Отиди на страница:
| Вие сте, защото най-драстичните отрязъци от миналото не се отразяват в спомените ви на съвременници, вписани по особен иачин в дистанциите на времето, отговорно. Помненето сбъдва гъвкавите тихи звуци, както усмивката променя външността а пилешката супа- канонизираното медийно присъствие на другостите в толерантния българин. Това обяснява зачестилите гостувания на хомосексуалност в студиите, които създават илюзията за повишена толерантност, но но практика не съдействат за тяхната маргинализация. Какво ще стане ако се сдобият със собствени медии и в ролята на гост, съгласил се да говори на езика на педерунгела-домакин заглъхващо се появява отживелицата-хетеросексуален!? Вече сме в алтернативата хетеросексуалното да бъде показвано с различни изкривени от педерастията образи, водещо до отказ от забележимо и видимо присъствие в алтернативната среда. Нормалното не може да заинтригува, впечатли, шокира, да бъде привилегия на отегчения хайлайф и търсещите нови приключения, всичките- еднакво бягащи от грижите пошли образи. Какво пречи да им се подражава? Редактирано от - Тромпет на 14/5/2005 г/ 12:04:44 |
| Пропускате нещо важно - че има предлагане, което само създава търсенето си... A нима Бритни, Пи Диди . и пр. чалга по нещо се отличава от нашата. Текстовете им са също толкова тъпи, занимават се най-вече с постъпателно-отстъпателното движение в природата. Където са могли - разчупили са и ритъма. На клиповете - ръцете са горе, а тазъовете хвърчат в траектория на махало. Както говорим различни езици, така и слушаме различни видове чалги. А кое точно е нормата - за мен със сигурност не е тълпата. Според мен БГ естрадата не е била антианглоезична, просто френският е бил езикът на онова време.  Редактирано от - цуцурко на 14/5/2005 г/ 12:59:20 |
| Статията е интересна, но немците имат друг проблем, по-точно същият проблем с купени гласове на течният участник - Грация, който спечели в надпреварата и ще представя нацията им на финала на Евровизия! Вдъхновени са от българите и се радват , че не са единствените с "купени гласове"! Наблегнали са и на политическата кариера на Азис , както и на други поп-фолк звезди, но имам чувството , че точно това би се харесало на европейците - чалгата, защото те самите си имат добри певци, пеещи поп парчета; ориенталското им харесва, както и подобните мотиви в песните! Аз като почитател на КАФФЕ бих предпочел друг да представя България, защото тази група няма да покаже действителността, както и фолклора , типичен за нашата ДЪРЖАВА, не случайно статията започва с това, че Валя Балканска и нейната песен е прославила България с песента "Излел е ДелЮ хайдутин" - на Евровизия искат да видят нещо типично от българския фолклор, но за съжАление , изпълнено на английски! takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
| Такоко, скандалът с Каффе не е че са купували гласове, а че отиват на Афровизия със стара песен. Спомнете си разследването по "Господари на ефира". Мелодията на припева на "Лорейн" е използвана в още 10ина други песни. Срам за България. |
| В статията (немската) е упоменато купуване на 20.000 сим карти от страна на мениджъра на група Каффее... |
| takoko, Пешо просто не се е доизказал. Това с гласовете е вярно. Но не е главното в скандала. Според мен главното не е дори в използуването на стара и известна песен. Страшното е, че на никого не му пука от такава дивотия, че никой не се нагърби да поеме някаква отговорност и че отношението на обществото ни към подобни малоумия си е чалгаджийско отношение... Прочее, приятелю, цер генацъ ! |
генац, манчас! 8Д аз се убедих, че и в Германия може да се случи подобно нещо, ние сме всеизвестни, щом и FAZ се занимава с нас значи работата сериозна Редактирано от - takoko на 14/5/2005 г/ 18:13:34 |
| Статията до финалния акорд е чудесна, но самият финал ме узадачи, не го разбрах. След като ясно бе подчертано, че така култура не се прави , хоп изведнъж –ха да я правим на ново. До сега никой, никъде не е успял да направи култура. Всички опити са се свеждали само до забрана на културата. Та що, нови забрани ли иска авторът. Има само една типична българска музика – това е едногласовото или многогласово виене, без музикален съпровод, но с богата вокалност на оплаквачки. Няма ритъм, няма темперамент – едно плачевно виене. Е, как с такава песен ще се веселиш на сватба, на купон, на войнишко изпращане или на неделна запивка. Не става. Другото, що се нарича българска народна музика – хора, ръченици – е една чиста заемка от персийски, египетски и византийски подобни. Вслушайте се в персийските хора, в еврейските хора, в гръцките хора – също като нашите. Като махнете дудуците и сложите флигорни – ето ти български хора и ръченици. Аз съм един от тези тъпи емигранти, които харесват чалгата и в нея усещат българското, това което