[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
 Какви петици, Док? Снощи пих до късно едно червено вино, после пък бяло, ама такива, че ум да ти зайде! Та сега малко трудно съобразявам.  |
Страхотно, Док  Ами така кажи, де! Помислих си, че си ударил две петици от тотото. А то, Док, още по-хубаво било. Честито от мен, на патерица, ама ти младеж! И Козирог, като малкия ми син - този - на снимката! Пожелавам ти най-хубавото да ти предстои. Как е там в третия ден! |
| свиква се, постепенно, но не докрай, както е казал поетът: Може би дотогава, докогато умрем. Младостта си отива... Не съвсем. Не съвсем. |
Латинке, ей така тръгват мълвите и се раждат митовете и легендите. ЧЕти тука, българският беше ли измежду многото езици, които перфектно владееш?. Забравила съм, щото. За чувството ти за хумор, виж са, то не може да се овладее, по рождение си е ! Натиснете тук |
Ако мислиш, че ме интересува какво потребяваш, много си се излъгала. Ти си дошла тук нещо да остроумничиш, не съм аз при тебе, я. Ма и теб ще те преживея, нит си първата, нит ше си последната. Со здраве! Редактирано от - Сибила на 08/1/2006 г/ 23:44:24 |
Док, ако наминеш, вчера мислех с какво точно да поздравя стария рокаджия за двете петици, ето - това е! За младостта и рока, наздраве още веднъж на обсебсените  от рока!РОК В МИНАЛО ВРЕМЕ Помня млади бяхме, рок като запяхме - той пък бе нарочен, че е танц порочен! Може би, защото валсът и тангото бяха нещо дивно - дивно, но архивно... Вчера друга мода тръгна из народа - пустото му "диско" още им е близко. Този ритъм точен също бе нарочен - чухме анатема и на тая тема! Хей, знай някой ден всичко се обръща, но тогава младостта, само в спомена се връща... Кой ли не нахока модата широка. После бе забежка - всяка тясна дрешка. Но разбраха скоро всички умни хора, че старите доспехи сменят нови дрехи. Хей, знай някой ден всичко се обръща, но тогава младостта, само в спомена се връща... Хей, знай някой ден всичко се обръща, но за жалост младостта, само в спомена се връща все по-трудно се завръща, но знаем как се връща! Своите доспехи сменяй с нови дрехи! (3) Пустите му внуци искат нови звуци - хем да бъдат модни, хем да бъдат родни. Рокът не загина, само време мина - дявол да го вземе, станахме големи!... Хей, знай някой ден всичко се обръща, но тогава младостта, само рокендролът връща. Хей, знай някой ден всичко се обръща, но тогава младостта, само рокендролът връща, нашата младост връща, трудно, но я връща! ЧРД, още веднъж!  |
| Онлайн-сексът е най-сигурното противозачатъчно средство Аида БОЖИНОВА , София|2002-10-21 а офлайн-разочарованието може да отведе човек до психиатрията Допреди няколко години зевзеци проповядваха телефонната любов като най-сигурното средство за безопасен секс. Днес обаче ролята на презерватива изпълнява компютърът, а Глобалната мрежа се опитва да изземе функциите на Купидон и Казанова и дори да играе "временен заместител на секса". Защо не? Вероятността от непредвиден личен (физически) контакт практически е нулев, компютърът може да се зарази, но не и човекът пред монитора, изобщо - екранирана любов и наистина безопасен секс. Има дори двойки, които се женят в киберпространството и правят пищна онлайн сватбена церемония. Други зарязват Мрежата и създават напълно реално семейство. Неминуемо този начин на ухажване (още повече - "секс" скандализира традиционалистите. Във виртуалната любов те виждат само партниране с компютъра, който в крайна сметка възприемат като огледало, през което светът не се вижда в истинския си вид, а е негово фалшиво отражение. Но безспорен факт е, че Дон Жуан си има виртуален двойник, при това - вече сериозен конкурент. След порно- и еротиксайтове, в Интернет най-много са тези за запознанства. В тях предложенията за приятелство и брак са най-малкото предизвикателство за "търсещите любовта на живота си" или мимолетния флирт. Това е много разтоварващо и въпреки това - ангажиращо. Морално и етично (еротично), но също и безскрупулно и прямо. Някои в чата са по-откровени, защото всъщност имат пред себе си само екрана на монитора. Други, по същата причина, свеждат доверчивостта си дори до отрицателни стойности. Всеки е в правото си да търси Щастието...