[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
Здрасти Чоки! Здравей и ти, Керпи! Чоки, ти като приятел ли го написа това или като враг?  Вече казах някъде, че във виртуалното няма врагове и приятели. Всеки, който демонстрира приятелствата си във форум, поне за мен, страда от липса на истински приятели в реалността. С моите приятели се виждам в реалното, с форумните ми приятели се виждам и си пиша лично, понякога по цял ден, толкова неща имаме да си казваме. Ексхибиционизмът, като демонстрация на приятелства на показ ми е чужд. Тук се отнасям с колегите съфорумци любезно, възпитано и съм дружелюбна. Никога не започвам атака първа, ако се наложи - отбранявам се, но по принуда. Който търси враг във виртуалното, сигурно има много врагове и в реалното. А и сигурно е приел участието си във форума много насериозно, та със зъби и нокти да брани мястото и репутацията си в него - с цената на изблъскване на друг от неговото място и дискредитирането му с непозволени средства. Без достойнство са форумци с дългосрочен бан, които се появят с нови никове, все едно че нищо не е станало и пишат ли пишат. Това говори, че никога не биха могли се откъснат от форума - случай на обсесия. За мен тук, на показ - няма приятели и врагове. Има такива с приятно и неприятно поведение. Приятните не търсят конфронтация, дружелюбни са, добронамерени и се усмихват. С такива бих искала да разговарям. Неприятните, без да си дал знак, че искаш да ги слушаш, идват непоканени, нещо ти натякват, нещо ти обясняват, нещо те квалифицират, нещо те обиждат и няма спасение от досадниците, освен, дето вика г-н модераторът - кофата и парцала и почистване. Бог е любов, да, и ти го казваш. Понеже отвори дума за чата, там не е мястото, където можеш да се срещнеш прояви на любов/казано условно/. Там е мястото на демоните. Понеже ти ме съветваш, да те съветвам и аз - ако наистина вярваш, че Бог е любов - не ходи там. Аз съм го напуснала много отдавна / и настоявам да повярваш в това/ понеже се грижа за психическото си здраве. Ако ти се струва, че по някакъв начин не съм го напуснала, то е защото, вероятно ми споменават още ника там. Но те там само това правят. Обсъждат някого и нещо задочно, зад гърба, без риспонс. Недостойно и жалко. Казваш, някой /някои/ ме защитавали и това не ти харесвало. Може би ти е харесало тогава, че ме атакуват и нападат? На защитниците благодаря, макар да не ги познавам, но значи има хора, които възстановяват равновесието /в природата и отношенията  /Ако някой обижда и ругае някакви хора там, то това не съм аз, нито някой от моите приятели. Няма атаки - няма защити, толкова е просто. Не мога да кажа на защитниците и нападателите да спрат, защото не ги знам кои са. Нито съм отговорна за това, нито дължа някакво обяснение на някого за разправиите в чата. Той не ме интересува - нито хората там. За врага с точката.Законите на гостоприемството повеляват да подслониш и да се грижиш и за най-големия си враг, ако ти е дошъл на гости. Когато си отиде - пак се сбийте, пак се смразете, ако ви се прави това - на неутрална територия Спазвам този закон. С въпросната не разговарям, не ходя по темите й, не ги чета, не ме интересуват. Ходя само в приятни на мен теми, където се стремя да казвам приятни неща. Така общувам аз във този форум. Който не вярва, проблемът си е негов. Бъди здрав, Бог е любов  Редактирано от - Сибила на 15/4/2005 г/ 16:42:10 |
| Все едно мен си описала. Едно към едно съм същия. Чужди са ми сякакви слабости. Умерен съм и добронамерен. В чата не ходя, а също и по кръчми с лоши компании. Не злопотребявам с неустоимостта си, освен пред срещуположния пол. Цял ден с весели другари, тичах и играх. Не богохулствам срещу Бот-а и спазвам 10-та ботски заповеди. Не споменавам напразно името на жена си и съществуването и пред други жени. Не дразня Кайли в съботния ден. Говоря френски свободно, но не го разбирам. |
и крилца ако немаш - земи се обеси ... 'ма с крилца - летящо магаре ... бЕси се направо, нема к'во да гледаш  |
Еее, Йори, чадо, как успяваш да се придържаш към добродетелта, описана в препоследното си изречение  Сиби, има и-нет обсебеност. Боря се с началните и признаци... |
Здравей и ти Йори Ма все пак - прекален светец и Богу не е драг. Завиждам ти за френския Сега, сериозно - това - за теб и за мен сякаш написано, а? Нека, когато привърша гнева си безвреден, като затръшна горчивата своя тетрадка, най-талантливият вече да не е най-беден, най-храбрият - да не живее най-кратко. Най-красивият да е поне веднъж обичан. Най-нежният да е най-сетне погален. Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен. Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален |
| Сиби, толкова натърти, че имаш нормални приятели и затова в нета не завързваш приятелства, че чак е притеснително. Що, кво ти пречи? Защо първата среща с някой наживо може да доведе до приятелство, а срещата в нета-йок? Като казах Йо.к, та се сетих че утре ще да е събота... почивен ден начи   Редактирано от - kaily на 15/4/2005 г/ 19:37:30 |
Кайли, имам, естествено, и приятели, с които съм се запознала във форума. Като започнах да пиша тук, преди три години, мейлът ми беше буквално залят от писма на форумци, с които си пишех интензивно, да ти кажа, дори време за сън нямах, ни за домашни задължения, ни за професионални. Направо бях закъсала страшно откъм свободно време, на всички гледах да отговоря. После останаха само тези, с които имаме съвпадение на възгледите за живота, а и сме със сходни характери. И сме си верни, никога не се предаваме. С тях съм се видяла, срещаме се редовно, разбира се. Но се старая във форума да не се поддавам на приятелските си чувства и страхотни симпатии, които имам към някои от форумците, защото - 1/ това пречи на обективността и принципната позиция в някой спор - нарича се съобразяване и - 2/ предизвиква доста често ревност и завист у останалите. Доста хора тук не могат да търпят някой друг да бъде похвален, окуражен, подкрепен и от написаното от него да изкажеш възхищение. Общо взето, изглежда българите сме повече негативисти - повечето форумци тук се обединяват на принципа на отрицанието към нещо или някого, белите врани като мен - позитивистите - са малко. Веднъж прочетох един постинг на непозната за мен форумка, рядко пише, който много ме трогна. Даже си го копнах, сега ще го издиря и ще го пусна тук, да видиш за какво иде реч. Общи компании с непроверени хора не обичам. А и примери тук бол на хора, седяли на една маса, които после се разделиха шумно и неприятно, какви ли не работи си надумаха. |
| Ето го този постинг, става въпрос за времето, когато още нямаше модератор и форумите не бяха разделени, от преди пет месеца е. Тогава беше започнало да става наистина нетърпимо. Сега е рахат - цветя и рози. и форумът се връща към старото си положение - оттогава, когато прописах тук, а той някак си се регулираше от само себе си, вдигнатите палци бяха много повече, отколкото тези, сочещи надолу: "Защо да е неочаквано? Винаги ли очакваш нещо гениално от пишещите където и да е? Даже в избраните им съчинения, да не говорим за един скромен вестник? Очакваното - това е само свирепата жестокост в този форум - нищо ново. Единствено Сибила се опита да се опълчи срещу нея и срещна свирепо неразбиране и асолютен отпор. Това тук все повече се превръща в Страшния Съд. А кто судьи? " |
Сиби, имаш прилепнала (фиксирана) идея как некой те врагува.  Това на 100% иде от ЧСЗ-то ти (чувство за собствена значимост). Мен що народ ме гони из форумите, не съм се сетила да мрънкам. Сега кво-да зема да пратя донос на бот за Йори, щото е събота ли. |
| Тука е много подходящо място да се изпльоска и някой с ник "Какавидите"... Сибила, ако се прави някаква дискусия, да се прави, но не виждам смисъл на някакви обвинения някъде си да се отговаря с обвинения тук. Каквото били - било. Ще се прецака цялата тема иначе. Разбирам, че ти е било обидно, но при някои хора е нелечимо, патология един вид, нито ще успееш да им помогнеш, нито ще ги убедиш в правотата си. Не си заслужава да си тровиш нервите заради 5-6 човека, които не могат да пият. Забрави и се отпусни, нека си плямпат. Неприятните спомени не топлят  Иначе темата е интересна, обсъждана е от много участници в много форуми. Свободата на интернет-пространството дава много прекрасни възможности и това е основно предимство на "обсебения" спрямо тези, които не са го изпитали. Стига под свобода да не се разбира свободия. Не всички сме еднакви, разбира се, Мрежата дава възможност да се изкаже абсолютно всеки: и лудите, и глупавите, и заядливите. Но точно тази свобода и бързото разрастване на дискусионните клубове е довела до саморегулиране на обществата, тъй като никакви държавни закони не успяваха (и няма да успеят) да вървят в крачка с този стремителен бяг. Затова интернет-обществата в момента са в родово-общинния строй, ако мога да се изразя така, господстват племената. Прилагат собствени закони като се учат от по-напредналите племена на Запад и на Север. Но комуникацията между интернет-племената е толкова бърза, че законите се уеднаквяват, взима се най-доброто или полезното и всичко това за десетина години, докато преди историята за подобно нещо е харчила цели епохи. От друга страна, уморените коне, които пречат на движението на племето, не ги убиват, дори за тях винаги се намира някакво място, където ще ги приемат. Интернет понякога е жесток, но в същото време е и милосърден. Аз лично се радвам, че съчетавам "двата свята" без да ги възприемам като някакви антиподи. Всъщност, светът е един, но има различни нюанси. Ако трябва да кажа и нещо негативно за Мрежата, то тя за мен е като визуализация на китайското проклятие "да живееш в интересно време". Понякога е кофти, но пък си е купон. Не е обсебване. |
