Бай Ганьо прави избори-сто години по-късно
Отиди на страница:
| Епизод едно-червената гора По разкази на очевидец Площад на областен град. Време-променливо. Околните заведения са пълни със скучаещи млади хора, попийващи лицензни бирички и шарени коктейли; щъкат дечурлига и топят лакти в шадраваните, разточително изпразващи общинския бюджет. Пред огромната сграда, стил късен соц, се суетят неколцина младежи и изнасят разни обемисти сандъци и трескаво приготвяйки атрибутите на мероприятие. Прииждат отвсякъде стройни беловласи пенсионери. Походка- изпъната, тук там някой посгънат; коси пригладени назад, чат пат каскети; огладени панталони, на места тресящи се от Паркинсон; лъснати остри кафявочерни обуща, тук-там сандали на бос крак, в ръцете алени байрячета и всякакви агитационни материли, вапцани в същия колор. Женската част-тоже добре представена в травирени или копринени рокли, с умерени деколтета в убити пастелни цветове, съперничещи с други, докарани в ярки щампи от „платовете под масата”, прически „Валентина Терешкова”, шалчета; „Бич може” и всякакви цветни ухания. По окомерна преценка-численост на артилерийски полк от Трета армия-към1000-1500 човека Най сетне всичко е готово и програмата почва.Изтъпанват се народните представители и почва агитацията. Първият-интелигентен човек, технократ, силен в риториката, но за съответната среда, разминаваща се с наличната. Втори номер-абсолютно клиширана наборка, тип партиен активист от средния соц, банално слово. Докарват у можеството дрямка и сянка на разочарование, но то търпеливо чака и няма големи претенци. Трети номер, малко по интересен човек, описан надлежно у Хофър в глават"Фрустратите-интелигенти с попресъхнали творчески сили"; чат- пат някой напомпан лаф, разръчкващ позадрямалия възторг. Като цяло вяла агитация, поради липса на подготвени АОНСУ кадри и съответни артистични възможности -най-важна е номера на бюлетината , надлежно уголемена, за да не стават фалове.Разгеле, идва ред за атракцията- Николина Чакардъкова. -Тази година аз и моя екип сме решили да не подкрепяме Партии-хвърля бомба тя. Множеството, ошашавено затаи дъх -Решили сме да подкрепяме личности. И тъй като познавам Ивайло, ние и моят колектив ще го подкрепим, щото е свестен, честен и добър- нанесе уточнението. Следва мощно изригване на одобрение, скандирания „БСП” и издигане нагоре, доколкото шиповете позволяват, на гората от агитационните матряли. Почна концерта- репертоара ясен, българщината, що е маке , све е юнак; трупата мощно джаска цървули в такт с песните, градусът сред зрителите нараства и хоп..завалява дъжд. Отначало полека, па сетне се засилва. Кво е един дъжд пред силата на идеята. Пред волята, дисциплината и колективизма на строителите на съвременна България—едно нищо. Тук там някой се покри-май половината се разнесоха, някой извади чадър, но всуе-мероприятието продължава, макар и времето аха да заиграе комбина с Костов. Николина продължава, даже демонстрира кураж като Владо Калембер през 81ва, отхвърляйки чадърчето: -И камъни да валят, продължаваме..-зове бойката македонка и праска тежки хора и македонски напеви. -Не си отивайте-утре няма да вали, но мен ще ме няма. Тук вече сърцата на болшинството съратници на лявото заподскачват и ентусиазмът забива в крайно дясно, в зоната на прегряване. А дъждът вали.. Тогава, досущ мига с пристигането на генерал Тотлебен, четирима момци от оркестъра изваждат една маса насред площада и Николина се качва на нея, продължавайки да пее под поройния дъжд. Градусът на възторга удря десятката. Плещ о плещ, рамо до рамо, другарите, забравили болки от шипове, кръвно и инсулти рипат тежки хора. Извиват се дълги намотани полюшващи се редици, полковникът е до портиера, оня с 700 лева пенсия до този с 60, чобанинът до шефа на ТКЗСто, ударничката до чиновничката. Единението на хората на