[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
| Основни методи на форумното добичене Цикъл лекции за квалификация на демократичния форумен елит. Дами, господа, Тъй като при нас целите определят (с което и оправдават) средствата, преди да коментираме средствата, трябва да изредим главните си цели. 1. Основна наша форумна цел е да можем максимално необезпокоявани да излагаме нашите собствени възгледи, същевременно създавайки максимални затруднения за нашите опоненти, които желаят да правят същото. 2. Една друга основна цел е осигурим взаимната си идеологическа и психологическа подкрепа в трудни моменти. Посочените цели не можем да реализираме успешно в условията на един нормален диалог с нашите опоненти, тъй като много често за такъв диалог не разполагаме с достатъчно аргументи и/или обща култура. Затуй правим всичко възможно, щото такъв диалог да бъде поне затруднен, ако не и осуетен. Основните методи за това са следните: 1. Масовото и 'принципно' дискредитиране на опонентите. Целта ни е да се злепоставят предварително определени хора, така че на техните аргументи да не се обръща (вече) внимание, а по възможност те дори да не се четат. Пример за такава псайоп е акцията 'Бригада' , иницирана от ...... и последователно подкрепена от....... и някои други. Втори пример е опцията 'Филтриране' , както когато се използва мълчаливо от някои, така и най-вече когато публикуваме списъци на 'филтрирани' от нас. 2. Систематичните до втръсване атаки срещу отделни наши опоненти. Тази практика се опира на известния ефект от многократно повтаряните лъжи (все нещо от тях остава) , но и на 'психологията на втръсването' , при което заедно с втръсващия втръства ( 'по индукция' ) и обектът на неговите атаки. Характерен симптом на одобичване по този метод е изявлението на някое добиче ' 'Престанете да се разправяте тук! ' , дори в случаи, когато 'разправията' е била чисто еднопосочна атака. Практиката е добре представена от нашите специалисти......., ........ и , напоследък, от много обещаващата ....... 3. Практиката на 'ненамесата' . Развита е в миналото, главно от колежката ни....., и се базира на презюмпцията за невъзможността от реално въздействие в една виртуална среда. Това трябва да се внуши само на нашите опоненти, разбира се, както и на нашите жертви - форумните добичета, защото ние (и за да) си въздействаме и се намесваме най-необезпокоявани. Един стратегически дериват на тази практика е постепенното замиране на активността на някои жертви, последвано от напускане на форума. Това обаче крие опасности и за нашия лагер, тъй като и наши съмишленици - чувствителни натури, обидени от липсата на наша подкрепа, могат да напуснат по същите причини. Следователно, на добичето е необходимо да внушим необходимостта от известна намеса в полза на наши хора, а това е една много трудна задача, предвид и пасифицирането на главните експерти на 'Ненамесата' ( иронично, в голяма степен жертви на собствената си теория ) . Край на първата лекция. В следващата лекция ще разгледаме някои по-финни методи за въздействие, като метода на пренебрежителното мълчание, метода на обръщението в трето лице, метода на цитирането и др. За домашно: Разгледайте следния псайоп-апел на TULL: Стига бе, Ригас. Не се налудува, не се наигра в този форум. Е..ти детската градина си. Я, виж колко мнения имаш. И всичките експлицитни, ексклузивни и елаборирани, подредени в топос по топос. Кво е тва чудо. Стегни се и се заеми с наука! Задача: да формулирате защитна теза за г-н......., в случая че някой се запита на глас доколко неговите 1456 мнения могат да бъдат сметнати за 'малък брой, свидетелстващ за безпрепятствено изпълнение на неговите служебни задължения в реалното' , по сравнение с 2067-те на г-н Ригас. -------------------- PANTA REI Уважаеми г-н Ригас, обръщам се към вас официално - заради уважението ми към Вас, а не порадидруги причини. Аз Ви благодаря за лекциите, както виждате и аз се опитвам да дам моя скромен принос, обобщавайки процесите от живота и човека. Форумните процеси са една отлична абстракция на реалните процеси в живота. Вашите лекции за Форумното Добичене могат да се приложат със същия успех и в реалния живот. Затова искрено Ви Благодаря. Има още един "тънък" момент - обръщайки се към някого в 3-то лице вие по-малко рискувате да го обидите или засегнете. Много хора приемат директното обръщение за груба намеса във вътрешните работи. Когато една идея се изкаже насочена ИНДИРЕКТНО - то тя може да има дори повече шанс да стигне до "приемника си" - отколкото ако му изнесем директна лекция. |
