Притча за притчите...
Отиди на страница:
| След толкоз дни черни и нощи... Дамян Дамянов След толкоз дни черни и нощи, до бяло нагряти от мъка, която жежи, аз идвам от ада - главня изгоряла, запален вик, стенещ гняв: "Още съм жив!" И още ме има! И още съм тука - напук на душмани, на тъмни души, на камък не джама - душата ми пукнал със дупка несрастваща... Още съм жив! Още по тази земя грешна щъкам с товара си, който от мен по-тежи, под който издъхвам, додето го мъкна, но който с гласа ми пей: "Още съм жив!" Не сте ме убили, нещастници празни! Не сте ме сразили с одумки-лъжи! Ще съществувам и ще ви лазя по нервите тънки: "Още съм жив!" Ще идвам в съня ви - вампир - да ви стряскам! ...Не дойда ли някоя нощ, онемял, не ви ли събудя с юмрук (или с ласка!), елате при мен със разплакани маски да проверите дали съм умрял. |
| Сова Седем, благодаря ти. Хубаво е, като притча "елате при мен със разплакани маски да проверите дали съм умрял." . Ето, че съм жив Брум (електронна притча с ключ и една малка и лесна загадка) Преди да започна да ви разказвам, ми се струва, че ще трябва да поясня накратко що е брум. Брум е онова неприятно бръмчене в усилвателите, когато нещо не е добре екранирано или захранването не е добре изгладено. Сега, явно ще трябва да поясня какво е екраниране и изглаждане на захранването, но така до никъде няма да стигнеме. Затова по-добре направо да започвам. Тези дни започнах да чувам брум в себе си, който постоянно се усилваше. За мен лично това не беше кои знае какъв проблем, защото свиквам с такива дребни неща и не им обръщам особено внимание. Проблем стана едва тогава, когато хората от съседните кооперации започнаха да се оплакват от това бръмчене. Нямаше как и потърсих в нет-а, към който съм привързан -телефона на най-близкото сервизно бюро за технически услуги, ремонт и консултации. Обадих им се. Те се оказаха много любезни хора и да, щели да пратят техник още днес по обяд за да ме прегледа. Чаках дълго в този ден техник, но той не дойде, така че ми се наложи отново да се обаждам в бюрото. Оттам ми обясниха, че техникът е идвал, звънял е дълго на вратата, но никой не му е отворил, а отвътре се разнасяла силна музика примесена с ужасен брум. Помолих ги за извинение и се уговорихме отново за точен час, в който аз щях да оставя вратата отключена и техникът да влезе без да звъни. На другия ден, в уречения час, тъкмо отключих вратата и техникът влезе. Той ме поздрави и ме помоли да му дам упътването си за екслоатация, както и цялата си техническа документация. Казах му, да седне пред екрана ми и аз ще му покажа всички данни за мен, които имам. Той седна срещу мен и първо си записа името ми и датата на производство, както и серииния ми номер. После ме попита какво точно чувствам. Отвърнах му, че нищо не чувствам, а чувам и че съседите се оплакват вече. Той се позамисли, почеса се по тила, понатисна някои бутони от клавиятурата ми и попита какво усещам. "Освен лек гъдел.. друго -нищо". Той отново се замисли, взирайки се в снимката на електрическата ми схема. След около половин час взиране той се поразмърда и продължи малко неловко: “Кхъм, дааа..виждате ли… как да Ви го кажа. Вие сте малко стар модел и много от по-новите Ви модули са допълнително прикрепяни, някои от тях дори съвсем набързо. Така се е получил един сложен хибрид от стара лампова и нова полупроводникова техника... но екранът на монитора Ви изглежда доста запазен..” “О, мерси за комплимента” с усмивка го прекъснах аз, след което той продължи "..