ЗА ДУМИТЕ
Отиди на страница:
| Браво за идеята – добре е, че в тия идиотски времена някой все пак се е сетил за думите. Първо, трябва да са точни. Нека вземем пример от днешния световен език – английският. Прочутият герой на Луис Карол, Хъмпти Дъмпти казва: "When I use a word, it means just what I choose it to mean, neither more, nor less"  Джон Лок стига дори до извода, че яснотата и точността на израза е ключ за мирно и хармонично общество. Кавгите във форума, породени от различното тълкуване на неточни думи, показват, че е прав. Второ, трябва да са български. “Обсесиите” и “фрустрациите” – вън. Трето, трябва да имат значение. Заклинанията без смисъл – вън! Напр. " политическо пространство", "етнически модел" и други такива. Има четвърто, пето и т.н. За тях – друг път. |
| Tочността на думичките за съжаление е също относителна. Например джуджетата имат 500 думички за камък, а пък ние само една. Това би могло да означава също, че те имат думичка за жълт камък със сини ивички, за черен камък, за ронлив или твърд камък и още 496 такива конкретни описания на камък но не и събирателния му образ в една думичка. Кой използва по-точно и изчистено езика? Зависи от гледната точка, зависи от това дали си джудже или друг вид, който пък има 500 думички за "връзка". |
| Kryddery, Ти сам ли достигна до тези заключения, или ни запознаваш с теориите на Уорф, като вместо ескимоси и сняг слагаш джуджета, камъни и връзки? С джуджетата, наистина, звучи много интересно и занимателно. Ако си го измислил ти,  . Ако ли не - също. |
Дядо Виктор, като спомена теорийте на Уорф се сетих, че те също лежат там измежду прочетените неща. Може и от там да ми е дошла асоциацията всъщност, знам ли. Не ти ли се е случвало, особено в по-младите години, когато светоусещането е малко по различно, да прочетеш някъде идея, която до момента си смятал че си е лично твоя, ти сам си достигнал до тези заключения, и изведнъж се стоварва разочарованието върху теб с гръм и трясък. Някой го е измислил преди повече от двеста години, а и го е формулирал даже по-добре от теб.  |
| Разбира се, случвали са ми се и на мен подобни "задочни плагиатства", когато си измисляш нещо, и после установяваш, че - както пишеш ти, - то отдавна е известно, и е описано по-добре от това, което си направил ти. При хората на изкуството това се развива дори като особен синдром - едно чувство на неувереност дали току-що дошлата идея е наистина собствена. Имаше една история за това как Пол Маккартни си измислил мелодията на Yesterday, лепнал й някакъв работен текст (под името Scrambled eggs), и по време на снимките на някакъв филм (май - Help!) надул на всички гласите с постоянното свирене на тази мелодия и въпроса дали са я чували преди това... Никой не я бил чувал, така че той й сложил текста на Yesterday, и - готово. Великите неща са много лесни, когато ги слуша човек в преразказ. |
| Трябва ли човек да разбира речта на лилипутите, за да пише и говори ясно и точно на собствения си език? Колко чужди езика са знаели Д-р Джонсън и Д-р Кръстев? Или просто си търсите оправдания  |
| И Сепира, и Сепира, забравихте, не е само Уорфа. Аз лично много обичам да цитирам и да претворявам тази теория, в по-общ смисъл, на членението на нещата изобщо, базирано на ТВОЯ си език, а не на лилипутския, примери за това бол. Имах някъде един доклад, дето подчертавах, не откривах - пази Боже, различната структура на речниковата статия в зависимост от езика на автора му, и по-точно, от граматическата школа, към която се придържа. А онуй за снега си е хубаво примерче просто. |
