Отиди на страница:
| Нищо ненормално няма в това, Kaily, че думите отразяват за разните хора разни неща. Когато застанем един срещу друг, моето дясно е за теб ляво, да речем. И това е в този прост случай. Хайде тук ще се споразумеем някак си. Ами като едно време едно от определенията за "свестен човек" беше - "пие много, а не повръща". Та ако оттук тръгнем да търсим какво е свестен политик - къде отиваме? Ти хубаво пишеш, че нямало дума за "политик, който милее за народа си". Нека измислим такава дума за такъв политик - да речем, МЪН. Ами трябва ли сега този МЪН да милее и за циганина, който в момента реже кабела, по който ти докарват тока? И ако милее за него - той милее ли за теб? А ако не милее - тогава циганинът, дето крадне, не е ли и той от народа? А трябва ли да милее и за мен, след като аз съм у Франция? Или не трябва - защото за мен трябва да милее, да речем, Жак Ширак и той, значи, ще е "моят" МЪН? Ето заради такива въпросчета измислената по-горе дума МЪН не се е появила и наложила, мисля си аз... |
| Не съм съгласна с твоето мислене. От него излиза, че за злото винаги има точни определения, а доброто е относително и не съществува. По същата логика лобист значи да лобира за един капитал във вреда на друг и все пак лобист съществува. Изобщо не можеш да ме убедиш, че капиталът е един и затова думичката лобист му пасва. Напротив, думата за политик милеещ за народа си е измислена-примерно националист или народняк, обаче после смисъла и е покварен Защо смисълът на всички думички, означаващи по някакъв начин милеещ за народа, така последователно се покварява? |
| Ами то не е необходимо да си съгласна с моето мислене. Достатъчно е се опиташ да отговориш на въпросите, които ти поставих. А пък презумпцията ти, че доброто се опорочава винаги, а лошото - не, е леко странна. Лобист и капитал са си направо мръсни думи, ако се употребяват в дадени среди. А националист и социалист, да речем, са си е много хубави думи в други среди. Ама какво да правим, като имаше даже едни дето бяха национал-социалисти, та оплескаха "хубавата" дума. Та оттук настъпва объркване - като искаш да запазиш "хубавите" думи социалисти националист , започваш да редактираш историята и да обясняваш, че Хитлер бил "фашист". А той бил социалист. Националсоциалист. Това е то - не можеш да милееш за всичко едновременно. Като ти са мили думите, ще трябва да не ти е мила историята в никои нейни проявления. Или ако ти е мила историята, няма да ти е толкова мила еднозначността на думите. Иначе му викат - мислене в контекст. Или класов подход, според средата. |
| Човек винаги трябва да чете между редовете и да мисли в контекст. В този смисъл ти отговорих перфектно на зададените въпроси, но не в контекста на очертания от тях кръг, а в контекста на по-голямото цяло. В което очертания кръг се явява част. Ти ме слагаш на една плоскост и опитваш да измъкнеш от мен двумерно мислене в рамките на тази плоскост. Аз обратно-опитвам да възприема тази плоскост в контекста на тримерното изображение. Факт е, че няма измислена дума за човек, мислещ за народа си, за политик тоест. И има думи за човек, който лъже, че мисли за народа си. Гражданственост имат думичките популизъм, демагогия, комунист, националсоциалист, националист - все отрицание. Или не ме разбираш за какво говоря или умишлено пробваш да отклониш вниманието ми. Аз обаче знам какво искам да осветля. Би трябвало да го виждаш. |
| Добре де, Кайли, ами няма значи - или никой не се сеща. Докато се намери - наричай ги "политик, мислещ за народа си". Малко дългичко, но ще е ясно. А след това можем да потърсим и такива, които не само мислят, а и могат да направят нещо - и да измислим думичка и за тях. Че нали "едно е да искаш...." |
| Прави ми впечатление, как от думата "милеещ" мина към по-неангажиращата "мислещ". То не е едно и също, доколкото знам. И точно в това е проблемът. Милеенето си е милеене; но при ограничени ресурси (а те винаги са ограничени) трябва да имаш ясна система от приоритети и правила за разпределение на ресурсите. Тази система неизбежно ще означава, че за едни неща (и хора) ще има, а за други - не. И няма как всицйки да са съгласни, ясйтото при всяко такова разпределение ще има неизбежно ощетени. Характерно е, как дву- и тримерно ми бягаш по тъч-линията по въпроса за циганите: ти като политик ще милееш ли за тях и как точно. И как това милеене няма да става за сметка на други, които са също в този народ. Или и ти подобно Симеон ще кажеш - ще милея за тези, които са ми гласували и са съгласни с мен? Шото да мислим по въпросите можем всички. Или поне да казваме, че мислим. Такива мислещи за народите си политици - с лопата да ги ринеш. Въпросът е не дали мислиш, а какво измисляш. И какво от измисленото може да влезе в употреба... |