Независимо как, защото "на война и в любовта всички средства са позволени", а и "целта оправдава средствата", нищо, че пътят към целта в крайна сметка се оказва по-важен от самата цел и може дори да я промени. Но, ако компютърът и Интернет-флиртовете се вземат насериозно и на тази карта се заложи като на надежда да бъде 4хванат последния влак", нещата не са толкова невинни. Не една и две застаряващи госпожици по на 38-43 г. или разведени самотници се чувстват така, сякаш всички възможности на реалния живот да намерят подходящ партньор са вече изчерпани. Прочели по страниците на жълтата преса или подочули, че "племенницата на г-жа И. е открила любовта на живота си и се е омъжила сполучливо след среща в чата", натискат златното старт-копче на компютъра и...нещата тръгват. Шансът им е "отсрещният" да е завладян от неудържимата страст, стигаща до зависимост на интернет-юзърите, общуващи в реално време помежду си чрез instant message-програмите ICQ, Odigo, Yahoo messanger, "лафчето" на Dir.bg. и т.н. Там човек "среща" разни типове. Скучаещият, който най-често е онлайн през деня, защото си чати от компютъра в офиса, докато шефът му отсъства. Закачката с него прилича на...бърз следобеден секс на работното място. Не може да се разчита много и на работохолика (обикновено - с непретенциозен никнейм), защото всяка негова мисъл и свързана с професията, компютърът е служебен и между другото, докато ползва ICQ или Odigo, за да установи служебни контакти или да се "срещне" с приятели, ей така - за почивка, може и да "забие" някое нет-гадже. Името му с часове може да си свети в синьо (в ICQ) и да е онлайн, но реплики няма. Пестелив на приказки е и сексманиакът, чиито ник задължително съдържа думичките Sex, Fuck и т.н. Спецовете в тази област твърдят, че във виртуалното пространство е истинска фурия, но в реалния живот обикновено е комплексиран човек и е със задръжки. Неуспял да се класира в реалното, очакващ да открие щастието си в никовете на момичетата е и самотникът - тъжен, травмиран стеснителен, той предпочита чата пред срещата на живо... В нета са още куп типове, някои от които още след първите реплики ги хвърляш в игнорлиста, а други събуждат доверието и...започва чатенето. Един път, втори, трети, на четвъртия, в обичайния час на "срещата", започва почти трепетното чакане пред немия екран на монитора да присветне чаканият ник, появата му може дори да предизвика сладкия гъдел под диафрагмата, отколешен знак, че стрелите на Купидон са те улучили...Досегашните дълги разговори вече ви карат да се чувствате толкова близки, че ти се струва, че усещаш другия, докосваш го, пред теб са мъртвата клавиатура и виртуалният монитор, но "другият", отсрещният е...всъщност до теб. В етикетите на екрана започват едно след друго да се появяват онези красиви слова, които цял живот си искал да чуеш, а като изпратиш/получиш снимка, в главата ти започва да се оформя образът на другия и близостта вече е налице, катализирана от факта, че си сам (и дори - самотен) в/след полунощ пред компютъра и единствената ти компания е онзи отсреща. Купидон си е свършил работата. Може дори да последват неизброимите клетви в моментално пламнала любов, главозамайващите чувства, които неизменно предизвиква всяка женска виртуална усмивка, а нежните думи постепенно преминават към описание на още по-нежни действия, които биха се случили, ако сте "тет-а-тет" реалността, открито споделяне на всички желания - от начина, по който да те целуват и галят, до подробно описание на въображаемите страстни нощи в някоя хотелска стая. И ето те, погълнат изцяло от виртуалността, която дълго време може да "захрани" нуждата ти от присъствието на...