при по-новите модели, цялата техника е разположена в едно съвсем малко пространство, докато при Вас, с течение на годините, всичко е оплетено из различни дълги коридори, много етажи и стаи. Ще се опитам да проследя откъде идва брумът, но това може да продължи доста дълго и ще трябва да се въоръжите голямо търпение.. мисля, че не е опасно за Вас и няма да се наложи да бъдете изключен" После настана пауза от неловко мълчание. "Ако отстраниме повредата успешно, после може да сменим кинескопа на монитора Ви и така образът ви ще стане доста поосвежен. А сега да тръгвам, за да потърся откъде идва този брум" Упътих го, като му казах, че в по новите ми пристройки осветлението се включва автоматично и че там мога да го виждам, чувам и да говоря с него, но колкото по-назад във времето отива- към по-старите ми модули, той ще трябва сам да си пали осветлението и няма да имаме никаква връзка. (може и някоя лампа да е изгоряла и да е тъмно). Показах му откъде да вземе едно уоки-токи, фенерче и две-три резервни крушки, нали така и така щеше да минава по коридорите, хем да ми подмени някоя и друга изгоряла крушка. Изминаха няколко седмици. Техникът взимаше със себе си копия от всевъзможни мои скици и чертежи и ги разучаваше у тях си- в къщи . После идваше всяко утро и със завидно упорство и хъс продължаваше да ме преглежда, докато брумът се усилваше с всеки изминат ден. В последните дни той достигна до такива децибели, че ние почти не можехме да се разбираме вече.. Днес техникът дойде и лицето му, ми се стори по-загрижено отвсякога. Попитах го какво има, да не би нещо в семейството му да не върви, а той отвърна с уморена усмивка, че при него всичко било наред, но ставало въпрос за мен. "Положението Ви е критично... може би тези дни... всеки момент.." той не продължи, а сведе глава, за да скрие очите си от мен. "днес е последният ми ден с Вас. Последният шанс. Вградих в уоки-токитата филтър, заглушаващ брумовата честота. Така, връзката ни ще бъде почти безупречна. Ето." Постави той едно от двете малки устройства пред микрофона ми и тръгна мълчаливо, с наведена глава, из моите дебри от километри кабели, дълги коридори и тъмни, прашасали стаи... Вече се стъмни, а от техника не се чуваше нито звук. Вече се бях притеснил за него, когато изведнъж уоки-токито изпращя: "Намирам се тук. На 7о, горе-ляво. Открих една стара, желязна врата на която с бял тебешир е написано 7о и която не мога да отворя, тя е изключително гореща и отвътре се чува ужасен брум. Тази врата и това помещение не са обозначени в схемите и чертежите Ви. Ще си взема оксижена и се връщам". След около 10-на минути продължи"Започвам да режа вратата, надявам се да не Ви заболи, ако усещате болка, кажете ми". Нищо не усещах, но продължих да чакам с високо напрежение... "Уау!" чух го отново след малко, но за мен сякаш бяха минали векове. "Тук, всичко е осветено от хиляди зачервени лампи. До вратата има шалтер с много бушони. ..и паяжини, .. и прах навсякъде. Знаете ли за какво служи всичко това в този си ужасно занемарен и остарял вид?". "Хм, нямам понятие, но моля ви, не дърпайте шалтера! Идва ми една идея. Колко са лампите?". "Много. Ужасно много. Един момент, ще ги преброя по шкафове, редове и колони"... "3025 лампи, ужасна жега е тук, въпреки вентилатора... едвам се диша!". "Добре, нищо, вадете ги една по една, а аз ще Ви казвам дали усещам нещо". Казах аз, а той започна той да вади лампите една по една. Провеждахме проби и тестове след всяка извадена лампа. Така, цялата нощ, докато не остана и последната. Той извади и нея, но брумът остана, а при мен - никакви усложнения или явни дефекти. "Сега върнете лампите една по-една обратно по цоклите, моля". "Но как?! Та те почти всички са различни, а аз не ги записах по реда на изваждане. Сега подът е заринат с лампи, .. но студени" почти простена той. "Добре, не пипайте нищо, имам още една идея.Ще се обадя на конструктора си и ще го попитаме." Набрах със скрита тревога телефона на моя конструктор. Той е един много стар човек, много по-стар от мен, но не е въобще изфирясал. Наскоро го бях питал за една формула, която изтрих по невнимание от паметта си и не можех да я възстановя повече. Каза ми я без запъване. "Кажи, Перколес, каква си я на.