Отиди на страница:
| ------ "Личността се определя не със своя характер, темперамент, физически качества и т.н., а с това, какво и как тя знае, какво и как тя цени, какво и как тя гради, с кого и как тя общува, какви са художествените й потребности и по какъв начин ги задоволява."(Един друг змей) -------- Забелязали ли сте, че в текста на т.н. македонски народни песни постоянно се срещат саби, ножове, ками, пищови, ранени или загинали герои, юнаци, черни зарадки, майки и либета, които плачат на лобното място на убитите. А направило ли ви е впечатление, че най-воинствената и може би единствена шопска нар.песен с героично съдържание е "Кацнал бръмбър на трънка". Явно става въпрос за различен поглед към живота, за различна житейска философия. -------- В същност по какво се различава от обичайния текст на чалгата този, който е на шопска нар.песен от преди най-малко 100 години: Нема Дунда дарове да дарува сватове. Сал един парцал имаше на газо й климаше. |
Volog  , очевидно разбираш темата. Впечатли ме разграничението по диагонала Северна България и Пиринския край / Южна и Варненско. В първата половина кодовето на хунобългарщината са много силни, там от хиляди години през българските символни кодове са премилани всякакви външни въздействия. Представители на тази част на България ще създадат след време музикални продукти със свитовно значение на базата дори на това, което днес наричаме със сборното "чалга". Тук ционистката световна конспирация, която наричаме опит за окончателна вавилонизация на народите и нациите на планетата, ще се провали. Прослойката, крещяща "Но това не сме ние!" хич не много малка, както, обезпокоен, пише Кьосев. Дори сравнително малка, тя е достатъчна, за да съдейства за преформулиране и оцеляване на българщината в условията на ХХI век. Сатанизмът пак няма да успее да пребори Божественото.Другата част винаги е била карашък с две мощни ядра в него - Родопския край и наследството от хунобългарските орди в Загъра на Гундо Буза. Без първата част на север-северозапад българите ще се вавилонизират вероятно. С нея ще оцелеят. Антибългарският удар е насочен в два цетъра (освен столицата, която неизбежно е бунището на нацията) - в Пловдив и Димитровград. Първият е бунище още отпреди новата ера, особено силно подложен на разлагащите влияния отначало на семитските гръцки колонизатори, а после и на османската етно-религиозна каша. От значение след 17 в. е и насищането на региона с асоциалните цигански сбиритоци. Димитровград е ново изкуствено по същество селище, изначално сътворено като микроскопичен Вавилон. Затова оттам тръгна "Пайнър", една очевидно проектирана за подривна дейност срещу българщината фирма. Чрез нея чалгаджийството се срасна с битпазарството и лумпенията, с плюскането на ракия-менте, кебапчета-менте, култура-менте и популация-менте, превръщайки се в ритми-менте и песньовки-менте. Крайна фаза на тази разновидност на чалгата стана пробутването като българска на преводна ритмично-песенна смрад основно от турски и гръцки произход. По това много ясно си пролича кой чрез "Пайнър" подрива българската песенна култура. За успеха на зловредната чалга допринесе много и нейният най-ефективен рупор - Слави Трифонов, очевидно тясно свързан с центровете, генериращи антибългарщина, не случайно е пуснат да сее мръсотия в чуждата медийна централа биТиВи на циониста Мърдок. Същевременно чрез ционисти и продажни твари в различните власти у нас успешно са блокирани всички възможности за разобличаване на културното вавилонизиране на нацията ни. Дъното на това падение се символизира от юдейката-министър на културата Чилова. Тя символизира още най-големият успех на соломоните в България. Варненският край е най-нездравата част в Северна България. През 17 в. на три вълни населението, което преди това е било над 90% българско, в края на века става само 17-18% българско. Заселени са от османлиите всякакви етнически групи и групички, най-много кримски татари, които са всъщност ислямизирани българи, откъснати от корените си по верски причини. През