Отиди на страница:
| Ако модел за селско мислене и поведение е Андрешко, то, за съжаление, модел за градско поведение и мислене е Ганю Балкански... |
| И още по статията: На мен ми допаднаха повечето неща в нея. Все пак, като че ли допълненията на Чукундура са по-съществени от тези на Фичо. |
| Според мене основните разлики между обществените структури живеещи в града и на село и тяхната специфика се корени в мащаба. Градът като база на по-голяма социална общност, предоставя възможността за една анонимност на индивида, както и възможност да си изкарваш хляба по-лесно, понякога и не чрез труд. Селото винаги легитимира индивида и най-важното, там поколения се помни кой от кой род е и какво е направил, на всичкото отгоре трудът на село в повечето случаи е истински, тежък труд. Хората на село са по-истински във взаимоотношенията си. Друг е въпросът, че в България вече много силно се усеща влиянието на града върху селото, както и обратното. Така, че се получава някаква симбиоза, която наистина се нуждае от по-сериозно изследване. |
| Статията наистена прави един много добър анализ на разликите между това, което е бил Запъдът и което сме били ние. Исторически, обаче, понятието "ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО" няма общо с разделението ГРАД и СЕЛО. То възниква по времето на Просвещението и в огъня на Френската революция, където се говори, че всички са Граждани на Отечеството, като противовес на феодалното разделение на Аристокрация, Духовенство и Третото съсловие. В анализът на автора е прав, че историческата разлика между развитието на Запада и нашето историческои развитие пречи тази форма естествено да се въведе като форма на демократично управление в нашия живот. На Българската действителност по-прилягат идеите за "НАРОДОВЛАСТИЕ" на Стамболийски и Георги Димитров, именно поради тази спесифика на историческо ни развитие. Гражданското общество е от онези папагалщини, които някои се опитват по Лисенковски да присъдят на нашето общество, чийто имунна система непрекъснато ги отхвърля. |
| Считам за прогресивен и достоен за разпространение сред цялото наше общество обичая на копривщенските жени да ходят без гащи. |
| Водолейчо, ти много разбираш застрахователния бизнес бе, значи по твоята логика, плащаш застраховка и караш кола без книжка, ама май е обратното без застраховка можеш да караш, ама ако стане застрахователно събитие аман ти е работа от плащане в Америката. |
| Който си съсипе селото, умира гладен. Като донос звучи всичко написано и изречено от селяндури за селяните. |
| Ясно, разбрах - в Европа умирали от глад. Че аз първоначално си помислих за Съветския съюз през 20те и 30те години, а сега за Северна Корея. |
| ...............Отделни архитектурни решения са точно толкова грозни, колкото е грозен и произходът на инвестираните капитали. Някои нови жилищни сгради стоят като паметници на селската хитрост. Архитектурата не лъже...... Тук аФторът се е олял. Искам да отбележа, че жилишните сгради, които се строят сега у нас са далеч по-красиви, отколкото новите жилищни сгради, които се строят там където живеех в Германия. Последните, ако не грозни са си направо семпли. Триетажни правоъгълни блокове със семпли балкончета от префорирана ламарина. Друг е въпроса, че изпълнението, мазилките, изолациите са безупречни. В комплексчето, което живеех, обаче сградите бяха с определена архитекурна стойност. Селското в архитектурата, обаче се проявява в липсата на пространство. Строят се красиви сгради с магазини, на които стълбищата са по-тесни от тези на жилищни кооперации на Запад. Интересно е, какво виждане са имали архитектите през 50-те години, когато са строени ЦУМ, Балкан и др. Какви широки стълбиша и пространства за търговска дейност. Сравнете ги със сивата сграда отсреща дето Софиански построи за поповете от алтернативния синод. Там посетителите трябва да се гъчкат в едно тесно стълбище и в тесни магазинчета. Ето това е проява на нашата селяния. На времето, когато селяните бяха богати, т.е., времето когато земята беше кооперирана (за което ферметиралата Миранда споменава) те строяха големи къщи, ама се гъчкаха пак в една стая. Другите били, когато гости ще дойдат. затова и търпим тесни улици и пътища, всичко да ни е тесно. |
| Vodolei Голяма глупост си цвъкнал мойто момче. Какво му е мъжкото на този, че стоял да дойде полицията и да го хване, че е без застраховка. Обикновенно такива духфат да не ги хванат. Не във всички щати карането без застраховка е криминално деяние. В Пенсилвания ги глобяваха по 500 долара, което е далеч под застрахователната полица. Затова някъде към 40% не караха застраховани. От там пък застрахователите вдигаха цените на застраховките. |
Отлична статия  Определено "селячеството" е най-големия проблем на развитието на нашата страна (както се спомена, той е в основата). Още Хаджийски преди години разсъждава върху него. Лошото е, че от тогава досега май все до това ниво сме стигнали. И да, "селското" все в един момент ще е преминало в "градско", но с тези темпове няма да се случи никак скоро. Малък пример - все още и млади, и стари говорят за своята работа като за "изкарвам хляба", "намирам препитание", а не като за лична и професионална реализация и усъвършенстване! Още веднъж, браво на автора, браво на в. "Сега"! |
| Мисля, че статията е доста добра. Вярно, че малко му куцат примерите, но както самият автор казва, неговата цел е да постави един важен и болезнен въпрос, за да се замислим всички, а не да дава отговори. Опитите на някои хора да се прикриват зад криворазбран патриотизъм и да си затварят очите пред този въпрос, обявявайки го за национално предателство, са жалки. Ако искаме да сме честни пред себе си, трябва сериозно да се замислим над темата, която авторът поставя без да робуваме на предразсъдъци и клишета. От мене - една голяма похвала за статията! |
| хубава статийка е сглобил автора, нищо че може много да се спори по някои точки, поне дава повод за размисъл. ама каква полза - хората дето ще се замилсят поне признават че има нещо тук нередно и за променяне. хората у които селското в лошия смисъл е водещо само ще кажат "гражданята пак се разфилософстваха" и даже няма да я дочетат. ако въобще четат във вестниците нещо различно от клюкарската хроника и дори видят тази статия. |