прогресивната идея е пълно, устата зеят в ритмите, потта се лей, умесвайки се дъжда, очите блещят. Таквоз нещо съм виждал през 80-те, когато правеха банкети за колективи. Строги и достолепни чичковци и лелки, коскоджамити началници и свити чиновници се преобразяваха, втурвайки се като за последно да вземат късче от младостта и живота и да докажат, че и те са били млади, красиви и силни... Мнозина изиграха последните си хора през тази паметна вечер. На сутринта, злите езици на кибиците от съседните кафенета коментирахь, че валяците на почистващите машини на Чистота блокирали от ченета и протези. И тук се налага да свършим, щото естествоо на събитието не позволява толкоз атракция. Далеч по интересно ще е следващото, когато пристигна десанта на Идолите. Очаквайте епизод две-О, Азис!!! Редактирано от - Наум на 11/6/2005 г/ 11:45:56 |
| Интересно! За мен обяснението е просто - какъвто електоратът - такава кампанията. Но тези, които се разпознаят, ще те пооплюят. |
| Какво стана бе Науме? 99 ли ти сецна ентусиазма? Не бъди толко докачлив ми давай втора серия. Това дето го написа го видех лично около 24 май в средноголем провинциален град. Там беше другара Станишев (точно така го представиха - другара, а не другаря, преди да вземе думата, а с "другарки и другари" почна словото ). Вместо Чкардъкова цици тръскаше Гергана, та се събраха и младежи. Имаше си и кебапчета и бира и даже и линейка. Прическите и дрехите беха същите. Те си пазят ламетата и широките и къси вратовръзки на точки некога от първомайските манифестации и осмомартенските банкети. Имаше и накичени с ордени и звезди. Давай втора серия. |
| Епизод 2-"О, Азис!!!" По разказ на очевидец Място на действието-същото.Час на мероприятието-20 п.м. Още къде 17 часа, околните кръчми, наобикалящи площада са пълни до дупка, сервитьори вадят допълнително маси, а нетърпеливи клиенти чакат ред. Засиленото полицейско присъствие и подвижните прегради, издават очакваната тежестт на мероприятието. Околните улици се пълнят с паркиращи виолетови и червени разградски лади, а от тях заприиждат мургави мъже и жени.Широките булеварди, водещи до центъра заприличват на пълноводни реки от хора, стичащи се твсякъд към площада. Къде 19 часа цялата площ пред Общината е пълна до дупка с млади хора, на възраст 12-30 години, тук там рядко можеш да забележиш надхвърлящи я като моя милост елементи. Колко са били-не знам, но повече не можеха и да бъдат. Преобладават тъмнокожи темпераментни индивиди от съседните села и Селеметя и, но и градския Комсомол бе отлично представен. Парфюми, пот и ухания от най-различно естество, феерия от тоалети, младост и красота. По тераси и прозорците на съседните сгради висят тълпи от хора, чак на покривите при светещите реклами има по неколцина и оттам блещят стъкълца. „Снайперисти?-”предположи фен на „Денят на Чакала във възрастта на акнето. „Не ве, фотографи”-контрира го осведомен. Наближаваше началният час 20 , но Елвис не идва и не идва. Пишешото братство се люшка нетърпеливо насам натам в желанието да улови първите стъпки на идола на наша земля, и прибягва ту зад общината, ту към късите улички около нея-но ницки. Няма никой. Изведнъж, някакъв трепет мина като ток през тълпата и се чува истеричен шепот-идваа... Тълпата мигом се разцепва на разбрали и неразбрали и първите се юрват към едно кафене и къса уличка до него. „Бони е тук, Бони дойде..” Тъй и не разбрах какво точно стана, дали Бони се е отбила да пийне кафенце на крак, или просто е паркирала мерцедеса си по „Гладстон”, щото мнението на очевидците се разцепи надве, та до 40минути насетне се избистря точното естество на туй замечателно събитие, ама нейсе. Разгеле, с естественото за наши звезди закъснение, в стил Слави Трифонов мероприятието почна с едночасово закъснение. Тълпата е достатъчно подгрята и малце поизнервена, но следи