социализма пристанищният град в голяма степен беше допълнително морално разложен от марфаджийстовото. Често ходя по работа там, имам доста роднини и познати, виждам как лумпенизацията, иденото объркване и моралната деградация са сговнясали огромен брой иначе читави доскоро хора. От този регион произлиза и най-майкопродавската емиграция. Неслучайно най-много съветска агентура НКВД е вербувало във Варна, а сега мнозина като шантави се натискат да ги уредят с американска база. Естествено е долнопробното чалгаджийство да намери комфортен пристан в този град. Затова едни от най-големите мушмороци и мърлячи в политиката тичат да се кандидатират там, защото са проучили, че тамошните избиратели са най-манипулируемите балъци. Не случайно там бяха центровете на най-мошеническите финансови пирамиди. Подобен град е Бургас, макар не чак толкова гъсто населен с чалго-марфаджии по душевност. Затова лидерите на БСП и СДС, соломоните от НДСВ тичат там да се изявят най-успешно. Чалга културата, се съпровожда и с чалга политика. Но това не сме ние - българите! Трябва наново, така е. Вече сме започнали. |
| Чичо Фичо, Браво! Преводът е страхотен. Изпях си я няколко пъти песента с твоя превод още вчера сутринта. Чудно! И за другото настоявам отново. Ето виж и колегата Кьосев апелира "да започнем от себе си". Така де, това че хората, които продуцират чалга, се хиперактивни в продуцирането и продаването на продукцията си, може и нас, от не-чалгата, да ни научи на нещо. Може би и ние трябва да сме по-активни. Напълно съм убедена, че от хилядите ти постинги тук ( за други форуми не знам и нямам време), може да се получи най-малко една великолепна книга. Просто трябва да ги прегледаш и да ги сортираш тематично, да ги сглобиш като текстове и да им сложиш заглавия. Ще стане супер четиво. Лично на мен най-много ми харесват текстовете ти за живота и духа на Ню Йорк, и американските неща изобщо. Спомням си преди две години, когато все още не се забавлявах с виртуалния форум, как ме порази текста ти, който се появи в "Литературен вестник" и на който Данчо беше сложил заглавие "Антиамерикански кучета в резерв". Чудно обяснение на самозараждането на разнородните общности в Щатите и на общностния дух от тях. Пък и по други теми, и за други места и проблеми по света сте писали с Нели много интересни неща. Така че може да се получи нещо много оригинално: примерно, ако решите да издадете в една книга заедно ваши неща, твоите по една тема да са с един шрифт, а нейните - по същата тема да са с друг шрифт. Или нещо друго с някакъв друг тип полиграфска техника също може да се измисли. Наистина, вместо само да се оплакваме от чалгаджийския потоп, да направим нещо и да поканим талантливите хора, които познаваме да се изявяват повече и по други начини. Би било много хубаво културно-светогледно-цивилизационният опит на най-образованите хора от диаспората ни - като Нели и теб - да излезе и в книга или книги. Все пак, littera scripta manet. А за мен самата писането, превеждането и издаването на книги е сред най-смислените житейски занимания. Помислете си за това. Поздрави за Нели   |
| Забележката е правилна. Поради липса на лицензиран текст записвах по слух от един ремикс, но feat Тошко Тодоров. След тургане волумето на мах се оказа in fact "побягна Радка" . В такъв случай се получава: Bachelors jumped on - away ran Radka the only thing she left was her small zabradka Все пак остава ненапълно изяснено обстоятелството по какъв начин sprinting away Радка е успяла да се провикне за трети път на микрофона. Възможно обяснение е че същият не е бил на стойка, а на дълъг шнур или пък безжичен. И на мен отначало определението за Радка ми се видя странно. Реших обаче че по време на Възраждането, когато се развива действието, изразът "Оп-са!" е представлявал може би кръвна обида за bachelors. Въс връзка с конспекта добре би било да се дискутират и други народни произведения като напр "Готин пеперудчо" и "Курви, сбогом" на Радо Шишарката или "А язе се фръцнах" , "Алеле среднощем" или "Бикът Мучо" на Черно Фередже |
