Бай Ганьо прави избори-сто години по-късно
Отиди на страница:
| Значи тва е брадвата, която мислехме за чук. "Ю"-то е клавиатурно, не колоратурно, а сопраното-довечера, като види как съм си утрепал деня Освобождението на България от безродниците-снимка по платно на Верешчагин  |
| УТРО над Ножарево В пет часа сутринта, както винаги, удариха с чук по релсата край щабната барака. Прекъснатия звън едва проникна през покрития с два пръста лед прозорец и скоро заглъхна: беше студено и на надзирателят не му се мръзнеше. Звънът утихна , а навън си беше същата тъмница, като през ноща, когато затворник 0924165, или както беше известен навън –Каскетски, ходеше до изкопаните дупки по нужда и в прозореца пак жълто проблясваха трите прожектора-двата от кулите и единия вътре в лагера. 0924165 никога не се успиваше, ставаше точно до релсата, но днес не стана.Цяла нощ го тресе, зъзна, насън ли наяве ли, нещо го кършеше, хум му беше зле, хем се пооправяше, хем сънуваше, хем се чувстваше буден. Не знаеше спомня ли си, или сънува, но беше реално, не знаеше къде е в миналото, или настоящето. Беше третата година, откак Атака взе властта. В началото беше ентусиазма. Каскетски обичаше Атака, както обичаше по-рано Партията, но се почувства истински горд и значим човек в оня паметен ден, когато Сидеров дойде в малкото му провинциално градче за първи път и му позволи да се снима с него. Напи се до безпаметност, когато Атака влезе в 40-тото, ядосва се , когато събранието се разтури. Плака от умиление след като др Сидеров получи мандат за правителство на следващите избори и стана премиер. Но неговите полагаеми "пет минути човешко щастие" и най върховния душевен оргазъм изпита, когато в прочуствена реч пред Народното събрание, завършила със ставане на крака и с ръка на сърцето от всички народни представители, и изпяване на „Боят настана, тупкат сърца, ето ги близо наще душмани”, др Сидеров поиска извънредни правомощия и суспендиране на гражданските свободи, докато " Атака" възстанови справедливостта и възмездието по нашта земя и я отвоюва от безродниците, подкрепяни от външни юдомасони и вътрешни душмани. Само за тези пет минути си заслужаваше да живее.. Каскетски стана главен активист на партията в градчето и отговаряше отначало за физическата култура на населението и производствените гимнастики, така и за100 дневната мобилизация на работниците(запас) и за дисциплината през останалите дни от задължителната трудовата повинност .Прояви се в организацията на референдума, който Атака въведе в първия си декрет. Убеждаваше несъгласните с очевидните отговори на въпросите, дали да плащаме скъп ток или да не спрем Козлодуй. Ах, какви гадове имаше тогава-хвърляха омраза, внушавайки, че Европа щяла да ни отреже, че нарочно Сидеров бил направил втория въпрос да му се дадат правомощията заедно с първия, а не за икономия на народните пари.. А той си знаеше как да ги убеждава и взе 99 процента победа.. Прасваше им по едно късо писъмце, и отворковците-ренегати и безродници поемаха в газките занякъде, откъдето после никой не се върна. Организира и допитването кой се чувства българин и кой не, огради гетата с небългарите с високи кльонове и уреди пропускателния им режим; издаваше характеристики за пътуване зад граница на желаещите да се видят с роднини извън граница. Не направи никакъв гаф и нито един безродник не се измъкна навън. Харесваше му тази работа.. Редът, дисциплина и маршировките с песен го връщаха в детството му.. Имаше всичко, за което беше мечтал и се борил и най-вече власт. Желанието да „става на твоята” на часа, да те гледат с уважение и респект, заради постта ти. Да си нещо, след като толкова години са гледали през теб. Специалните дажби за него и апарата на „Атака” бяха хубаво нещо, но не го блазнеха, щото беше злояд, бонове за алкохол от валутните магазини не го радваха, щото „си беше изпил пиенето”. Варенето на ракия