[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
Крю,  , добре дошла в темата, радвам се, че участваш, ти рядко се навърташ по тия географски ширини, ееее, хайде, хайде - ти пък да си лузър, последното, което ще си помисля за теб, и злобна не си, напротив - винаги толерантна и умерена.И при мен е така - злоба никаква, понякога по-скоро тъга и огорчение от неадекватни реакции на околните спрямо мен и спрямо форумци, на които държа - заболява за тях дори повече, отколкото за себе си, искрено желая да им помогна и все влизам в бой заради тях. Но дори и когато воювам /винаги го правя в положение на отбрана/, пак съм балансирана и рядко излизам извън релси, въпрос на самоконтрол и самоуважение. Когато нагрубяваш и обиждаш някого, обиждаш и нагрубяваш единствено себе си. Злобарите и грубияните са всъщност комплексари, но те, дори и да го осъзнават, никога не биха си го признали, дори и пред себе си. Излизането от мрежата /по-точно от форума/ правя абсолютно целенасочено, обикновено по време на Великденския пост и винаги когато пътувам и не съм си вкъщи, други забавления си имам тогава. Във форума пиша единствено за забавление, без никакви амбиции за себедоказване, лидерство, първенство, запълване на дефицити в личния живот. Когато започнах, личната ми поща беше пълна с писма от форумци / по тяхна иницатива/ които търсеха по-тясна, встрани от публичността, връзка. С повечето от тях се разделихме, по-скоро по моя инициатива, отнемаше ми много време, няколко от тях отсях, останаха си ми приятели и досега, аз съм им вярна и никога няма да ги предам, те, надявам се - също. С други форумци контактувам единствено тук, но съм също привързана към тях и ако някой от тях замълчи, става ми криво. Но не чак дотам, че да ми развали деня. От това положение съм радостна и повече не искам. Защо ли обяснявам всичко това, ха, де, ами - пипна ме логореята,  За писането с никове, а не с истинските имена - намирам предложението на уважаемия Пламен Сивов за уместно, но под условието, че той има предвид абсолютния аноним, скрит зад ник или въобще изцяло анонимен, дори без ник - да, такива са наистина абсолютно безконтролни и безотгорни /убедих се вече в това/. Повечето от нас тук се познаваме лично, така че имаме представа коя реална личност стои зад стар и познат на всички ник, личност, която се идентифицира с този ник все едно е собственото й име с всички произтичащи от това отговорности. Караваджо - обяснението за забавната грешка /която стана нещо като хит/ в заглавиетона темата можеш да намериш ето тук: http://forum.segabg.com/topic.asp?whichpa ge=3&topic_id=79413 Target=_Blank id=url>Натиснете тук ПП. При мен линкът не излиза, но всъщност е стр. 3 от същата тема. Редактирано от - Сибила на 02/2/2008 г/ 20:25:24 |
| Благодаря Сиби. Всъщност обадих се в темата, защото ми се струва, че заради враждебността и негативизма по българските форуми, бива анатемосан интернета, а той си е едно чудесно средство. Този който прережда другите на опашка или наругава някого в автобуса е не по-малко анонимен. Явлението не е само в мрежата. |
| Инцидентно може да се случи и да наругаеш някого в автобуса, живот, случило се, но да се качваш на автобус само за да ругаеш и да ти е пълен деня от това и да се кефиш колко е хубав днес автобуса, за това става дума. Примерите не са далеч - дето се вика, на един клик разстояние, но няма нужда от цитати. |
Хахх, станало е недоразумение, аз се обръщах към жестоката  мадам де Вил /на френски се произнася Крюель, но се се отнася и за двете ви На клюките, интригите, злословието и обсъждането в гръб   на неприсъстващи форумци /последното е нещото, което особено много ненавиждам и го намирам за проява на изключително лош вкус/ аз противодействам, като не ги произвеждам и отказвам да присъствам на места, където се произвеждат.Ако всеки един от нас избере поведение като моето, сигурна съм, че злото лице на грозните нрави по форумите малко по-малко ще похубавее. Редактирано от - Сибила на 04/2/2008 г/ 18:37:18 |