им липсва извън България. А моите сладури, украинката Оксана и рускинята Ксения изпадат в оргазмен спазм слушайки наша чалга. Те не разбират текста, а и аз не го слушам. Ритъма, темперамента е това което прави чалгата харесвана. Колко от вас могат да кажат за какво се разправя в една песен след като са я чули. Текстът трябва само да допълва мелодията, не е важно неговото съдържание. От текста може да остане в главата някоя дума или израз и толкова. Дали ще е "fuck" – най–употребяваната дума в света или пичка, каква разлика. Дали ще ти цепна дънките или ще те изфъкам, каква разлика. Оставете хората да се радват. Хубавата музика е тази която радва, вдига настроението, ако щете и желанието. Махнете този идиотски академизъм – той оскотява културата, а не избухналата радост и темперамент на простия селяк. Говорите за Пиаф, та Пиаф за оново време си беше чиста чалгаджийка, по нашите разбирания за чалга, сега е класика – е, не всичко, две три мелодии. Аз мислех, че идиотите комунисти спряха развитието на българския фолклор, а то се оказва, че закваската са я направили още нашите просветители от турско. Тяхната цел е била друга – да затворят българското общество, да намалят до минимум асимилацията или както сега го наричат интегрирането. Хубава е нашата чалга, жалко че не намериха нещо хубаво за Киев. В Киев ще има поне 5–6 чалги, от съседите и от по чалгаджиени европейци. Чуйте добре гръцката чалга, ще чуете в нея и "български" ритми /български а ма не/. Да живее ЧАЛГАТА !!! |
| Браво Науме!!Аз пък по това време бях младо музикантче в Пле'ен дъ'ге (има такъв град).Нас ни дебнеха ама буквално като диверсанти за пеене на некомунистически език (разбирай англииски).Можеше да се пее само на български и на цитирам "езиците на братските социалистически страни".Можеше на испански (заради Куба) и на сръбски, на чешки (кой ли беше умрял да слуша такава музика тогава) на руски (за което можеше да ядеш и бой) и т.н. знаят се кои бяха соц. страните.Значи получаваше се така: Хората си слушаха кой сръбските кой англииските песни в къщи и после идваха в ресторанта да се веселят и ние им пеем БЪЛГАРСКА естрада която с малки изключения не беше никак стойносна.И ние си позволявахме да пуснем по някое парче от "забранените" (80-те години бяха много благодатни откъм хитове пък и всеки музикант гледа да се хареса на хората и да се изяви) и изведнъж пристига директорът който половин час е висял отвън и ни е слушал и е чакал да дойде "този" момент.Глоба от до 30 процента от брутната заплата преместване в по-"ниско" заведение и т.н.Същото беше и с ди джеите, с радиото и т.н.А народната ни музика се състоеше в пускане по радиото на хорове и ансамбли които пееха и свириха неизвестни народни песни в някакви академични аранжименти каквито никой в България не е пял и съответно никой не ги слушаше.И така се появи онази дупка в която избуя чалгата. |
Ааааа, много си е на място краят даже Защото тая държава може да има собствено лице, само ако има и стойностни книги, музика, картини, филми, театър и т.н. Безвкусието и пошлостта ще си приемат различни форми и ще си съществуват. Ама на тези, които сега растат им е необходим избор. Сега такъв няма Има тотално чалга присъствие. Така, че интелектуалният елит наистина е в дълг на народа си. И образованието - също. Аз не знам, какво е учебното съдържание на съществуващите до 9-ти клас предмети Музика и Изобразително изкуство, но имам впечатлението, че реално децата ни не познават имена, факти, стилове в тези сфери. И не могат да осмислят нито нито културното наследство, нито настоящите процеси. "Образоването" тук масово изисква от тях да пеят и рисуват и това се и оценява А ако се погледнат "резултатите", ще се установи, че сто процента те са отличници  |
| През 70-те и 80-те години западните демокрации разпространяваха своята музикална продукция със всякакви средства - специални радиостанции излъчваха специални предавания и се внушаваше, че свободата да слушаш е привилегия на свободните общества...Тогава не се търсеха авторски права...Същото бе и след появата на видеото...Филми се записваха и разпространяваха масово...Сега, след като се наложи западната музика и се унищожи българското кино/ т.е. създаде се холивудски монопол/, усилено се заговори за авторски права и даже НСБОП се ангажира с преследване на кварталните сървъри... VOLOG, чудесен коментар!... |
Другото, що се нарича българска народна музика – хора, ръченици – е една чиста заемка от персийски, египетски и византийски подобни Не знаех, че и ръченицата са я донесли византийските комунисти, бягайки от полковниците.  |
Е в тая чалга има 100% истина ?!?!  1962 г. Започва седемдневното посещение на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов в България. Тодор Живков иска от него доставка на селскостопанска техника, помощ в проучването на нефта в Северна България и нов кредит, но Хрушчов отклонява тези искания. |
