[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
| Драга Сибила, При всичкото уважение към образованието в общност и в частност не мога да не отбележа че темата за обсесията е станала доста елитарна..... Верно че всеки си е башка обсебан какт се отбеляза в чата обаче все пак простите хорица не могат да си кажат думата подтиснати от научния ракурс който бе подаден..... А аз например искам да разбера защо пише у интернето FL и прочия например?! Искат да кажат нещо на човечеството или искат да кажат нещо на ника над тях?! |
kombat #5, или за да разтоварят отрицателни натрупвания? Вместо евтини чинии за чупене.  И такъв вариант има... |
Сиби , точна е темата !  Всичко си зависи от човека и неговата среда , другото не е важно !  ПП- не е по темата ти но ако се зачетеш виж дали няма нещо интересно ! Натиснете тук сиби Редакцията е моя - имаше парче текст изтрих го защото за нищо не става ?!? Редактирано от - nesnaecht на 10/4/2005 г/ 18:14:06 |
| Здравейте пак, уважаеми колеги! След дългото въведение в темата, при което използвах мнения на колеги от други форуми и техните наблюдения най-вече върху отношенията, които се създават чрез дълго общуване на различни типове участници в интернет-форуми – време е да споделя и моите впечатления за този вид уникална връзка между хората - вече се навършиха три години откак съм тук – кога всеки ден, кога през ден, кога през седмица.  При всички случаи човекът - участник в интернет форум е доста по-различен от човекът – неучастник в интернет форум. Когато се срещам с приятели, които не искат и да чуят за подобно участие – намират го за губи-време – т.е. – доброволно лишаване от времето, което може да бъде посветено на други къде-къде по-полезни занимания – пътувания, спорт, книги, филми, музика, театър, изложби, обикаляне по магазините, срещи със стари приятели, магазини, време за семейството – съпруг и деца, време грижи за дома, кръчми - всичко онова, което сме вършили преди да се включим в някаква форма на интернет-общуване. С няколко думи – намират ни за различни – ако употребя този евфемизъм, а ако бъда по-откровена – намират ни за странни, кукувци, пристрастени, обсебени. Недоволстват, укоряват ни, присмиват ни се, съжаляват ни дори. Това е истина. Цялото ни усилие да ги убедим, че сме съвсем като тях, а дори облагодетелствани от наличието на интернет в службата или в къщи /а за някои от нас – и двете/ - това най-ново и модерно постижени на техническия прогрес – пропада – неверието се чете в очите им, казват, да, използвай го тоя интернет, за да теглиш информация – справки за публикации – най-различни материали от интересуващи те области, чети вестници, статии, информирай се за нови стоки, за магазини, за самолети, за коли, за хотели, плащай си данъците – но защо участваш във форум? Защо си губиш времето /и нервите/ с това да се разправяш с най-различни досадници, които и ни най-малка представа нямат каква си, защото никак, ама никак не те познават в естествената ти среда, обкръжение, реални контакти – от детинство, в службата, от съседство, от роднинство? Не ни разправяй, че си убедена, че излагайки там възгледите си по политически, социални, икономически, обществени проблеми - вършиш някакво добро дело на ползу роду. Едва ли. Убедила ли си въобще някого в правилността на позициита си, приобщила ли си го и променила ли си неговата собствена? Може би, но не съм сигурна, казвам. Аз съм там, за да се забавлявам. А забавляваш ли се наистина? Ами да, казвам, забавлявам се. С какво по-точно, питат те.  Даааа, това е труден въпрос. Кое наистина ме забавлява толкова, че да продължавам да съм още тук? Истината е, че ме забавляват наблюденията върху отношенията между форумните участници. Наблюденията върху поведението им, характера им, реакциите им в различни ситуации, които тук възникват с хиляди. Никъде другаде не може да се извърши подобно, всеобхватно по мащабите си наблюдение, защото средата тук е така да се каже – изкуствена, преиначена, с една дума – нереална. Нещо като Алиса в страната на чудесата, Алиса в огледалния свят – нещо като цвете, нещо като нож, нещо като фантастика, нещо като абсурд. Устойчива психика и здрави нерви са необходими, за да се движиш по този тънък лед на абсурда. Лабилните излизат оттук с поражения, стабилните – още по стабилни. Това дали е само забавно? Дааа, забавно е, но е и опасно.   Менажерия, в която има само една клетка, а в нея се разхождат всякакви животни – хищни, тревопасни, пълзящи, летящи, плуващи, едри, дребни, могъщи, силни, храбри, страхливи, подли, шегобийци, – и всички те желаят да оцелеят в това безумно съжителство.  Може и да съм авантюристка. Всички, които участват във форум са авантюристи, защото поемат много рискове. И това е основното им качество. Ще продължа, може би още сега, може би утре  Редактирано от - Сибила на 10/4/2005 г/ 19:19:04 |
| И пак стигаме до основното Който иска търси начин , който не иска търси причина ! Ма това си зависи от човека Сиби !?!?   |
