ВКУСНО&ЗДРАВОСЛОВНО$КРАСИВО&ИНТЕЛИГЕНТНО&ИЗТЪНЧЕНО
Отиди на страница:
шоколади, ама с кисело млеко от дано.не (Геновевче, не съм казал думата шоколад пръв. Тои беше :-) Невинен! |
| Кои шоколади, от онези, дето на митничарските деца устата им ставали триъгълни ли? Те сега ми развалихте диетата. |
| Верно, тоблерона. Имаше и едни гигантски. Те наистина бяха само за митничари. Ний по-скромно карахме, като намерим с ужасни страхове некое и друго доларче, да купим некоя джунджурийка, та остане за връщане, земеш едно малко парченце, другите раздадеш. Аз съм носила от Виена през 1962 година бутилка Кока-кола, от литър, и треперех от ужас да не ми я вземат митничарите като упадъчна напитка. А каква ми беше изненадата, като виждам митничаря ( дето всички трепереха в купето и се услушваха в стъпките и в отварящите се врати на купетата)- русо младо момче, въх, мой съкурсник, от университета, напуснал по средата. Поглежда ме, ухилва се, изобщо не гледа куфарите, а за Кока-колата казва: Брей, какво шише за едната лимонада само... Почувствах се като контрабандист, пренесъл три кила кокаин благополучно. И събраха един купон приятели, за моето връщане, а аз занасям Колата, всички се дзверят, и наливаме в чашетата, падна се около 50 гр. на чиляк. С благоговение го пиха, некои се мръщеха, некои ахкаха, некои споменаваха направо дървениците. Но вкусихме.... |
така проникваше идеологическата диверсия едно време.. уж проверени, наши ора, а они се продали за шише кока-кола  |
| Ми да, как да не се продадеш, донесох си две шапки плетени, мохерени, едни таквиз, стърчащи, като таралежи, едната червена, а другата - зелена. Освен това и няколко чифта цветни дълги чорапи, плътни - зелени и червени. Може и чорапогащници да са били, не повня. А и един чадър с дълга дръжка. Също и една мохерена светлорозова жилетка, едра плетка - с кой акъл, фигурката ми не че беше като сега, но все пак, в тази линия, смело беше от моя страна .... А Джони Пенков, от тайфата, ме кодошеше с тая жилетка, тя беше доста дългичка, закриваше ми ханша, клатушкам се аз на едни чехли - че тогаз излязоха чехлите на мода, ама ужасно нестабилни, с тънък ток, бели със златни орнаменти, а той вървеше след мен и мърмореше - машала, машала, ягне шава, ягне шава... |
| Едно хубаво пролетно време се е опнало – вечер превали, сутрин се надигне слънцето и леко погалва росата по тревата. В такова време побесняват "балканските кочове". Само да си сложиш обувки, дето не се мокрят – и хуквай да береш. Но трябва да си добре отпочинал, защото много са бързи, поганците – докато се усетиш, и свиват зад храста. Голяма гонитба! И тук като при рибарството важи правилото – само едро в торбата. Като се прибереш с богатия улов, вече си зареден с енергия за цял ден. Охлювчетата ги сипваш в една по-голяма тенджера с малко вода на дъното и ги оставяш 24 часа да се освободят от стреса. Ама голяма тежест трябва за капака, че са като щангисти пустите гадинки. И да не допускаш да те обзема съжаление – въздух да им оставяш. Ще хукнат из цялата къща и после – иди ги гони. На другия ден ги сваряваш хубаво, ама водицата им трябва добре да се препенва. Оставяш им малко бульон и после – каквото щеш прави. Аз най-обичам да ги измъкна от черупката, дето се гушат, да си ги хапна, а после да си смукна сокчето отвътре. |
| Като ще е манджа на месеца, оставете таратора, той се яде през цялата година. Освен охлювчета с оризец, мога да предложа още една класика: Взимаш си едно хубаво парче агънце, ама да не е много слабо. Вратлето и лявата плешка (не знам защо, ама все лявата плешка е свързана с врата – може би защото по-красиво стои в тавата). Хубаво си го намазваш с масълце, червен пипер и каквото друго обичаш, ама задължително е розмарин – такъв божествен аромат дава на месцето. Трябва да се пече бавно и да се полива със сосец отвреме навреме. А най-важното – като се яде, да не се пие бира. Много място заема в стомаха и не ти остава за яденето. |
| Може червено, ако е гъмза. Тя е лека и приятна, с чуден аромат на плодове. Другите червени вина са тежки за нежното агънце. По-добре опитайте бяло - например димят или ризлинг, или класически мискет. |
| Тъй и тъй стана дума за агнешко, тук му е мястото да отбележа една много често срещана грешка в приготвянето на агънцето – печене и сервиране заедно с дроб-сърмата. Ама моля ви се, господа, не бива така! Тази дейност води най-малко до две непоправими вреди: 1. Когато ти се сервират в една чиния две божествени творби, ти неминуемо се превръщаш в Буриданово магаре и какво ти остава – да се налюскаш с бира. 2. Дроб-сърмата е сама по себе си. Не може да се сервира като гарнитура, пък даже и на агнешко печено. Къде остава уважението към това прекрасно произведение? Дроб-сърмата трябва да се приготвя с любов. Карантийките – добре измити, се сваряват (с дълго препенване) и се нарязват след! това. Оризът трябва да е малко, това е дроб-, а не ориз- сърма. Като се измие, оризът леко се запържва – докато побелее, и после се смесва с карантийките, за да се пече. На дроб-сърмата не й трябват много подправки. Някои я пълнят с джоджен, което е истинско посегателство върху прекрасния аромат на добре измити и сварени агнешки дреболийки. |
А аз си мечтая за коприва със сиренце и яйце!  И миш-маш с печени или сурови чушки, доматен сос, чесънец и натрошено сиренце  |
| Ако говориш за прясно набрана , ситно нарязана , ама много ситно сурова коприва, с две ситно нарязани варени яйца , два- три стръка чесън , олио и оцет, ...тогава аз съм твоят човек и мога да донеса изстудена гроздова... |
| Абе прияла ми се е сланина със заводски хляб. Сланината отвън с червен пипер и отвътре розова. Заводският хляб - Добруджа, не бял. Има ли още в БГ-то сланина? За хляба не питам. |
Разбира се, че дроб сърмата си е отделно ядене, достойно за отделно сервиране. Това, което напомня на профаните  дроб сърма, е може би разпространеният пълнеж на агнето, в който има почти същите ингредиенти, но карантията е на последно място. При тези наши вкусови коктейли възможно е дори една плънка на агнешко да ви замирише на дроб сърма,поради асоциацията - ориз, джоджан и сока от агнето. Карантиите в пълнежа не са задължителни, но един детайл, уловен от мен в приготвяните пълнени агнета в Северна България, е обилието на листни зеленчуци в пълнежа - освен дежурния лук и магданоз, се слага коприва, лобода и каквото има зелено по двора. На това във Врачанско му викат - дробинье. Sic. |
| Ама това в еденето ли? Глей сега, аз не съм много по еденето, ама съм много облизана. Навремето едно приятелче по кюто ме направи бръм. Първо заяви, че яде сирене с хлеб и домат и аз тръч до магазина да си купя сирене. Таман почнах да рупам, он рече, че минал на сладолед в кутийки - айде за сладолед. Таман се връщам със сладоледа и он вече рупа диня....а часа 9, 30 нощеска, дини нанайси. Та оттогаз имам едно наум и по хранителни теми не ода. Сега остава да търча по селата ягнета да купувам... |