параграфе - грешна ти е постановката изначално. "Мозаците, умните, перспективните" - нищо подобно, просто хора с малко повече касмет и/или с известна доза авантюризам. |
ЗЕВЗЕК, Казал съм "да се връщат тук българските емигранти", но само ако са "качествени хора" ! И съм казал защо да се връщат- защото България има СЕГА остра нужда от "качествени хора" тук, а НЕ в чужбината! А ако емиглрантите ни НЕ са "качествени хора"- казал съм: те да НЕ се връщат в България, защото тук си имаме достатъчно такива! КАЗАХ! |
OLD EMIGRANT, НЯМАМ нищо ЛИЧНО против емигрантите-"дезертьори" ! Но ми приличат много на съпруг, който си има любовница/защото "имал повече късмет и известна доза авантьризам", може би?!/, който, заради ХОРОШОТО му с любовницата, зарязва Семейството си/съпругата, децата/ и го оставя в Беда!!! Аз такъв Съпруг го разбирам/може би, дори и му завиждам?!/, но НЕ го оправдавам!!! Редактирано от - paragraph39 на 23/5/2005 г/ 21:04:36 |
Параграфчо, нищо не си казал. Само си трътнал. Какво им пука на емигрантите, че България имала СЕГА остра нужда от "качествени хора" тук, а НЕ в чужбината. Те пък имат ОСТРА нужда от пари СЕГА и не им дреме колко ОСТРА ти е на тебе нуждата. Със славаната БКП умряха и гюромихайловците, дето бачкаха за тоя дето духа, защото тоя дето духа има ОСТРА нужда. ТРЪТНАХ. |
А, Параграфе, забрави ли? Всичките си бяхме другари и другарки едно време. Иначе си прав - не плащаш членски внос, изключват те! И аз чаках Здравната каса да стори това, ама нъц! Гонят те до дупка независимо ползваш не ползваш, искаш или не искаш да ползваш. Или както пееше Слави: "Нема не искам..." Тази същата Здравна каса прави такива въртели на дъщеря ми да доказва, че е била студентка в чужбина. Поне пет пъти ходи да се разправя с тях, искаха документ, че съм плащала осигуровки за нея тук (това пък какво общо има с ъс Здравната каса така и не разбрах!?), докато накрая все пак не й признаха 4 месеца от обучението, но тя вдигна ръце от тях и ги плати. Не виждам каква е моята вина, че на джипито му плащали за мене. Ами хайде тогава да пресметнем - давали са му по един лев на месец, колко прави това от януари 2000? Че да им дам този лев на месец, ама те НЕ, ИСКАМЕ ПЪЛНАТА ОСИГУРОВКА. Това ме навежда на мисълта, че джипитата са само предтекст за да продължават да изнудват за тези осигуровки. |
Еййй Параграфа великодушно разреши... трябвало обаче първо да станем 1.3 милиарда и да сме 2ра 3та икономическа сила... Че то при толкова население ако сме едва втора-трета икономика... бая назад трябва да се връщаме. |
О.К. параграфка, емигрантите са Мозаци, макар и неверни сапрузи, вие артисалите сте боклуци, но затова пак "народни верни синове". И аз нямам нищо против ако ти мислиш така. Сал маи се оказа, че неверния сапруг го натирила "верната" сапруга, пак после се сетила, че няма кои да я оправи и че може да вземе и алименти от него... То и аз я разбирам, ама хич пак не я оправдавам, особено пак като почне да се прави на преластена и изоставена. |
Чакай Параграфе! Никой от нас не е сключвал католически брак с никоя институция в България, че да се чувстваме задължени да ги изхранваме (институциите де!). Имам предвид Здравната каса най-вече. |
СRUELLA DE VIL, "ДРУГАРКО", ПИСАЛ съм тук, че НЕ плащам Здравни и Пенсионни Осигуровки, НЕ ползвам услугите на Здравната Каса, НЯМАМ си личен лекар- и всичко това съм го /НЕ/направил абсолютно ДОБРОВОЛНО и с дълбоко вътрешно убеждение, че съм ПРАВ! Писал съм и, че съм готов да плащам и , че ще плащам САМО при условие, че Осигуряването премине/когато!/ на ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН и ДОБРОВОЛЕН принцип! Туй съм могъл- туй съм направил/ да НЕ плащам!/!!! Значи, другарко DE VIL, с теб имаме СХОДНИ позиции по този въпрос! КАЗАХ! Редактирано от - paragraph39 на 23/5/2005 г/ 21:26:32 |
Те емигрантите ще се повъртят-повъртят, ще почукат чуждото, па ще одъртеят, чукалата ще се развалят и току-виж се примъкнали обратно насам барабар с пенцииките. Щото техните пенциики в чужбинско са като нашите пенциики тука - за нищо не стигат. Но виж чужбинските пенциики тука са голема работа. Засега. Тогава ние ще ги очукаме със Здравната каса. |
ЗЕВЗЕК, НЕ само български емигранти-пенсионери ще дойдат в България! ВЕЧЕ идат и НЕбългарски пенсионери- щото тук им е по-добре, отколкото там, може би?! Абе, те си знаят защо! БЪЛГАРИЯ- пенсионерска ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ ! И...БАЛГАРИЯ- БАНГЛАДЕШ НА БАЛКАНИТЕ за НЕпенсионерите, май?! |
В нащо село си купиха къщи и двама американци. Викат, че у нас едно хапче като техната Виагра струвало два-пъти по-евтино. Пенсионирани полови атлети... |
