ЗА ДУМИТЕ
Отиди на страница:
| Електорат е друга думичка за суверен. А всичко, което се опитвам да втъкна, е че две различни думички за едно и също нещо водят до различна логика, изводи, различно отношение и следователно поведение.  Ако народът, дето е електорат, почне да се нарича суверен и ще стигнем до Поради липса на гвоздей обувките се загубиха; поради липса на обувки коня се загуби; поради липса на кон ездачът се загуби; поради липса на ездач съобщението се загуби; поради липса на съобщение битката бе загубена; поради загубената битка кралството се затри |
| Здравеите. (ее, колко отдавна не съм се отбивал тъдява:-) Геновевче, много ми хареса таз, твоита тема, та реших да се отбия за кратичко. По-скоро ти изпращам една картичка, с портативен изглед на идеята, захваната от Теб. Но, да се не отплесвам по захласвания, а... Да си доида на думата и да кажа няколко думи... За думите Изказани с любов, омраза, болка, страх прикрит или с радост приятно споделени ... Понявга, като троянер страшно преминаващи, пробиващи, през ризници защитни, врати стоманено-дебели и чак тогаз едва личи ни, как люто, кърваво сме наранени . За отбрана хвърляме ги силно пак насреща. Понякога дори, туи, от което наи-боли, ги забиваме жестоко във сърдцето, което току пред погледа се е разкрило, като нежно, рядко и неземно цвете. А сетне, раната разкрита, взаимна и горчива, с други лоши и нелепи патчове е припокрита. Така сме нии отново криво-ляво защитени, от всекидневните атаки на хакери и агитатори, а новата даунлоудвана защита ни стои, като нелепа ризница на Донкихота, развявана от вятъра на мелниците, които наи-обичат да говорят и да казват, че вятъра от тях създаден е и вее тои с такава сила, и посока, каквато те си пожелаят. .. Разбрани или недоразбрани, зад тях потулват се мисли тънко оплетени, чак двоино-преплетени, съкровенни желания и копнежи без възраст, дори. Мислите ни с тях летят на високо и далеч със скороста на интернета, или са тежки, като камък, които на мястото си тежи, но не помръдва, а под него затиснати лежат новите, под сурдинка изказани или за други от нас- непознати и нови, но също тъи готини, както други- доскоро отричани и хулени, но с които отдавна сме свикнати. Носете си новите дрехи на Царя*! * ? :-))) И'лл бе бацк! (заради Царя :-) :-))) |
Това съм го пускал, ама пак ме провокирахте  :Таралеж, Беж, Палешник, защо стоиш на пътя? Загубих си игличка. Защо ти е игличка? Да си шия торбичка. Защо ти е торбичка? Да събирам жълъди. Защо ти са жълъди? Да си храня прасенце. Защо ти е прасенце? Да ми дава масчица. Защо ти е масчица? Да си мажа колцата. Защо ти са колцата? Да събирам дръвцата. Защо ти са дръвцата? Да си паля огънче. Защо ти е огънче? Да си грея бабичка. Защо ти е бабичка? Да ми шие гащички. Защо ти са гащички? Да не ми се гледа гъзлето. Думи, к, во да ги правиш, освен да ги редиш някак Случва се понякога да успееш и да кажеш нещо с тях  Редактирано от - hamer на 15/4/2005 г/ 21:52:43 |
| Ей, трябва да намеря тая кибернетична игра, ама беше на руски - да направиш от МУХАта СЛОН. Чрез замяна на само една буква от първата дума, да направиш прехода, като при това всички междинни думи да са значещи думи. И задачата беше - да се намери най-късата верига на прехода |
| Под Кьосев питат коя българска дума би могла да замени употребената от автора "пърформанс". Предложения? |
