на гърба, намирам го за малко прекалено. Понякога се чудя какво ли стана с оня подарък, дето й го избрах за именния ден. Като гледам днешното й облекло, най-вероятно го е прибрала някъде дълбоко в гардероба. Любопитно ми е да разбера, но няма как да попитам. Сега точно коментира един разказ от Егоист за чатовете. Помня го, завършваше с изречението "И след няколко часа разговори по фундаментални теми взех трамвая към един квартал в полите на Витоша, и към най-страхотния секс в живота си ". Дали пък не иска да й се случи… не разбрах, защото в този момент г-н Пешев се върна и, естествено, разговорът прекъсна. Той изглежда уморен, поздрави ни някак машинално и после попита "Има ли нещо за ядене?". Марго веднага тръгна към кухнята, а аз приех това като сигнал да си ходя. Казах "чао" на близначките и "довиждане" на г-н Пешев. Той се отмести от вратата да мина и после излезе след мен. Усещах присъствието му зад гърба си, рязко и напрегнато, докато вървях по коридора. Стигнах до входната врата, хванах бравата и направих крачка назад, защото вратата се отваря навътре, и усетих как гърбът ми се опря в г-н Пешев. Напрежението му ми се беше предало, усетих тялото си застинало и чуждо. Той ме хвана за кръста и ме обърна към себе си. Вдигнах глава като в унес, устата му намери моята толкова бързо, че зъбите ни се допряха. Ръцете му се стегнаха, усещах сухата топлина на тялото му, едро и някак си самоуверено. Устните му са меки, а езикът голям и топъл докато търси моя. Целува се едновременно с устни и език. При първия допир бях затворила очи, но ги отворих и видях, че ме гледа. Вдигнах ръце и ги сложих на клепачите му, но той завъртя глава без да прекъсва целувката, притискаше ме към себе си и ръцете му мачкаха гърба ми. Спряхме за малко, за да си поемем дъх, погледите ни се срещнаха, но имам чувството, че не ме виждаше. После ме привлече пак към себе си, но сега се целувахме по-бавно, той хапеше леко долната ми устна и притискаше гърдите ми под блузата, дланите му бяха големи и много топли, а аз галех голата му кожа под разкопчаните копчета на ризата. Сякаш по команда се разделихме, после аз го прегърнах през кръста и го привлякох към себе си. Той се подчини, но не отговори на целувката ми. - Кога ще те видя? - Не знам, - отговорих аз - ще се обадя. |
| Елинор знае кога трябва да спре. За нетърпеливци - има една тема "Меризмата на ФА" в един друг форум... |
| Ами обади се ти :-) После ще кажеш какво е станало и ще продължим реалистично романа ; -) Тъкмо сега имаш повод. Примерна реплика: "Хайде да те черпя една пица за обяд" Ще ти струва м/у 1, 50 и 8 лв - в името на изкуството... |