Притча за притчите...
Отиди на страница:
| Мерси ти Кръдери :-) Понякога се вижда и "втора дъга" тя точно копие на първата, малко по-бледа и е с "обърнати" цветове спрямо първата...  . олезатвориочички :-) "ти да не си луд бе, толкова млад". Ами кога, ако не като човек е толкова луд - млад. После - никога. Може би така е по-добре. После идват децата със своите радости и грижи, После внуци...  . Каили, на теб ще отговоря малко по-късно, но затова по-дълго :-)) Една древна африканска поговорка гласи: "Човек умира, но езикът му не изгнива" |
| Във вселеннският съвет постъпила информация , че има нова ядрена планета(земя).Председателя насъвета попитал:а къде си правят ядрените опити-ОТГОВОРА-НА ПЛАНЕТАТА!Председателя:Глупави магарета, ще се унищожат! |
| Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца! Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето. На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон. Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда. На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата... |
| ФИЛОСОФ И МИСТИК Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица. Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима. Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката. Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката. |
| ..и да прoдължа отгоре: Един древен мъдрец и алхимик бил запитан, дали може да открие течност, която да пробива и разяжда всичко веднага. На което тои отвърнал: "Да, имам такава, но нямам в какво да я съхраня. И стои ми на рецепта в книгата" . Каили, К:"Перко, знаеш ли, че словата на мъдрите навремето били заучавани и препредавани от уста на уста дословно и без да се променя даже една запетайка? Като хората не са могли да четат и преданията се носели само устно." П: ""Човек умира, но езикът му не изгнива"" ... За "Из Анастасия": Верното си е верно, но откъде го имаш ти това, след като: "-Това, което ще чуете сега не бива да се записва от никого или да се преразказва. Около нас няма стени и моите думи, освен вас, няма кой да чуе." За истината, маи няма стени... П.шм |
| Мммм... за философа и мистика. Нещо липсва тука. Имам една идея но не мога да намеря подходяща притча със следи и следотърсачи. Нещо индиянско... за зверове и хора... |
| ИЗБУХЛИВИЯТ (суфи притча) Живял някога един човек, който по най-малкия повод избухвал. Много години се самонаблюдавал и дошъл до извода, че целият му живот е пълен с непреодолими трудности заради този гняв. Замислил се как да се избави от него. И ето, чул за един дервиш, който обладавал дълбоко знание. Отишъл при него за съвет. Дервишът му казал: -Тръгни по тоя път, докато не стигнеш кръстопът, където ще видиш изсъхнало дърво. Застани под него и предлагай вода на всеки минувач. Човекът сторил, каквото му било казано. Минали много дни и хората започнали да говорят за него, навсякъде се разнесъл слух, че той е направил обет да дава милостиня и да следва особен курс на самоконтрол под ръководството на съвършен мъдрец. Веднъж един пътник, който очевидно много бързал, обърнал глава на другата страна, когато нашият човек му предложил вода и забързал напред. Избухливият му извикал: -Стой! Отговори на моето приветствие и изпий водата, която предлагам на всички пътници! Но оня дори не се обърнал. Човекът още няколко пъти извикал, но не получил никакъв отговор. Възмутен от такава неучтивост, човекът незабавно забравил всичко. Бързо снел оръжието си, висящо на сухото дърво, прицелил се в тичащия грубиян и стрелял. Пътникът се проснал мъртъв на земята и в този миг се случило чудо: мъртвото дърво разцъфнало. Сразеният от куршум се оказал закоравял убиец и тъкмо отивал да извърши най-ужасното престъпление в живота си. |
(а бисерът какво казал, сигурно: "дрис, дрис" :-))) .. Каили, Избухливият го познавам лично, но инак - притчата накратко: "Избухливият" Накрая излиза, че: Гузен - негонен бeга. . сега отново излизам <- |