| Преобразуването МУХА - СЛОН на руски беше дадено (доколкото си спомням) в една книга, "По-бързо от мисълта" (единият автор беше май Пекелис, руския оригинал не си спомням да съм го виждал), някъде около 1960 г. Една от първите научно-популярни книги у нас за загадъчните тогава "електронно-изчислителни машини". Та твърдението там беше, че едва ли не с ЕИМ се получили това преобразуване. По-късно се оказа, че това е легенда и всичко си е било ръчна работа, ама... Ето и самото преобразуване (с червено съм маркирал "непригодните" за български преходи, кафяво - "съмнителните" :муха - мура - тура - тара - кара - каре - кафе - кафр - каюр - каюк - крюк - урюк - урок - срок - сток - стон - слон. Естествено, не съм го запомнил това - намерих го "у Интернет". Има и по-къс вариант (12 хода), ама с "екзотични" думи: Муха - мура - мара (разновидность тумана) - пара - парк - паук - каук (теплая одежда у эскимосов) - каюк - каик (турецкое судно) - клик - клин - клон - слон |
| Здравей, дядо Виктор! Разбира се, че беше "Быстрее мысли". Това беше първата книга по ЕИМ, която прочетох в живота си, бях в последните класове на гимназията. Тъкмо беше паднала забраната връз кибернетиката, и руснаците преведоха няколко книги, даже Теорията на информацията на Шенън я преведоха. И аз си бях девойка със силни филологически наклонности, езици, преводи, и подобни, а си имах гадже, дето си падаше по техниката - радио техник само скромен, но си падаше по акустиката, HiFI устройствата, и т.н. (правеха заедно с Джони Пенков магнитофони собствено производство, за кеф и с амбиции за съвършен звук). И последната му любов беше кибернетиката, теорията на сигналите и т.н. А той беше, хм, да речем, не съвсем на моите години, та аз го слушах с обожание и респект. И като спорехме - аз за литературата, а той за електронните сигнали, в един момент той рече - виж бе, виж бе, прочети тая книга, да видиш, че тия две неща могат да се вържат, няма конфликт. А на мен ми хареса, интересно беше написана книжката, и се запалих. Но момчето много държеше аз наистина да се обуча в тия дисциплини, та ме караше, от книгата на Шенън, имаше някакви задачки там след всяка глава, та да ги решавам, и ми се караше, като не излизаха, те бяха обаче, особени задачки едни таквиз, не каквито решаваха зубрачите кат мен. И така, насила някакси ме вкараха в тази дисциплина, сега наричана компютърна лингвистика, от съвсем, ама съвсем невръстни години, и в Университета случих на един преподавател, дето беше ентусиаст на дисциплината, бяла врана във филологическия факултет (вторият човек, на който съм посветила тази тема впрочем). И като почнах от първи курс, та досега. Изобщо не ми пукаше, че съм руска филология, преподавателят ми ме накара да се ровя по всички библиотеки и да издирвам и конспектирам всички неща от руски източници, посветени на кибернетиката . Имаше доста неща, това беше плахото начало все още, киснех и по философския факултет - във Вопросы философии вече бяха започнали дискусии за кибернетиката. И от тогава, та до сега - подтискащо еднообразие - една и съща работа и интереси - от 10 клас, та до пенсия. Имало препоръка в модерния мениджмънт - човек трябвало на всеки пет години трябвало да си сменя работата за refresh - може би не важи за специалността, а за фирмата само, но аз и специалността не смених, а и по образователната и професионалната линия си вървях все по една права, и за момент не погледнах професионално никъде настрани. За което съм много благодарна на съдбата, защото нито за един момент не ми се е случало да възроптая срещу работата си - не като обем и интензивност (БАН ме прибра под топлото си крило още като студентка III курс - доброволен сътрудник на секция по машинен превод, с което в голяма степен запази крехкото ми здраве), а като интерес и занимание. Плюс, разбира се, и малко суетност - за компетентност в авангардна и екзотична дисциплина. Драго ми беше да ми се обади човек, дето я знае точно тази книжка... В библиотеката ми е още, на заден рафт, където са скъпите спомени от младостта, светлозелена корица, с някаква смешна картинка на ЕИМ на корицата, от типа - вицовете за роботи, но от ония... времена.  |