дроби.л пак?" - чух грапавият му глас в ухото си. "Абе, какво да ти разправам. Хванал ме е един брум, не можеш го излекува. Извиках един техник и след седмици прегледи ми откри едно старо и тъмно помещение пълно с лампи. Извади ги той една по една всичките, а на мен нищо ми няма.. и брумът продължава. Таа.., да те питам де. Какво е онова помещение наджъчкано с лампи, в отсек 7о, горе ляво?". "Първо. Това не е 7о, а 1б. и второ, не го изключвай, че е важно за теб!". "Е, добре де. Какво пък чак толкова е?" продължих да настоявам аз. "Това е модул за таблицата за умножение с едно до 10!" Изфирясал е дедката, си помислих веднага. "Че за какво му е на някой, цял модул с 3025 лампи да го пекът заради една таблица на умножение с едно до десет???“. "Знам какво си мислиш“ отвърна той "Че съм изфирясал, но тогава, преди толкова много години започнах с този единствен и пръв модул, който оставих...". "Остави сега спомените си за после!" го прекъснах нетърпеливо аз "Кажи ми с две думи за какво му е на човек цяла стая претъпкана с горещи лампи?!" "Тъкмо бях започнал да ти обяснявам, Перколес, и ти ме прекъсна неучтиво. На всяко едно малко дете, което (не само) е започнало училище му трябва и таблицата за умножение, а таблицата за умножение започва с 1. Във всяко начало, след 0-лата идва 1. За това кръстих стаята 1, а буквичката "б", сложих за да прилича вратата на една класна стая. Класната стая, условно наречено на "първи бе" клас. А оставих цялата тази стая в твоята конструкция, за да ти напомня откъде си тръгнал и да не забравяш, че началото е най-важно, независимо какви подобрения и нови модули ще бъдат свързвани по-късно към теб или в теб. А за това, че ти си я забравил и занемарил - не съм виновен аз. Също така си има причина лампите да са точно 3025, но ти едва ли ще я откриеш, защото виждаш само едната половина от нещата. И преди да ти пожелая приятен ден, ще ти дам един кратък, но полезен съвет. Проверете изглаждането на захранването. Хайде, Перко, трябва да ходя на работа, бъди здрав! Дочуване.". "Дочуване. Бъди здрав и ти дядка, пак ще ти се обадя за да ти кажа отговора на загадката, за да видиш, че не съм чак толкова загубен. Приятен ден!" завърших разговора с крива усмивка аз, задържах слушалката пред гърдите си за някакъв миг, а после затворих телефона и ... брумът спря. Толкова тихо стана изведнъж, че чак се сепнах. Но какво ли стана!? се запитах сякаш на глас. "Извинете, но без да искам станах свидетел на вашия разговор. Неволно сте държал бутона на уоки-токито натиснат. Току-що смених един изглаждащ кондензатор от захранването на модул 1б. Няма вече брум." После чух техника да се смее и връзката прекъсна. Една седмица по-късно, по предложение на техника, който беше дочул разговора ми с конструктора, стаята на моя модул 1б беше напълно наново боядисана, с весели цветове. Шарени картинки и атласи висяха по стените, ново луминисцентно осветление, охладителна инсталация, и всички останали екстри за да мога да я ползвам пълноценно. Радвам й се като едно малко дете. Тези дни си поиграх даже да посмятам с този модул. Открих също, че той може да смята така да се каже и „наобратно“. Примерно- освен 1х2, също и 2х1. Ето, вижте какво мога да правя с него: 1х1=1 1х1=1 1х2=2 2х1=2 1х3=3 3х1=3 1х4=4 4х1=4 1х5=5 5х1=5 1х6=6 6х1=6 1х7=7 7х1=7 1х8=8 8х1=8 1х9=9 9х1=9 1х10=10 10х1=10 Супер, нали!? Само дето и досега не мога да се сетя как дядката от две таблици за умножение с едно е получил числото 3025 лампи. Не ме бива в смятането, но за вас ще е много лесно да го сметнете :-) . Ще ви бъда благодарен, ако ми изпратите отговора в темата "Задачки Закачки" Натиснете тук http://forum.segabg.com/topic.asp? whichpage=15&topic_id=88428 . П.С. За скритите послания в текста се чудя още, дали да ги разкрия чрез други притчи или направо да си ги изокам :-))) |