Извадките са от форума на "Медиапул" Натиснете тук Доста интересни неща прочетох там, кайли, не мисля че не си се сблъсвала с проблеми/говоря за психологическите/, включвайки се във форума на вестник "Сега". Предполагам, че такива възникават във всеки един форум, тъй като той е сбор от хора, всеки един от тях със специфика на характера, поведението, образованието, възпитанието, натласите, интересите, целите. При общуванията с толкова различни хора неминуемо са получават разминавания, прерастващи понякога в истински форумни войни, които изтощават, а може би и разболяват. Какво стана с темата ти "Обединение на форумци"? Там не пое ли малко от жилото и от мед, за които става въпрос по-горе? Всеки е поел - в различна степен на насищане от хубави и лоши емоции. А и ти си още свежарка - отскоро си във форума. Проблеми има - видни са с просто око. Ще бъде жалко да се правим, че ги няма и да затъваме още повече /ако някакво затъване въобще е това/. Особено вследствие на участие във форуми без регламент, в какъвто доскоро участвахме и още си теглим последствията от това. Чао засега, аз се оттеглям в реалната реалност  |
| Ей сега търсим из интернето програмнйо документ на Салвадор Дали Declaration of Independence of the Imagination or the Right of Man to his own Madness обаче не мое го намерим.....некой да помогне? |
| О, мила Сиби! Не съм нова аз, от стара коза яре съм и от бронтозавър зъб.  От 4 години май съм в клубовете на дира и то в най-щекотливия им участък-религия и мистика. И да ти кажа, там хората са все от просветлен нагоре , а те ни се водят, ни се карат.Престави си из тоя форум да пъплят не последователи на Иван Костов, а иванкостовци до иванкостовци и всеки е от прав по-прав.  И всеки е последна инстанция. Та съм минала през всички етапи на как закалялась сталь.  Много сурова школа, мддаммм, обединението на форумци го глътнах като маслинка го глътнах, при това без костилка. |
| Сибила Мноо силно си каза това, което иначе просто витае тук във "въздуха", в тази чудновата, ако не и чудовищна мрежа Преди много обичах да гледам фирмите по Стивън Кинг Така прости и реалистични .. до един момент Сега ги имам записани Но няма смисъл да ги гледам, оказаха се пророчески - всичко става наоколо Поздрави |
| Сибила, не знам откъде идват мислите - твои ли са, цитираш ли, но ми се струва, че повечето от тези мисли могат да са присъщи на хора, за които компютърът и интернет са нещо чуждо, нещо странно, нещо от което изпитват някакво отчуждение и страх. За мен като компютърджия, който работи с компютри от ученик - от около 25г (кога минаха.....е, те не бяха тогава такива компютрите - едни големи сандъци с вход чрез перфокарти), от около 20г с нещо като РС, интернет видях първо през 1989, постоянно съм с него от 1997 - та стига спомени - за мен и за колегите ми интернет не е нещо особено - обикновено техническо средство, станало част от ежедневието - нещо като телефон, автомобил, телевизор.... Предполагам, че реакцията на новаците е подобна на реакцията към всяка значителна новост - знаем как на времето хората са се събирали на радио и са гледали втренчено в дървената кутия, която издава звуци, знаем как се е смятало, че телевизията ще бъде нещо страшно и фатално - пък на, свикнали сме и нищо фатално не се е случило - но, разбира се, някои страни на живота ни са се променили. Та си мисля, че и с интернет е нещо подобно - ново техническо средство, трябва време, докато се превърне в част от ежедневието на хората, на която дори не обръщат внимание. Разбира се, променят се някои аспекти на комуникацията. Май има две съществени неща - едното, че за първи път всеки може да публикува каквото си иска, второ - че е лесно да комуникираме анонимни. А що се отнася до "човещината" в общуването - ето ти само едно наблюдение измежду нас, компютърджиите - ако комуникираме по работа, в много случаи изпращаме мейл или разменяме по някое IM(чат) съобщение с колега от съседната стая - по-бързо, по-удобно, по-документирано е. Но "човешките" разговори винаги са лице в лице (и често на чашка). |