със стаено нетърпение ставащото. Излиза Аня Пенчева. Артистичност в краткото политическо експозе, напомпани лафове, поднесени ефектно и овладяно; визия-без забележки: -Всички партии ви обещават работа, образование и шоу! Последното ще ви го дадем ся и веднага! И ся тук ще ми простиш, любезни читателю, щото нито нетърпението да видим звездите беше толкоз силно, нито нахалството, нито имахме репортерска карта, та се наложи да наблюдаваме шоуто далеч назад, където дългия ни ръст и изпружената шия не отваряха коридор към авансцената, та дори и на стол да се бяхме качили-се същата. Хоризонтът се затуляше от качени на вратовете на мъжкарите девойки, които оформяха нещо като балкон, като втори ред на присъстващите, а шумът и неописуемия възторг правеха звуковата картина неразбираема и наподобяваща нещо като рулиращ Туполев. По едно време интонационната среда се уталожи, и в нея останаха някакви речитативи на сърдит момък. Мангалите около мен вече се кефеха и тресяха, а кръшни дамски дупетини изпълняваха невероятни пируети, като от зор се допираха из хълбоците на околните и нас в туй число. По едно време посвикнах и се заслушах в мантрата, която повтаряха и стреснато се загледах в устите им, да няма грешка. А те ревяха и се кефеха "В устата, в устата, в устата, в устата.. " Таман да ме напънат расистки мераци и се сетих ква е работата-пеел момъка Устата.. Не са го псували човека-кефеха му се. Устата завърши с броене до десет Едноооо, двееее, триииии...десееееееееееееееееееееет! Демек в десятката. Бюлетината им имала номер десет Сетне Аня обяви: А ся, представям ви водачката на листата в едикой си многомандатен район нашата принцеса Софи Мариноваааааааааааааааа! Няма да ви описвам възторга. Софито изпя няколко песни, като ги разби с "Василевса"(или Василеса)- прочувствена циганска балада. Засвяткаха запалки, извадиха се джиесеми с мощни цветни екрани, заблещука навсякъде. Очите тъмнеят, главата се люшка в такт с тежненията на героинята, мнозинството съпреживява извътре. Голям момент. следва продължението с идването на Идола , ама ся съм малце зает. |
| На мен пък ми дожаля за старците, макар да знам, че те пет пари не дават за мен и не биха ме пожалили никога. Преставих си картинката. Да си млад и беден се преживява, поне имаш някакво илюзорно бъдеще, но да си стар и беден ... |
| А вий нито с карта журналистка, нито почитателска душа за чий сте се бутали в мероприятията. За да споделите, вервам, тез прекрасни мисли с нас, щот нас на таквиз мероприятия нали разбираш, не ще ни видят. Оценявам по достойнство величавия ви подвиг, надевам се нема да пишете книга или се каните да ни зарадвате?  Пич си науме. Кефих се на тези тектове  |
| Сетне се изтъпани един юначага, нещо като севернокипърски вариант на Том Джонс на младини, с глас обаче на гръцкия Казандзидис, когото Аня представи като Тунчер Фикрет Али. Бабанкото пееше доста добре, а аз бях надлежно информиран, че е познат с артистичното, познато и на мен, лаика име, като Тони Стораро-и той водител на листа. На моменти умерено флиртуваше на ромски с публиката, особено накрая, когато взе да брои: бир, еки, юч, дьорт...до десет- заветния номер на бюлетината, която беше опосредствена с лафа” В десятката”.В интерес на истината, мероприятието беше обзето открай-докрай с етническа толерантност, изразявана в превода от околните на непознатите термини от ромски. „Ето, за всички, които не знаят цигански, сега казва, че трябва да гласуваме с бюлетина номер десет”. Мерси, за което, аз и без туй вече си го знаех, тва бе и май едната цел на мероприятието.. Излезе и Бони. Нея май не я слушах-повече я гледах. Голямо парче-личи си от въртолет, щото горе долу на толкоз място бях от нея. Саундът докарваше накрая на маанета, от което околните подлудяха съвсем.. Градусът се качи неимоверно, въздухът затрептя от енергия, стотици хиляди тела се виеха, държаха за ръце и удряха в европейски ритми.