Отиди на страница:
| Много интерсна статия само искам да добавя извод: Цялата култура се вурти около к.у.р.а и не само по балканите. Ако к.у.р.а в България се нарича Азис в Щатите например е Ууди Алан  Леко различно ама пак около к.у.р.а  |
| Хубава статия. Направо казано хубавата страна на сwободата и демокрацията е, че много бързо става ясно какаво е средното ниво на народа. А лошата страна на масовизираната демокрацииq в условията на атеистично-консумативното общество е, че всичко що е измет и боклук става обект на култ, който широките народни маси аплодират с възторжено "Ура" Това е то днешната Култ-Ура. В нея ние отдавна не сме ние. |
| Аз пак не мога да разбера кое на кое и защо се противопоставя. Винаги е имало висока култура и масова култура. Преди време популярната музика се олицетворяваше от Лили Иванова - безвкусна музика, представена от певица с голям бюст - сега е Глория - пак такава музика, пак е голям бюстът, само общата визия е по-приятна. Нищо ново под слънцето. От ник-а ми се разбира каква музика предпочитам, но си има и музика за маса и пиянство - сменят се изпълнителите и донякъде ритмите. |
Много добра статия  подхваща много от идеите, които сме чепкали и на форума, особено "срамотната", "долнична" страна на чалгата, сублимирането на Кутевския фолк, италианската (най-вече) антианглосаксонска насоченост на соц естрадата и социално-икономическия контекст на чалгата в 90-те години. Малко е неглижирано отношението сватбарски оркестри - чалга (Ибряма и Ко. в 80-те години, крупен национален феномен, съвсем не идентичен естетически, маркетингово и социологически на чалгата от 90-те). * Понеже естетическата същина на чалгата е пошлостта и гузността от нея, тя се умира постепенно с отърсването на българските музиканти и слушатели от пошлостта и срама, и с това попфолк музикантите ще стават нормални поп, рок, джаз, фолк музиканти. * Към началото на статията - представата за турската и т.н. ориенталска музика като пар екселанс пошла в Платонов смисъл (лидийската музика) според мене е погрешна - балканската чалга е много по-вулгарна от турския, арабския и индийския фолклор, от африканската поп музика (винаги давам пример с конгоанския сукус), от карибската афро поп музика и т.н. Д-р Кьосев ще е хубаво да се запознае ударно с някои от тях. Възрождениците като П.Р. Славейков се измъчвали от националистически, не толкова от собствено естетически страсти (нито от собствено религиозни покрай църковно-националната борба). * Поздравявам автора г. Кьосев, както и г. Ефтимов и колегите им от СУ с този draft превод на (началото, което само се пееше в нашия училищен хор) на "Върви, народе възродени", за който дължа благодарност на Една размишляваща. Признание и за конкуренцията. The Sts Cyril and Methodius' Hymn (P. Pipkov, S. Mikhailovski) Go marching on, enlightened people, A brighter future lies in sight! Let literacy’s youthful power Deliver you from lowly plight! Endeavor in the quest for knowledge Provides a lifetime’s best reward. Respond to this eternal calling And get the blessing of your Lord. Go marching on! The sun of wisdom Disperses darkness from the souls. A nation keen on education Ensures its spirit never falls. Let history become your beacon, Conclude obscure life in vain. Bring light to other lands and peoples In your imperial domain. Thus spake the saintly Solun brothers To our forefathers long before, Inspiring those memorable, Those glorious, holy days of yore. Bulgaria remained forever Enchanted by the brothers’ spell. In triumphs wise, in pain enduring, Her living spirit never fell. Редактирано от - Чичо Фичо на 13/5/2005 г/ 23:02:54 |