Поздрави, Минаващи приятелю!  Стивън Кинг като прорицател? Може би, може би. Може би затова и аз го харесвам. Винаги съм казвала, че ако се абстрахираш от горния, най-външен, най-формален и най- ефектен пласт - този на безпощадните описания на ужаса в неговите произведения, той е всъщност разказвач-философ, тънък познавач и анализатор на демоните/ които са всъщност нашите страхове/, и които обитават в латентно състояние нашето подсъзнание, но при определени обстоятелства изскачат на повърхността и заиграват дивашки танц, както казва един приятел, правят си една жилищна кооперация и по съседски си ходят на гости с демоните на другите и правят поразии. Е ли участието ни във форума, всъщност желание да се включим в едно сборище на демоните - на нашето и на чуждите подсъзнания? Ето, това се питам, бидейки вече три години тук - за добро, и за лошо. След един ден, по-точно се навършват. А ето как съм започнала - Натиснете тук. Била съм доста по-агресивна, отчитам го. Убедена съм, че много съм се променила оттогава, мисля си, че към добро, но наблюдавам една странна зависимост - колкото по ми се струва, че ставам по толерантна, по зачитаща чуждото мнение и личността на опонента и склонна да не се поддавам на провокации, при които се включва естественият механизъм на заложените в характера и темперамента ми биткаджийство/винаги имам предвид почтена схватка - очи в очи/ и ура за чест и слава, толкова повече околните ми отричат правото да бъда позитивистка и не особено задълбаваща се и отдаваща значение на форумните събития от всякакъв порядък, освен като забавление. Може би в интернет агресивността, безцеремонността и отрицанието повече се ценят? Може би защото не се гледаме очи в очи и задръжките ни отпадат? Странно е това, но може би е най-големият въпрос на общуването в интернет. Защо сме тук? Какво ни отблъсква и привлича? По-мъдри ли излизаме оттук за реалната реалност или деградираме и каква е цената? Аз нямам диагноза, 99. Всеки може да си я постави във основа на собствения си форумен опит и развитието, което е претърпял, наблюдавайки явления, които са характерни и специфични само за интернет общуването, в този смисъл то е уникално. И установяваш, че в този свят сме чужденци, един за друг, а и за самите нас, дотолкова не сме се познавали. Но да не преминавам към сложността на такава материя, какъвто е екзистенциализма на песимиста Албер Камю, какво ли би написал, ако би участвал в интернетен форум? Редактирано от - Сибила на 08/4/2005 г/ 00:03:29 |
| Manrico, нищо от горе казаното, което е по същността на темата/ освен последния ми пост/, не са мои мисли - цитати са на чужди мнения. Но някои от тях споделям в голяма степен. Редактирано от - Сибила на 08/4/2005 г/ 00:13:58 |
| Manrico ме изпревари. И го каза много точно - техническо средство. Всички тези дълбокомислени и философски разсъждения показват само едно – че ги правят хора, които имат нужда от “нещо да ги обсеби”, нещо да ги застрашава, нещо да им пречи. И защо? Защото е много по-лесно и самооправдателно ("то е по-силно от мен!"  , отколкото да си обикновен човек използващ всички “техники” около себе си и в същото време с обикновено човешко място в хорския гъмжеш. Тогава отговорностите ти са нормалните човешки и няма как да се оправдаваш с разни измислени дракони.В съответните исторически периоди: Какво е станало с психиката на обсебените от книгите? А на обсебените от радиото? А от киното? От телевизията? Вече има, и ще има още повече, книги по въпроса. Но познайте – този точно въпрос ли ще се разисква след 40-50 години? Със сигурност - как поредното масово техническо средство променя психиката на хората за разлика от обикновения компютър напр.... |
Г-н Графе, моите почитания! Но изместваш проблема от оста, върху която желая да го поставя да се върти. С книга или телевизия не влизаш във взаимоотношения. Това е еднопосочна връзка без ответ! Книгата или телевизията /макар, че ти влияят и те формират в определена степен, извън заложените ти генетично качества/ не могат директно да те обидят, да те представят за друг, да ти вменят вини, които нямаш, да те предизвикват да спориш. Те не могат да изкривят образа ти и да те преиначат. Във форум това става в голяма степен. Тук ежедневно си подложен на чуждата агресия, в повечето случаи, непредизвикана. Това е неизбежно. Не знам дали не го забелязваш или просто не ти се иска. Редактирано от - Сибила на 08/4/2005 г/ 16:31:20 |
| Кстати о потичках Перфокартите са старо и престарно изобретение - в соицологията ги ползвахме отдавна и преди компутрите. Перфорират се по определен начин - така че отделни теми могат да бъдат изваждани от много карти. А иначе поздрави И лека нощ |