| РАЗПОЗНАВАНЕТО (притча за Насредин) - Мола, мола, бързо тръгвай с мен, - съседът на Насредин извън себе си от възторг хванал ръката му и го измъкнал от къщи. – Пристигна един такъв, разбираш ли, казват, че той е най-мъдрият и най-прославеният, и… - Добре, да вървим да погледаме най-мъдрия, - съгласил се Молла. Отишли те в чайната, мъдрецът важно седял на почетно място и слушал хвалебствията на насъбралите се около него, дори не обърнал внимание на влезлите. - Ето го, Молла, виждаш ли го! – зашехнал съседът. – Такъв важен, даже не ни забеляза! Никога ли по-рано не си го срещал? - Много пъти, - казал Насредин, - тъй като той е глупак. А глупаци съм виждал в живота си много. - Не може да бъде! Най-мъдрият – и изведнъж глупак! Откъде знаеш? - Мъдрият винаги разпознава глупака, тъй като и той сам някога е бил глупак, - отвърнал Насредин. – Но глупакът никога не разпознава мъдреца, тъй като сам никога не е бил мъдър. _______________________ Елита ще го извозват на кооолееелаааа  |
Разпознавам те.  _______________________ Ще изпълнявам само ясен и прозрачен обществен договор, опитващите да ми наложат друго, ДГД |
| (не става дума за св. Валеентин) Свети Антоний бил поканен някъде на гости и тръгнал със слугата си. Той яздел на кон, а слугата му – на магаре. Обаче свети Антоний имал противници, които искали да го спрат на пътя му. Вечерта спрели на един хан. Дошли противниците му, отрязали главата на коня и на магарето, като си казали: „Не трябва да ходи на гости, стига му дотука“. Сутринта дохожда слугата, иска да извади и приготви коня и магарето за път, но вижда, че главите им са отрязани. Съобщава за това на свети Антоний. Той му казва: „Нищо, прилепи ги и ще вървим!“ Слугата в бързината разменил главите, на коня турил магарешката глава, а на магарето – конската. Свети Антоний се качва на кон с магарешка глава, а слугата му – на магаре с конска глава и тръгнали. На съвременните хора главите им са разместени. |
| Не е честно! За утре тряба да се разказва само и единствено притчата за св.Трифон, де зарезал лозата и покрай нея големия си...нос  |
Първи февруари(14 по избор) - Трифон Зарезан или космическия танц на Дионис В българската народна митология се крият корените на празника Трифон Зарезан, като наследник на старите празненства в чест на тракийския бог на виното и лозята Дионис. Празненствата се уреждали три пъти в годината и на тях три дни по улиците минавали шумни шествия. На специална лодка на колела седял жрец изобразяващ Дионис, вървели сатири / хора маскирани като козли /, пеели, танцували и славели бога на виното и лозята. В Родопите са се изпълнявали Орфееви и Дионисиеви игри напомнящи днешните Зарезанови тържества. Затова в народната традиция на Първи февруари нашият народ празнува Денят на лозаря. Всъщност Трифон Зарезан е първият пролетен празник. На този ден мъжете отиват в лозята, зарязват лозите и избират цар на лозята, наричан Трифун. Жените рано сутринта омесват хлябовете, изпичат ги, подготвят шарените торби с топлия хляб и печената кокошка и бъклиците с вино. С тези торби мъжете отиват на лозята. Там всеки спира на своето лозе, прекръства се, отрязва с ножчето косерче, три лозови пръчки от три главини, полива с вино порязаните места и всички сядат на обща трапеза. Смята се , че отрязването на лозовите пръчки прогонва болестите по лозята и осигурява плодородие. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 13/2/2006 г/ 23:49:05 |