| притча за силата на позитивното мислене МИСЛИ ПОЗИТИВНО Насредин карал свой приятел в колата с висока скорост. Приятелят му забелязъл табела и възкликнал: -Мула! Ние пътуваме в обратна посока! -Защо винаги мислиш за лошото? Защо примерно не забележиш с каква скорост пътуваме! – бил отговорът. |
| Не, не е трипер, а Триперколес, но това не е притча а един разказ (но, за него по-после ))Първом за Философа и Мистика. Тук домъкнах и един индиянец от племето навахо (каквото и да означава). Много приятен човек, както и ще разберете. ФИЛОСОФ, МИСТИК И Индиянец Философ, мистик и индиянец се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с Диви Зверове; тъмнината била непрогледна (сянка). Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата, а третият на наблюдението. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица. Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката, а индиянецът - напред. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима. Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и на колко минути става, взел своя бележник и молив и започнал редовно да си води записки кога възниквали светкавиците. Така открил, че точно на всеки 7 минути и 6 секунди светва по една. Мистикът свел очи към пътеката. Видял я, и тръгнал по нея без да каже нищо на другите, тои бил сигурен, че открил верния път за себе си. Индиянецът го дръпнал за ръкава и му показал със знак да спре. Те спрели изведнъж, а във тях се сблъскал разсеяният в небето философ, със своя тефтер. Тои им казал кога ще светне, че да гледат. Светнало отново, единият погледнал нанагоре, другия надолу, а индиянецат - напред и надолу. Тои видял, че пътеката е не човешка, а е образувана от лапите на зверовете диви, обитаващи гората. А отсреща във далечината тои съзрял очите им, горящи-зверски и дочул тракането на зъбите им гладни. Тримата намерили път, макар и без пътека, да излезнат от гората. .. Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. НЕ Свеждаите очи Само към пътеката. |
| Има значение когато човек умира да срещне погледа на другия който го държи в ръцете , или е до него . Това е умиране със неизмерима посока ! Или няма такава !© ПП- не е проблем да разбереш ако ти се случи !  Редактирано от - nesnaecht на 10/6/2005 г/ 05:04:01 |
| КРАЛСКИЯТ ГЪЛЪБ Веднъж кралят назначил Насредин за премиер-министър. Разхождайки се из двореца Насредин видял кралският сокол. Той никога по-рано не бил виждал такъв странен гълъб. Затова донесъл ножици и изрязал на сокола ноктите, крилете и клюна. -Сега вече ти изглеждаш като нормална птица, -доволно казал той. –Изглежда досега за теб лошо са се грижили. |
| Дал отец сыну именье, хлеба, скотины и сказал: — Живи так, как я, и будет тебе всегда хорошо. Взял сын всё отцовское, ушёл от отца и стал жить в своё удовольствие. «Отец ведь сказал, чтобы я жил так, как и он. Он живёт и радуется, и я буду так жить». Жил так год, два, десять, двадцать лет, и прожил всё отцовское именье, и ничего не осталось у него. И стал он просить отца дать ему ещё, но отец не слушал его. Тогда стал он задабривать отца и дарить отцу то, что у него было лучшего, и просить его. Но отец ничего не отвечал ему. Тогда сын стал просить прощенья у отца, думая, что он обидел чем отца, и опять просил дать ему ещё, но отец ничего не говорил. И тогда стал сын клясть отца. Он сказал: — Если теперь не даёшь, зачем прежде давал и отделял меня и обещал, что мне будет всегда хорошо жить. Не стоят все мои прежние радости, когда я проживал именье, одного часа теперешней муки. Вижу, что погибаю, и спасенья нет. А кто виноват? — Ты. Ты ведь знал, что мне недостанет именья, а не дал больше. Ты сказал мне только: живи, как я, и тебе будет хорошо. Я и жил, как ты. Ты жил в своё удовольствие, и я жил в своё удовольствие. Себе-то ты больше оставил. У тебя и теперь есть, а мне недостало. Не отец ты, а обманщик и злодей. Проклятая моя жизнь, проклят и ты, злодей, мучитель, не хочу знать и ненавижу тебя. Дал отец именье и второму сыну и сказал только: — Живи, как я, и тебе будет всегда хорошо. Второй сын уж не так обрадовался именью, как первый. Он думал, что ему так и следует. Но