подходящия партньор - той ти дава компанията си, приятелството, дори - тялото си, и може да стигнете двамата до усещането, че вече имате и секс-сеанси. Никога не сте се виждали, но може да се каже, че вече сте влюбени... Няма съмнение, че романтиката процъфтява и във виртуална среда. И все пак, възможно ли е хората да се обичат без дори да са се виждали? Дали е здравословно от психологическа гледана точка да се използва този начин на общуване, за да бъде намерен подходящият партньор? Може ли да се разглежда като нормално такова поведение? Защо не? Флиртът чрез Интернет на пръв поглед със сигурност не нарушава съпружеската вярност. Не ще и дума, че в киберпространството хората могат да се забавляват чудесно и без да се събличат. Човек може да има толкова виртуални любовници, колкото си пожелае, без това да води до неприятни последствия. Колкото и смели и ексцентрични да са (пак според традиционалистите) подобни опити за чувствено сближаване, те са твърде удобни в днешно време. А и този нов вид комуникация като че ли създава повече предпоставки за предоверяване. Макар никога да не е сигурно, че няма да страдаш от несподелена любов. Американски психолози вече разполагат с купища подобни случаи - първо е вманиачаването "да срещнеш другия" в чата, последвано от влюбването и моментът, в който "другият" се връща към реалността и престава да отговаря на посланията ти. Психоаналитици разказват, че са имали множество случаи млади жени, изпаднали в депресия и дори правили опити да посегнат на живота си заради несподелен виртуален романс. Безспорно на повечето от тях това би им се случило и извън киберпространството. Истината за чудото на Chat е, че и в него, както в реалния свят, същестуват любов, ревност, апатия и омраза. Нищо човешко не е чуждо на людете, застанали пред мониторите, но все пак... Виртуалните любовни истории могат да се превърнат в истинско нещастие, когато се окаже, че тези, които си контактуват в интернет-пространството и споделят едни и същи мисловни интереси, имат съвсем малка или никаква физическа поносимост, когато се срещнат офлайн, в реалния живот. Тогава човек осъзнава, че ТЯ - Глобалната мрежа, се е хранила с неговото лично време, с личния му живот и е изпомпвала от кръвта му, за да го дигитализира с идеята за абсолютната свобода на абсолютната комуникация... |
Честит празник, мили дами! Нека всеки ден бъде за вас празник! Точно за този ден, според проведена между жени анкета, повечето от тях си пожелали романтична разходка в Париж. Секси бельото не фигурирало в списъка с желанията им за подаръци за празника. Аз пък се разходих в близкия парк - снежно-красив. Когато се завърнах, порадвах се на моите любими петнадесет лалета, които получих още снощи. Поздравявам ви с тях, бъдете истински жени и много щастливи!  |
| Сибила, Специално за теб - Натиснете тук |
Йори,  благодаря, сигурно е нещо много хубаво, прочетох Сиера клуб - хит, но не ми се отваря линка.Сигурно нарочно се е маскирал, както мъжът ми снощи се прибра тихо-тихо - по чорапи, скрил зад гърба с и лалетата, за да не ги надуша преди да е ударил дванайсетия час. |
| Пробвай утре. А дотогава - долната история за подарък: In the hospital the relatives gathered in the waiting room, where their family member lay gravely ill. Finally, the doctor came in looking tired and somber. "I'm afraid I'm the bearer of bad news," he said as he surveyed the worried faces. "The only hope left for your loved one at this time is a brain transplant. It's an experimental procedure, very risky but it is the only hope! Insurance will cover the procedure, but you will have to pay for the brain yourselves." The family members sat silent as they absorbed the news. After a great length of time, someone asked, "Well, how much does a brain cost?" The doctor quickly responded, "$5, 000 for a male brain, and $200 for a female brain." The moment turned awkward. Men in the room tried not to smile, avoiding eye contact with the women, but some actually smirked. A man unable to control his curiosity, blurted out the question everyone wanted to ask, "Why is the male brain so much more?" The doctor smiled at the childish innocence and explained to the entire group, "It's just standard pricing procedure. We have to mark down the price of the female brains, because they've actually been used." |