ВКУСНО&ЗДРАВОСЛОВНО$КРАСИВО&ИНТЕЛИГЕНТНО&ИЗТЪНЧЕНО
Отиди на страница:
| Великанчо, не си прав, корниш хенс са си отделна порода, призната даже и от французите. Имат по-къси крачка и мускулести гърди. |
Ба, сладък спомен! Верно на "Бенковска " няма , ама на Колхозния пазар - има .... така , че стой та гледай.... никакъв спомен , а бъдеще осъществено....  |
| Глупости. Тез корниш са едни дребни пилета за грил и пържене. Не стават за готвене. И за супа не стават. И не ставаше дума за породи, а за родна тлъста ярчица, по-добре от кафевичките. |
| Едно време, таман беха излезнали бройлерите на мода, и аз у Москва. И гледам с отвращение техните пилета, но наистина беха страшнички, продаваха ги со все глава, крака, а май и неизчистени, таквиз едни сини, провиснали, па и ги окачваха на куки.... бр.... А отвреме навреме некакви белгийски или френски бройлерчета, хубави, стъкменки така в найлонче. И аз търча да купувам от тях. А една унгарка, от китния град Дьор, беше женена там за руснак, дружехме си, ми вика - ама аз само от тия страшните пилета купувам, най са вкусни, каква супа, истинска става от тях, може ли супа пилешка без глава и без крака... Та това за вкусното и за красивото - преди готвенето.... |
| Бе, истинското пиле и кокошка трябва да си е ровещо... аман от тези хапчета в найлони... Децата ни се отучиха да ядат селски кокошки и пилета... миришели им ... и нагъват хартиените бройлери...Макар , че до нас има магазин на Птицекомбината в Добрич , където продават охладени кокошки , които са добри на вкус за бройлери...ама къде ти... |
Керп, ама нали трябва някой и да им рие курешките? Ти ли?  * Симпли, корниш си е американска порода, не съм чул да се въди къде Бургас. |
Аааа, въпросът с курешките е отработен ... още като я купя, кокошката , де и докат, не са й угадила и резвам главата ...оттам нататък е ясно...  Хубав ден желая на вас и всички останали!  |
| Що трябва да се въди къде Бургас, чичо? Не се въди и не става за това, за което си говорехме по-горе. А си говорехме за кокошка с булгур. Кокошка. Родна българска селска млада, но вече зряла птица, достигнала определени качества, подходящи за съчетанието с булгур. Значи не пиле, не бройлер, не дребна порода пиле, кръстоска от корнуолско и не помня какво там, не дори пъдпъдък и не с гречка. Дано сега да си разбрал. |
Бе дайте тая рецепта за кокошка с булгур, все пак темата е кулинарна, изтекоха ми лигите. Съчетанието никак, никак не е разделно, ама има и таквиз моменти в живота человечески, дето хапваш белтъчина и въглехидрат воедино...  |
| Давам бе. Да те осведомя, че съм го яла и с петел. (Пояснявам за чичо - роден наш млад, добре охранен селски петел - не бойно петле, не японско декоративно такова, не фазан. ) Та животното го запичаш във фурната в по-дълбочък съд - примерно гювеч. Сол, пипери чер и червен, мазнинка в количество като за задаващия се после булгур с отчитане на наличната по хайванчето, водичка. Покриваш отгоре, после като омекне откриваш и поливаш със сосчето сегиз-тогиз. Това ти си го знаеш. И като е вече съвсем готово, ще рече месцето да е готово само да пада от кокъла, изсипваш наоколо му половин пакет от турския булгур, един такъв жълто-оранжев има, посоляваш, добавяш намачкан чесън и може би още малко от пиперите и го връщаш във фурната за петнайстина минути. Много проста работа, но иска кокоша мазнина и сокове. Голяма вкусотия. Булгурът е чудесен и като гарнитура за други печени мръвки. Но с тлъста кокошка или петел е връх. |
| Дали се продава по магазините тоз турски булгур? Аз щото имам запаси гречка. Ама много си я обичам , въпреки ужаса на някои българи от нея. Специфична е. Няма да я ползвам за кикешката, ама се сетих колко е полезна. Имаше някаква руска рецепта, лечебна, вариш гречката и пиеш само водата, дето си я варил. Страшно много джилязо и разни минерали има. по темата, де.... |
| Има го в по-големите супери при варивата. В Бургас съм го виждала в Сарата. Не пипай гречката! Нея не мога да си я представя на манджа с меса, въпреки че на българските опаковки има нещо такова написано. Помниш ли, че по едно време ревях за гречка? Та имам едни клиенти руснаци и наскоро срам не срам, като щяха да си ходят до белокаменната, се примолих да ми донесат гречка. Те ми донесоха след два часа. Оказа се, че като пристигнали миналата година и търсили обичайните крупы за сутрешните каши, някой ги пратил в едно магазинче за лечебни храни и там намерили гречка. Оказва се, че българското й название е елда. Същата, сестро! Опатках целия пакет по най-традиционния начин - задушена във вода 2 към 1 с две щипки сол, дръпната от котлона и разбъркана с масло. И значи гречневая каша и чаша студено мляко! Можеш да ми викаш Желязната леди. Редактирано от - Simplified Solutions на 10/5/2005 г/ 20:41:35 |