| Вината за недоразумението си е изцяло моя. Ако не бях чела през ред, щях да разбера. Съжалявам, лоши навици. Напоследък почти не чета форума на Сега, а в Ская надничам на едно-две места за малко и затова нямам коментар за форумния дух. Всичко което искам да кажа е, Интернет сам за себе си не е виновен в нищо. Приятно ми беше да побъбря с вас. |
| Благодаря за хубавите думи, Сиби! Поздрави и на тебе Кри! Изпитвам повече симпатии към женската част на Форума, бих казала постингите им като цяло винаги са конкретни и съдържателни дори и да не съм съгласна с някои мнения. В отношенията има по-малко грубост и агресивност, а това е важно за запазване на добрия тон. Във Форума има няколко действително много интелигентни жени (вкл. и тук присъстващите), жалко че някои вече не пишат или пишат много рядко. Навремето пишех под един друг (мъжки) ник, но за кратко. След като открих настоящия ми ник той ми лепна направо като ръкавица...  С две думи, идеално ми пасва на душевността..  |
Ехехе, Крю, като си говорим за друг ник, чакай да се пусна и аз с моя единствен друг, да си припомним добрите стари времена, в които нашите мили дами се веселяха стихоплетствайки, без да изглеждат никак дори прекомерно интелигентно превзети, имаше и такива дни.  Хубав остатък от деня ти желая, мила моя стара дружке и съпернице на поетическото поприще, ехххх.... Кавалери - блъсканица, изкушават Изабел Един предлага тел дебел, намазан с гел А втори мами Изабел със чудноват тегел Кого да избере не знае бедна Изабел Докато се начуди, отне й ги мадам Крюел |
Да спрем мониторинга на Интернет Искаме ли службите да следят личния ни живот? Натиснете тук ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |
| Обикновено службите за борба с наркотрафика следят сайтовете с информация за отглеждане и производство на дрога , службите , свързани с педофилията - различните порносайтове , службите , разследващи тероризма - сайтовете на различните терористични организации - кой ги посещава , IP адрес , юзер, име , адрес , после започва подслушване на телефони , имейли , ICQ-та и тнт. но такъв ТОТАЛЕН шпионаж нито при Хитлер , нито при Сталин е имало ! И почвам сериозно да се замислям с какво демокрацията се различава от диктатурата и какво и е по-доброто ?  А след глобализацията пък - хептен !  |
Добрутро  Докато си пия второто кайвенце за деня(преди да е дошъл първият клиент), рекох да надникна - как е аджеба настроението у Форума, има ли нещо ново, няма ли... "Обсебсия" значи... Ако гореспоменатото сутришно мое действие се нарича "обсебсия" - съгласен! Наричайте си го както щете. Щото нали, по пътя на логиката - от сутришният душ и бръснене, до лъскането на обувките и прегледа на печата с кафе и цигара, "тоже-може" да се именува "обсебсия" Навици, какво да се прави...срещу "Втората природа" не се рита! Желая ви успешен ден  |
| Зависимости винаги е имало . Сега, в епохата на интернета има интернет-зависимост , по-възрастните хора и тия , които нямат интернет имат "телевизионна зависимост" , навремето , когато нямаше толкова телевизори и телевизии имаше "радио-зависимост" ! Спомням си като малък на село радиоточката непрекъснато работеше , събуждаше ни в пет и ни приспиваше в "24"часа - тя ни бе единствената връзка с външният свят , къде какво е станало или ще става . Веднъж , когато тя се повреди , баба ми се поболя , че два дена няма да слуша Мита Стойчева и Борис Машалов като пеят ! Миналата година , когато се прибрах в България за няколко дена , баща ми , 83 годишен ме посрещна с думите : Здравей и влизай бързо , че почва 5437 серия на "Дързост и красота" !