| ПОБЕДАТА НА МЪДРЕЦА (даоска притча) Веднъж Конфуций се оказал в обсаден град, на границата на две царства-Чен и Цай. Цяла седмица нямало храна, той силно отслабнал, но не се отчайвал, седял в стаята си, свирил на лютня и пеел песни. Ян Хой събирал плодове на двора, а Цзи-Лу и Цзи-Гун разговаряли помежду си. След това се обърнали към Ян Хой: -Учителя вече два пъти го гонеха от Лу, два пъти му се наложи да бяга от Вей, в Сун върху него се стовари дърво, а в Чжоу напълно се лиши от средства за съществуване. И въпреки това сега седи тук, в тази проклета крепост и свири на лютня по цял ден. Нима мъдрецът може да се държи по този начин? Ян Хой не знаел какво да отговори и затова решил да разкаже за разговора на Конфуций. -Цзи Лу и Цзи Гун са нищожни човечета, доведи ги тук, искам да поговоря с тях. Когато учениците се появили, Цзи Лу викнал: -Учителю, погледни се само! Ти си попаднал в беда! Какво означава това?!? – възмутил се Конфуций. – Когато мъдрецът следва ДАО, за него това е победа. Ако за него няма такава възможност, значи той не е свободен и това е поражение. Аз следвам ДАО-то на човеколюбието и дълга и тревогите на света не ме касаят. Защо реши, че съм изпаднал в беда? Аз дълго мислих и гледах в себе си и не намерих никакво противоречие с вътрешното ДАО. Конфуций взел лютнята и продължил да свири, Цзи Гун казал: -По-рано аз не разбирах нито божествената висота на небето, нито дълбочината на земята. Щастието изобщо не зависи от това в какво време живееш. Където има ДАО и Де, там има победа и поражение, радост и печал и те са неотделими от кръговрата на жарта и студа, ветровете и дъждовете. _________________________________ ТЪРСЯ ЧОВЕКА, от партии ми писнА |
| ПЕТЕЛЪТ Цзи Синцзи тренирал боен петел за чжоуския цар Сюаньван. След 10 дена царят попитал готов ли е петелът му за бой. -Още не, все още е самонадеян и напразно се перчи. След още 10 дена на същия въпрос Цзи Синцзи отвърнал: -Все още не е. Все още се хвърля на всяка сянка и откликва на всеки звук. След още 10 дена отговорът бил: -Още не е готов, погледът му е пълен с ненавист, а силата му прелива отвън. След нови 10 дена отговорът вече бил: -Почти е готов. Няма да се разтревожи, дори ако чуе друг петел. Погледни го-като изрязан от дърво е. Пълнотата на неговите свойства е съвършенна. На неговият призив няма да посмее да откликне нито един петел-ще се обърне и ще побегне... _____________________________________ Сички задници в държавата-подир задника на Азис! |
| КОТКАТА В дома на един самурай се заселил огромен плъх. Стопанинът решил да се спаси от него като си вземе котка . След продължително търсене, намерил една много силна физически котка, която била тренирана в различни техники на ловене на мишки и плъхове. Уви, за изненанда на самурая тази котка била победена от огромня плъх. Тогава стопанинът намерил друга котка, която се била занимавала с Ци Гун и имала много силно развита вътрешна енергия – Ци. Уви и тази котка била победена. Следващият котарак, доведен от самурая, бил изключително интелигентен и знаел хитри стратегии за ловене на плъхове. Той също бил победен. Накрая, някой изпратил на самурая една доста невзрачна, неугледна черна котка, която не вдъхвала особено доверие. Тя обаче успяла да се справи с големия плъх. Тогава другите три котки се събрали около черната котка, за да научат каква е нейната тайна. Тя им обяснила, че нито силата и техниката, нито енергията Ци, нито интелигентността са достатъчни сами по себе си за постигането на победа. Най-важен е духът-разум, който обединява горните три способности. Когато той е овладян, те трите се проявяват в един миг едновременно. Но черната котка казала, че познава една друга котка, владееща още по-голямо съвършенство, надхвърлящо обикновените представи за майсторството. Тя била сива, проскубана и стара, но щом влезела в някоя къща, всички плъхове уплашени напускали сами този дом, без да посмеят да влязат в схватка с нея. “Тази котка – завършил речта си черният котарак – е тайнствена и внушителна. Вие трябва да се стремите да станете като нея: отвъд техниката, отвъд дишането, отвъд интелигентността.” Това е пример за противодействие, без противодействие! _____________________________________ Сички задници в държавата-подир задника на Азис! |