Свежарка, разтърсваш из основи.  - С този си постинг достигаш качествно ново ниво, без майтап. Искрено са надявам да бъде публикуван. |
| Волог, представата ти за класическата музика явно е останала от уроците по музика в прогимназията, но останалите ти разсъждения са интересени. Не споря за елитарността (или искаш снобизма) на виртуозната част на джаза (много от неговия език обаче е усвоен от мейнстрима на забавната музика, както и няма нито един трик на авангардната класическа музика, неизползван в киното за ефекти във филмите на ужаса). * За душевността, която упорито извиква на живот чалгата - това е душевността на лумпенизиращия се хомо постсоциалистикус. Описанието на Каруцаря в края на фейлетона за хубавия окръжен град е изчерпателно. А кой закриля чалгата - тоя, който най-обича тая душевност, мутризиращия се постсоциалистически бизнесмен и/или постаприлски културтрегер (Кеворкян и Трифонов са отлични спесимени на двата вида). Докогато лумпениата и мутриата владеят, дотогава и чалгата ще живее и здравее. Когато те поумрат, и чалгата ще се трансформира в обикновен (като у другите народи по света) фолк, блус, кънтри, джаз, поп, рок. * Чалгата няма друга естетическа субстанция освен вулгарността. Вулгарността липсва например в конгоанския сукус, в малийския (от Мали, в Африка) блус, мексиканската салса, карибските калипсо, ска и реге, комерсиални популярни стилове, родени от фолклора на низините. Поссоциализмът, а не ориенталството, е най-мощният генератор на вулгарност (и цинизъм, и социален разпад) в съвременния свят. * Механизмът на иронията, прерастваща в харесване - като у интелигентите, слушащи усилено чалга "с отвращением", е често срещан механизъм на културното "одичание", както и снобизмът, прерастващ в истински интерес (младеж, който слуша Стравински насила, за да впечатли учителката си, което тревожи сънищата му, но постепенно започва да разбира и обиква Стравински) е ней-често срещан механизъм на окултуряването. * Териториално-антропологическите размишления на Свежарков, навеяни от невинната и вероятно правилна етнографска забележка на Волог за районите на чалгата, имат фройдистки патологичен характер и нямат обективна информационна стойност. "Историческите" му факти" за демографията не българските региони са чиста измислица. * Съвременната генетика доказва неоспоримо, че "расовата чистота" е абсурно понятие и стремежа да се "подобри" тя изкуствено води до дегенерация. Няма нищо по-продуктивно от генетичния и културния обмен - всички най-важни културни иновации са ставали в контактни зони между различни култури, в т.ч. раждането на старобългарския литературен език и писменост в контактната зона между елинската ученост и славянския vernacular, християнското Средиземноморие и езическа северна Европа, или раждането на езика на съвременната световна народна музика - блуса - от контакта на различни традиции в бялата европейска, черната арфиканска и америндианската култура в епоха на големи социални промени и по-ускорени от обикновено хоризонтални и вертикални движения и контакти на популации и класи. Участието на България в евроинтеграцията и глобализацията ще доведе по-вероятно до културен подем, подобен на тоя в Русия след Петър Велики, може би не и толкова бавно - от Петър до Пушкин все пак мина цял век. * Ели, благодаря  |
| Една размишляваща, благодаря Много ми хареса идеята за двата шрифта и обещавам, че ще помислим сериозно. Имаме опит и от истинска съавторска работа още от трети курс в ун-та - допълваме се, тя приземява и освежава раговора, а аз залитам в схоластика (или морализаторство), освен това тя е мениджър и пиар. Поздрави и от нея за тебе, връщат се утре вечерта. |
г-н Фичо, няма да ковентирам достойнствата на превода на химна на светите братя, има си ги !  ------------ Искам добронамерено да попитам - а трябва ли да има изобщо превод - нали българския език е официален език на Европейския съюз - според мен не е нужен (освен за да разберат европейците за какво иде реч), така както не е нужен превод на Шилеровата Ода на радостта, на Марсилезата, на Интернационала и на други вечни произведения. |
