
Сиби, .Да, разбирам, че имаш достатъчни основания за това, което изтъкваш и... правилно си усетила някои неща, които върша, ей така от инат, но не чак магарешки. Не. Наистина забелязвам възход в последните реконтри, а днешната на професора доста приятно ме изненада. Но вкус и цвет товарищ нет! От последния ти постинг малко ми светна личицето, признавам. |
Проф. Василев е прочут цареборец и понякога адски ме е ядосвал, признавам си. И комай е единственият, от когото съм изказала публично неодобрението си. Иначе има много попадения , остроумен е и находчив, ама днес не ми се ходи при него. Харесах стихчетата в "После", на Генчев, те са един вид политически частушки. |
Съветвам те да се отбиеш при реконтрата, Сиби. Ако не ти допадне, имаш право на едно желание, което трябва да изпълня, за да компенсирам изгубеното ти време и евентуално нерви. |
Гиче, айде утре, че сега ми се отвори работа, а и не ми е много стабилна нет-връзката. Чао, , до утре, живи-здрави. |
| Геновева: "...Каквото и да ми разказваш, сухи монголецо, няма да ми заличиш спомена от чаепитията в Новые Черемушки... моята първа приятелка, домакинята, беше една от най-изявените машинописки на английски език... А и ме мързи сега да пиша на стари дружки да питам за новини. И все пак ми беше много приятно да си спомня, независимо от повода...да уточня, че става дума за периода 1972-1975..." Хайде гепи малко новини. Натэлла отдавна не е домакиня и преводачка, ами е "Арт-менеджер" и директор на една собствена частна художествена галерия. По съвместителство е "отговорен секретар" на списанието "Третьяковская галерея". На таз снимка от празненствата за 150-годишнината на галерията е трета отдясно наляво. ![]() |
| Гледай сега как ме амбицирва този монголец. И не ме чете внимателно, па бърза да отговори, казах, че Нателла е галеристка. В последното си ходене в Москва, преди пет-шест години, общувах с нея в тази й битност, в галерията й, съвсем на пъпа на Москва, в една малка пряка на Тверская, получих много подаръци художествени от нея, също и последната й книга, преведена, с автограф, мисля, че беше "Палачката". Впрочем, пак купон улучих, и софра, беше закриване на някаква изложба. Имаше и доста грузинци, както се полага. Тогава и ходих с нея в Балшой, голям майтап беше като изживяване. Тя понеже има освен новите си връзки като изкуствовед и старите си преводачески, предполагам, тях ги беше задействала (с общите ми дружки обслужваха конкурса Чайковски в превод и организация дълги години), та ме попита имам ли нещо против да гледам Йоланта в Балшой, на връх 7 ноември!!!, дневно представление. Ами да, с радост приех поканата. Бях доста впечатлена като ме заведе в едни ложи, дето съвсем до сцената, отгоре, а в тях се влизаше през предверие, вече цитирано от мен, нещо като будуар, тапициран в червено кадифе. Изобщо много червено, много кадифе в тоз театър. И се настаняваме с нея в ложата, дига се завесата и аз с потрес виждам вместо героите на Чайковски нещо като президиумче, с достолепни военни наредени на него. И гръмва химна на Съюза - брейй, ами кво е това? А то било представление, откупено специално за ветераните от войните от Московското кметство. Та май и Лужков ги поздрави, имаше ставане на крака, аплодисменти, сълзи... И мен ме улучиха, значи, като вид ветеран, но в друга област. Еле, мина и тая част, и започна Йолантата. Същия ден, след театъра, си останах там на площада, аз на този площад ходя като на поклонение, когато съм там, и приех, от тротоара, почти официално, цялата ноемврийска манифестация, организирана от юнаците на Зюганов. С онези портрети и лозунги, скандирания, всичко, както си се полага. Много беше вълнително. В това ми ходене в Москва доста ми провървя на спомени от миналото, понеже живеех в гостиница Академическая, разположена на Октябрьская площадь. А там, под паметника на Ленин, се устройват редовно мероприятия на Зюгановите хора. И други приятни мигове имах тогава, девойките от онези чаепития се бяха разпръснали по всички краища на света, а най-близката ми от тях, позиционирана сега в Канада, беше разпратила мейлове до дружината, останала в Москва, със съдържание: Леночку надо встретить и развлечь... И пошло, поехало, имаше и театрални постановки, и концерти, и дълги, изтощителни вечерни визити под кодово название - приди, чайку попьем..., менюто няма да уточнявам... |