| Хе хе, Вефке ти днес изби рибата, утре ще готвиш риба на жар явно. _____________________________________ Сички задници в държавата-подир задника на Азис! |
| Здравейте. Тъкмо си мислих, че тази тема е отдавна и надълбоко заровена, пък Кайли взе, че я съживи :-). Нема да казвам "мерци", а направо ще ви разкажа три П.ритчи с п.родължения. Защо три ли!? Ами нали всичките добри неща били три. Настанете се удобно и слушайте. (да, ама разбира се, че можеш да седнеш върху възглавката, нали затова е тука :-) ... Змия и Котка. Преди много- много години, имало една много- мноого смела котка. За нея било въпрос на чест да влезне в битка и да побеждава. Освен въпрос на чест, за нея това било и начин на прехрана. Веднъж, разхождайки се смело из полето тя съзряла огромен плъх, който тъкмо се канел да схруска няколко невинни, бели яйчица. Котката се хвърлила върху му и започнала ужасна битка. Плъхът бил стар, голям и силен. Той не отстъпвал нито по сила, нито по смелост или хитрост в боя страшен. За това, че борбата била наистина ужасна могло да се съди от виковете, разкъсващи въздуха над цялото поле. Нашата добра котка се била безстрашно и дълго, без оглед на раните, които получила. Накрая победила, защото така е дадено - котките да побеждават плъховете. Ала тя била толкова много наранена и уморена накрая, че решила да полегне всред тревата изсушена. Когато полегнала за отмора от тежката борба, над нея се извисила една огромна змия. "Ах" рекла си котката "само това ми липсваше сега- нова битка" и изпружила ноктите си изпочупени срещу змията. "сссНе сссе ссстрахххувай" изсъскала змията и продължила: "Чух за неравния бой и допълзях дотук. Видях, как браниш яйцата ми, в които са моите малки змийчета. Иссскам да ти направя едно добро, за доброто, което ти ми ссстори". Ссслед това змията сссветкавично ухапала котката. "Каква благодарност", рекла котката, докато пред очите и се стъмвало... Петел и Змия. Преди много- много години, имало един много- мноого смел, див и красив петел. Той нямал врагове. Kокошките му се възхищавали безумно, а всички останали се страхували от него. Всички горски жители добре помнели последната му жертва- умряла от глад - в страшни мъки. Това бил един огромен и ужасен вълк - кръвопиец, от когото всички се страхували - на който петелът избол очите с клюна си - в много кратка, но прочута битка. Веднъж, разхождайки се смело из полето, нашият петел намерил чужди яйца заровени всред тревата. Понеже бил гладен, а яйцата не били негови, той ги счупил с клюна си и започнал да пие от тях. След като се нагостил добре, решил да си полегне. Тъкмо си полегнал, и над него се извисила една огромна змия, която рекла: "Вижжждамм, че ссси много сссмел. Ожени сссе за мен! Ще ти бъда аззз вечната ссслугиня.". "Добре" отвърнал петелът "Ето ти и първото изпитание: Донеси ми още храна! Гладен съм още.". "Вече съм го сссторила" изсъссскала змията, обърнала се и поставила един убит зек в краката на петела. (хитра е змията, предугадила е, че съм още гладен - си помислил той) "Та, аз не ям такива неща!" сепнал се срещу й. "Но аз ги ям, а ти нима ссси по-ссслаб, по-глупав или по-грозен от мен!?" Учудила се тя. "разбира се, че не сссъм!!!" си помислил петелът и лакомо закълвал от заешкото. "Каква благодарност", продължил да си мисли той, докато пред очите му се стъмвало. Куче и Змия. Едно куче се разхождало из полето (да, разбира се това поле, същото, дето го познавате вече) и си подсвирквало весело. То много обичало да си играе. Изведнъж, в дълечината съзряло ято черни врани, скупчили се върху нещо и нали му се играело, заджафкало и се втурнало срещу