| Съвременна история на чалгатА или Шат на Естрадата главата След 1989 всички творци получиха формално свободата си и то най-вече творческата такава. Но се оказа, че старите муцуни - Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана Карадочева и т.н. - просто не бяха готови за нея. Те не успяха да извадят нито един хит, единстевеният им връх бе концертите на СДС, колкото да разберем какви хубави песни е имало през соца. За сметка на това избуяха сума ти рок, метал, пънк групи - Милена, Контрол, Медикус. Първи бяха идеалистите. Те запълваха сцената някъде до 1994 и създаваха едно привидно спокойствие, че българката популярна музика ще следва западни образци. Незабелязани бяха някои белези, че това ще си остане "чужда" музика. Основно по бит пазарите се пускаха касети с майтапи, на Венци усмивките, Иван Балсамаджиев, хитовете на Ку-ку и други зевзеци, плюс естествено остарелите соц-хитове като Камъните Падат, с всичките си разновидности, и сръбските мегахитове. Ку-Ку(Каналето), Тодор Колев също си правеха шаржове с "народните" песни. Първото поколение фолкпевци като Глория остана почти незабелязани от "гражданскато" общество. Аз самият ги чух на село... До 1995. Тогава Радка Пиратка разтресе. Беше мощен селски шут по цялата (отвъд сръбско-)западна* музика. Всъшност ударът не беше никак силен, а по-скоро изненадващ и предизвикващ истерича реакция. Държавните медии и дежурните интелектуалци настръхнаха, старите муцуни съзряха заплаха за музикалния модел, наложен още от бреме бае Тодорово - вариететни програми и скучовати интервюта в най-гледаното време по БНТ и БНР. Реакцията беше жестока. Сам Тошко Тодоров трябваше в предаване на Канал1 да се отрече от хита си и да се закълне, че вече ще се занимава само с "автентичен фолкор". Правилната култура не прощаваше, но духът вече бе изпуснат. Сашка Васева, Румяна, Михо Баровеца вече напипваха масовия вкус. На Радо Шишарката(иначе рокаджия) обаче му се отдаде честта да вкара първи гол на все-още оставащата си естрадна култура с песни като Тигре, Тигре и Горски Рекет. Новите кабеларки жадни да привлекат зрители също дадоха рамо на чалгата и заедно с актуалните хитове на МТВ почнаха да пускат и гаражните клипове на чалгата при поздравите си. Започна и втората вълна чалга - певици, които се римувуха с цици. Страната се раздели на две: Северът и Пиринският край харесваше повече денс-фолка като хитовете на Глория, Румяна и Саша Васева, а Юга и Варненско - турбофолка и по-циганските мелодии - Тошко Тодоров, Радо Шишарката. Старите муцуни започнаха прегрупиране. Първите идеалисти Милена, Коцето-Калки вече ги нямаше, други като Хиподил бяха в творческа криза. Влади Априлов смени барикадата. Дони и Момчил, Камен Во (вече разделил се от Слави и отказал се от хитовете си като Комбайнероинтелигентска) трябваше да заместят старите тарани. Националната телевизии и масовите вестници (вацовки) също се включиха в културоугодното дело - пишеха се статии, предавания се правеха, самата чалга бе и си остава забранена за националните медии - БНР и БНТ. Започна да се залага и на някои по-перспективни коне, далече от естрадните изморени коне - хип-хопа и техното. Прокарваше се разделението или слушаш чалга или електронна, не и двете. Създаде се телевизия ММ - упор на естрадната музика. и място, свободно от чалга. Общо взето новите естрадни певци (Дони и Момчил, Ирина Флорин) издържаха до появата на Кондю, втори гол от корнер. Доко, Доко се настани на всяко място, където се събират повече от двама - такси, автобус, улично кафене. Чалгата вече не беше музика на малкия град. Столицата падна**. Обаче вече имаше и промяна и в чалгата, оказа се, че в нейния тил се трудят старите майстори на естрадата - композитори, автори - жената на поета Дамянов и др. Положението вече изглеждаше неспасяемо. Техното бе мъртво родено, но старите муцини извадиха силен коз - рапа. Сам Васил Найденов даде едно рамо на пичагите от Ъпсурт и се включи в песните им. Мишо Шамара(не чак толкова ново лице) обаче бе този, който избърса срама на западната музика. Контраатаката бе безмислостна - с тяхните камъни по тяхните глави***. Текстовете бяха нечувани и за най-турбофолк изпълнителите. "Пички" и "Ученички" гордо изместваха от родните радия разните му там самозабравили се селски пичаги (Валдес, Никсъна).