| Интересна статия, но в нея има привкус на подценяване на усилията на редица Български творци да създадат наша си българска музика. Разбира се ние не сме по талвега на световното музикално изкуство, но всяко от горе иузброените тенденции си има своите върхове. Така например на основатата на народния ни фолклор бяха създадени такива симфонични произведения като "Тракийски танци" на Петко Стайнов, Танците от операта "Момичил" на Любомир Пипков, рапсодия "Вардар" и вариациите върху "Дибано, дилберо" на Панчо Владигеров, които могат да се наредят между съкровищницата на световната музикална литература, наравно със "Унгарските танци" на Йоханес Брамс, "Славянските танци" на Дворжак, "Унгарските рапсодии" на Ференц Лист, танците на Кодай и Румънските рапсодии на Енеску, руските танци на Чайковски. Всички те са повлияни, както от европейската класическа традиция, така и от съответните народни традиции. Някък си несправедливо е отношението към ансамбъла на Фил; ип Кутев. Там беше разработена специфична българска хармония и многогласно пеене, което няма аналог в света. Фичо е прав, че истинската турска, индийска музика не е пошла, но аз слушах турски национални ансамбли. Това, което ми направи впечатление е, че техните песни са на един глас. Филип Кутев, като един професионален композитор-филхармоник, успя по един най-естествен път да издигне народната песен до едно ново профвсионално ниво, с изключително сложна и интересна многогласна хармония, така, че е трудно да се разбере къде свършва оригиналния фолклор и къде започва професионалната обработка. Българската естрада също си има своите успехи. Не случайно младите естрадни певци правят изключително много ремейки на песни от 70-те и 80-те години. Поп фолка като, че сега се явява най-жизненото изкуство. В него, обаче, вече се наблюдават две тенденции, едната е старата свързана с пошлия, циганския вкус, кючека, глупави и цинични текстове, другата, обаче е тези песни все повече да се доближават до звученето на естрадата. Някои песни от последната тенденция са много добре разработени. Тук искам да спомена Емилия, една песен на Преслава и някои други. Даже и Азис, като се абстрахираме от отблъсквашата му визия има някои опити за по-добре изработени песни. Аз се надявам втората тенденция да се задълбочава и да измести първата. |
| Айде пак изкараха чалгата рожба и консумация на провинциалния еснаф. Чалга не може да се слуша в концертна зала. Стравински не върви на мастика със шопска салата. Кофтито на чалгата и на нейния западен побратим рапът /който не мога да понасям/ е че трябва да се слуша силно за да въздейства на "долните гадни човешки сенсори" /страсти/. Кофти е, че вместо да се слуша там където е предназначена се надува в апартаменти и коли по най неподходящо време. Но какво да правим – българина иска да покаже на съседа си че му е гот. Не съм роден в провинциална Варна или в еснафски Пловдив. Роден съм в София, в елитен квартал /все още е такъв/. Имам три дипломи за висше образование /една от тях от България/. Родителите ми са софиянци и двамата висшисти – рядкост за онова време.Майка ми е била преподавателка /филиложка/ в елитна софийска гимназия. Баща ми – човек на точните науки. Знам говоримо и писмено 6 езика, разбирам над 15, в това число не се включват диалекти на основни езици. Това не ми пречи да харесвам българската чалга и преди всичко музиката, ритъма. Текстът не ме вълнува, както в чалгата, така и в каквато и да е музикална творба. На опера заради текста ли ходите – та това са блудкави историйки. Силата е в музиката, в играта, в преживяването. Разбира се, ако някой ми пусне чалга, когато гледам интересен филм, чета или просто спя ще го погледна на кръв и в този момент ще мразя и него и чалгата му. Но това се отнася и за всякаква друга музика. Не обичам "да ми пускат" музика. Ако желая да слушам ще си я пусна сам или ще отида там където тя се изпълнява. Не задавайте стереотипи защото те ще ви погребат, не