он знал, что случилось со старшим братом, и потому стал думать о том, как бы не прожить всё именье так же, как и первый. Он понял одно, что старший брат не так понял слова: живи, как я, и что не надо жить только в своё удовольствие. И стал он думать, что значит: «живи, как я». И придумал, что надо, как и отец, заводить всё то именье, которое дано ему. И начал заводить вновь такое же именье, как и то, которое дал ему отец. И стал он придумывать, как бы самому снова сделать все то, что дал ему отец. И стал спрашивать у отца, как что делать, но отец не отвечал ему. Но сын подумал, что отец боится сказать ему, и стал разбирать все вещи отцовские, чтобы понять по ним, как всё сделано. И перепортил и погубил всё, что получил от отца, а всё, что сделал нового, всё это было не на пользу. Но ему не хотелось признаться, что он всё перепортил, и он жил и мучился, а всем говорил, что отец ему ничего и не давал, а всё он сделал себе сам. «А все мы сами всё можем делать лучше, и лучше и дойдём скоро так, что всё будет прекрасно». Так говорил второй сын, пока ещё у него оставалось кое-что отцовское, но когда он переломал последнее, и ему стало нечем жить, он сам на себя наложил руки и убил себя. Дал отец такое же именье и третьему сыну, и так же сказал: — Живи так, как я, и тебе будет всегда хорошо. И третий сын так же, как первый и второй, обрадовался именью и ушёл от отца. Но он знал, что случилось со старшими братьями, и стал думать о том, что значит: «живи так, как я, и тебе будет всегда хорошо». Старший брат думал, что жить так, как отец, — значит жить в своё удовольствие, и всё прожил и пропал. Второй брат думал, что жить так, как отец, — значит сделать самому всё то, что сделал отец, и тоже отчаялся. Что же значит: «живи так, как отец»? И стал он вспоминать всё, что знал об отце. И сколько он ни думал, ничего другого он не знал об отце, как только то, что прежде ничего не было, и его самого не было; и что отец родил, вспоил, вскормил его, научил и дал ему всякое добро и сказал; живи так, как я, и тебе будет всегда хорошо. То же отец сделал и с братьями. И сколько он ни думал, больше он ничего не мог узнать об отце. Всё, что он знал об отце, было только то, что отец делал добро и ему и братьям его. И тогда он понял, что значат слова: «живи так, как я». Он понял, что жить так, как отец, значит делать то, что он делает, делать добро людям. И когда он подумал это, отец уж был подле него и сказал: — Вот мы и опять вместе, и тебе всегда будет хорошо. Поди же к своим братьям, ко всем детям моим и скажи им, что значит: «живите, как я», и что правда то, что тем, которые будут жить, как я, будет всегда хорошо. И третий сын пошёл и все рассказал своим братьям, и с тех пор все дети, когда получали именье от отца, радовались не тому, что у них именья много, а тому, что они могут жить так же, как отец, и что им будет всегда хорошо. Отец — это Бог; сыновья — это люди; именье — это жизнь. Люди думают, что они могут жить одни, без Бога. Одни из этих людей думают, что жизнь им дана затем, чтобы веселиться этой жизнью. Они веселятся и проматывают жизнь, а как придёт время умирать, не понимают, зачем была дана жизнь такая, веселье которой кончается страданьями и смертью. И эти люди умирают, проклиная Бога и называя его злым, и отделяются от Бога. Это первый сын. Другие люди думают, что жизнь им дана затем, чтобы понять, как она сделана, и чтобы сделать её лучше, чем та, которая дана им от Бога. И они бьются о том, чтобы сделать другую, лучшую жизнь. Но они, улучшая эту жизнь, губят её, и этим сами лишают себя жизни. Третьи говорят: «Все, что мы знаем о Боге, это то, что он даёт людям благо, велит им делать то же, что и он, и потому будем делать то же, что он, — благо людям». И как только они начинают делать это, Бог сам приходит к ним и говорит: «Этого самого я и хотел. Делайте со мною вместе то, что я делаю, и как я живу, так и вы жить будете». _______________________ Увеличаването на броя и интензивността на мислещите не ликвидира явлението, за което мислят. |