| Геновева: "...Гледай сега как ме амбицирва този монголец. И не ме чете внимателно..." Ма като един Фичо в рокля си чуйствителна. Оставям настрана изказванията за 1975 г., но за театъра подчъртаваш сама, че спомените ти са от "... епоха, дето Интернет никак, ама никак не ни вълнуваше...". Сега се оказва, че таз епоха е била преди 5 години. Ми хуу. Звиняай. |
Мдааа, ужасен повод да повдигна темата: Може ли човек, чийто живот преминава в интернет, да реши да сложи и публично края му там? Може, след като се намират "колеги" да го подтикват към фаталната стъпка, да наблюдават как слага примката около врата си, а някои от тях дори да се провикват: ама не е умрял още, още мърда. От 60 чатъри, които наблюдавали публичното самоубийство, само един счел за необходимо да се обади в полицията. Това се случило в британски чат, където хората се събирали, за да се забавляват "по-пиперливо" и безцеремонно /от една невинна скука ще да е било, кво толкова/ - за да се заяждат, обиждат , ругаят, унижават и заливат с помии взаимно. Абе, за такива дето "много носят", всичко носят, колкото повече гьонсуратлък, толкова по-гот им става, а понятия като "психически тормоз" са им непознати или най-малкото - непризнати. Минало разследването и съдебен процес даже имало, хайде, самоубиецът бил в депресия заради тежки загуби в личен план, но какви са тези чудовища, които не само, че не се спрели да се гаврят с него, ами и "веселяшки" изгледали как се беси? Най-малкото неадекватни - ги нарекли занимаващите се с този случай. Ако питат мен - са си чисто луди. Ама това се случило в Англия. Че защо да не се случи и у нас, у нас интернет зависимите с опасни психически отклонения да не са по-малък брой? А всичко започва само като невинна шега...... Натиснете тук |
Оооооо, Старшо, Става въпрос не точно за самоубиеца, който не знам защо решил да направи от смъртта си зрелище. По-скоро съм ужасена от поведението на зрителите, чатъри бе, чатъри, които се забавляват, като нас бе, Старшо..... Щото то и форумът си е един по-голям чат. Добре, че неконтролираните форуми стават вече нещо като грозни и безумни екзотични птици на изчезване, но си струва проблемът да се обсъди, защото още се намира някой да изока: що сте толкова възпитани бе, скука ми е тука, скукаааа.....гаче ли си му турил вилата на врата насила да седи. Мисля си кратък ли е пътят от палавите "шегобийци" с пиперлив език до безчувствените и ненаситни психопатни добичета, които толкова са си омръзнали сами на себе си, че ако не си отмъщават на останалите заради празния си животец, току виж им минала в бетонните глави мисълта колко той е лишен от смисъл. |
| ... поведението на зрителите, Сиби, не се различава от поведението на читателите ... първите поне викат "Давай, давай, обеси се де ... ако ти стиска, ... ха-ха ... глупак такъв" ... вторите и това не смеят ... ... днес, под стр.1 писах Старшината 18.9.2007 г. 14:07:44 ... `що си чешете езиците ? ... няма работещ българин, който заслужава наказанието да живее с 3-400 лв на месец ... т`ва е! ... да не мислиш, че някой се съгласи ... |
| Старшо, прав си, но говорим за различни неща. Не е възможно да мислиш и поемаш върху себе си цялата мъка на всички онеправдани, несправедливо ощетени, бедни и мизерни, защото просто психиката ти няма да издържи. Но, ако не можеш да помогнеш, то поне не вреди. В един форум основното правило би трябвало да е /сега ми дойде наум/: "Не вреди по никакъв начин на останалите". Било то като мародерстваш активно или пасивно съдействаш на вредителите, дори само с безучастното си присъствие и сеирджийство отстрани, стига теб да не те засяга. Въпросът е за вредата върху психиката, която нанася общуването в интернет, когато в него съществуват форуми от типа: събрали сме се тук едни единомишленици да се повеселим за чужда сметка, ние ще останем, а несъгласните, различните, чувствителните, възпитаните, уязвимите, слабите - да мрат, ние сме толкова загубили реалните си сетива за добро и зло, че с наслада ще им изгледаме края, що не и истинския. Ето за това ми бяха тревогите, и то още от датата, в която съм открила темата, ама на кого му пука. Сигурна съм, че жертвите на интернетното мародерство и тероризъм ще нарастват, ако не бъдат взети адекватни, дори законови мерки срещу опасността, а ако ли не - то това ще се превърне в чумата на века. Редактирано от - Сибила на 18/9/2007 г/ 19:03:30 |