Фолкът беше смутен. А бе станал норма ... За 10 години сражения самият той се беше променил - нямаше го вече духът на Тошко Тодоров - изпято на две-на три, но с игрив замах. Клиповете ставаха все по-скъпи, "фолкът" по-малко, а шоуто повече. Триумвиращият Азис, който напълни стадйон Васил Левским няма нищо общо с Кондю, пеещ по дънки и омачкана риза. Той е звезда на Естрадата. Неговите клипове, текстове, хореография са на ниво, за което се бореха именно радателите за качествена музика. Клип с негово участие бе пуснат по ММ. Сагата завърши. Всичко е Фолк. ______________________________ *западна музика го използвам изключително като обозначаващо всичко, което не е "балкнаска" музика, колкото и неточни да са и двата "термина" **прав бе Дайнов в една статия, че в България все още настроенията на малкия град са водещи и те указват посоката на публичното масово мнение, ***трябва да се спомене, че и двама главни герои от двете страни на барикадата център-нападателя Кондю и дясната ръка на Шамара- Ванко1 бяха разследвани и за еднакви престъпления. лично на мен ми е трудно да се сетя за по-цинични чалги от някои ранни текстве на Хиподил или на късния Мишо Шамар. Редактирано от - volog на 13/5/2005 г/ 23:12:15 |
| "Не ни остава нищо друго, освен да започнем отначало. С просвещенския проект, без старомодните национални изцепки. И както е редно - от самите нас." Сигурно сте пропуснали този лозунг А жалко. В него цялата поука Айде сега да дадем пролеткулт ! |
| Продължение Налага се, щото като има поръчка, изъплнителят вече е на лице с готовата формулировка Поръчителят е национално отговорният капитал, примерно. Или пък, култтуристическият инвеститор. Народът трябва да работи, а щом като работи и да почива, да се разтоварва. Адекватно. Ето ти проектно задание. Във вид на готов проект. |
| Браво volog!! Е-е нищо не мога да добавя към написаното от теб.Статията също е много хубава.Ами приятно е да се четат подобни писания от хора които са наясно с материята.Браво и благодаря!! Още едно палче и за автора и за volog. |
| Във Фичовия икстрект от оригинала се говори за двама братя от Солун, от които България била много очарована, както и другите. Не е известно, как са се наричали и какви са по произход. Може би гърци, може би руснаци, а защо не и евреи или поне леви интелектуалци!? Все пак осакатеният текст е преведен доста добре. Даже и Солун не е прекръстен на Тесалоники.  |
| Достоевски казваше, че ако остържете малко руснака, ще лъсне татарина. - Демокрацията остърга малко българина и под Людмила-Живковата сублимация на държавно хранени поети и композитори лъсна суровата проза на градските пролетарски покрайнини - Обеля, Люлин, Дружба и т.н. - Борбата между материалната долница и интелигентната горница е хилядолетна и нищо друго не може да наклони везните освен съотношението между креативността на всяка от половинките. Ако имаме повече като Жо Дасен и Едит Пиаф, няма да слушаме Кондю и Шамара. - Важно е и друго - кои са богатите в Бг - докато това са мутрите, ще води Кондю, ако Инфо-фирмите (там по правило не се слуша поп фолк) и други подобни станат водещи, тогава нещата ще се променят. |
| Чудесен е въпроса, кой е богатият, който поръчва музиката и другите форми За съжаление отговорът не е Няма разлика как се манифeстира българският капитал - в туризма, като инфо-фирма. Общото е че е анонимен, нелегален и мръсен, ООЛИГАРХИЧЕН. Освен това верно е за бръснене и постригване-като го поостригаш -зад мутрите веднага ще се заформят руските пипала. Техните олигарси посезагрижиха да си сложат малко дребни парици тук. Ето цялата тази мръсотия днес наляга парцалите да се облагороди - я като меценат, я като грижлив реформатор в областта на обществения морал и тем подобни. Намериха си и две партии, две дядови ръкавички за политическия си антураж - БСП и НКВД, пардон НДСВ. Другото няма шанс. И не е важно как се казва днес Редактирано от - Минавам от тук на 14/5/2005 г/ 09:23:48 |
| Много добра дописка! Но и сега по-голяма част от чалгата е "музика неаполитанска, текст - народен". Да се радват "кьочеците" и да се "лигавят турците". |
| Трудно може да се добави нещо след Фичо и Монтен1, освен не "кои" а "какви" са богатите. Фичо, има дух в тоя превод. |