Ако разгледаме форумът като една сцена, на която се играе спектакъл с много актьори, чиито роли се сменят с падането на завесата за всяко следващо действие, то няколко главни роли се открояват, поне за мен, ярко отличими една от друга, към всяка от които са прикрепени няколко второстепенни. 1. Ролята на съдията. 2. Ролята на прокурора. 3. Ролята на адвоката. 4. Ролята на обвиняемия. 5. Ролята на съдебните заседатели. 6. Ролята на свидетелите. 7. Ролята на лъжесвидетелите. 8. Ролята на публиката. 9. Ролята на шута. |
| Ако говорим само за форумите, за мен те донякъде си приличат с кварталната кръчма - място, където можеш да срещнеш и да общуваш с хора, които са РАЗЛИЧНИ от нормалната ти среда. Аз понякога се отбивам в кръчмата - там са хора, които хем са ми познати, хем не са от нормалния ми приятелски кръг - различен интелект, образование, манталитет....И жена ми се чуди защо се отбивам и какво общо мога да имам с толкова различни хора. Ами интересно ми е - да пообщувам малко и с хора, с които поради разликата в нагласите ни явно не можем да станем постоянни събеседници или дори приятели - но от време на време е любопитно да разбереш какво и как мислят и те. Та за мен и форумите са нещо подобно - макар и не съвсем същото. |
Манрико - темата е интернет обсесията - има ли я, няма ли я - и какво да се прави. Виж аз как движа в тази посока - съвсем целенасочено. В предния ми дълъг пост става въпрос и за това - интернет като самостоятелно занимание - черпене на информация от интернет без да влизаш в диалози с други интернет ползватели. Отделен случай на ползване на интернет са електронната поща, кю-то, където влизаш, разбира се, в лични или служебни контакти, но те в никакъв случай не са публични и не стават достояние на "широката интернет общественост". Ползвайки интернет само за такава цел - съпругът , синовете ми и приятелите ми например го ползват така - в никакъв случай не би могъл да попаднеш в категорията "интернет обсебен", защото ползваш възможностите му като заместител на библиотека, телефон или поща. В този случай интернетът улеснява връзките, спестява ти време, вместо да ти го губи така, както ти го губи, ако участваш интензивно - всеки ден и почти всеки час в интернет форум и това участие си издигнал в ранг на приоритет в сравнение с другите си приоритети от реалния живот. В смисъл, отдал си голямо значение на контактите, които си създал в интернет форум, преувеличил си ги неимоверно и поради това не можеш да се откъснеш от него, без да следиш как се развиват отношенията там. За такова интернет обсебване става въпрос. За това говорим. |
| Не сме безгрешни но сме истински обичаме и тези дето ни нападат , защото имаме добри души които да прощават ! |
| Интернет форумът е най-чудесното изобретение на човечеството. За да се осъществи каквото и да е общуване преди е било необходимо участниците да се уговорят по време и място, а това е пречело на мнозина да участват в точното време на точното място. При интернета факторът пространство е елиминиран. При форума е елиминиран и фактора време. Двете прегради пред вербалното общуване. Сега всеки, независимо къде се намира и независимо кога разполага със свободно време, може да участва. Ти си написала последното съобщение преди часове, аз съм го получила сега, всички останали го получават, когато имат възможност да го прочетат, ОБЩУВАНЕТО продължава. При нарочена среща на живо това никога няма да се получи. Сиби, що имам чувството, че се оправдаваш? |
| Най-важното нещо в тая вселена е ОБЩУВАНЕТО. Интернетът го улеснява неимоверно. Ако кажеш, че сме обсебени от общуването...ми убу...аз не виждам от какво по-добро можем да бъдем обсебени? |
| Здравей, Кайли, да, да, оправдавам се, , сега гледах "Мълчанието на агнетата", един велик ужасен филм с доста "Оскар-и" по Нова ТВ, та изоставих форумната си деятелност по темата. Между другото, забелязала съм, че всички, да ги наречем "пристрастени", айде да не е "обсебени", / че много по д-р Лектърски звучи/  към форума, още с появата си във форума смятат за необходимо да обясняват какво са правили извън форума /зер, да не би да ги обвинят, че непрекъснато "кесят" в него, за което явно свидетелстват подмятания от сорта на: "Ти пак ли си тук, бе"? "Няма ли да поработиш малко?". "Време у нея - бол - тя е домакиня"."За какво ти плащат в тая служба, бе" - пет клавиатури изтърка". "Аз те храня с моите данъци, дето си на държавната софра и михлюз, - кибик такъв и интеренет маниак". "Как успя да натракаш толкова постинги, срама нямаш ли, от колко време си тук - има-няма три месеца". "Ти ли ще ми даваш наклон в живота, бе, я се виж - друга работа нямаш, освен да висиш във форума". Та "заподозрения" в интернет пристрастеност / в ролята на обвиняем/, и чийто ник огрява форума през пет минути, през час, през два, но всеки ден неизменно, наистина смята за необходимо непрекъснато да се оправдава, че: току що е гледал филм, току що се връща от разходка, отива да изключи манджата, любимият се е прибирал с децата и слага масата, бил е на почивка за три дни и го е нямало във форума, сам си плаща интернета и шефът му не намира нищо особено в това, че цял ден се взира в страниците на някакъв си форум - нито най-близките роднини, че ползва форума за някакво изследване, че се надява чрез него да налее малко акъл в главите някакви местни аборигени и обскуранти, че излиза от къщи и тръгва към работата, че се прибира току що, огрят от слънце или измокрен от дъжд, че си е поспал около четири часа в следобедна дрямка и не е бил във форума, че е бил на кръчма, на театър, на кино, че е плувал, скачал или тичал в някакъв фитнес с плувен басеин, че е прочел една много интересна книга и т.