Притча за притчите...
Отиди на страница:
| Кайли, притчата, която разказваш за пръстена, знам в малко по-друга версия. Един цар казал, че ще даде половината си царство на този, който с едно изречение го натъжи и развесели едновременно. Ден след ден минавали мъдреците, а никой не успявал да изпълни желанието му. Накрая дошъл беден човек и му казал:"Царю честити, всичко минава, и това ще мине". И царят поръчал да му дадат половината царство. Когато го попитали защо, той обяснил:"Най-напред се натъжих, защото той ми напомни, че животът минава и аз няма да бъда вечно жив, да се радвам на богатството си, а след това ме развесели, защото днешните ми грижи ще отминат и пак ще съм щастлив." |
| ... интересно нещо са притчите... За царя - то е ясно..казал, обяснил ... Принцесата и принца... ясно. . Мила Зорина, чудесна идея! ще напиша какво казал пък онзи, дето зарадвал царя. (или някои от вас?)  А, и още... |
| Да видим какво пише в моите листчета днес. Цар Соломон без съмнение е бил най-умният мъж в света, защото е имал много жени с които да се съветва. |
| ПЪТНИЦИТЕ (суфи притча) Някакви пътници стигнали в подножието на високи планини, тъй като им казали, че на върха има несметни съкровища. Скоро те видяли, че до върха водят много пътища. Тъй като искали да стигнат по-бързо, те се спрели и започнали да спорят кой път води догоре най-бързо. Не стигайки до съгласие, решили да обиколят селата в подножието и да разпитат кой е най-прекият път. Във всяко село те получавали един и същи отговори - всеки път, който започва оттук, води догоре. Останалите никъде не водят. Най-смелите от тях започнали да катерят и стигнали плато, от което дочули вик от върха: -Не се съмнявайте, всички пътища водят дотук.... Изпълнени с радост те поели надолу обратно и започнали да обикалят отново селата и да съобщават какво са чули. Където жителите не им вярвали, те надавали викове и започвали да спорят. Очевидно заради силния вятър те не могли да чуят цялото послание. А то било: -Всички пътища водят дотук. Качете се по който и да е от тях.... |
| .. Кръдери :-) Помниш ли за "Пеперудката, която тропнала съ крак"? . Каили :-) По последната ти притча се сещам за една поговорка, която знам : Там където има желание, се намира и път. или Където има желание - има път. (Както ти наи-по-харесва ; :-) |
| Ако визираш моята притча като нестойностна, оле, то трябва да ти кажа, че е много красива и ценна притча, но за притчи е необходимо определено качество на ума-отбележи - КАЧЕСТВО на ума, не тапии, дипломи или знания. Притчата напомня за форума донякъде и до другаде е дадена в едно изречение в Парадоксалната ми любима магия. Когато постигнеш истината, провокирай проявлението и. Не спори с другите за нея, защото всеки има право на своя собствена истина. Или още по-просто казано-разликата между ДЕЯТЕЛЯ и БЪРБОРЕЩИЯ. |
| В Древния Рим група гадателки, известни като Сибили, написали девет книги, които предсказвали бъдещето на Римската империя. Те занесли книгите на Тиберий. "Колко струват?" — запитал римският император. "Сто къса злато" — отговорила му Сибила. Тиберий сърдито ги изгонил далеч от очите си. Сибилите изгорили три книги и се върнали при него. "Те все още струват сто къса злато" — съобщили те на Тиберий. Той се разсмял и се отказал: защо да плаща за шест книги цената на деветте? Сибилите изгорили още три книги и се върнали с останалите три. "Цената все още е сто къса злато" — казали те. Тиберий, погълнат от любопитство, решил да заплати. Но сега той бил в състояние да прочете само част от бъдещето на своята империя. Учителят казал: "Много е важно да не се пазариш в живота си, когато имаш възможност". |
| Каили, мерели са в различни унции затова.. (едните в златни, другите в книжни:-) . Аз не мерим. и не теглим. кажи ми още една, моля те :-) а аз ще ти разкажа за един мъж, които с пот на чело обработвал златни късове, а какво добивал!?- .. :-) Утре... |
| МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът. |
| Това се случило в Едем, далеч преди изкушението, на което не издържала Ева. От лъчезарното утро бог създал цветята. И ето пред най-прекрасното от всички с устни аленеещи от чистота-розата-се явил злият дух. - Ти си прекрасна. - Да! – отвърнала розата. - Най-прекрасната и най-щастливата, - продължавал дяволът. – Какво изящество, какви цветове и аромат! - Какво, само това ли? - Никаква полза! Виж там – клоните на дърветата са обсипани с жълъди. Няма да споря, гъстата корона на дърветата е прекрасна, но това е недостатъчно. Тя дава не само приют на стотици живи същества, но и храна. Да, розата е красота, но това просто не е всичко…. - И розата изпитала изкушение – а жената все още не била го изпитала – и възжелала ползата и то толкова силно, че чак побледняла. На другия ден господ влязъл в градината. - Татко, -обърнала се към него кралицата на цветята, трептяща и прекрасна, аз искам да нося полза. - Носи, дете мое, - отвърнал Господ и се усмихнал. - Така светът се сдобил със зелето. |
| олезатвориочички :-) тези, които поискали да са по-полезни станали на зелки, а от останалите, които носят ползата да са красиви и ароматни и до ден днешен можеш да купиш от които и да е цветарски магазин и да подариш един букет от тях на Каили. |
| олезатвориочички, не ако искаш* да си полезен, а по-полезен, отколкото си бил създаден. "Да не прекаляваме с хубавите неща" Това маи го беше казал АЛФ :-)) . Една Приказка: Един много набожен човек, които ежечасно се молил на Господа: " Господи, нека съм добър и справедлив като теб. Да помагам на хората, на които ти не можеш да помогнеш и да раздавам добрина, която ти не можеш да дадеш." Така се молил тои докато един ден му се явил Господ и му рекъл: "Човече, ще ти дам един час да си равен с Мен. Времето тече - сега". Зарадван човекът хукнал презглава навън да прави добрини. Първото, което тои видял- били 3 хлапета на двора, които се карали за нещо. Тои се приближил до тях и им рекъл: "Деца, не се биите! Ако сте добри и послушни, докато се, върна всекиго от вас ще наградя с по един шоколад". Хлапетата спрели да се карат, а човекът продължил напред, окрилен от първия си успех. Качил се тои в колата си и тръгнал към магазина за да купи обещания шоколад за децата. Карал тои по път с предимство, но решил да направи още едно добро дело и започнал да пуска онези без предимство, указани с пътен знак. Оплела се работата. Станало задръстване, едва ли не и катастрофа... Тука запъхтян и позакъснял от суматохата, която сам предизвикал, виждаме нашия човек в магазина грабнал трите заветни шоколада и се упътил към касата. Пред него имало двама души, но видите ли, за зла участ, зад него се наредили още пет човека. Тои решил да им стори добро и ги пуснал пред себе си. Тогава идвали още и още хора....Наи-накрая успял да се прибере, но каква била изненадата му, когата видял, че децата на двора от 3 станали 15-20. От приказка на приказка децата в махалата разправяли едно на друго за добрия чичко, които раздава шоколади на послушните деца. Какво да направи!? Да се скрие - не става, децата го видели и радостно наобиколили колата му. Да им каже, че в магазина е нямало шоколад- пак не вървяло (в днешно време шоколади има по всички магазини). Решил се накрая тои да постъпи мъдро и по Соломоновски. Дал трите шоколада на децата и им казал да си ги разделят поравно, както е и спрведливо. Децата във началото се скарали, после се и били. А накрая шоколадите ги взели наи-големите и силните... . ... * много често употребявам "ТИ" без да имам предвид точно теб :-) |
| Perkoles: не мога да се съглася напълно с тази поука. Звучи добре, но само защото оценката за целесъобразността на постъпките е вън от индивида. На практика всеки оценява за себе си, по себе си и сам себе си. Моят личен опит ми мърмори, че адекватността на тази именно оценка е присъща и не може да бъде придобита. Поне не за един живот. |
| олезатвориочички, не ме слушаи само мен. На Кръдери поуката е по-добра :-) Всяка притча, дори поука съдържа "плява", която трябва да се отстрани. Както казваш* - зависи от нас |
| Понатрупаха се откъстнати листчета, значи поред. Между хората има много повече копия отколкото оригинали. Единствения начин да направиш някого доверчив е да му вярваш. Табелка в учреждение. "В случай на пожар, да се изнесат първо спящите служители." |
| Стремящият се към целта намира пътя към нея, но самата цел остава недостъпна. Стремящият се да намери истинския път не го намира, но придобива добродетел. Мечтаещият да стане добродетелен никога не става такъв, но се сдобива с човеколюбие. Стараещият се да обича хората става само справедлив. Мечтаещият за справедливост придобива само ритуалност. Затова за да придобиеш нещо, трябва да се стремиш към по-голямото. |