Хубавата мадама, с лека етножилка, колкото да обърка глава дори на граф от времената на Лермонтов, си свърши си работата и се покри. Настъпи еуфорично затишие. Тцъ. Изненада. Не е Той. Излезе Цветелин Кънчев. Заобяснява, как квото обещали, го изпълнявали и разни други лакърдии. Аве българска работа, ама малко циганска . Тва го претупваме. Иииииииииии......... Излезе Идолът. Васил Троянов Боянов. Вий го знайте. Ама не по фуста, нито пък с паети и дрънкулки. Е, не беше чак в чер костюм, беше си по панталонче и фланелка. Шарена, но ний сме виждали какви по.. Мълчи. Тълпата реве. Сетне се затича към единия край, и направи жест към публикатаала Фреди Меркюри в Будапеща. И пак мълчи. Тълпата-ясно.После посочи оркестъра като Чарли в Диктатора . Тълпата изду жили и изцеди максимума. Сетне пак се затича нанейде и посочи колегите си депутати с жест на император Нерон. Излъгах се -тълпата можела още. Пет минути ходи напред-назад и сочи мълчаливо ту тоз, ту друг, на което му отговаряха с нещо, което статистите на Гладиатор дори не могат и да си помислят да изиграят, а и никой режисьор не е сънувал. То беше рев, то беше чудо, надхвърлящо всичко видяно от нас. Разгеле запя, та малко утихнаха. Ся тук тресящи телеса, дупета, запалки и прочие няма да споменам ъгейн. Стената пред мен стана непрогледна, щото девойките масово станаха кавалерия и се метнаха по конете, образувайки втори кат на публиката. По едно време свърши-викам си туй беше, иншалах, и се заоглеждах за измъкване, но не би. Нямаше изход Азис смъкна фланелката си, женската част изпищя френетично, но вместо охранен космат корем, отдолу се оказа с бяла фанелка с голям номер десет отпред. Сетне за накрая запя, заедно Бони и Софи "Не сме безгрешни, ала сме истински" и тук истерията удари десятката, котелът изпуши от прегряване и стана страшно. Звездите наизлязоха на сцената до една облечени с такива фланелки, хванаха се за ръце и дадоха назад към сградата. Те назад-ама тълпата атакува напред. Стана май някакво меле. Милиционери и охрана се хванаха в плътен двоен кордон, който на места се заогъва.Тутакси се възползвах от пролуката, която се поотвори между предния отряд и тила, дето бях и се ориентирах за захождане по десния фланг и излизане от бойните действия. Не би-маневрата ми съвпадна с плановете на Бони, която от входа на Общината реши да се свърне към мерцедеса си по „Гладстон” и се засякохме в опасна близост. Десетина юначаги се уловиха плътно с ръце пред гърди и направиха каре, в което певицата изнесе нежното си тяло, порейки вражеските пълчища-минаха току покрай мене, та оцелях с големи загуби от морално естество. През туй време идолът се метнал на сребристосив космически кораб от големите номерации на SEL и с мръсна газ изчезна точно от мястото, откъдето тръгна и Бони, и така измами тълпата, унесена по етнокрасавицата. . Рекох си -туй беше и се отправих към моята бракма. Не шеш ли, от непознаване на града ли или от друго, мазният сив мерцедес цъфна на светофара току пред нас, на края на пешеходната зона. Тълпата не вярваше на очите си. -Ооооооооооо, Азис!!! Мерцедеса направи обаче плавно ляв завой и се понесе по Борисова. Да, ама следващия светофар е на стотина метра и мерцедеса спря. Светлините на стоповете му ярко осветиха половината улицата, а червената светеща реклама на Мобилтел направо се загуби в тях.. И тук, убий ме, читателю, не се сещам заради светофара ли спря, (беше 22-30 и светофарите по това време не работят) или Азис реши да подразни тълпата, или просто се чудеше кой път да фане. Важното е, че се бави поне минута. И тук стана следното: Огромно стадо мустанги, като подгонени от пиян каубой вкупом се втурна по късата права отсечка. Намиращите се насрещното платно автомобили забиха спирачките, мигом накачулени от плътн стена разкривени физиономии и бягащи насреща телеса. Едно мощно : -Аауууууууууууу!-изригна от стотици гърла. И аха да го стигнат. Но в последния миг преди заветната цел, преди първата муцуна да се залепи на тъмното му стъкло, корабът даде газ и отлетя. Безвъзвратно. Ааааааааааааааааааааааааааа.............. ..... Редактирано от - Наум на 11/6/2005 г/ 17:15:41 |