н, и т.н. Това оправдание на заподозрени в интернет пристрастеност, отправено им от други пристрастени към интернета и чиито никове огряват също така форума през пет минути, през час, през два, но неизменно всеки ден /в ролята на прокурора, обаче/ винаги ми е било много забавно. Защото означава, че обвинението хваща дикиш. Има нещо гнило в Дания, значи, отнесено към темата. Тези явления се наблючават в така наречените "свободни форуми", в темите, открити от форумци, където няма модератор/ забравих тази роля - ролята на полицая/, или, дори и да го има, допуска свободата в разговора и леките отклонения от темата в посоката на отношенията между форумците. В "най-свободните форуми", където всичко е разрешено, и аз най-вече за такава форма на общуване говоря, свободата прераства в слободия/ или анархия/ и наблюдаваме такова безнаказано развихряне на низки страсти /комплекси и страхове/, на такова извайване на образа на другия, в които и собствената му майка не може да го разпознае, че понякога си казваш - трябва наистина да е интернет пристрастен /или страхотен непукист/, че да търпи всичко това. Лека нощ, засега, утре пак - темата тепърва започва да се разгръща.  Редактирано от - Сибила на 10/4/2005 г/ 23:53:10 |
| Ма ти па. Я ми виж броя на постингите и колко подмятания имам по въпроса.  Това си е живо зомбиране. Не интернетът те зомбира, а те зомбират всички останали, че нета те зомбира. И не е само нета-огледай се, ослушай се и ако не иде влак...навсякъде само с това се занимават-да ти насаждат чувството на вина, неудобство и секви таквиз емоцийки, че си точно там, а не другаде. Където и да си, щом си тук-демек там, ама те викат тук-щом си тук, не ти е чиста работата. Ти ако беше свет, немаше да си тук. Е това е летящия девиз-ако беше свет, немаше да си ТУК, а някъде другаде. И тук е всяко едно място и всяко едно тук е като правило непременно лошо. Пак ти казвам-няма нищо по-важно от общуването на тоя свят. И всеки общува, както може. Така погледнато, можем барем да направим една нова религия? Партия на тоя етап не можах, ма шило у торба стои ли. Религия на святото нетобщуване. Оназ с думичките дургарка как ли и звучи?... |
| Сибила, а тези “оправдания” според Вас не е ли възможно да са нещо съвсем друго? Нека не сме мнителни. Според мен те са “щрихи”, които да придадат някаква реалност на нереалното. Не сме духове, живи сме... Нещо подобно е и това “от Bulgaria” под псевдонимите ни, чийто замисъл е само информативна ориентация от къде пише форумецът. И се оказва, че почти всички пишат от Bulgaria – как го правят непрекъснато се чудя! |
| Какви са признаците, че имате проблем? Отнася се до пиенето, но май става и за форумната хиперактивност Как можете да си отговорите имате ли проблем с пиенето? Отговорът на следните четири въпроса ще ви помогне да разберете: 1. Чувствали ли сте някога, че трябва да спрете пиенето? 2. Дразнили ли са ви критики, че пиете? 3. Чувствали ли сте се някога неловко или виновен заради пиенето си? 4. Случвало ли ви се е като за първо нещо сутрин да обърнете чашка (“за отваряне на очите”), за успокояване на нервите или за оправяне от махмурлъка? Един отговор ДА предполага възможен проблем. Ако отговорите ДА са повече от един, вероятността, че имате проблем е голяма. |
| Таз обсебсия ще ли можем я повози на въртолет или подсушим със сушоар? Въпросът всъщност е, дали заглавието е предопределило съдържанието или обратно, съдържанието заслужава напълно заглавието си? |
| Тази Нели с точка ми мяза на сушоар, което е различно от обсебсия като лапсус, обяснен по-горе от какъв произход е , секо обяснение , дали е разбрано от игнорантите, от илитератите, от аналфабетите, от граматиците без чувство за хумор, от неграматиците в ролята на съдебните заседатели / от кол и въже демек/. Секакви лапсуси тука - обяснени или не, но пробвани да бъдат интерпретирани с подхода на претендентите за ролята на шута / /Шуши, точковата Нели ?!?/ - най-трудната роля - изисква умения и интелект на актьор от висша класа , на малцина се удава/, разбрани или не - са за разтуха на тези в ролята на публиката Ма кой ти гледа - важното е некво представление все пак да се състои. Ногу представления се пак са били оценени дълги години след като са се състояли.  Дъл не участваме в някакво послание за потомците във вековете? Да пребъдваме, некак си? А? Редактирано от - Сибила на 11/4/2005 г/ 08:15:36 |