| Хм, 60та година! Както знаем, далеч преди това в сръбските училища се е учело как думата Велбъжд се превръща в Кюстендил |
| Вефке, ако ми признаеш корн от поп-корн, го измъдрих. муха, мура, мури, мори, кори, корн, коан, клан, клон, слон |
| Табуто върху кибернетиката е паднало след XX конгрес на КПСС, след падането на култа, настъпва т.нар. размразяване. Затова първите плахи опити да се запознава съветския читател с кибернетиката, са от 56-та година нататък, към 60-та, вече имаше доста издания, сетих се за още едно руско, дето ме караха да го чета насила - Может ли машина мыслить?, май беше превод. И започнаха да излизат много сериозните поредици - Проблемы кибернетики, където имаше доста сериозни неща, някои от които също превод. Започнаха и да излизат томовете в поредицата - Новое в лингвистике, всичко основополагащо преведоха, добрите съветски другари, томовете бяха тематични, един за трансформационна граматика, един за модерна семантика, един за когнитивни науки и т.н. Така бързичко и евтинко изчетохме доста основни тухлички от стената на модерната лингвистика. Редактор и съставител на всеки един от тези томове беше почетна длъжност - обикновено някой много изтъкнат специалист в областта, и понеже ставаше дума за нови области, тук старите не предеха. Беше много престижно, защото този редактор и съставител правеше един много голям увод, който си беше по същество Увод в съответната специалност, на която е посветен томът. Ако те мързи, не четеш цялата книга, четеш само Увода. Много обичам умни хора да ми преразказват сложни неща... |
Kaily, добре  Обаче: Създателите на подобни "схеми на преход" са въвели допълнителни правила, за да не е работата така лесна. Изброявам някои от тези правила, без претенция за пълнота: 1. Когато се преобразува съществително (както е в случая с "муха" , се допускат само съществителни за "замяна". Глаголи, прилагателни - не вървят. 2. Не се допуска мн.ч. на съществителни 3. Не се допускат същ. собствени Абе въобще, взенат се всички мерки, за да се вгорчи и се направи по-труден животът на откривателите... |
| Ето, виждаш ли че и ти можеш! Като не се налага да свързваш думите в смислени изречения, нещата ти се получават. Дерзай. |
| Kaily, Йори е благороден и вликодушен - направо като магаре в съботен ден. Останалите сме по-дребнави. Като оставим настрана корн-а (за който ти сама си знаеш), искам да повдигна въпроса за тази "тера". Тя е от "тера инкогнита", така ли? Я се стегни! От друга страна - замисли се да не те е гепила интернет-обесебесията. Подобни игри имат смисъл само, ако ти доставят радост като чисто познание. Обесебяването започва, когато чрез играта искаш да се извисиш над простолюдието. |
| Геновева, Що така те е мъчила "Может ли машина мыслить?"? Тя си беше култова книга ("култова" не в съветския смисъла на думата) . Тя е "лебедовата песен" на Алан Тюринг (оригиналът е от 1950 г., съветският превод е от 1960)- и съдържа първото описание на що-годе формален тест за установяване на интелигентност (защото - за да се разбере дали една машина може да мисли, трябва да се даде определение за мислене - и така се влиза в задънена философска улица; а Тюринг намира сравнително елегантно решение на въпроса*) . Две години след тази статия Тюринг е арестуван по обвинение в хомосексуализъм**, и през 1954 г се самоубива. ----- * Е, през 1966 г. Джошуа Вайценбаум направи една проста програмка - ELIZA, - която до известна степен постави под съмнение теста на Тюринг - но това е друга тема. ** Какви времена, а? Не като сега - сега по-скоро могат да те арестуват по обвинение в хомофобия... |