се мъчете да запазвате статутквото защото в неговото нарушение се е раждал човешкия прогрес. В естетически план запазете вкусовете за себе си, изборът е голям, огромен. Ограничаването на пазара поражда обратния ефект – чалгата е преекспонирана сега, но постепенно тя ще си заеме полагаемото и се место. Еминем достигна върховете си не толкова на "гениалноста" си, а на опитите да го спрат, забранят. Ефектът е видим – вече години наред по разни Грами и Емита и подобни се награждават разпасани гащници, изроди и наркомани. Инерцията е голяма, те ще продължават да вършеят по подиумите и стадионите, въпреки, че новата, пренебрегната вълна – популярния джас и стари ритми и мелодии в нов аранжимент и в някаква смесица вече се задава. Хората вече са уморени уродливи негри да им се карат непрекъснато – на екрана, в колата, на дансинга. Говорим за текстове – какви текстове има в джаза??? Изреждане на вокали от азбуката. Поровете се из старите скринове и прочетете песнопойките от панаирите – ей, на ония с черните чадъри, малко са тези тук които са ги виждали и ги знаят. Пред тяхната просташка еротичност текстовете на сегашната чалга ще сведат засрамено очи, но пак казвам – текстът не прави чалгата, а ритъма – типичен, генетично заложен за района ритъм. |
| Чичо Фичо, очевидно си от тези, които са гледали (за) чалга по БНТ, слушали са (за) чалга по БНР и най-вече са чели за чалгата по вестниците. Приличате си със Свежарков, че виждате чалгата като някакво оръжие срещу България, като някакво абсолютно Зло. (Въпреки че както споменах имаше опит да бъде използвана като оръжие). Д-р Тормозчиян е прав, че чалгата е едно хаотично явление, което трудно може да бъде схематизарано (нищо че аз направих опит) Пайнер не е проект на Отворено Общество, нито пък перачница на червени пари или мутренско сборище. То си стартира именно като гаражно студио като квартален проект, разраснал се много по-бързо, отколкото и собствениците са се надявали. Сравни го само със старта на ММ. Как може изпълнители, които не са продали и 100 албума, нямат концерт, а да правят толкова качествени и скъпи клипове? Сериозно ли смяташ, че алчният Кеворкян ще спонсорира някакъв тип музика? Той е там, където е печалбата и по-скоро надуши, че от чалгата могат да се изкарат много. А Слави просто не може нищо друго да пее. Българските мутри щяха да си купят джаз певците и тях да канят на оргиите си, ако се слушаше масово джаз, така както си купиха авангарда на българската красота. Толкова за предлагането и търсенето на чалгата. За нейната вулгарност - кючекът "6 без 10" и той ли е вулгарен? Да се каже, че чалгата е вулгарна, не е цялата истина. Първо тя не е цинична или поне не е откровено цинична (справка първия албум на Хиподил). В част от песните, наистина нарочно се търси "забранения плод", и именно те стават най-популярни, веднъж заради текстовете си, дваж заради реакциите на като ощипани по дупето пазители на културната чистота. Повечето песни са просто блудкави, каквато по принцип е масовата култура. Откроява се жизнеността и удоволствието от живота и именно ориенталщината. Бих ти препоръчал клипа на "Костенурка" на "орк.Каменци" - семплота и лека насмешка над себе си. Не бих сравнил чалгата с рапа, а именно с мейнстрима на MTV. Какво стана с Take That, E(ast)17, Spice Girls? Нима някой остави следа. Да се готвят Britney и Aguilerra. Така ще стане сигурно с поп-фолка, както и с всяка масова култура. Вицовете са едновременно едни и същи и много различни. Накрая - ти би ли ми казал как си представяш българското кънтри? Това наистина ме зачуди. |