| Цитат по темата: У меня вот даже телевизора нет и газет бумажных я не читаю. ... взял на ночь бумажную книгу почитать... Кончилось тем, что выкачал книгу из Инета и все стало прекрасно |
| Де бяха тия пророци при проблемите в собствената ни странИчка? Темата направо ми зазвуча на крилатата докторска фраза край гробището: Тия всичките, все аз съм ги лекувал. |
"ОбсеБсия" друга разновидност на "обсеБване" ли е? Или става дума за чуждицата "обсесия", което е пак същото, но не е побългарено  Ако е грешка, моля, редактирайте заглавието на темата, а ако не е - моля за извинение  |
| Здравейте, драга Сибила! Извинете ме за отклонението. Ще се завъртя около оста, която сте поставили. Доколкото разбирам от встъплението на темата, въпросът се свежда до форумните взаимоотношения и отражението им на настроението и тонуса по-скоро, отколкото на психиката. От тази гледна точка те много се доближават до обикновените разговори и спорове в компания (група). Единствената разлика е, че нямаш визуален контакт, но своего рода “образ” в представите си имаш. И също като в другия случай имаш “познати”, от които знаеш какво можеш да очакваш и непознати (случайни), от които не и могат да те “изненадат”. И в двата случая спорът може да добие такива размери, че дори да те разплаче в крайна сметка – от обида, неразбиране от опонента или безсилие. Според мен, даже тук, в интернет-форума е по-лесно, по-равнопоставено. Защото можеш да си кажеш “репликата” без да може да ти попречи някой. Защото знаеш, че “дуелът” ви ще бъде прочетен и от неангажирани в него и чиято позитивна оценка всеки от участниците слага към своя актив. Докато, предполагам, сте попадали във “високоградусен” спор в компания и знаете, че накрая нищо не се разбира и всички се надвикват, слушайки само себе си... За агресията. Разбира се, че я забелязвам. А и Вие вероятно ще си спомните, че неведнъж съм и реагирал (особено когато не съм аз засегнатия) преди ерата на bot. За съжаление, това е невъзможно да се избегне. Защото го има повсеместно в човешките отношения. Една от сбърканите, болестни черти в развитието на Човека – но това си е за друга тема. Интернет-разговорите не са изключение, не са даже нещо по-специално. И срещу тази болест трябва всеки да си изработи имунна система. Своя! - директно да те обидят – защо се обиждаш, щом знаеш, че обидата е “въздух”? - да те представят за друг – пред кого? Само пред болни като тях би могло. - да ти вменят вини – нима можеш да почувстваш вина невиновен? - да те предизвикват да спориш – е, това си е вече да се хванеш на въдицата – или искаш, или не! Изкривяване и преиначаване на образа ти всъщност става само, когато го допуснеш. Имал съм вече няколко случая на груба агресия (обикновено от нов участник), на която реагират преди мен други колеги. И това става, защото напр., Вие, Сибила, може да се разтроите от това, че някой Ви изкривява образа, аз обаче, само ще се подсмихна на акъла на въпросния, защо вече си знам Сибила, а и ще се намеся, ако е прекалено грубо. Т.е., Вие в случая допускате, че това става и то в очите на другите (и затова се разстройвате), докато то просто не може да е така. Ето, тук трябва лична имунна система, за която говоря. До голяма степен аз си я имам изработена – затова Ви се струва, че “не го забелязвам или просто не ми се иска”. Редактирано от - Графът на 08/4/2005 г/ 09:41:14 |
| Хамер, шегуваш се, нали? Е през ум не ми е минало, че някой може да се усъмни, че ученик, който не е наясно с правописа на дума от латински произход би преминал в редовен от подготвителен клас на френска езикова гимназия, камо ли пък да мечтае за покоряване на по-високи върхове. Но, ако все пак, дори и с един процент вероятност задаваш този въпрос насериозно, то, да, бях тръгнала да пиша "обсебване", за което свидетелства и съгласуването по-нататък в трето лице, ед.число, ср.р. но по инерция съм довършила, изписвайки края на "купешката дума". Ако беше възможно да се редактирам, то заглавието на темата щеше да изглежда така, поне такова беше намерението ми: За интернет обсебването - има ли го, няма ли го и какво да се прави. Нямаше да е болдвано, а само в "италик". По-красиво щеше да изглежда, отколкото е сега, но какво да се прави - случва се Само това имам време да напиша, благодаря на всички останали и поздрави! Редактирано от - Сибила на 08/4/2005 г/ 16:29:53 |