Първият опус много ми напомня на творение на Грацко. Малко изчерпани вече знакови фигури, може би защото много отдавна ги четем подобни тук - това за тревирите, ами дори и те вече се изпокъсаха, а не се носят от добро, да не дава Господ никому... Другото - по-добре. Предпочитам гавра с мангали, отколкото със старци, предпочитам гавра с богати простаци, отколкото с бедняци. |
| Ти така както го описваш, те мангалите ще вземат най-много гласове в Русе... Както е тръгнало и атака е на границата. Мда. Майко какви циркове ни чакат. |
| изборите не се печелят от митингите - мина това време. изборните резултати се определят от хорицата, дето ще тръгнат към урните, всеки с нещо наум. те не ходят много по митинги, тия хорица. |
| Средната класа мисли левичарски, казва Харалан. Така че, жална ни майка. Левите пък мислят, както са чували, че апаратът им иска. Голям смях се смях на изследването на Института за европейски изследвания към Свободния университет в Брюксел сред 407 червени активисти. Ръководител на екипа е проф. Жан-Мишел Дювал. Изследването им е направено преди самия им конгрес през април т.г Натиснете тук „60% се определят за леви или левоцентристи, около 24% - за твърде или крайно леви, а около 15% - за десноцентристи, десни или твърде десни. 64% смятат БСП за лява или левоцентристка партия, 15% я определят като десноцентристка, 5% - дясна, а петима човека са отговорили, че е крайно дясна. Тези данни се обясняват с факта, че около 20% крайно леви приемат лявата политика на БСП за дясна. Значи, на конгреса на БКП всеки пети е попаднал случайно, трябвало е да бъде на конгреса на ДСБ, или е бил на пет мастики. . ”.Най-силно харесваната и най-малко мразена е комунистическата партия...” има си хас.По нататък данните са пълен майтап-рисуват крайно маргинализиран сбирток, който утре ще гледате на митингите на „ Атака”.. Те са уж за Нато, според изследванията, уж са модерни, леви, реформирани, 90% смятат, че влизането в ЕС е добре за България, а 58, 8%, че НАТО укрепва сигурността ни. Уж са за коалиция с НДСВ, ДПС е либерали.. А същевременно станаха на крака, същите тези 90 процента, които искат ЕС и Нато на думите на ген Петров на същия този конгрес, когато малко преди това са ги анкетирали! И чието изказване беше точно наобратно на това, което декларираха. Но ръководството така мисли.. Нали помните, какво беше характерно за емоционалната чума-тотално разминаване между публичното говорене и вътрешните ценности на поразения ндивид и оттам „едно говори, друго мисли”. Според Дювал БСП съответства на представата, която е изградена за една европейска социалдемократическа партия. "Това е реформирана партия", каза той.” Професорът се е хванал за главата и заключава в „24 часа”, че политолозите в България не могат да скучаят никога И това е управляваща утре партия, която ще ни вкарва в Европа ! Боже, Пази България! Апропо, подготвям репортаж от нашествието на Сидеров на наша земя, но още уточнявам детайлите с моя кореспондент. Р.