Абе на запад избегаха само тия дето мият чиниите, па у БГ останаха съде бизнесмените с куфарчетата. Не мога да разбера логиката на Парграфа да има нужда от миячите на чинии да помагат на умните , талантливи и богати бизнесмени които оправят държавата под мъдрото ръководство на Симеон Премудрий . Кво чиниите на бизнесмените ли ще мият? |
Поглед зад старата Желязна завеса 22 май 2005 | 12:29 Daily Telegraph Независимо от песните, речите, шампанското и фойерверките при отбелязването на разширяването на Европейския съюз миналата година, този въпрос раздели населението в страните-членки на две категории – оптимистично настроени младежи и по-предпазлива възрастна генерация. На 1 май Европейският съюз прие още 75 милиона души, като направи Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения пълноправни членове. В осемте посткомунистически държави някои от местните жители нямаха търпение да се докажат пред останалата част от ЕС, а останалите очакваха по-добри възможности за работа и обучение. Друга част се страхуваше от повишаването на цените и бе завладяна от покупки на сол и захар, страхувайки се, че скоро тези продукти ще бъдат недостъпни. Британските емигрантски общности в бившето съветско пространство също бяха обладани от несигурност относно как този процес ще се отрази върху тяхното бъдеще. Сега, година по-късно, някои намират този живот много по-лесен. „Преди законите и наредбите постоянно се променяха. Веднъж дори трябваше да се свържа с правителството, за да подсигуря постоянното си жителство. Сега процесът е значително по-опростен и бърз – и това е страхотно”, казва Петер Радоя, директор на Британското международно училище в Братислава, Словакия. „Обикновено, когато кандидатствах за работа получавах шепа одобрени молби. Преди последната Коледа, получих 150. Това ми показва, че Словакия става по-добре позната на хората и те имат по-голямо желание да я посетят. Улеснената бюрокрация също окуражава фирмите да подновяват договори и да остават”, казва той. В съседна Унгария, за британския имигрант Чарлз Тейлър, който се е преместил от Съсекс в Будапеща през 1999 г., има много по-малко осезаеми подобрения. „Цените се повишиха и това може да се почувства наистина в ресторантите, въпреки че преди две години в Прага бе много по-скъпо от Будапеща. Унгарците тъкмо започнаха да имат по-голяма покупателна способност и инфлацията се извиси. Евтините самолетни билети позволяват да се връщаме вкъщи по-често, но тогава британските спекуланти може да дойдат и превърнат Будапеща в Прага, а ние не искаме това. Все още авиолиниите помагат на туризма и директните инвестиции. Услугите остават мудни, макар че би било добре, ако Унгария беше по-конкурентно способна – липсва предприемаческа сила”. Тери Брадли, напуснал Дорсет заради Любляна през 2001 г., работи в момента в Британския съвет, смята, че дори словенската индустрия да не е толкова конкурентноспособна, това не е толкова лошо.„Тук заплатите са по-ниски, но стандарта на живот е значително по-добър. Словения е много малка страна, с много по-малко конкурентни компании, но в момента съществува баланс работа/живот, за разлика от Великобритания, където работата е движещата сила. Като изключим намирането на малка порция храна в центъра, премахването на отделните автомобилни регистрации за чужденци и повишаването на цените, нещата останаха почти същите, както преди. Словения постоянно е била управлявана от други страни и въпреки това е запазила своя език, литература и култура. След присъединяването си към ЕС изглежда се повиши усещането, че страната се завърна на мястото си в Европа и прекрати старите югославски връзки”. ***Въпреки че Европейската комисия одобри осемте източноевропейски страни, заедно с Кипър и Малта, за членство през октомври 2002 г., тогава той отхвърли Румъния и България. Двете страни не бяха достигнали необходимите критерий в сфери, като борбата с корупцията, индустриалната конкуренция и правосъдието. Това въобще не спря британците. Напротив, все повече се увеличи закупуването на поземлена собственост в България, независимо от 40%-ния данък върху печалбата и чакането на дълги опашки пред българското посолство в Лондон. След пенсионирането си Джейн и Майк Кокграм от Ротердам се преместиха в България. В момента живеят в малка вила в Рогачево, край Албена на Черно море.Джейн смята, че проблемите, които съществуват ще бъдат разрешени след присъединяването на България към Европейския съюз. „Тогава България ще възстанови пътищата си – някои са повече от опасни. Също така има нужда от модернизиране на технологиите и обучаване на персонала как да ги използва. Най-важното е привеждането на системите в ред, подобно на сметките за електричество”. Друг британец в Лондон, пожелал да остане анонимен, заяви, че като цяло стандартите са изключително ниски в България и той планира тайна благотворителна мисия, с която да помогне на бедните, предлагайки безплатна храна и медицински грижи. „Съществува изключителна бедност в България – хора, които ровят в боклуците за храна”, отбеляза той. „Благотворителността се ръководи от християнската църква, която не е част от държавната църква”. Те са възприемани като заплаха, тъй като са посещавани от много хора. Официално се предполага, че трябва да има религиозна свобода, но неофициално това не е така. Това трябва да се промени с наближаването на 2007 г.”. Друг проблем според британеца остава корупцията на държавно ниво. „В случай, че искаш да получиш нещо от държавата е необходимо да подкупиш някого. Аз си спомням, какво ми казаха местните хора – в много градове отнема седмици, за да получиш документ”, отбеляза той. Независимо от това Майк и Джейн предпочитат да отбележат положителните аспекти на живота в България. Според Джейн животът е много по-малко натоварващ, отколкото този в Англия. Дори хуманитарните работници казват, че макар оборудването в болниците да е изключително старо, нивото на специалистите е много по-високо от това във Великобритания. Въпреки това съществуват виждания, че присъединяването към ЕС няма да помогне на всички българи, тъй като изискванията на ЕС по отношение на хигиената ще оставят хиляди амбулантни търговци без работа |
Вапреки че се разграничавам от мераците на някои емигранти и те да се облажат от балгарската баница (НЕ ГЛАСУВАМ И НЯМА ДА ГО НАПРАВИЯ ОТ ПРИНЦИПНИ САОБРАЖЕНИЯ) препоствам този мониторски матерял. Може пак да помогне на уважавания от мен параграф да разбере позицията ми. От далече се вижда по-добре в ъгъла Голяма част от българите в чужбина няма да гласуват поради липсата на достатъчно изборни бюра. Информация в "Монитор" Снимка: МОНИТОР Докато в България гласуваме по партиен признак, сънародниците ни в чужбина искат да ни управляват личности. Малко повече от месец преди датата 25 юни, очаквана с тръпка от политическите величия у нас, наши сънародници от чужбина поляха със студен душ мераклиите за управници. Голяма част от българите в чужбина няма да гласуват. И не защото не се интересуват от това, което става в родината им. А поради липсата на достатъчен брой изборни бюра и редица затруднения, съпътстващи правото им на глас. Истината бе изречена от журналисти от български издания, които се борят с финансови и информационни затруднения, за да поддържат жив българския дух в странство. Това не е новина всеки път, зададат ли се избори, българите от чужбина се опитват да привлекат вниманието на партийците към себе си. Показват готовност дори да се завърнат тук, за да участват в построяването на една нова България. Защото са видели как е на Запад и са оценили разликите. По-важно обаче е друго българите в чужбина вече не искат да гласуват за отдавна втръснали политически мутри, които прескачат от една партия в друга, с надеждата да дръпнат някой и друг процент и да седнат отново на депутатската скамейка. Сънародниците ни в странство май прозряха това, което ние тук подозираме отдавна, но се правим, че не съществува липсата на достатъчен брой честни хора, които да защитават нашите интереси реално. Те вече не искат натрапени политици, борещи се за място в листите като песове за кокала, които леят празни обещания и ги забравят две седмици след изборния ден. Няма да е лошо, като сме тръгнали към Европа, и ние да се позамислим за това. И не само на 25 юни. |
Гледам че мине не мине и все около здравната каса се върти разговора. А нещата поне за мен там са най-ясни. - емигрант, нямал личен лекар и не ползвал, подписал декларация че и занапред няма да ползва - не дължи нищо; - постоянно пребиваващ в БГ, нямал личен лекар и не ползвал, подписал същата декларация-не дължи нищо; - емигрант, имал личен лекар но не ползвал до момента, подписал въпросната декларация- дължи сумата изплащана на личния лекар до сега - по левче на месец, за близо 5 години = около 60лв. - емигрант, ползвал дори и само веднъж до сега услугите на здравната каса дължи пълната сума определена до момента, платена от всеки редовно здравно осигуряващ се в БГ. - емигрант, без личен лекар и неползвал но желаещ да ползва услугите на здравната каса в бъдеще, когато реши може да влезе в касата с плащане на цялата сума до момента, която е платена от редовно осигуряващите се. Аз това разбирам под спазване на закон, без да коментирам добър ли е или лош! |
Впрочем, то и смисъла на закона трябва да е точно да не се делят хората по права и задължения на емигранти и не емигранти. Единствено трябва да се въведе към него поправката с декларацията, която предлагам. В този случай параграфа и един емигрант без личен лекар, не ползвал и декларирал че и в бъдеще няма да ползва са напълно равнопоставни. |