(или някаква друга латинопомия) Аз съм се дигнал от 2000 километра да ги видя как са що са , на него му е по-важно да не изтърве поредната телевизионна сапунка ! Е това не е ли телевизионна зависимост ? За "интернет-зависимост" можем да говорим при хора , които живеят в родната си страна , родният град , но въпреки това предпочитат да прекарат повече време пред компютъра , отколкото всред приятели или всред природата ! Изключение правят инвалидите или "прикованите" на легло , чийто контакт с външният свят е крайно ограничен ! За интернет-зависимост може да се говори и при хора живеещи извън Родината си , но в райони или квартали с концентрация на сънародници ! За интернет-зависимост може да се говори и при хора живеещи извън Родината , чиито съпруг или съпруга е местен , има роднини в населеното място , владее много добре езика на местното население и въпреки това прекарва повечето време пред компютъра , но това може и да е вече носталгия ! "Лекуването" на интернет-зависимоста става най-напред с осъзнаване , че я има , а след това с много воля да потърсиш други занимания - спорт , участие в клуб по интереси или просто в отделяне на повече внимание на семейството - съпруг , деца , внуци , а ако се наложи и на комшията или съответно , комшийката , ако половинката ти е интернет-зависима и не може да се отдели от компютъра !  |
| Наборе , навикът е едно , заплесията е друго ! Едно е след като си се избръснал , изпил кафенцето и изпушил цигарката да излезеш и седнеш пред сервизчето в очакване на първият клиент и междувременно да огледаш младите ученички , студентки и майки как фръцкат апетитни дупета из чаршията , друго е да се затвориш вътре пред компютъра и да обикаляш де що има порносайтове да се "кефиш" !  |
| Тц! Това де го описваш, воистина се случва малко преди да "цъфне гюла"! Младите мамчета точно тогаз "цъфтят" с количките, а "дъртаците" от чаршията ги "одумваме" - "Значи, преди дваесе години, ако знаеш..."! |
| Диагностична валидност и динамика на хипотетичния конструкт разстройство със зависимост към Интернет магистърска теза на Борислав Петров дипломен р-л: проф. д.пс.н. Людмил Георгиев магистърска програма Клинична и консултативна психология защитена: 2005 г. -> Цялата дипломна работа на .doc (849 Kb): http://psihologia.net/dip-borislav-petrov .doc email: xsiriusx@abv.bg Съдържание: I. ОСНОВНИ ДЕФИНИЦИИ II. ВЪВЕДЕНИЕ III. ТЕХНОЛОГИЯТА В РЕАЛНОСТТА НА КЛИНИЧНИЯ МОДЕЛ: ЗАВИСИМОСТ, РАЗСТРОЙСТВО, ДИАГНОЗА 1. Дефиниции на разстройство и зависимост 2. Прояви на дисфункционалната употреба на Интернет 3. Оправдано ли е наименованието разстройство със зависимост към Интернет? 4. Диагностични критерии на разстройството със зависимост към Интернет 5. Валидност на диагнозата зависимост към Интернет 5.1. Уникална ли е Интернет зависимостта? 5.2. Представляват ли диагностичните критерии на Интернет зависимостта валиден инструмент за оценка и класификация? 5.3. Би ли имала функционални характеристики евентуална диагноза Интернет зависимост? 5.4. Етичните възражения в медицинския модел IV. ТЕОРЕТИЧНИ МОДЕЛИ НА ФЕНОМЕНИТЕ, ОБЕДИНЕНИ В ХИПОТЕТИЧНИЯ КОНСТРУКТ ИНТЕРНЕТ ЗАВИСИМОСТ 1. Динамиката на времето 2. Спецификите на компютърно опосредстваната комуникация като потенциално обяснение на патологичната употреба на Интернет (Young, 1997) 2.1. Социална подкрепа 2.2. Сексуално задоволяване 2.3. Да изградиш Персона 2. 4. Обяснителна способност на теоретичния модел, основан на идеята за компютърно опосредстваната комуникация 3. Теорията за йерархията на потребностите на Maslow като обяснителен модел за Интернет зависимостта (Suler, 1996) 3.1. Сексуално удовлетворение 3.2. Усещане за ред и сигурност 3.3. Социална принадлежност 3.4. Самоуважение и постижения 3.5. Себеактуализация 3.6. Обяснителни характеристики на модела на Интернет зависимостта в концептуализацията на йерархичните потребности 4. Динамиката на Интернет употребата във фазовия модел на Grohol (2004) 5. Обобщение на теоретичните обяснения