| Манрико, изглежда още не разбираш. Или омаловажаваш оня акцент, който се опитвам да предам. Дребните камъчета обръщат колата. За твое сведение искам да ти кажа, че и сега има чат пат политици, които мислят за народа си. Ама ти не ги виждаш, защото нямаш подходяща дума за тях. |
| Дедо Викторе, появи се отникъдето и започна усилено да изместваш акцента, на който аз пък усилено наблягам. Извинявай, ма вече зех да виждам призраци и аз и се чудя с какво те привлякох, а? Всички в тоя държава имат равни права и еднакви задължения.Принципът е много прост, това че не се спазва не значи, че трябва да се дирят други принципи, а че тоя трябва да се спазва. Но да речем, че милея само и истински за българите и за малцинствата изобщо не ми дреме-тогава каква ще е думата, която е обществено приета и с която ще ме охарактеризираш? |
| KAILY, Според мен, понятието "Популист" ТРЯБВА да е РАВНОЗНАЧНО на "Поли/т/хуманист"- сиреч, с обгриженост НЕ само за отделния човек, като ЦЕННОСТ, а и за Обществото, като Ценност- като НЕОБХОДИМИ взаимовръзки между отделните индивиди!? Все пак, Човек е "Обществено животно", нали! ВСЕКИ-ЗА ВСИЧКИ! И ВСИЧКИ-ЗА ВСЕКИ !!!//да не се бърка с предизборния девиз на БСП!/- сиреч, КОЛЕКТИВНОТО, а НЕ индивидуалното Начало !-е ЦЕННОСТТА, на която да служи всеки "Популист-Поли/т/хуманист"! Обществото НЕ е и НЕ трябва да се разглежда като "Механичен сбор от отделни , НЕзависими един от друг индивиди"-всеки с права и задължения извън правата и задълженията на останалите!- а ТРЯБВА да се разглежда като ФУНКЦИОНАЛЕН и функциониращ "Човешки КОШЕР", гарантиращ материалните и духовните нужди на отделния индивид чрез обща ГРИЖА на всички за всеки и на всеки за всички/за "Кошера" !!!  |
А ветеринарите  За зъболекър на кукумявката ми съм изръсил сума ти подкупи и такси. Пък накрая се оказа че имала хемороиди, и не било кукумявка ами сова. |
| kaily, може и да те разбирам, но това не значи, че съм се съгласил. Мисленето и милеенето може да е достатъчно за писатели, журналисти, може дори и за опозиционери. Обаче истинският политик влиза в политиката с цел да вземе властта, а тогава основното е да ЗНАЕ И МОЖЕ! Защото властта е мениджмънт. И все още мисля, че добронамереният некадърник е много страшно нещо. |
| Хм, Kaily, аз не знаех, че трябва да се появявам от някакво предварително определено нясто, а не "отникъдето" . Както и да е, можеш да намалиш "натиска върху акцента", чедо, щото аз спирам да "измествам". Аз си мислех, че си хортуваме, а то било по вход със заявки и дошлите без покана измествали акцентите. А виж, за призраците - не знам. Всеки си има неговата борба, твоята може би е с призраци. Както и да е - успех в борбата и извинения за създадения от мен дискомфорт. |
| Поредното преливане от пусто в празно продължава. За популизма и реализма си имам едно примерче. Валидно е не само за здравната система. Отговаря се на две въпросчета (задължително и на двете) 1. Каква (здравна, пенсионна, ....) система искам? Тук се изброяват хубавите неща от системата които се искат и кой ги получава. 2. Колко съм готов/а/ да плащам за тази система? Тук се отговаря за личната готовност за исканата система, кой плаща и колко. Очаква се отговор и на това колко са губещите от системата и какво правят. Популистите отговарят само на първия въпрос и бягат като дявол от тамян от конкретен отговор на втория. |
| Параграфе, съгласна съм с теб. Всичко е взаимосвързано, както отделните индивиди в държавата, така и примерно държавата е свързана с народа. И затова тезата-мен не ме интересува народа, що съм държава, е налудничава. |
| Обаче истинският политик влиза в политиката с цел да вземе властта Грешен отговор, Манрико. Както неведнъж съм казвала-в основата на всички големи грешки стоят дребни първични постулати. Като два лъча, правещи общ ъгъл. В началото уж съвсем малко разстояние между лъчите, но колкото повече се удължавата, толкова повече се разширява дистанцията между тях. Целта на истинския политик не е да вземе властта, това е целта само на политика-тиква. |
| Неат, в грешка си. В безДумна грешка. Разглеждай нещата от перспектива, не от тясна гледна точка. В основата бяха постулатите. Първичните постулати. В края е твоето разглеждане, ама откъснато от първичните постулати то е недъгаво. И за да спреш да се фиксираш върху кръвоносния съд и да се чудиш що той кърви, а да се насочиш към нефелната работа на сърдечно-съдовата система в цялост, ще те питам. Е ли възможно ДДС как си е 20%, 1% от тия 20% да се дава за здравеопазване и какво ще последва от това? |
| Дедо Викторе, да те питам...във Франца има ли свестни политици, милеещи за народа си и викат ли им некак? |
| Май за пореден път се потвърждават наблюденията ми, че второто въпросче винаги остава без отговор (с най-разнообразни мотиви). |