| т.нар. ЧАЛГА продължава да еволюира - това е и причината голяма част от интелигентите и емигрантите /да не пропускаме, че повечето емигранти берат маслини, портокали и т.н. - т.е. те са временни такива, поне в мислите си/ да я слушат - разбира се - отчасти Глория - в периода на Илия Загоров, или Ивана имат доста добри изпълнения - за съжаление повечето са внос-адаптации от съседни страни  пропускам разбира се Камелия, Рени и още някои изпълнители с добри попадения...Да не забравяме, че платежоспособното търсене все още гравитира около сенчестите "бизнесмени" и масовата култура с първообраз Димитровградския пазар - това си е чиста пазарна култура, без държавна политика... Ще отбележа, че и Веселин Маринов и най-вече Орлин Горанов пропяха в този стил... Колкото до морала на изпълнителите - разликата е, че тук "стоката" е изнесена явно на пазара, за разлика от естрадата, където беше по подразбиране - и да го повторя - пазарна икономика е това, все пак |
| Много хубава статия, както винаги и страхотни коментари към нея. Мога само да допълня. Докъм 80те картината на аудио-средата беше горе-долу следната. Официалната власт вземаше драстични мерки срещу чуждоезиковото нашествие в музиката, защото беше загубила битката за вкусовете ни. Не само, че нонстоп по радиа и тв звучеше предимно българска музика, ами и по заведенията се слушаха само ленти, направени и подпечатани от дирекция Музика, или съответната там комисия, в които трябваше да има само много малък процент чужди хитове и то с прегледан текст. Дотогава НИКЪДЕ не се слушаше ни чалга-ни нещо подобно. Големият град слушаше ясно какво, а по широките маси –стари градски песни и т.н градински фолклор. Селото и малкия град слушаше автентичен фолклор от неговия ареал-в Македония-македонски песни (вж сегашния репертоар на Слави), в Тракия върлуваха оркестър Канарите ли беше, Кристал ли беше, бяха от Димитровград, и Ибряма, на Север се подвизаваше трио акордионисти-Чокоев, и т.н. Те си бяха звездите на народа за атернативната, неговата музика, вземаха яки хонорари, но убийте ме, не мога да се сетя за един техен кючек или нещо такова, тип чалга в репертоара им. По това време си изкарвах някой лев с правене на касети и сватби и се мъча да се сетя какво вървеше , когато се вдигнеше градуса. Ами хора, ръченици, Зорба гъркът, „Асан, адио” от Горещ вятър и т.н. Нямаше грам пошлост в музиката ни на града, ни на селото в най- ранните 80. Според мен, сръбско –гръцката вълна се роди именно от забрана да се слуша естрада и всякаква чужда музика и беше нещо като отмъщение към властта, като реакция на недоволството от налагания соцморал и соц норми. Когато властта отстъпи, изведнъж пристигна вълната на чуждото. Тогава дойде „Рамаяна” „Барба Яни, ”Лепа Брена, тогава изведнъж Северозапада нонстоп заслуша сръбско и дори в изискани компании беше отначало екстравагантно, а сетне норма да се слуша Мухарем и „Отлажиш, отлажиш, рушиш ми све”, заедно с „Горячие бублочки” на Виктор Климентко-забранени емигрантски руски песни. И тук има интересен нюанс. Емигрантските песни и руските романси дойдоха, защото почвата им беше проправена от официално харесвания Висоцки. Така дойде и сръбското, на гърба на всеобщия любимец Здравко Чолич, на харесваните „Сребърни крила” с елементарните дву-три-акордни суперхитове и дрезавия глас на хърватина Владо Калембер, на „Биело Дугме” с Горан Брегович, (помните ли мегахита „Селма”-на български го пееше още през 75та Петър Чернев) и гръцкото-с песните на пусканите по радиото участици в Орфея. Комшиите си имаха своите хитове, те отначало бяха пускани официално и легално, но сетне те отвориха вратата за подземното, модерно за момента там попфолк звучене. С други думи-ние винаги сме отразявали по някакъв начин техните моди, а интонационната среда, по която вървим сега е тяхната вчерашна. Запада си харесваше сръбското, а Юга-гръцкото. Останалите-квото дойде. Масата вече си искаше своето и в средата на 80те беше направено мястото за Хисраския поп, като потвърждение на оня лаф, че онова, дето не го пускаш да излезе под леглото, като гооттървеш, се качва на масата. И друго. Българи, които тук никога не са слушали чалга, в чужбина реват и милеят за нея. Това не мога да проумея-как така чалгата стана легитимната за нас музика? То да искат да слушат барем Слави, как да е, ама тц, не го щат Дългия, искат Преслава и Герганчето-ха ся де? |