| Чалгата (и като музикален жанр и като по-кратък синоним на "масова култура" е заложила и печели (във всички смисли) от очевадния факт, че България не е еднокилометровия радиус около НДК и че хората не искат да оценяват дистанцирано-елитарно, а да съпреживят. Та в тази връзка единственото положително развитие в медийното пространство се случва в поп-фолк (чалга, ако предпочитате) каналите. Вече ги няма знойните гърли с ресничките по сутиените и зализаните мъже с белите костюми и многото пръстени от по-ранните години. Жените са много добре соанирани, облечени сценично, но скъпо-сдържано, мъжете все повече заприличват на четци на новините от националните канали. Интериорите са разпознаваеми: домашните - веднага можеш да определиш цената на мебелите и да се сетиш откъде можеш да си ги купиш, ако много искаш; заведенията - всяка втора добра квартална кръчма изглежда по същия начин. Екстериорите - екзотични, но достъпни (всеки туроператор предлага дестинациите) или домашно-умилителни, също достъпни с банков кредит, който пък се рекламира по съседния канал. Всичко материално ти е на една ръка разстояние - и за жените (дрехи, прическа, нов бюст), и за мъжете (компания, жена, автомобил) и какво ти остава, освен убедено да си кажеш "и аз мога да изглеждам така и да имам това" и да слушаш и гледаш със затаен дъх нататък. Всичко духовно е в текстовете - любов, пари, купон (какво повече му трябва на човек), поднесено на разбираем и вече не вулгарен език. (Дори в една песен имаше и такъв ред - "кажи ми нещо мило, кажи ми нещо странно, кажи ми нещо необикновено" - можеше да го пее и клубната певица Ирина Флорин, дет-съ-викъ). И понеже ме гони лек махмурлук, ще карам направо към извода - чалгата в момента се прави от умни, даже много умни хора, да. |
| Гледам събрали се все интелегентни хора, та да поставя още един текст за обсъждане: Черно Фередже - А язе се фръцнах -------------------------------- Влюбих се в един дръвник потайно, влюбих се па взех че му казах, а он са извърна та ми рече: "Имаш ли за мене ти глава?" А язе се фръцнах и троснато казах: "Не скиваш ли каква мадама съм, от мен по-юбава, от мен по-готина не ще намериш нийде по света". Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля... Не скиваш ли цървените ми устни, (мммм) не скиваш ли очите ми с грим, (мани-мани-мани) а ти простако гол си като пушка (а, стига ма) и името ти селско е нали. Казва се Йофчо той, а яз Еленчето, кажи сега кое е юбаво, Ленче е юбаво, Ленче е готино и чуждестранско име е нали? Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля... Щом му казах тези думи странни, Йофчо се веднага отметна, а он ми падна бърже на колени и ми се обясни у любов. (либам та ма, либам та ма) А язе се фръцнах и троснато казах и думите на Йофчо отметнах (що ма?) а он се молеше и сълзи ронеше, а язе бех магарешки инат. Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля... |
| БАИ ИВАНЕ: Много ми хареса резюмето ти.Приех те на работа.Само имам едно условие, да не слушаш чалга на работното си място. п.с.Сега сериозно .Имаш интересни переспективи и попадения, които харесвам. |
| Здравеите, преди да кажа и аз, че написаното е един чудесен анализ, да ви кажа, че и мен ме притесни този призив накрая. Тогава!? Ще започна отначало. . Да си призная не съм чел статията "Купени гласове" на Ф. Щиир, но това сега не ще ми е необходимо, нито е фатално. Накратко е споменато за какво става въпрос в нея (навързани - естрада, поп-фолк, икономика...политика), а и повече от това не ми е необходимо. После Александър Кьосев обещава, че ще прибави към това детаили, от които ще ми стане ясно. При това, за улеснение те са разделени на исторически деиствия (периоди), тук дори и годините са точно споменати. Третият период дори ме разсмя: Комунистическа ...* самодеиност и "пусни нещо сръбско" (добавям нещо кратичко - Тогава сърбите излизаха зад границата си свободно. Ние бяхме птички в кафез, а какво по-хубаво за една птичка в кафез, освен да слуша птичките на свобода, при това на познат език 2) А последното деиствие? Какво по-хубаво описание за него от: "Звездата на Слави, бюста на Глория, дупето на Азис", а главата де е!? Нема я. Какво "То" се е получило само, а. Та сега не знам-да плаче ли човек или да се смее, или да извика с "нерефлектирано отвращение - "Но това не сме ние!"?", въпреки че "То" ни представляват и така, чрез него знаят за нас хората по света. . Сега ще оставя ритмите на чалгата, самбата или на валса настрана. Ще започна "Конспектът по история...*" отначало, ще го прочета "без старомодните национални изцепки". Ще погледна де е грешено, че да не повтарям грешките свои или на другите. Това е... И както е редно - краят си идва на мястото. . *Многоточието е от мен. Това не променя много изречението, но подсилва смисъла. . На Александър Кьосев - благодарая. На всички - една слънчева седмица. |