им. Враните отлетели всред вранени крясъци спешно в небето, а кучето намерило на мястото на произшествието куп строшени яйца. Изплезило език, то се навело по навик да подуши яйцата и в този момент усетило една студена сянка да пада върху му. Обърнало се назад и видяло една огромна змия, извисила се върху него. "Видях, че ссси сссмел. Видях, че ссси добър. Въпреки, че закъсссня, ти сссе опита да сссспасссиш моите деца, които сссе намираха в тези яйца. Сега ти предлагам да се ожениш за мен. Аз ще съм ти добра и верна съпруга" Казала змията, гледайки кучето право в очите. "Хм, защо пък не" си рекло то. И те се оженили, и заживяли щастливо. Не след дълго им се излюпили и дечица. Нарекли ги - Дакели. Продълженията: Змия и Котка. Котката не умряла. Тя се събудила не- след- дълго, но все още не знаела, че вече е имунизирана срещу змийски ухапвания, защото змията, макар че я ухапала - не впръскала цялата отрова в тялото й. Петел и Змия. Петелът бил толкова тъп и надут, заслепен от собствената си сила и чар, че не разбрал, че храната, която яде от змията е отровна. A змията си има антиотрова за собствената си отрова. Куче и Змия. И до ден днешен дакелите са една любима порода - Разхождани из паркове и поляни: "Каква благодарност" си мислят до ден днешен те. Общото и в трите приказки е, че едва ли някой от участниците в тях е (о)целял резултатa - На.края П.С. Кайли, за онази притча - с черната котка -предполагам, че котката просто е минала път на плъха. С ваш P. |
| Лозарят и косето Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал кьм косето: - Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! - Не мога - отвърнало косето, - защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици. Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето: - Тръгвай, косе, с мене - да прекопаем лозето. - Дума да не става! - отвърнало косето. - Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца! И се накокошинило в гнездото. Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът нагърбил пръскачката и пак викнал на косето: - Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната може да изгори гроздето. - Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! - отвърнало косето и притихнало в гнездото. Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и попитал косето: - Нямали, косенце, да дойдеш с мене - да оплевим лозето? - Няма! - отвърнало косето, - Сега пък ще уча пиленцата си да хвърчат. Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът подкарал колата към лозето. - Къде си, Косе Босе? - провикнал се той. - Тук! - изчуруликало косето. - Хайде да берем грозде! - Ида! - пръпнало косето. - Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем! Но лозарят му казал: - Почакай, косе, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва и да яде. Българска народна приказка в кайлина съвременна редакция _____________________________________ -КОСЕ БОСЕ, айде на пръскане, връзване, бране -Реализирайте виното и ще ви изпапам данъчно. |
| Ми като сме тръгнали да правим съвременни собствени редакции: Форумец и бачкатор: Както си му е редът, лирично описание на природата.... - Хайде, форумецо, да поработим! - Не мога, няма изтънчена интелектуална работа като за мен. - Хайде, форумецо, да понаучиш нещо полезно, та белким те вземат за изтънчена работа. - Не мога, сега разсъждавам за световните проблеми, да уча полезни неща е под достойнството ми. - Хайде, форумецо, да си платим каквото дължим. - Не мога, пари нямам, а езотеричните разсъждения доказват, че не е възвишено да си плащам. - Хайде, форумецо, за пари. - Идвам, чакай само и половината форум да взема с мен, че те много са разсъждавали върху проблемите на този и другите светове и много заслужават! --------- Краят го знаете! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |