[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
Ми да, той е от стар род, потомствени психолози, университетски. Красив висок брадат руснак, малко викинг стайл... беше де....  Ама и аз, кво се размечтах... , уж за виртуални работи си говорим, срамота. |
На мечтите туй им е хубавото, Геновева, че са безсмъртни - всеизвестно. Сега, когато ми го описа такъв красив и хладно- северен, още повече взех, та му се доверих  Гледах преди малко "Хамлет" с Кенет Брана на много млади години - и той някак стъклено красив и рус. Та се размечтах и аз  "Лека нощ, мой светли принце..."  |
| Геновева: "...Красив висок брадат руснак, малко викинг стайл... беше де...." А вот вам Войскунский, А.Е. , образца 2005.  |
| Геновева: "...Ми да, той е от стар род, потомствени психолози, университетски..." Това за потомствените психолози е малко проблематично. Саша е малко като Любен Дилов-син - защото баща му, Евгений Войскунский, - е един от "класиците" на съветската научна фантастика (заедно с братовчед си Исай Лукодянов). Но иначе е военен (таткото де), капитан от Балтийския флот - и чак след пенсионирането си като военен почва да пише. Психолог не е бил и не е, нали така... За таткото има например Натиснете тук Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 11/10/2006 г/ 19:01:32 |
| Ми що да не е психолог, таткото бе, нали писателите са инженери на човешките души? Не съм се интересувала много от родословното му дърво и CV-тата, това е от раздела дамски сплетни, с етикета - потомствена интелигенция. Каквото и да ми разказваш, сухи монголецо, няма да ми заличиш спомена от чаепитията в Новые Черемушки, отвреме навреме удостоявани за кратко от Алик. Може и по служба да е наминавал (не само да вземе жена си), моята първа приятелка, домакинята, беше една от най-изявените машинописки на английски език, в предкомпютърната ера (влагаше инвестиции в пишещи машини IBM с кръглите заменяеми глави, купуваше си цели комплекти, човек като има вкус към новите технологии, винаги ще ги намери...  ). А и ме мързи сега да пиша на стари дружки да питам за новини. И все пак ми беше много приятно да си спомня, независимо от повода. П П. Даа, и за да обясня разликите в гледната точка, да уточня, че става дума за периода 1972-1975.  Редактирано от - Геновева на 12/10/2006 г/ 13:18:55 |
Сиби, аз имах предвид борбата в един по-общ план, като "да се бориш в живота за живота, здравето и просперитета си", а не в праволинейния смисъл, изразяващ се в форумни боричкания. Почти сама се боря със себе си за удоволствието си оттатъка, няма те нито тебе, нито Геновева, нито някой друг от по-старите форумци. Не може се говори за Донкихотщина в случая, нито за преследване на пирови победи. Но това, което забелязвам е, че всеки се е свил в гнездото си и чака апокалипсисът да настъпи и всичко да приключи накрая. Е, аз докато съм там това няма да се случи, макар и самотна сред бури от тягостно мълчание и призрачни обстановки. Няма Ами ето, Гиче, пренасям го това, върху него ще говоря конкретно. Кое е това удоволствие оттатъка, за което се бориш така самотно? Доколкото разбирам, няма ги форумци, които са ти симпатични и това те лишава от общуване с тях, т.е. лишава те от удоволствие. Но, това, Гиче, /сега пак да не подскочиш до небето/е една детинска реакция - детето, на което са отнели играчките и то се сърди и недоволства шумно в желанието си да му бъдат върнати. И отгоре на това си е намислило, че това ще стане чрез някаква упорита борба, разбирана като постоянно присъствие на мястото за игра. Обаче/1/ някои от играчите са уморени, /2/ други просто са заети и не им е до забавления, /3/ трети са разколебани от гадните номерца на лоши другарчета, които също водят някаква "борба", предполагам, разбирайки удоволствието си по друг начин. Верно е, че оттатъшното място за игри и удоволствия се наблюдава под лупа и коментира не по правилата на "феърплея", но не всички дечица са възпитани от майките си добре и не желаят, по-скоро не могат, да спазват правила. Обаче са факт, какво да се прави. В това състояние на непрекъсната обсада и враждебност, играчите се изнервят, защото никому не е посилно да бъде непрекъснато мил, любезен и добър и да изважда на показ най-доброто от характера си, ако е поставен в ненормалните условия на стрес, породен от несекваща агресия, която се и излива на главата му без вина виновна. Усещането за свобода се загубва така, и като следствие - желанието и потребността да бъдеш естествен, непринуден и искрен. Така е, нашият форум работи при малко странни за други форуми условия, но не е по нашите сили да решим проблема, просто не зависи от нас. Затова и "борбата" е съвсем излишна, мило момиче-кокиче  Остава да се надяваме, че липсващите на мястото на игрите по третата причина, просто ще махнат с ръка и ще се завърнат, за тези, които липсват по първата и втората причина, това е сигурно. И пак ще си играем, както едно време, когато теб още те нямаше.  Редактирано от - Сибила на 12/10/2006 г/ 17:12:29 |