| Волог, не казвам, че чалгата е абсолютно зло, само, че образците, които знам, са вулгарни Не знам какво ще е българското кънтри, в Америка е музиката на белите хора на средна възраст от малкия град и селото от Байбъл белта, червените гласувачи. Логично е и в България селото и малкия град да имат музики, различни от големия град, българска, циганска, английска, китайска, каквито хора ще живеят там. Сватбарската музика (Ибряма) от 80-те беше сериозна заявка. Питах дали сега още има сватбарски оркестри ли чалгата ги е изяла, но никой не коментира. Българската популярна култура е неразвита, причината е неясната социална структура и културна идентичност на хората. Хората не знаят кои са, маргинализирани са, затова чалгата хваща дикиш. Макар и неразвита, винаги ще има популярна музика, децата искат да танцуват, родителите им също, и бабите и дядовците. * Ели, според мене когато чалгата спре да е вулгарна, ще стане обикновена забавна музика на средната класа (еснафството). В града - нещо като шлагер, нещо като суинг, нещо като априлската естрада, в селото - друго. Руснаците в Америка например нямат руска чалга, слушат еснафска естрада, която не се различава от съветската, според мене също новоруските естрадни мутрообразци ги няма отдавна, дамите скачат под "Вива Виктория, Афродита" на Ф. Киркоров, той и А. Пугачова пълнят театрите в Брайтън. Руското МТВ, рок и кънтри са живи - миналата година една руска кънтри банда взе някаква голяма годишна награда в САЩ, Тату бяха грамаден детски хит, песните им се имитираха по детските радиа. Не знам за руския рап. * Няколко пъти чух, че гроздова с шопска, кифтета и кебапчета не могли да се ядат с джаз и Стравински. За Стравински не споря, не е храносмилателен, но едно време в казармата пеехме "няма вече автомати, нож, противогаз, има сливова с домати, скара-бира, джаз". * Българските деца в Америка се съборат може би повече, отколкото трябва, и постоянно има големи български дискотеки в разни градове, Еуфория-БГ, и в мейлите, които получаваме, пише "No chalga, no Q-check" - явно условие да дойдат децата. Не знам дали родителите им слушат, никой не си признава. Неразбираемо е децата в България в дискотеката да се веселят със същата музика, с която и квадратните им родители на гроздова и кебапчета. В това има нещо преходно, психически нездраво. Кои деца харесват родителите си и искат да приличат на тях? * Пародия - не на чалга, а на сватбарска музика е "Сватба" на Уикеда, според мене е върховно парче. Музикално е синтез на ска, латино джаз и Горан Брегович (много по-интересно от самия Брегович). "От Нови Пазар чак спазарихме оркестър "Порцелан", на баща ми брат-на мене чичо, бизнесмен от Исперих, даде 200 марки и заръча "Куче влаче рейс". * Марксе, благодаря. Проф. Дървингов, ако не се преведе, отде ще знаят западняците какви сме? Много е важно да се преведат свястно поне Ботев и Яворов. Това е задача за цял живот, като превода на В. Петров и М. Минков на целия Шекспир. |
Питах дали сега още има сватбарски оркестри ли чалгата ги е изяла, Да, ор. Канарите съществува още. Теодосий Спасов също бил проходил от там. Издава се в момента от Payner  |
| Фичо, поздрави и от мен за превода. Така е: ако не се преведе, отде ще знаят западняците (а и не само те) какви сме? Другото са изтъркани лафове стил Георги Димитров - че в областта на културата нямало големи и малки народи. Има, и още как. И колкото по не те знаят, толкова си по-малък. Или те знаят баш с това, което не ти се иска (в тукашното Courier International имаше в навечерието на 2000 г. речник от 100 думи, "родени" през изминалия век в различни страни на света. Приносът на България? - думата "moutra" ("мутра" ... |