| Чалгата отлично се вписва в цялата масова стилистика: - шкембе чорба, кебапчета, цаца. Не можеш да си хапваш тоста със сьомгата и да отпиваш добре изстудено шампанско и да "млатиш" чалга. - напращели силно изрусени жени (в България, ако не ходиш на фитнес, козметик и 2 пъти седмично на фризьор - си пълен аутсайдер) и шкембести мъже в черно, диктуващи life style-а на нацията - в новите кулести жилища на горната категория, рядко можеш да видиш такава мебел като библиотека или картини, да не говорим за някакви шедьоври. |
| С написаното в статията на Кьосев този път имам доста съществени несъгласия. Така представената от него история вкратце е доста съчинена и изкривена. Веднъж плаща твърде голям данък на стремежа към атрактивно писане, в името на което игнорира или заобикаля доста факти. Втори път плаща данък на една типична научна нагласа - като се заема да изследва едно явление днес, той веднага му проектира/конструрира и съответна история, оформя я като процес, търси развитие, посочва етапи, между които неизбежно трябва да има приемственост, за да бъде историята непрекъсната и пр. А всъщност всичко това го има само в ума на изследователя, реално нещата са се развивали доста по-хаотично, несвързано и под влияние на други фактори. Няма нищо по-лесно за човек, който може изкусно да си служи с богат набор от научни инструменти (като Кьосев), да измисли подобна правдоподобна и наглед убедителна схема. Тя обаче има много малка обяснителна сила, а в редица пунктове е силно уязвима. Написаното за първия етап - Българското възраждане - е абсолютно невярно. Недопустимо е с цитати от възрожденската публицистика (която има много слаба връзка с реалния народен живот тогава - нещо, в което Ботев се убеждава едва когато слиза на козлодуйския бряг) да се очертава някаква картина на културните процеси тогава. Сблъсъкът по това време не върви по линията "високо - ниско", "чисто - срамотно", а по признака "свое - чуждо". Турските маанета се отхвърлят (бавно и далеч не от всички) не защото са ниска култура, а защото са турски. И за никакъв расизъм не може да става дума в случая, а за противодействие на застрашителни асимилационни процеси. Голяма част от българите тогава са под силно турско (то не е изчезнало и до днес, макар че малцина го осъзнават), гръцко, че дори влашко и гагаузко (в някои райони) влияние. На този процес на загуба на идентичност, който е бил толкова силно напреднал, че е цяло чудо как са успели да го обърнат, се противопоставят отначало малка група хора, които помежду си се наричат не чисти, а "върли българи". Немалка част от тях са даскали и именно тяхна е основната заслуга за пробуждането на българско самосъзнание, а не на църквата, както обикновено се твърди. Дейността на Петко Славейков като даскал е много типичен пример в това отношение (вж. спомените му, както и автобиографията на Райчо Илиев Блъсков), като той не само преписва "История славяноболгарская" (именно въз основа на неговия препис по-късно бива издаден "Царственик" на Христаки Павлович и едва тогава идеите на Паисий стигат до по-широка публика), не само побългарява турските маанета (дотогава младите българи изразяват любовните си терзания чрез тях), но дори успява да изтласка до голяма степен и турските пословици (българите тогава си служат именно с тях и малцина знаят по някоя и друга българска пословица или поговорка). Също толкова изкривена е и картината за периода 1878-1944. Какво правят посочените тесни и без особено влияние интелигентски кръгове с фолклора е едно, а как той реално живее в тогавашна предимно селска България - нещо съвсем друго. В крайна сметка стана ли ви ясно от така предложената от Кьосев схема защо през 70-те и 80-те години младежите слушахме рок-музика, а сега децата ни слушат чалга и рап, въпреки че имат несравнимо по-голям избор на групи, албуми, далеч по-качествени технически средства от нашите ВЕФ-ове и т. н.? |
| Famoso - прав си, Едно от нещата, които правят впечатление в днешните мебелни магазини в Бг, е, че БИБЛИОТЕКИ не се продават. Само гардероби, маси и легла - чалгаменът се облича, наяжда се и се накреватва. Другото - в небитието |
| Поздрав за компанията: Какво ще кажеш да се напием и всички глупави клишета да разбием. О-о-о, да полудеем тази нощ. Поне за малко да сме различни, да сме отракани и даже нелогични. О-о-о, да полудеем тази нощ. Тече живота, не виждаш ли и няма време, разбираш ли? Води ме някъде тръгваме, все едно къде. Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай, пий за мене и се сбий заради мене. Всичко живо да ни псува, от целувките ни бясно да ревнува. Бясно карай на червено, направи за мене нещо откачено. Нещо диво, нетипично, все едно какво, но нека е различно. О-о-о, да полудеем тази нощ. |