| Ми да, елда си е. Ям си я с месо, ям си я, верно, но то беше отдавна. Държи ме и сантимента, то си е навика за нейното потребление - ТАМ. Въпреки, че ТАМ в заведения се сервира в отвратен вид, отблъснал мнозина българи, то впрочем, тогава в заведенията от общепит-а какво ли се сервираше в угоден за българи вид? Та там я сервираха една такваз разварена, водна, без мазнина, пльоскаха просто един черпак от нея към кифтетата, кремвиршите или друго месно блюдо. А в домашно изпълнение - първо я препичаха малко на тигана, че беше доста суровичка, после слагаха масълце, варяха я на тих огън и тя се задушаваше, и ставаше като хубав ориз - сипкава, суха и всяко зрънце отделно. А за закуска - както и овесените ядки, херкулеса, както и гриса - манка, за потрес на българския потребител, ял грис само в бебешки години. Каша маслом не испортишь, та добре сварена, та и млекце, та и много масло, от онова, вологодското, истинското, яж със супена лъжица, после си пийни една голяма чаша силен чай, и закуската готова. Е, прибавяш и едно две сандвичета с кашкавалче и саламче, .... ами то времето студено бе, затова, не за друго, много калория требе да поемеш от сутрината, че навън градусите в минус те чакат... Тук, в БГ-то, я потребявах като овесени ядки, хем за вкус, хем за полезност. Ма това, с млякото и маслото, лошо, лошо... Ама какви ли не каши съм яла там, никога не можех да си представя, че това може да се яде. Бе с масло и мляко - ми не е лошо. Например перловая крупа, което си беше грухано житце май, също и пшенная крупа - просо бе, просо, ама и то вкусно... В консумацията на тези почти фуражи сигурно има нещо доста здравословно, обаче, приспособено и към суровия северен климат. |
| Според мене пък булгура става най-добре за салата табули. Харесвам и хумус, тахини и бабагануш, правят ги без холестерол и saturated oil. Виждал съм араби да готвят булгур пилаф, първия път отдалече го помислих за "булгар" пилаф, ама жито с месо нали не е хубаво? Гранолата (cereal) също е добре да е без пшеница, wheat-free. Бил Клинтън само такава хрупа, та и аз взех да я купувам, органична, с орешки и сушени фрукти. * И американците ядат доста грис (grits - откраднали са ни думата) на закуска, и не само чист, ами и за гарнитура на наденички или бекон, заедно с картофен крокет. Под италиано-мексиканско влияние много е разпространена полентата (качамак) и минава за изискано европейско едене. Руснаците си умират за cereals - хлопья - и имат специални руски фабрики за тях в Америка, десетки видове, и бързи също. Руските магазини в Америка са истински музеи на стокознанието и руската феноменология на духа и свидетелство каква щеше да е Русията, ако не беше болшевишкото. Редактирано от - Чичо Фичо на 10/5/2005 г/ 22:05:13 |
| Фичо, една малка корекцийка - грис (това, което се продава в БГ под това название, демек оризовия) е semolina. Grits е пшеничен грис, така че не може да бъде Wheat free, на мен честно казано никак не ми харесва като гарнитура, но си го ядат, най-често на закуска към бекона с яйца. |
| Фани, гриса ни е пшеничен, наистина, така пише на пакетите. Има и царевичен грис, аз много го ценя, понеже е по-груб от царевичното брашно, което често го продават направо вгорчено. От царевичния грис става по-хубав качамак, по хомогенна маса, а с брашното става на буци. |
| Да, Фани, гритс-а е пшеничен, имах предвид за люспите гранола - сириълс, флейкс, на руски хлопья. Ние нямаме дума. |
| А пък аз предпочитам оризовия. Помня баба ми, като чистеше ориз, го разделяше на три - цели зърна, счупени зърна и боклук. И след това смилаше в едрата мелничка счупените зърна - и те това беше грис, не признаваше купешкия. Фичо, за разните сириълс трябва да те включа към Браян и Петя, аз не ги ям (може би веднъж годишно да взема шепа корн флейкс вместо чипс - това също не го обичам много-много). Те си ги хапват със студено или топло мляко, П го предпочита с шоколадово. На мен ми напомнят на котешката храна в сухо и мокро състояние, така че - закуската ми е варено яйце с пресен портокалов сок и еспресо. В тежки случаи - филийка домашен пълнозърнест хляб със смокиново сладко (смокините са от дървото на двора). А, и да добавя - разтърсих се за точния превод на думичката "булгур" (доколкото си спомням, едро смляна пшеница - нали така беше?) - та grits си е точно булгур. Тъпи съставители на речници, понякога се налага да търсиш двойно думата, за да я хванеш. Редактирано от - Fani на 10/5/2005 г/ 23:40:55 |
| Тия дни слушам една булка явно снаха на новобогаташи да обяснява какво трябва дя яде човек. Чела, че всеки ден трябва да се ядат домати салати и краставици и ябълки и зехтин и пълнозърнест хляб и леки меса и моцарела и данон и намкво си. Отлично я разбирам. Не каза луканка например. Но я да си зададем въпроса колко стотин лева му трябват на едно четиричленно семейство на месец само за зарзават, при условие че една салата колкото юмрук е 0.5 лв? Кой българин може да си позволи да се храни рационално днес? Очевидно само богатия. Кой българин може да се храни по формулата 3-3-2-2 (три вида плод и зеленчук, три вида тестени, два вида месо и два вида млечни произведения) - това е RDA (Recomended Daily Allowance). Едно шкембе с ДВЕ (за наяждане) питки и някакви сандьовчета на обяд - ето ти 3-4 лева. За вечеря - ракия и боб. това са около 100-120 лева. Май изместих темата, ама нейсе. С извинение и уважение към форума. |