за феномена Интернет зависимост V. ДИНАМИЧНИ ОТНОШЕНИЯ В АЗОВИТЕ СТРУКТУРИ, ПОРОДЕНИ ОТ ИНТЕРАКЦИЯТА С ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО 1. От теоретични интерпретации към експериментални инсинуации 2. Цел, задачи и базисни хипотези на експерименталното изследване 2.1. Цел на експерименталното изследване: 2.2. Задачи на експерименталното изследване: 2.3. Хипотези на експерименталното изследване 3. Динамика на азовите конструкти, демонстрирана посредством методиката Гисен тест 3.1. Метод: 3.2. Резултати и дискусия 3.2.1. Социален резонанс 3.2.2. Ролеви отношения 3.2.3. Интрапсихичен контрол 3.2.4. Основно настроение 3.2.5. Характер (общуване) 3.2.6. Социална потентност 3.2.7. Обобщение 3.3. Където се срещат първоначалните хипотези и последвалите изводи... 3.3.1. Социален резонанс 3.3.2. Ролеви отношения 3.3.3. Интрапсихичен контрол 3.3.4. Основно настроение 3.3.5. Характер (общуване) 3.3.6. Социална потентност 3.3.7. Обобщение VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ VII. БИБЛИОГРАФИЯ VIII. ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Според първия дизайн на изследването 2. Според втория дизайн на изследването Въведение През 1996 година д-р Ivan Goldberg решава да си направи шега с участниците във форума на PsyCom.net, подигравайки се с DSM-IV на Американската психиатрична асоциация. Той разпространява идеята, че една нова диагноза разширява хоризонтите на специалистите в сферата на психичното здраве – разстройство със зависимост към Интернет. Творческата критика към ригидността и дисфункционалността на класификационните справочници обаче има доста неочаквани последствия. Американската професионална общественост е възхитена от потенциалната възможност да се залепи още един етикет и приема радушно психиатричния хумор за чиста монета. “Ако вярвате на това, което четете, “Интернет зависимостта” е на път да направи света място, пълно с неудачници. Мъже, които похотливо се облизват сред онлайн порнографията, жени, които изоставят съпрузите си заради чат-любовници, хора, които профукват спестяванията в web сайтовете за хазарт, са само малка част от историите, разгласявани из съвременните издания.” (DeAngelis, 2000). Апокалиптичният облик на глобалната мрежа и въвлечените в нея киберманиаци изграждат “научния” постамент на множество изследвания за ефектите на Интернет употребата. Но това не е вече психиатричен хумор, а научен феномен... В действителност не интересите в областта на дезадаптивната употреба на Интернет провокираха желанието да представя моите идеи, а по-скоро несъгласието по отношение на привидното прецизиране или ненужното фрагментиране на психичните разстройства. Каква е ползата от въвеждането на нова диагноза, след като не успява да намери своята външна валидност или просто се припокрива с добре известни по-високо рангови дисфункции? И аз не знам, може би поредното желание за етичност в областта на душевното здраве? Може би загрижеността и необходимостта от термин-чадър за хората, които не успяват да контролират импулсите си и стоят зазяпани в екрана, вместо да излязат навън и да се пошляят с любимите хора? Или по-скоро силно характерното за Западния свят желание за екстернализиране на отговорността, любовта към диагнозата, която те оневинява напълно: “Аз съм болен, хора, не виждате ли, имам нужда от помощ!”. Думите ми може да звучат малко пресилено, може би свръхкритично, но не мога да приема, че подобен феномен трябва да бъде изследван в сферата на психичната патология, а не на нормативните промени, които налагат появата на нова технология. Първата част от настоящата разработка ще е фокусирана върху проявленията, които се включват в хипотетичния конструкт Интернет зависимост. Налице е силно сходство с диагнозите злоупотреба с психоактивни вещества и патологично влечение към хазарт, което е базисната предпоставка да бъде въведено подобно разстройство и да бъдат конструирани специфични диагностични критерии. Но приликата в повечето случаи е привидна и несъществена по отношение на евентуалните последствия и терапевтично взаимодействие, което проблематизира необходимостта от нова психиатрична категория. Теоретичните обяснения върху динамиката на феномена Интернет зависимост оформят втората част. Ще бъдат представени моделите на Young (1997) за особеностите на компютърно опосредстваната комуникация, на Suler (1996) за йерархичните потребности в идеите на Maslow и на Grohol (2004) за фазовите етапи в нормативния процес на напасване между новата среда и личностовите особености. Базисните теоретични позиции ще представляват и отправна рамка за формулиране на насоката на емпиричното проучване. Експерименталното изследване, което включва третата част от разработката, ще проследи психичните феномените, характерни за взаимодействието с Интернет. Важен акцент е игнорирането на проблематичната диагноза и изместване на научния интерес към динамичните промени в азовите конструкти на онлайн потребителите. Така избягваме неясното диференциране на “зависимите”, не сме в конфликт с теориите, които разглеждат проявите на прекомерната въвлеченост във виртуалното пространство като проява на нормативни процеси, но оставаме в сферата на дезадаптивното използване на мрежата. Надявам се, благодарение на представените научни интерпретации и експериментални данни, проблематиката относно разстройството със зависимост към Интернет на първо място да надхвърли рамките на класификаторстването и отбранителните реакции, породени от новостта на технологията; и на второ – да зададе насоката за бъдещи проучвания, емоционално по-неутрални и научно “по-чисти” от досегашните. Заключение Докато сътворявах дипломната работа се зачудих: “Аз пристрастен ли съм към компютъра?”. По цял ден висях пред екрана, ровех из Интернет за нова информация, прелиствах дебелите книги, вместо да изляза в хубавото време навън и да пия по бира с приятели. Вечер не можех да си легна по-рано от 3 часа през нощта, въпреки че на сутринта ме чакаха задължения. И това състояние в продължение на няколко месеца. Доста симптоматично... Надявам се сарказмът да е прозвучал на място, като се има предвид водещата насока в разработката относно разстройството със зависимост към Интернет. Надявам се и последните думи да прозвучат съответно за целия вложен труд и изписаните досега страници. Всичко тръгна от две дефиниции: разстройство и зависимост и учудваща им близост до едно състояние, което много хора са усещали - да не съумяваш да се откъснеш, било от книга, приятна компания или Интернет. В действителност проявленията на дезадаптивната онлайн употреба наподобяват диагнозите разстройство със зависимост към психоактивни вещества и патологично влечение към хазарт. Негативните последици са видими и те наистина са показател, че нещо в системата куца. Поведенческата дисфункция провокира множество изследователи (например Young, 1998; Greenfield, 1999; Jamison, 2000 и т.н.) да предложат новата диагноза: Интернет зависимост. Какво лошо има в това? Има ли налична симптоматика, се появяват моментално и диагностичните критерии. Но механичното съотнасяне на наблюдавания феномен към състояния, които имат сходни проявления, доста проблематизира валидността на диагнозата. Сам по себе си подобен подход е в конфликт с уникалността на новооткритата “болест”, тъй като ни дава възможността да използваме традиционните категории на психичните дисфункции (например разстройство на навиците и влеченията). “Защото не технологията е важна или зависима, а поведението!” (Grohol, 2004), всичко останало е фрагментиране и компулсивно желание за тотална яснота и ананкастна подреденост. Но нека оставим на страна класификации, таксономии и диагностични справочници, все пак тяхната функция е да структурират знанието, а не да оказват терапевтична подкрепа. Валидизирането на Интернет зависимостта има и етична страна: отхвърлянето на отговорността и скриването на личностните дефицити в общоприетата диагноза. А този процес е твърде демотивиращ и се конфронтира с идеята за психологическа подкрепа. Акцентът се измества отвъд личностния потенциал и желанието за развитие и се фокусира върху болестната динамика. И в този смисъл евентуалното въвеждане на подобно разстройство като валиден конструкт е мечешка услуга: вместо да мотивира човек към самоусъвършенстване и активно взаимодействие със собствените дефицити, то може да доведе до пасивно очакване за помощ отвън. Надявам се, думите ми не провокират вярването, че подобен феномен не съществува и че хората не преживяват силно емоционално, когато се окажат закачени към мрежата. Но теоретичните интерпретации подкрепят идеята, че Интернет зависимостта представлява вторично проявление на първични дефицити (Young, 1997) или е нормативен процес на напасване между личността и новата среда (Grohol, 2004). Тя може също така да постига хомеостазиса в мотивационната сфера и да провокира актуализирането на по-високо йерархични потребности, което прави недотам патологична дори и прекомерната употреба (Suler, 1996). Всъщност може би коректният термин е не точно зависимост, а изместване. Неясно е доколко можем да бъдем категорични за тоталните негативни ефекти, които провокира свръхактивната интеракция с виртуалния свят, но е видно, че процесите, които се осъществяват там са компенсаторни. Това се демонстрира и в динамиката между азовите конструкти, която бе фокусът на експерименталното изследване в настоящата разработка. Хипотетичният конструкт аз виртуално представи именно компенсаторната употреба на Интернет през призмата на социалната пасивност и вътреличностната несъответност. Доколко подобен процес е дефинитивно дезадаптивен или е просто нормативна промяна, наложена от новата технологична среда, на този етап е неясно. Но той представлява специфичен компонент от фрагментарните прояви, които се наименоват в зависимост от субективните предпочитания: Интернет зависимост, патологична онлайн употреба или просто очарование от новите измерения, което граничи с лудостта. Е, и любовта е лудост, но никой не я класифицира като валидна диагноза... Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 07/2/2008 г/ 23:17:45 |
О, да, неразорана нива, обаче виж библиографията, Геновева, ами проблем си е интернет - лудостта, викат, сериозен.   .А ние тук с думи прости се опитваме да я определим. Гледай лексика, гледай научна терминология, друго си е нАучната разработка в катедрите на нашата люпилня Alma Mater - всичко, както си требе, някой все ще се намери да каже - уманитарите пак дуднат, ама ние си знаем, че то, дудненето,  било в началото  Лека нощ, но лека ли ще е нощта?  както се пее в една българска естрадна песен от темите на Виолета, Песен на Вили Кавалджиев, но всички знаем, че е текст на Пърси Биш Шели, в превод на проф. д-р Симеон Хаджикосев Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! Ех, ае  Редактирано от - Сибила на 08/2/2008 г/ 00:28:05 |
| Туй стихотворение колкот пъти съм го казвала в мрежата, ама на, благодарност никаква - вж. горецитирания научен труд... |
| Хм , туй стихотворение ми го представи една моя приятелка за свое , когато бяхме на 17 години , но бе заменила "мила" с "мили" ... На следващия ден , след като си казахме "лека нощ" , а не се разделихме , и написах едно стихотворение , което завършваше така : Срамежливата Луна зад облака във миг се скрива . Ноща със тъмносин воал прозореца покрива . Часът е два , дълбока нощ е ! А ти ми шепнеш :"Още , още ! "... Дано не се окаже , че и аз съм плагиатствал от някъде , че язък ми за хубавите преживявания ! Редактирано от - Чок觧 на 08/2/2008 г/ 08:56:28 |