Отиди на страница:
| не познахте. "гражданско общество" идва от граждани на държавата, независимо от това дали живеят на село или в град. тези граждани се възприемат като част от общото и то има стойност и смисъл за тях. докато селското в случая е използваческия, сепаратистки, инатлив, реактивен елемент в манталитета ни, който е породен от условия, който вече искаме да оставим в миналото. |
| за гражданско общество трябва гъвкавост на мисленето, толерантност и отношение към промяната, които на село липсват защото не са наложителни. градовете държави са най-естествената среда не само за гражданско общество, а и за демокрацията, но се надяваме че не са единствената им жизнена среда. |
Милчо, не е така. Не са лошите на село, кой остана там. Лошото е, че в града падна нивото. А обяснението авторово за мафията не върви, посткомунистически феномен си е тя  |
| големите държави открай време откриват че по-добре им понасq републиканско или имперско управление, което по-съществото си е диктатура на мнозинството без претенции за 100% представителност. тези форми пасват добре и на селското мислене, защото са базирани на правото на силата, а не на силата на правото, а на село нещата са близо до една Хобсова реалност, която няма нищо общо с гражданско общество и други философски утопии. |
| Статията на пръв поглед изглежда интересна, но всъщност основните изводи в нея са абсолютно неверни и като постановка на проблема тя е напълно сбъркана. Защото авторът се опитва да обясни разнородни и разновременни явления с действието само на един фактор - делението и напрежението "селско - градско". Подобен подход винаги води до плачевни резултати. По същия начин други автори търсят корените на днешната българска душевност (менталност, манталитет) в 45-те години социализъм. Аз многократно съм изразявал в този форум отношението си към българския "реален социализъм" като към "върховен идиотизъм", което, впрочем, най-добре прозряха самите комунисти и затова спретнаха инсценировката "10 ноември", с която успяха да заблудят масата съвременни български селяни и граждани, че е имало някаква революция и след нея се установила демокрация. Обаче, ако все пак искаме да стигнем до истината, а не да си измисляме разни удобни и приятни ни обяснения, няма как да не видим , че много от нелицеприятните страни на днешната българска душевност съвсем не са продукт на социализма (той се крепеше на някои от тях и успешно ги затвърди, подсили, бетонира и пр., но това е друга тема). Преди тия 45 години реален социализъм е имало едни други 482 години реално турско робство (за привържениците на политически коректния език "владичество", а за хиперкоректните - "присъствие"  , които са оставили много по-значим, дълбок, неизличим отпечатък върху българската душевност. По-точно казано, именно тези дълги, предълги години, столетия са формирали българина такъв, какъвто е бил през ХХ в. и какъвто е и днес. Знам, че много хора намират подобни твърдения за банални и също толкова опростенчески, но тия хора просто имат много повърхностни, учебникарски, мозаични познания за случилото се в този период. |
| Също толкова повърхностни са и познанията на автора на коментираната сега статия. При него селското и градското съществуват без среда, в някакъв вакуум. Има някакви възрожденски градове и села, манталитета на чиито жители се определя само от това дали живеят в село или град, но в никакъв случай и от това дали те живеят в собствена или в чужда държава, дали тази чужда власт се грижи за тяхната собственост, за техните права (в някои случаи го прави, но през повечето време нито иска, нито може – дългите периоди на отслабена централна власт, кърджалийският период, постоянните войни и т.н.). Тия фактори липсват в картинката на автора, който предпочита да борави с някакви чисти, архетипни ситуации от типа “селянинът и властта” . А предпочита да борави по този начин, защото така картинката изглежда много по-ясна, пък и той самият не се чувства много сигурен в полето на фактите. Щом влезе там и почва да пише неоспорими глупости, от рода на тези какви били средновековните европейски столици или българският възрожденски град: Българският възрожденски град обикновено възниква там, където няма достатъчно обработваема земя, т.е. ражда се от невъзможността да бъде село. Ами да беше прочел примерно книгата на Цветана Георгиева “Пространство и пространства на българите. ХV-ХVІІІ век” (1999 г.) или пък някоя от многобройните книги за историята на българските селища (те са над 500 през последните 15 години, заемат цяло чекмедже в каталога на Народната библиотека), да речем за възрожденския Пловдив (само преди месец-два излезе последната книга на тази тема – “Градът” от Йордан Велчев, цели 750 страници), или за Свищов, или за Лом (да беше прочел само прекрасната книга на Димитър Маринов “История на града Лом и Ломска околия”, не би писал чак такива глупости), за Кутловица-Монтана, за Стара Загора, Русе и т.н.. За следосвобожденските български градове пък може да прочете книгата на Петър Карчев “През прозореца на едно полустолетие. 1900–1950”), с прелюбопитни и уникални сведения за живота в Охрид в края на ХІХ в., после за българските градове в Княжеството, за живота в столицата и т.н.). Абсолютният бисер в статията е твърдението: Влечението към героичното и подвига, нещо особено характерно за българската историография от близкото минало, е ценност със селски корени, родена от фолклорния епос (Крали Марко, хайдутите и пр.). Да беше прочел поне книгата на Джоузеф Камбъл “Героят с хиляда лица”, нямаше да се излага с толкова огромно невежество по тоя въпрос, ама тъй му уйдисвало на предпоставената концепция, тъй го и уйдурдисал. |
| Много интересна и добре написана публикация. Интересна, защото предположенията са построени с аргументи. Казвам преположения, а не изводи, защото авторът деликатно избягва декларативния тон. Затова и е добре написана. Което не я прави достоверна. Първо – неволно, или волно – не е изтъкнато, че смисълът на понятието "гражданското общество" няма никаква връзка нито с типа на селището, откъдето идват членовете му, нито с възможния им провинциален манталитет. Второ, аргументът за изолацията и състоянието на "отбранителната самодостатъчност" на В. Търново преез 140-ти век не е валиден. По същото време и Париж, и Лондон са били в същото състояние – не търговски центрове, а изолирани градове-крепости, изтощени от стогодишната война и селски възтания. Франкфурт – също. Мрачното средновековие не е отминало никого. Разликата, която авторът пропуска да си спомни, скачайки направо във възрожденския период, е след 14-ти век. Отоманската чума, за съжаление, нас не ни е отминала. Изолацията е оттогава, не от преди. По-нанатък: "Влечението към героичното – ценност със селски корени". Защо? Ако е така, същото се отнася за легендите за Робин Худ и Вилхелм Тел. Но ако последните са градски, а не селски митове, същото важи и за Крали Марко. Следоватлено, това не е аргумент. Не разбирам също, защо правото на силния да е по-скоро селска ценност. Примерът с колата и пешеодеца е злополучен. Във всички големи градове по света толеранността към пешеходеца е по-ниска, отколкото в провинцията. Раболепието пред силата, разбира се, както коплексът за малоценност и безкритичността към чуждото са типични за селяндура – примери колкото щеш и в тоя форум. Но селяндурът не е такъв, поради това откъде идва. Селяндур – това е болестно състояние на душата, причинено от недостиг на мая (генетика, или домашно възпитание). Пиша това като човек дето си нема баба и дедо на село и предпочита София пред всяко друго място в БГ-то Проблемът на тая статия е, че внушава стереотипи. Не съм съгласен. |
