Притча за притчите...
Отиди на страница:
| BG-TOP Общите неща между Рузвелт и Драйвър са две: ...... Мини Драйвър ли имаш предвид или все пак Теодор Драйзър, щото дадох на късо от това многозначително намигане. Редактирано от - проф. дървингов на 06/5/2005 г/ 23:44:02 |
те ви и илиадата - concise version  Значи стана следното - той си я прибра вкъщи, а баща й - това не е старият цар, а царя преди него, онзи с онова де, който се ожени за някакво момиче от Елхариб, онази кривогледата... как й беше името, започваше с П. Или с Л. Както и да е, с една от тези букви. Баща й притежаваше остров в залива там, мисля, че беше Папилос... Не, излъгах, беше Криникс. Все едно, царят, другият цар, събрал войска и те... Еленор, така се казваше. Ясно ви е, че беше кривогледа. Но доста красива била, разправят. Когато казвам, че се ожени, надявам се, че не трябва да обяснявам за какво говоря. Искам да кажа, било леко неофициална история. Ъ-ъ. Както и да е, имало някакъв дървен кон и когато влезли в него... Разказах ли ви за този кон? Бил кон. Твърде убеден съм, че бил кон. Или може би кокошка? Някой ден ще забравя собственото си име. Идеята била на онзи там де, който накуцаше. Да. Онзи, който накуцваше с десния крак, а не му куцаше мисленето. Споменах ли за него? Имало там някаква битка... Не, струва ми се, че онова било друго. Както и да е, дървеното прасе, направо гениална идея, направили го от туй де. Ей сега ще се сетя. Дърво. Но това станало покъсно. Битката! За малко да забравя битката. Всички блъскали по щитовете и крещели. На оня, как му беше името, бронята му блестяла като блеснала броня. Битка и половина била. Между туй, не оня, който куцаше, другия, де, как се казваше, червенокосият бил. Нали се сещате, де. Високият, който фъфлел. Стоп, сега се сетих, бил от един друг остров. Не тоя. Оня, който накуцваше. Не искал да тръгва, казвал, че е побъркан. Разбира се, той си бил побъркан, определено. Искам да кажа, дървената крава! Както онзи там казал, царят, не, не царят, другият, той видял козела и казал: „Бой се от ефебците, особено когато са достатъчно побъркани да оставят дървен добитък пред портите. Тия май си мислят, че сме вчерашни. Запалете го." И, разбира се, другият там неочаквано се появил и ги промушил всичките, направо голям майтап. Казах ли, че била кривогледа? Разправят, че била хубава, но ги има всякакви. Да. В общи линии, това е. Сега, разбира се, оня там, мисля, че се казваше Меликан, който куцал, той искал да се прибере у дома, ами и ти би искал - стояли там години, не бил млад както едно време. Затова измислил историята с дървеното, кажи го там. Да. Излъгах, Лавело бил оня с коляното. Голяма битка, че и велика даже, от мен да знаете. Разказвачът потъна в самодоволно мълчание. - Много велика битка - промълви той с лека усмивка и се унесе в заслужен сън. |
..а тогава дошли слепият и куцият. Те, както знаете, са били един сляп и един куц, но щом го знаете, за какво ли ви разправям..  |
| В една гора искали да се скрият хора, които били избягали от града, подгонени от страха от един лош цар нападнал града им. Тук обаче за беда, хората били нападнати от горските разбоиници. И за да си спасят кожите, на хората им се наложило оставят колите и имуществото си и да бягат презглава. В паниката и мисълта за собственото си спасение, те изоставили там и двама души, които били напълно безпомощни. Един сакат и един сляп. След нападението пламнал пожар, които чрез вятъра се разрастнал и обхванал почти цялата гора. Двамата, тъи безпомощни люде, изпаднали в ужас. Слепият си наметнал качулката на якето през главата и хукнал без да ще право към огъня. Тогава сакатият му извикал:"Спри! Не тичаи натам! Ще се погубиш! Точно там е огънят!" Слепият се стъписал, па се повърнал наназаде и попитал: " Накъде да вървя?". "Аз мога да ти показвам пътя, докъдето ти пожелаеш, но тъи като съм сакат и не мога да ода, вземи ме на раменете си. Така ше ти казвам къде има зъмии, тръне, огин или други опасносте, които ти ше можеш да заобиколиш. Така ше стигнем в града на доброто царство." Предложил му сакатият, а слепият приел предложението му. И така те двамата стигнали до мечтания град. . Това е фабулата, а поуката гласи: Чрез деиствие и Мъдрост успяли хората да стигнат в града на Избавлението. . Приказката в оригинал е индииска, но така се получава кога шоп е преводач. :-)) |
| Какво намерих днес в онзи календар, с късащите се листа. "Най-голямото умение на една умна жена е да не показва, че е умна." |
| Майтап нема. Скоро четох резултатите от едно изследване, дет го правили в един университет 40 години върху 1000 доброволци. Подбрали 1000 случайно избрани девойчета от различни училища, взели им съгласието да ги подлагат периодично на IQ тестове и да следят социалното им развитие. Тези от тях които имали най-високи резултати, завършили най-престижните специалности и имали най-успешната кариера останали неомъжени. Далеч не били най-грозните и нямали нищо против идеята за брак и деца. А сентенцията просто я имаше на листчето. |
| Добре де, а колко мъже биха гласуваили за жена президент..? а, Да ти разправям сега. На един далечен, далечен остров живеели само жени. Те се били заклели, че ако на техния остров (случаино или не) попадне мъж. То, те ще го изпекат жив (добре де, да не преиграваме) ..то, те ще го хвърлят на акулите, но след като го изпекът жив :-) . Не..сетих се - бесели ги. Та, всеки пленник имал право на едно последно желание преди да бъде обесен.... Много корабокрушенци - мъже загубили живота си на този остров - обесени. Само един успял да се отърве жив и здрав от бесилото... Какво му било последното желание, че успял? :-) |
| Жените съвсем достоино го пуснали да си иде. Защото рискували да умрът от глад (това не е някъкъв ключ към загадката :-) :-) |
Може би умишлено се подминава историческият факт, че троянският кон е бил всъщност кобила - макар и по чисто технологически причини за икономия при изработката...  |
| ПРЪСТЕНЪТ Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност. Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине". |
| ...а така, :-) намазали амазонките (тези били с по две гърди, те не правили икономии :-) обилно връвта с грес. Запалили голям огън (било вече тъмно). Приготвили бурето, което всъщност било и ешафода, сложили клупа дебел на тънкия врат на нещастника, наредили се около него и го зачакали да си каже последното желание. С усилие пеглътнал тои малко суха плюмка, па рекъл: "Искам наи-грозната да ритне бурето" |
| Учителят казал: "Затвори си очите. Или дори ако твоите очи са отворени, представи си следната картина: ято птици и вятър. Сега ми кажи колко птици си видял. Пет? Единадесет? Шестнадесет? Независимо от това какъв е отговорът, а на всеки би му било трудно да каже колко птици е видял — едно нещо става съвсем ясно в този малък експеримент. Ти можеш да си представиш ято птици, но броят на птиците в ятото е извън твоя контрол. Изображението е все още ясно, отчетливо изразено и точно.Това трябва да бъде и отговорът на въпроса. Кой ще определи колко птици ще се появяват в представяната сцена? Не ти!" Куелю |