| Ще си позволя да не се съглася с вас БГТоп и.т.н. Моите лични впечатления са, че българските форуми, взети като цяло, са по-интелигентни от англоезичните (това не означава, че няма превъзходни англоезични форуми). Причината е, че интернет не е толкова масово достъпен в България и е в ръцете на относително образовани хора, за разлика от зап. Европа и Щатите където всеки идиот е с компютър. А обсесията се обсъжда наистина сериозно напоследък. Едно приателче (от тези дет човек ги намира по мрежата) наскоро се оплакваше, че преди първата му работа, след събуждане е била да си направи кофа кафе и да палне с наслаждение цигарка, а сега палва най-напред компютъра и скача във форума, ами ако е реплайнал някой. Мрежата е купон, само ако човек е в състояние да си вдигне задника от стола пред компютъра, по всяко време по което си поиска. |
| В никакъв случай не подценявам интелигентността на участниците в българските форуми Имах предвид само възпитанието и грешноразбраната свобода на словото, която е станала слободия на псувнята. А най вече се опитвах да кажа, че няма смисъл от конфликти на лична основа, опониране е едно, желанието да обидиш опонента си - друго. Следователно, за да не прерасне тази тема в поредица от взаимни обвинения, то най-добре е да се придържаме към темата без да се отклоняваме в изясняване на лични отношения. |
| Малко ще се отнеса улево за псувните. Добрата псувня е гордост за всеки език, още Марк Твен го е намекнал. Всеки народ се гордее с псувните си. Въпросът е в чувството, което се влага в нея, и в предназначението й. Тя служи или като предпазен бушон, да намали нервното напрежение, или да обиди или злепостави някого. А при писането - за оцветяване на речта Съжалявам, че ще дам конкретни положителни примери, но за да бъда по-ясен. Например, Грациан направо си го представям на изгрев слънце как се кокори нагоре с пържолка в едната ръка и с благоговейни думи на уста: "ебаси слънцето, върха!". В този случай псувнята дори изразява емоция със знак плюс и доставя радост и усмивки за околните, вероятно дори и на слънцето. |
| Чок觧, нормално е да сме на едно мнение, забелязах го. Реагирах на това, че задълбочаваш грешката (според мен) на Сибила, като контрааргументите ти са на принципа "с нейните грешки по нейната глава". Така не се решава проблем, а се задълбочава. Вместо да обсъждаме интересната тема как ни влияе Интернет ние се занимаваме да даваме конкретни примери кой какво бил казал, кой какво разбрал и как го на**ал. Глупости на търкалета. А за прословутия чат, от който Сибила е толкова засегната, са толкова ясни нещата, че няма накъде повече. Двама-трима човека са се събрали и провокират Сибила и Фъркатичко. Накрая на дамите не им издържат нервите и се хващат за косите, а на провокаторите, които се водят техни приятели, им е купон. Колкото повече се карат, толкова по кеф ще правят на другите и ще късат собствените си нерви. Принципно, самият казус да се обсъждат участници в друг форум, е аномалия, тъй като "племената" се сформират на базата на някаква привързаност към дадено виртуално място и удоволствието от общуването или дискутирането (споренето) по някаква тема. Така че другите племена не ги интересуват, защото няма какво да делят. Когато някой участник прекалява и се мота от племе на племе с друга цел, има съответни "черни списъци", които циркулират между модераторите (така е в западните и руските форуми), дори и в българските се случва понякога както в случая със Стефан д-р Чолаков, btw доста симпатичен лично на мен производител на flood. Но накрая човекът си намери мястото в "Капитал", там го приеха и изобщо не го е еня за всички останали форуми, в които са го трили, има си мисия свише и си пише. Тук се получи така, защото имаше разделяне на форуми. И чисто форумно погледнато всеки си е избрал какво да прави: едни пишат тук, други пишат там, трети и на двете места. Ето например, "спортистите" си избраха къде да пишат и изибщо не им дреме за тук, защото си имат собствени интереси и виждания, които са им далеч по-важни от обсъждането на участниците тук. Най-много някой да се присети, да тури едно КЗБ на модератора за да изразходва малко творческа енергия и това е. Но те са форум и тук е форум. А чатът си е чат, характеризира се с голямчо текучество и до един-два месеца участниците в него ще са съвсем други, както и темите за обсъждане. Каквато и да е обсесията, тя първо унищожава децата си. Та дайте да си говорим за интернет, а не за личните си обиди. Няма купон в тях  |