| "Гражданско общество" не идва от древните полиси (чийто граждани междувпрочем в огромното си мнозинство са се занимавали със земеделие, а по размери са били големи села), а от независимия статут на градовете и гражданите във феодална Западна Европа лишени от земя. * Великите географски открития, обезценяването на златото, развитието на презморската търговия са факторите които довеждат до понижаването на значението на земята, като фактор за производството и позволяват на "третото съсловие" ( гражданите, буржоазията ) да вземе връх над аристокрацията (селяните) и наложи правила спрямо своите интереси и развитието на обществото. Гражданското (буржоазното) общество. Промяната на стопанския акцент, води и да промяна на правилата. * Когато твърдя, че статията се плъзга по повърхността, имам предвид и опростяването на явленията (макар и с мотива за разглеждането им в чисто социално-психологически план ) и свеждането им до "градско" - "селско", до количество хора на едно място, архитектурна среда и взаимоотношения. * Сериозният и задълбочен подход за обяснение на явленията изисква най-малкото отчитането на спецификите на културния генезис и влияния в исторически план, провинциализма спрямо търговските пътища и центровете на модернизация по време на смяна на модела (14-19 век.) и т.н. * Дори това, което разговорно наричаме "селяния", всъщност си е простотия и компенсаторна парвенющина, породена от фактори и комплекси за бедност, изостаналист, провинциализъм в световен аспект ..., а не от градската или селска среда на обитаване. |
| Аз по-горе го казах, че идеята и понятието ГРЖДАНСКО ОБЩЕСТВО няма нищо общо с ГРАДСКО НАСЕЛЕНИЕ. То идва от идеята, че всики са граждани на отечеството. Така, че тук деленето град-село няма място. Градовете, през Средновековието както на Запад така и по нашите земи са били свързани с крепости на феодали. Ако говори за градове по това време, може би авторът има предвид градовете държави в Италия, като Венеция и Генуа, но все пак те нямат нишо обшо с гражданското обшество. Берлин се въздига едва след като хугенотите от Франция имигрират там. Османското владичество, обаче, смазва развитието на градовете у нас, докато те намират развитие в Западна Европа, което води до възхода на буржоазията и на капитализма след това. В статията се подкрадва желанието да се обясни нашето изоставане с нашия характер, а не с нашето историческо развитие, което е станало въпреки нашата воля. В нея имаме типичния Фичовизьм: Ах защо не сме били и ние като Запада, да имаме манастири като Клюни, да сме били калвинисти и да сме имали гражданско обшество. Единственно правилния подход е, че щом сме имали такава история, която не можем да върнем назад и да я поправим и сме такива, каквито сме как можем да постигнем успех. |
| Във съвременният глобализиран свят понятието селянин има само две измерения. Едното е простак, другото е фермер – двете нямат нищо общо по между си. Повечето простаци /селяни / които познавам са от градски населени места. Много от фермерите са също градско население. Да се дели населението на граждани и селяни е тъпо в съвремието. В много държави няма такова понятие като "село" – има населено место с различни размери. Има разлика в манталитета на населението намалкото и голямото населено место, но тя не е такава каквато се мъче да ни убеди автора и някои форумци. Това за което те говорят дори не е 20 век, това е далеч назад, далеч преди копривщенки да нахлузят кюлоти. За Париж, Лондон, Москва, дори и негърско–хиспаньолски ЛА и НЙ – София е село. За Берлин – Бон е село, за Амстердам – Хага е село. Огромна разлика не само в брой население, но в манталитет и начин на живеене. Какъв е манталитета на французите разбиващи магазини, които продават чужди вина? Селски, граждански? Да, селски в смисъл просташки. Ами ако светът направи бойкот на френските вина какво ще остане от тях. Да, но селянинът /простакът/ за това не мисли. За това е селянин, не зависимо къде живее кръгозорът му е до там където вижда. И нека някой да характеризира просташкото му поведение като "гражданско поведение". Граждаснско поведение на простак /селянин / – добре звучи. Примери дал Господ. Някои за да омекотят прехода наричат селяните /простаците/ провинциалист – демек, нещо като образован селянин /простак/. Бай Тодор измисли даже и "село от градски тип". За мен София е град от "селски тип", а за другите градове – те са си селца – в някои живеят по вече простаци в други по малко. |
