Притча за притчите...
Отиди на страница:
| Управляващ и програмист . (съвременна притча) Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязъл на земята жена. Спуснал се още и се обърнал към нея: -Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега. - Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина – отговорила жената. - Вие сигурно сте програмист? - Да, как се досетихте? - Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте. - А вие навярно сте управляващ? - Да, и как се досетихте? - Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, сега вие сте в същото положение, в което се намирахте, преди да ме срещнете, но неизвестно защо за него се оказвах виновна аз. _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| Каили, да ти думам една дума, дето има една дума... Понеже това е тема за притчи, си позволявам да ти разкажа с няколко приказки, накратко за продължението на последната твоя съвременна историика. А, глеи, темата съм я открил аз.... Хубава работа... ... 1. Едно време имаше едни самолети, с които хората правеха реклами по света. В задната им част хората слагаха едни дълги транспаренти с надписи, нещо като:"Пиите само Кока Кола" или "Их лайб.е ес!"* Тези (може би пък подобни на тях е по-подходящо да се рече) самолети прелитаха ниско над плажовете, едно време, и разхвърляха едни прозрачни, зелени "козирки" с кръгъл ластик и едно бяло слънце отпечатано върху тях. Хората тогава бяха доста наплашени от самолетни нападения, диверсанти, диверсии и какви ли не дивотии, че повечето от тях залегаха по плажовете и си криеха главите под ръцете, върху пясъка. Така те лежаха, докато самолета не отшумеше, т.е. малко преди да получат слънчево изгаряне. В същото туи време, други, дето беха свикнали на "атаките" на самолета скачаха и тичаха, и събираха козирките, дето се разпиляваха върху общественото място наречено - плаж... *Промених го малко, тъй като, в днешно време това е една запазена мярка.. (може би марка е по-редно да се каже...) Leib (нем.) - тяло, корем 2. - Продълж. Утре :-) |
| СТЪКЛОТО (еврейска притча) -Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите? -Погледни през прозореца, какво виждаш? -Жена с дете в количка, отиваща на пазар…. -Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там? -Че какво мога да видя там, само себе си. -Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си. |
| Признавам, че моито утре, стана малко длъжко. Но какво значение има времето. Чекаи да си додовършим продължението. Ето го: "- Да, и как се досетихте?" Попитал управляващий, но не могъл да дочуе отговора, тъй като устата му била свързана директно с балона. И колкото повече говорел управляващий - толкова повече се надувал балона и отлетявал надалеч и нависоко, толкова надалеч и нависоко, че никои, дори самият той не знаел вече за какво иде реч... А отвисоко и отдалеч, (както добре се знае), нещата изглеждат мънички и прости... и разбира се - далечни. |
| Веднъж два моряка се отправили на странстване по света, за да срещнат съдбата си. Доплували те до остров, където вождът на едно от племената имал две дъщери. По-старата красавица, по-младата – не съвсем. Единият моряк казал на приятеля си: -Край, намерих своето щастие, ще остана тук и ще се оженя за дъщерята на вожда. -Да, прав си, по-старата е красавица, ти направи правилният избор, жени се. -Не ме разбра, приятелю! Ще се оженя за по-малката дъщеря. -Ти какво, полудя ли? Тя те такава…не много. -Това е моето решение и аз така и ще направя. Приятелят отплувал нататък в търсене на щастието си, а женихът тръгнал да се сватосва. В селото било прието за невестата да се плаща откуп в крави. Добрата невеста струвала 10 крави. Намерил морякът десет крави и отишъл при вожда. -Вожде, аз искам да взема твоята дъщеря и давам за нея десет крави! -Това е добър избор. Моята по-възрастна дъщеря е красавица и умница, тя струва тези десет крави. Съгласен съм. -Не, вожде, ти не разбра. Аз искам да се оженя за по-малката ти дъщеря. -Ти какво, шегуваш ли се? Не виждаш ли, че тя е такава…не много. -Аз искам да се оженя именно за нея. -Добре, но като честен човек аз не мога да взема десет крави, тя не струва толкова. Ще взема за нея три крави, не повече. -Не, аз искам да заплатя именно десет крави. И те се оженили. Минали няколко години и странстващият му приятел решил да навести острова и да разбере как вървят нещата. Доплувал той до брега, а насреща му жена с неземна красота. Попитал я как да намери приятеля си, тя му показала. Влиза и гледа: седи неговият приятел, около него деца тичат. -Как си? -Аз съм щастлив. В този момент влиза онази същата неземно красива жена. -Запознай се, това е жена ми. -Нима си се оженил повторно? -Не това е все онази същата жена. -Но какво се е случило, че тя така се е променила? -Че попитай я сам. Приближил се приятелят към жената и я попитал: -Извини ме за безтактността, но аз помня каква беше ти…не много. Какво се случи? Как стана толкова красива? -Просто веднъж аз разбрах, че струвам десет крави. _______________________ Държавата изеде суверена |
| Поуката е, че за да си щастлив, трябва да си вземеш глупавата жена, а в днешно време разкрасяването не е проблем. _____________________ Кой ми изяде закуската? |
| Поуката е, че не требе да подценяваш, обезценяваш и инвалидираш собствения си народ, Манерко. Ама поуката е за поучени, за теб нема поуки. _______________________ Държавата изеде суверена |
| Ами добре, да приложим и за народа поуката, но тогава трябва да разясним как, аджеба, морякът е "намерил" 10 крави. То в приказките е лесно. И при Харун ал Рашид е добрувал народът. _____________________ Кой ми изяде закуската? |
| Здравейте :-) Кайли, благодаря ти за притчата. ... Ето какво: Първото, което ми хареса в тази приказка е, че не се разбра дали изобщо са били взети/дадени/платени някакви крави от жениха за по-младата сестра, която не била много... ; -)) "(спорили-спорили).. "-Не, аз искам да заплатя именно десет крави. И те се оженили." . "-Просто веднъж аз разбрах, че струвам десет крави." .. И все пак, зад всичко стои още един скрит смисъл... след като този е (полу)отречен, но, за това... може би после...  |