Благодаря, Кордоба, аз само бия камбаната и това е всичко, което мога да направя. Дано е от полза. А който форумец или чатър си мисли, че случилото се не го засяга по никакъв начин или е твърде самонадеян, или твърде глупав, или, да си го кажем направо - редови пациент на кукувичето гнездо. |
Мдааа, както обещах на Южния в неговата тема, поствам унищожителната статия на Борислав Зюмбюлев, журналист в "24 часа", предизвикала разбираемо голям вой на недоволство и почти истерия по други форуми, ноооо, не смятам, че трябва да си крием главата в пясъка и да се правим, че в нея няма и верни неща. Неприятна е, да, но пък отчитам факта, че смелост е необходима, за да изкажеш "право куме в очи" някои истини, с които ежедневно се сблъсквам и аз, която съм форумка вече от почти шест години и която започнах участието си тук, бидейки просто личност писмовна/уманитарка, дето викат “24 часа” 4 юли 2007 , 15 стр. ВЛЕЧУГИ ЗАД КОМПЮТЪРА Дребен, черен и роден на село е безименен подлец от интернет форумите. Анонимността в мрежата разрушава личността и ще е главният психологически проблем в следващите 30 години Борислав Зюмбюлев Злобата в интернет е толкова могъща, че ако някой успее да я превърне в мегавати, енергията й ще стигне да светят крушките на цяла България поне за 77 години. Във форумите писанията са главно негативни - насочени са против другите участници във форума или против някакво житейско явление, което бива разобличавано, дава му се отпор, разкриват се тъмните сили, които всъщност го движат. А когато става дума за хора, те са ченгета, мръсници, мутри, некадърници, тъпаци. Абе, един свестен няма в тая държава. Това особено се отнася за хора, които са популярни. Всеки, който е по-известен или се ползва с широко обществено одобрение, всъщност си е чист нерез, който заслужава да му изпием кръвчицата При това по особено мъчителен начин. Да вземем например Слави Трифонов и съзнателно да заобиколим популярни политици като Бойко Борисов или Георги Първанов. На концертите си Слави събира за едно лято 200 000 души, но във форумите не можеш да прочетеш една добра дума за него - само злоба. Очевидно е, че тези, които злорадстват за ослепяването му, всъщност са си купували билети за концертите му. Но те изпадат в някаква странна интернет шизофрения. В нормалния си живот, когато не са си сложили някакъв прякор, те почти изглеждат редовни и не наричат тъпаци всички хора, които срещат. В мига, в който влязат в квадратчето, лицето им се изкривява като във второстепенен холивудски филм и се превръщат в ужасни зомбита, обикновени гадове и влечуги. На какво се дължи това масово раздвоение на личността? Може би официалните канали -медии, социология, политически партии, не отразяват живота такъв, какъвто е. И хората намират своята истина във форумите. “Писачите във форумите са комплексирани, неудовлетворени от живота си хора”, обяснява психологът на поведението Рей Кавалино от университета в Бостън. “Анонимността им дава смелост, каквато в живота те не притежават. Дава и възможност да се почувстват значими, макар и за малко. Хора, чието мнение значи нещо. За съжаление всъщност никой не чете мненията им и интернет е един гигантски психоаналитичен монолог. Бърборене на подлеци”, както е нарекъл изследването си за анонимните псувни в мрежата Кавалино. “Често пъти дори най-невинната обсъждана тема, като например отглеждането на репички или кърменето, се превръща бързо в злостна, клеветническа и пълна с лични атаки към някого от участниците във форума, чак избуява до мотивирано от отмъстителност тотално неуважение”, пише Ланс Уинслоу, психолингвист и изследовател на влоговата психология. Интернет общуването прилича на псувните в столовата на начално училище - казва Уинслоу, - ако не се намеси някой учител, винаги се стига до бой. Задължително се оформят клики и винаги има някой, върху когото се стоварва немотивираната агресия. “Анонимният автор във форумите е като анонимния убиец Той се деперсонифицира, приема друга самоличност - облича се в расо или като клошар, за да осъществи престъпния си замисъл”, казва проф. Бойко Ган-чевски, дългогодишен специалист по криминална психология. Той обаче подчертава - не всеки потребител на форумите е бъдещ убиец или има кой знае какви престъпни намерения, просто освобождава комплекси и дълго трупани неудовлетворености. Но механизмът на раздвояването на личността е сходен като при убийците: върши се зло, безнаказано и ненатоварващо психиката, чрез приемане на друга самоличност и под прикритие. Според Уинслоу анонимността и плевелите на злобата и подлостта в интернет разяждат тъканта на човешката цивилизация изобщо. Защото дори най-диктаторските режими не допускат безконтролни обиди между отделните индивиди. Може, но само със санкцията на властта, и то срещу определени членове на групата. Не знаем какво ще е след 30 години, какво ще се случи с човечеството, щом всеки може да псува всекиго безнаказано и да бълва каквито си иска клевети, удивлява се Уинслоу. Той смята, че това е най-важната област за развитие на психологическата наука в близко бъдеще. Ще промени ли интернет анонимността човешката личност? Ще има ли епидемия от шизофрения и по улиците, щом в мрежата това вече е нормално? Защо все повече хора предпочитат да използват псевдоними дори когато няма никаква оправдана нужда от това. Един от възможните отговори е, че се страхуват да не станат жертва на “избуяващата злоба”. Ако в един нормален форум си напишете името, вие сте като бяла врана сред фигури, наричащи себе си “Златния”, “Анонимния”, “Един от” и прочее мутроподобни наименования. Могат ли да тръгнат горещи конфликти от интернет попържнята? Една арабска легенда разказва| за обсадена крепост през Средновековието. Един от защитниците излязъл на кулата и започнал да псува неприятеля дълго, яростно и цветисто. Нападателите били толкова обидени и разгневени от гадните думи, че започнали един по един да умират. Така крепостта била спасена. Инвективата има наистина поразяващо действие - всеки обиден трупа злоба и почва и той да обижда. Проблемът с обсъжданията в мрежата е, че хората започват да се псуват без нужда. Например във форума “БГ мама” при обсъждането на темата “Може ли момченцата да се обличат в розово, а момиченцата в синьо” има публикувани 40 мнения. В половината от тях има негативни квалификации, а в 7 има обиди. Изключително ненужна агресия в една толкова безобидна тема. А има форуми, в които няма нито един запис без обиди, квалификации, заплахи, призиви за мъст и тежки клетви. Кой пише по форумите? Българските доставчици на услуги твърдят, че това са ограничен кръг от хора. Не повече от 1500-2000 души според анализ на айпи адресите им. Често пъти те използват различни имена дори в една тема, което забавлява администраторите на форумите. Сравнително повече хора се включват в сайтовете за запознанства и някои форуми, които всъщност служат за същото. Тези обаче, които обсъждат теми, различни от секса, са малко. Трудно е да бъдат определени възрастово и по пол. Но анализът на текстовете им сочи, че това главно хора, надхвърлили средната възраст, поравно жени и мъже Предположението, че интернет е медията на младите, е погрешно. Невръстните са в сайтовете за запознанства, музика, филми и други тийнейджърски забавления. В “сериозните” форуми хората са на средна и над средната възраст, натрупали дълга поредица от фрустрации. Има няколко типа многознайковци. Първият можем да наречем Влечуго - дребни, черни и родени на село субекти. Преживели низ от нещастия и първи в рода си извършили цивилизационния преход от село към град. Заради този си подвиг живеят с чувството, че светът им е длъжен. Това поражда болезнен кариеризъм, съчетан с липса на реална личностна самооценка и типичен селски мързел. Техните виждания за живота не се сбъдват, но вината за това се търси извън тяхната личност - някакви други хора и обстоятелства им пречат, което обикновено изобщо не е така. Наричаме ги влечуги, защото техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо. Всъщност тези хора се нуждаят от специализирана медицинска помощ заради тяхната социопатия, която често пъти има тежки проявления. Те зарязват семейства, алкохолизират се, извършват битови насилия. Другият тип е Тъжен гей, като в тая група се причисляват и немалко жени. Тук неудовлетвореността произтича от объркана сексуалност, неколкократни неуспешни опита за отслабване, жалък личен живот, акне, мазна коса. Особено агресивни са хомосексуалните типове, които водят двойствен живот - снимат се с голи манекенки, но мечтаят за момчешки дупенца. Неврозата е сигурна, биполярното разстройство на личността - наближаващо. Третият главен типаж е Професионалният доносник. Бившата ДС имала в началото на 80-те години около 300 000 души персонал и доброволни сътрудници. Не всички от тях са съвременен бизнес елит и не всички