| Измити, пременени дечица, си играят в чиста детска градинка. По-буйничките ги наказват отвреме-навреме, пращат ги в къщи за по няколко дни. Кой ритнал другарче, кой оскубал нечии коси, кой пък не стига че не си избърсал акото, ами и замерял другарче с него. Некои не се връщат вече в градинката, остават да си играят си на улицата, веселят се и правят всичко това, за което са ги наказвали. Играят си, ама доста от тях са вкопчили ръчици в оградата, гледат какво правят ония вътре и при всяко тяхно движение надават шумни викове, като от агитката на Левски. Неколцина от вътрешните дечица пък отвреме навреме се изнизват през оградата, отиват при външните, онези често ги сритват обаче, като натрапници, а натрапниците се връщат обратно, бършейки разкървавен нос, готвейки се за следващия излаз. Някои пък, като се измъкнат навън, раздадат по един-два юмрука, получат един шут в гъза, и пак прескачат оградата - многократно. Ами въпрос на вкус, мен не ми се излиза, например, ама никак. В градината междувременно постъпват нови дечица, едни се записват, едни ги отписват, ами така е с групите обикновено. Храна дават, вестник излиза всеки ден, на вратата един страшен чичо с мустаки и в униформа пази и не пуска лоши дечица да влизат, да ни развалят пясъчниците, да ни се люлеят на люлките, и да ни размазват акито връз любимите играчки. Ами въпрос на вкус, посоките са ясни, вътре-вън, вън-вътре, еднократно, многократно, кой както си избере. Ако го пусне чичото с мустаките или ако успее да прескочи оградата. ОДЗ-то си съществува, обаче, това често се забравя. Като има ОДЗ, и групички ще има, нали? Играйкаме си, играйкаме.... Ринги ринги рае, чужд петел играе, наш петел го гони, за кило бонбони... ЧУШ!!! |
| С рикс напълно да си затвърдиш мнението за детинските ми реакции, ще ти кажа, Сиби, че на мен хич не ми пука кой какво коментира, споделя и злослови по мой адрес, ама хич. И затова няма да спра да си посещавам любимата отскоро рубрика. И преди мен тя е била - и след мен ще си остане посещавана, но аз няма да се лишавам от удоволствието, което си доставям пишейки там. Не разбираш ли, че аз се чувствам самотна, защото вас ви няма там? Форумните боричкания са съвсем отделна и абсолютна несвързана тема с моята нагласа към рубриката и настроението ми, което почти винаги е приповдигнато. Тези боричкания са един временен дразнител, който бързо омръзва и лесно умира там, където той не се подклажда. Аз не съм факлоносец, нали? Иначе, за другите неща си права. Редактирано от - Гичка Граматикова на 12/10/2006 г/ 15:07:09 |
| Докторе, заради вас отворих тема в тема на форумците, но идеята всъщност ми бе подадена от г-н Пазителя. Ще ви посветя нещо, но вие имайте търпението да го видите. Ей начи... тва трябваше да бъде изненада, ама нали съм си нетърпелива... |
| Пак си прав. Може да ми викаш д-р Дулитъл. Лекувам и дръти магарета.Тоя цвят ще ти гила на чорапките и ветата униформа. |
Ама как да не разбирам, Гиче? Разбирам, разбирам, и още как Но, чакай сега да ти обясня нещо за себе си, то, че ще се повторя е ясно, но специално за теб. Аз не съм групов играч, а сам юнак на коня, заклет вълк-единак и самотен бегач на дълги разстояния. Свободата, Санчо, преди всичко. В този смисъл, няма да ме откриеш в потайна доба, в полусянка или нощен мрак - в съзаклятието на никаква Велчова завера, в никаква буйна хайдушка чета - ни като байрактар, ни като войвода, ни като редови четник. Пиша само за удоволствие и за забавление, обикновено само под текстове, които са ми харесали като литература и които аплодирам шумно и бравурно - въпрос на характер. На доста от другарчетата това не се харесва, защото са ревниви и завистливи, ненавиждат друг да бъде кичен с лаврови венци на славата и почитта. Но можеш да бъдеш сигурна, че винаги съм искрена в одобрението си и никога не си кривя душата да лицемеря, одобрявайки някаква, според мен, бездарност и посредственост - по конюнктурни причини. Има, разбира се / и то много/ "творби", над които гнусливо бърча нос и си затискам носа с кърпичка, но това си го знам само аз, защото тогава публично просто си мълча. И затова ме няма там на това място, дори когато съм във форума по темите. Бъди сигурна, че и на мен ми липсват форумните талантливци, често, но имам щастието с тези, които съм си избрала, да поддържам частна връзка и да им се радвам насаме, което е егоистично, но пък такова голямо удоволствие, защото съм си ги заслужила и извоювала лично. Направи и ти така и няма никак да ти пука по какви причини и с какво аки се опитвало да те омаже някое и друго сополиво и рошаво гаменче, дето ти е все едно има ли го или го няма. Както казваше някой - то иска нещо от теб, ти не му го даваш и от това то се чувства репресирано. Ми не му го давай, де, репресирай го, ама истински  Редактирано от - Сибила на 12/10/2006 г/ 15:57:34 |