С На същият този конгрес, изказването на генерал Любен Петров Уважаеми другарки и другари, делегати и гости, Искрено съжалявам, че на този предизборен конгрес, който носи послание за увереност и дори нотки на тържественост, ще наруша общия тон и настроение. Членувам в партията повече от 40 години. Нейният път, успехи, провали и изпитания бяха и мой житейски път. Никога не съм се отказвал от нейните принципи и не съм се срамувал, че съм част от нея. Никой не може да ме обвини, че за мен партията е била средство за благосъстояние или път за кариера. За някои това може да изглежда като старомоден идеализъм, но за мен тези идеи са моят живот. Смятам, че в България все още има много хора като мен. Има обаче и други. Когато времената за партията бяха трудни, мнозина напуснаха нашите редици и скъсаха с нашите идеали. Днес отново ги виждаме да се завръщат, предусещайки облагите от властта. Не разбирам защо нашата партия отвори широко своите врати за тези политически хамелеони. (Силни ръкопляскания). Те ще ни изоставят при първото изпитание. С това кратко предисловие споделям с вас моята голяма тревога относно бъдещето на БСП. Все повече става ясно, че между ръководството на партията и нейните членове и симпатизанти се открива огромна пропаст. Ще спомена само няколко драстични и принципни разминавания с убежденията и желанията на нашите членове. Това не са конюнктурни въпроси, а решения, предопределящи бъдещето на българите в близките 50 години. 1. Членството на България в НАТО. Конгресното решение беше по този въпрос да бъде проведен референдум. Партийното ръководство и парламентарната ни група изненадващо и безусловно подкрепиха присъединяването ни към този военен блок. 2. Войната в Ирак. Имаше изрично решение на Висшия партиен съвет от 1 февруари 2003 г., цитирам - "Висшият партиен съвет категорично отхвърля възможността за участие на български военни части в бойни действия". (Оживление в залата). Нашата парламентарна група на 29 май 2003 г. неочаквано подкрепи решението на Народното събрание за изпращане на български боен батальон в Ирак и така стана съучастник в тази авантюра. С това решение България се включи във войната на страната на окупаторите. Това беше в крещящо противоречие с националните интереси на България и международното право. Освен че дадохме човешки жертви, ние станахме съучастници в убийството на около 150 000 цивилни иракски граждани. Няма да говоря за стотиците милиони долари, които ни струва тази чужда за нас война. 3. Промяната на конституцията, разрешаваща продажбата на българска земя на чужденци. Въпреки първоначално обявената позиция на нашата партия, че няма да подкрепи тази промяна, парламентарната ни група подкрепи законопроекта. Защо предадохме очакванията на около 80% от нашите сънародници? Потресен съм, че в парламента БСП подкрепи искането на Американската търговска камара в България. Земята е територия и основен елемент на националната ни сигурност. Не си ли даваме сметка, че днес хората, за да оцелеят, са принудени от нуждата да продават земята си на цени, десетки пъти по-ниски от европейските? Ние ги тласкаме по този гибелен път. 4. Разполагането на американски военни бази на територията на България. Парламентарната група на Коалиция за България на 19 декември 2003 г. решително подкрепи декларацията на Народното събрание за разполагането на американски военни бази на наша територия. Това няма нищо общо с членството ни в НАТО, както някои другари се опитват да ни внушават. 5. Днес, когато над 80% от българите живеят оскъдно и трудно свързват двата края, когато над 200 000 онкоболни и хора с тежки бъбречни увреждания умират поради липса на животоспасяващи лекарства, ние сме длъжни да водим непримирима борба. Защо не го правим? Защо не защитихме над 1 милион социално слаби и безработни българи, останали без здравни осигуровки? 6. Каква коалиционна политика ще провежда БСП. Това е принципен, а не предизборен въпрос. Още ли смята нашето ръководство да се коалира с НДСВ и ДПС? Смятам, че ако това стане, ние ще прикрием огромните финансови престъпления на днешното правителство и ще се превърнем в негови съучастници. За това ли така позорно мълчим днес за криминално придобитите имоти на г-н Симеон Борисов? Ако БСП допусне коалиция с бившия цар, това ще стане последният съкрушителен удар върху нейното единство. 