| Пъндер и от цялата тирада, стана ли София по град или винаги си е била вмирисано еврейско село, както я нарича Каравелов, ние тука сме стотина души и всеки си е сам столица, а ще говорим за общество. Нали това общество предполага общност на нещо и за нещо и след като сме се разбрали за това вече, като граждани решаваме да го осъществяваме, а то всеки си навирил правото и громи другия...Тия по европейците Англия, Германия, Франция, ако щеш и Австрия и по рано Испания де с кръстоносни походи, де с географски открития, де с чудовищна експлоатация, награбили от другаде и като не могат повече се сбиха на два пъти едни други и сега раздават демокрация. Че този европейски съюз е нов, по фин начин без война, на ограбване на Источна Европа, а другия етап е разграбването на това, което ще остане от Русия. Това са глобалните цели на архитектите на Европейския съюз, а такива като нас изобщо ги няма в матрицата. Ще бъдем като Бургундия, Навара, Фландрия, Трансилвания, Прованс, Баския и тем подобни географски понятия. Цялата работа на нашите управници е кой ще стане губернатор и аристократ в тази вече европейска провинция барабар с Софийското Херцогство "Врана", България... Казах. |
| ТАКА Е! КАЗВА СЕ: "Иван Ив. Иванов- български ГРАЖДАНИН от село "Х", а НЕ "български СЕЛЯНИН" от село "Х", нали !!!  |
| KOI ISKA - НЯМА ЛИ КОЙ ДА СПРЕ ПСИХОПАТА ЧОЛАКОВ? TCHLI BOLI GO UIJO-SVERIGE -- -- Аз-Царчето - През-и-дент се срешнаха С-кура Буш ! ... Аз говоря си с ташака и чешам му брадата ташак си не голям ти Буш мъдо до Бушовото две ! .... Тъй си мисля Аз Президент е тема на деня Гол-еми мъдища заклатил пред света България и САЩ в по-беден МАРШ НА ПРЪВ-ПРЪД-РЕД ! ... Пър-ванката говорил е модерно със стената като юда екстремиска клатил е главата поколони до земи е правил за пред Буш Робство и религия е пре-кроявал цяла нощ ! ... Държавни срещи с теманета минети пръд стената на прогреса творят се важни срещи с гол-ем-ци чешайки ташаци зад стени ! ... Аз още ставам за държавник смел мога да се чешам под корем Семи-он-чо срешнал се със Буш Пръв-Ванката почесал моят хуй ! ... Кой както го разбира , устно писмено да го завира ! ... Негово блаженство-Последовател на Еленчанина Стоян Михайлодски и внук на Бай Никола - Модреният ! Стефан д-р Д Чолаков 12 септември 2002 Шведското Каралевство |
Не помня откога не съм чел нещо по-свежо в български вестник. Отлично.  Гледам пак не се е минало без "хулят собствения си народ". Е какво предлагаш, скарлет сторм, да вземем да героизираме мутрите и селските тарикати? Прочее, като става дума за "плюене по народа", наскоро ми попадна специалното издание на Дер Шпигел ( Натиснете тук) по случай 60 години от края на втората световна война. Много полезно четиво, дори за родници с комплекси относно "плюенето". Има две много свежи есета за оситата (от западногерманец) и за веситата (от източногерманка) които много приличат на статията на Ясен Бориславов. При подходящ случай ще цитирам някои от по-сочните пасажи. |
Vihar, ами какво друго да кажа.  Статията наистина много ми хареса. Поне даде отговор на въпроса защо у нас все още няма гражданско общество и защо да го очакваме в неопределено бъдеще. Сега чета и другите мнения /например това на д-р Тормозчиян/ и започвам да се обърквам. Защото и той пише мтого добре и се аргументира. Та какво да кажа сред хора, които така добре пишат. Освен да поздравявам и да вдигам палци. По-късно пак ще се върна. Ептен да се объркам. |
| Другарката Oracle за пореден път пише абсолютни глупости. Сега очакваме и мнението на "ерудита" Зевзек...  |
| Павлик, прекалено дълго е за преразкаване, а за съжаление не го намирам онлайн. Ще намеря като имам време ще пусна някои неща. |
| SVETLINA V TUNELA NA MINALOTO ! http://angelg.nm.ru/knigi/biograf_sn_2.ht ml KOPI ! STEFAN D-R D TCHOLAKOV http://members.lycos.co.uk/kungcholi/ 28 maj 2005 - Drujina tragva otiva - Hrisot Botev i cheta e na pat za Vola ! Sverige |