| Според мен г-н Мето даде отличен пример за това как говорим един език и не се разбираме само защото сме чели различни книжки. Джуджетата са основни герои в западноевропейската митология и говорят един език с другите обитатели на света. Лилипутите пък не разбират нищо от камъни, питайте Джонатан Суифт. А ето какво е мислил самия Суифт за откриването на микроскопа. Забелязали натуралистите: у бълхата има други бълхи, които я хапят: а тях пък хапят още по-малки твари и това до безкрайност се повтаря... А това за снега и ескимосите си е чиста истина, наистина имат много думи за сняг, а думичката ескимос е обидна и означава "човек който яде сурово месо". Лепната е от белите хора на ескимосите. Те самите наричат себе си инуити, което означава просто "човек". Думички, думички. |
| Аз се сещам за "Говорител от името на мъртвите", на Орсън Скот Кард. Където има класификация на англииските думи за "чужденец"- форинър, стреинджър, ейлиън, и за степента на "чуждост", която съответната дума извиква в съзнанието. Неслучайно името на Оня филм е "Ейлиън"... Редактирано от - Iezuit на 19/4/2005 г/ 16:07:51 |
| Същото като суверен, електорат, народ, избиратели, ... суверен звучи като владетел електорат като измиване на ръце с него народ като историческа справка избиратели като стадо овце И най-интересното и забележителното е, че ни един политик не използва "суверен" като говори за ония, на които уж служи. ...ако само в масовата джурналистическа практика се замени думичката "електорат" с думичката "суверен" - ще настъпят достатъчно значими промени в себеосъзнаването на сегашния електорат. |
| Кайли, думи, думи, думи... за политиците "суверен" е дума непозната, а целокупнио БГ народ е "стадо". Още ли не си свикнала? |
| М-даа, думички. Неточни, непремислени Мерси на Krydderi за доброволието да ни разкаже кой е Суифт и кои са лилипутите и джуджетата – иначе откъде да знаем  Само дето не се е сетил(а), че думата "лилипути" в случая е употребена заради фиктивния й произход. Подобно на ескимосите, някои българи – колкото и да са малко - биха се обидили, ако ги нарекат "джуджета". |
| Йезуит, пак помисли. За народа думата суверен е също непозната и се себеизживява като стадо. Въпросът е в себеизживяването, феноменът е психологически. Не бързай да ми опонираш. Каквото си мислиш, това ти се случва рано или късно. Мисли за себе си като овца и ще те одерат рано или късно. Мисли за себе си като суверен и най-малкото няма да се оставиш да бъдеш одран без бой. А най-многото? |
Кайли, тоз път не ти опонирам. Права си, че до голяма степен това, което си мислим за нас самите и като какво се изживяваме, определя какво ще постигнем (ама не винаги де...  ).Положението с политиката е малко по-различно. Колкото и избирателите да си мислят, че са суверен, няма да станат такъв, докато избрат дирници, чиято главна цел е да се докопат до властта. А за съжаление, в момента в БГ политиката сигур 90 процента са такива. И баш-шефа на дирниците, бил той Надка, Костича, Бай Смион или Бончо Лудио от Горно Уйно, реди листи и слага верни нему хора, ако да са и некадърни, алчни и подкупни. Щото такива са и по-лесно контролируеми. Случайни хора не се допускат, истински кадърни и искащи да работят - също. Те са опасни. Затова и не им пука от глупостите, които вършат, и че с тези глупости отблъскват нормалните от политиката, или дори от България. Това е целта! Остават да гласуват лесно манипулируеми верващи, които им осигуряват битието им на "политици". Не ме овикваи, че констатирам това. не го одобрявам, ама като е вярно, ко да правя. Ако ме питаш за изход от положението - не знам. Ти поне се бориш, ако и кат Дон Кихот врло безрезултатно. За мен лично изхода от омагьосан порочен кръг кат тоя е един - с насилие. Тъжно, но истина. |
| А не мислите ли че, думите сами за себе си са без всякакво значение? Те имат някакъв смисъл само във връзка с човека ( кръга от хора) които ги употребяват. Честотата им на употреба също може да измени общоприетият (допреди) смисъл. Примери много: Преход = разграбване, Демократ = политически играч, Патриот = червено-кафява напаст , подобно на националист=фашист. Много рядко хората разбират едно и също когато употребяват понятията. За това и форумът ни е такъв - никакъв. За това пък, тази особенност на словото дава широки възможности за манипулации. И става по-интересно. |