още се подчиняват на някогашната субординация. У неуспелите ченгета също се трупа неудовлетвореност от капиталистическите времена. Защо колегата младши лейтенант се фукняви с мазерати, а аз имам само заеми? И почват доносите, в които тези типове са много изкусни - срещу всеки, срещу всичко. Форумите станаха медията за пускане на компромати. Някога ги подхвърляха във вестниците или по пощенските кутии на депутатите. Сега ги качват там - и за Първанов имаше, за Бойко Борисов се мотае някаква справка все още, и за Румен Петков също. Обикновено ги качват там, където най-малко може да очакваш. Характерната лексика на ДС навлезе в интернет. Това няма как да е направено от млади хора. И може би не е съвсем случайно и не е само плод на невротично поведение. Защото руските служби през 90-те г. навлязоха в интернет. Може би си спомняте скандала с Паметника на Съветската армия в Естония. Тогава анонимни руски псуватели се включваха във всички естонски сайтове и ругаеха наред Талин. Това бе организирана акция, определена от естонците като кибервойна на ФСБ (както сега наричат КГБ). В интернет навлизат не само руските служби, а и организации от типа на ислямските терористи. Може би е чиста случайност, но повечето новопоявили се български информационни сайтове и блогове имат някакви връзки с бившия Комитет за държавна сигурност. Анонимността в интернет, разбира се, е измамна - няма абсолютно таен потребител, дори посетителите в интернет клубовете се описват в дневник. Когато има заплаха за терор, даже нашите служби, известни с оперативната си немощ, откриват извършителите до 4-5 часа. Но когато един човек те напсува в лицето, можеш и ти да го напсуваш и свадата да приключи. Прикрит зад мрежата, изискващ специални умения и доста усилия, за да го откриеш, анонимният подлец става безнаказан. Това може би го радва, но то съсипва психиката му. Анонимният гад всъщност е един сериозно болен човек, който заслужава съжаление. “Тази агресия е трупана хилядолетия, откак човешкият род е започнал да се сопиализира. Пред спонтанността са издигани бариери, които в мрака на интернета падат. Но истинската здравословна агресия е позитивна, тя е спонтанна, но не напада личността като цяло, а нейни конкретни недостатъци или прояви. Типичната за интернет обобщена агресия, която заявява, че всички са са тъпанари, е патологична. Израз е на невротично поведение, подобно на садизма и мазохизма. Тя има нужда от помощ”, казва психоаналитичката Мадлен Алгафари. |
| Щеше да е чудо , ако не се бях появил под тази статия в тази тема ! Да , може би като анализ тази статия да струва нещо , но като всички останали статии на тази тема е "беззъба" - не предлага никакво решение ! Такава статия , да ме извиняваш , мога да напиша и аз след толкова кибичене в Интернет , отнесъл много псувни , но не останал и длъжен ! Та въпроса ми Сибила е : Какво е решението ? Някъде пишеше , че всеки е невинен , до доказване на противното ! Аз бих го изменил : Всеки е анонимен до момента , в който не изтърси някаква гадост , гнусотия , обида , заплаха за сексуална или физическа разправа ! От този момент нататък работа на модератора е не да му изтрива постинга и налага бан до 2020г , защото като му затвори "отдушника" в този форум , този субект ще се прехвърли в друг и ще продължи с гадостите си ! Трябва да се намери начин , чрез Модератора и Системадминистратора да се види IP адреса му , да се сигнализира Отдела за борба с интернет престъпленията , да се издири , ако е в България , арестува и осъди ! Мисля , че дори и да е извън България има достатъчно начини , да му се създадът главоболия на тоя самозабравил се нещастник . След осъждането му , снимката и личните данни , да се изнесат във Форума , където е писал гадостите ! Сигурен съм , че след няколко такива случая , волностите в изказа рязко ще намалеят или ще спрат ! Вярно е , че има и възможност да се скрие по някакъв начин , IP или да се даде чужд , но и това ще е до време и за такива случаи санкциите трябва да са още по жестоки ! Монотонното дуднене на тая тема , с банални анализи без конкретни решения на никого няма да помогне , само ще даде увереност на пишещите гадости в тяхната безнаказаност ! ******************* Е , ако се установи , че психически не е добре човека , ще му се помогне да постъпи в съответно заведение , без достъп до Интернет . Редактирано от - Чоки§§ на 01/2/2008 г/ 08:27:22 |