7. АЕЦ "Козлодуй". Защо след като ВАС отмени решението на българското правителство за закриване на III и IV блок, ние не предприехме енергични действия в защита на централата? Не е ли унизително, другари, да гледаме днес как европейски парламентаристи защитават АЕЦ и нашите национални интереси? След казаното дотук можем ли да погледнем в очите нашите избиратели и да кажем, че правим онова, заради което са ни пратили в парламента? Докога заради единството ще премълчаваме истината? Не е ли време откровено да кажем, че партията е едно, а нейното ръководство съвсем друго? Различията са както в имуществено, така и в идейно отношение. Някои другари от Висшия партиен съвет вече открито заявяват, че който не строи капитализъм, няма място в БСП. Значи ли това, че трябва да се преименуваме в Българска Капиталистическа Партия. (Смут в залата) Другарят Овчаров още ли смята, че БСП може да управлява с дясна политика и с добрите от НДСВ? Не е ли време да проумеем, че зад усуканите декларации на партийния елит се прикриват интересите на отделни личности и групи? Подчертавам, че всичко това обслужва чужди интереси и че политиката ни се определя извън партията. Аз повече не желая да бъда параван за тези, които спекулират с лявата фразеология и паразитират на наш гръб. Нека всички да помислим накъде върви БСП. Това, което ни представят като модернизация и реформиране, означава обезличаване и ликвидиране на същностния й облик, който през годините на изпитания тя успя да запази. Аз винаги оставам с идеите на моята партия, но не и с принципите и методите на нейното ръководство днес. Благодаря. (Бурни аплодисменти. Всички ръкопляскат без ръководството.) |
| Науме - от мен да знаеш: никаква ракия на гладно :-)) [Съветите на Старшината, Съвет нумбер 8, ISS 66-166- 36666] Че ша станеш закашмер след още едно такова парче ... |
| Кво парче ве, старши-всичко е копи пейст.. ауууу, забравил съм да укажа, че не аз съм написал изказването на генерала.. |
| Проблемът, Науме, е в това, че такива изказвания можеш да чуеш от членове и симпатизанти на всички партии. От крайната десница, през центъра, до крайната левица.Странното е само едно - всяка сутрин тези с изказванията идва да ги взима служебна кола. С персонален шофьор... И май не ни отива на опита и годините да се възторгваме телешки от стандартната политическа говорилня, която просто изпуска парата... |
| Не става ся. Зает съм, едното; другото, по важното е, че кореспондентът ми още не си е дал отчета, а само ми нахвърли реззмето. В момента съм го пратил на разузнаване в един от щабовете, а довечера е на среща с БСП, та по късна доба , като захладнее, ще обсъждаме на бирка разширен репортаж от двете събития и ще детайлизираме суровия материал. За БСП няма да пишем, освен ако не стане нещо бравурно-там си е ясна работата. Мога само да дам анонс Бесепарска тревога от краденето на червени гласове от Атака. Червени депутати , притеснени от въпроси, "Че ний по кво се различаваме от Сидеров, той същите ги говори" пращат активисти да видят каква е разликата между тях и Дучето. Сидеров е тренирал ораторски умения, копирайки "Хитлер спийкс" и филмите за младия диктатор. Невероятно крайна риторика, стил Гелеменов, дърпаща най-примитивни струни. В нито една нормална държава не биха оставили такова ярко расистко, антисемитско и антиконтитуционно говорене. У нас то предизвиква овации. Призиви за разправа с познатите врагове. Омраза, див популизъм, химери, глупости, изречени ту с нисък, ту с нарастващ патос тон . Публика около 1500 души-колкото е на всички досега, извън Азис На първите редове-местните бръснати кратуни. Онези от снимката с чукаю(пардон, брадвата) Моят кореспондент бил ужасен. Повече не е чул някой от БСП да пита за разликата между тях и той. Но това само за присъствалите. А останалите? |