беше забранено и се развиваше страшна спекула, с която трябваше също да се бори; отровите рушеха здравето на работниците и това караше държавата да харчи пари за безплатното здравопазване, а средствата бяха кът, заради реакцията отвън и вътре. Но ръководството се нужаеше от релакс, уморено от битките с безродници.. Каскетски се втурваше с цялата си страст и патриотизъм и така увличаше местното подразделение на бръснатите от Сидеровата младеж, в ентусиазираното възстановяване на ТКЗСто и предприятието за надувни топки и плавни дюшеци. Бързо го оцениха и стана гл. багатур на окръжния град. Служебна черна Волга и доста по -високата от задължителната трудова надница му даваха сигурност и той се чувстваше значим-цяло величие, почти като другаря Сидеров-новия Бисмарк на Балканите Дойде директива да се възстанови трудовия лагер, където бивши демократи да върнат откраднатите 28млрда . Лично Каскетски надзираваше строежа на кулите и зидарията на стените. Бяха тежки, но славни купонни времена -всичките ресурси на младата ни отвоювана държава отиваха у армията и жандармерията, които бяха приоритетни в среда на врагове отвсякъде. следва продължение Редактирано от - Зе Мария на 23/6/2005 г/ 14:45:52 |
 Само 2 неточности - към края Каскетски е назован Естетски; освен това не може да се вози на Волга, защото това е чужда кола. Ще се ползва само произведеното у нас, а именно "Марица 125", модел за елита, лъскаво черна (намазана с вакса) и задвижвана с газ, произведен от ялите боб безродници в трудовите лагери. |
| Едното го оправих-грешка стана в бързината. За второто не съм съгласен. Волга, газ, зил, Заз -може. Наши кръвни братя. И Зис-5, тоже |
| 0924165 се размърда, но не му се ставаше. До развода имаше цял час и половина, лежеше си на горния нар, изцяло завит презглава, напъхал краката си в подвития ръкав на ватенката. Искаше да избяга от лагерните шумове, които точно му описваха какво става, без да е неоходимо да се отвива. Помъчи се да да избяга в своя свят, където му беше уютно .Съсредоточи се в спомените и заразнищи за хиляден път въпроса къде сбърка и как с един замах на магическата пръчка на зъл демонсе срина всичко. Къде сбърка? На долния нар циганинът Аско се изряза продължително-"егати изрода, кво е ял тоя нерез, кашата не мирише тъй. да му го намаам у пръднята шашова"....Много го болеше не толкова от бачкането и глада, колкото от унижението да живее с цигани и безродници. В началото надзирателите го бъркаха с мангалите, което караше цялото му същество да изстива от ярост. Сетне поизтръпна, беше станал кожа и кости и всички си приличаха. Жестокостта му се сломи-остана у злобата. Гафове? Кви гафове толкоз е сторил? Не можа да осигури доставката от храни за окупационния корпус в Македония, освободил я от сърбоалбанско влияние. Но то никой не си изпълни доставките-селяните криеха храните, като през войните., а в текезарските хамбари се гонеха мишки. Направи мръсно на другарката Катюша от Централния Сидеров съвет, като я наплю пред Сидеров, че е допуснала слабости в идейната пропаганда по интернет. А не беше ли прав?. Тя толкова се оля в комсомолското си престаравене, сипейки лозунги, че накрая отблъсна нашите хора. Тя си бе такава, напористо кристално ясна и разбиранията й за пропаганда бяха „бой, стрИганье, сръбска музика и никва цветна телевизия „- е как да да ограничи достъпа до нета само в рамките на родината-тя направо го направи безпредметен дори за другарите.. Другарят Сидеров беше ядосан от принизяването по този начин на сайта Атака. Другарката Катюша беше свалена от ръководни постове и изчезна, но стореното от нея не се възстанови. Но и псевдодемократите, реакцията и безродниците понесоха щети, според нея..Тва аргументи ли са-мислеше си 0924165 Друг гаф? Реагираше винаги правилно на безбройните доноси за незаконно забогатяли, като си слагаше печата враг отгоре им. Такава беше ситуацията, изискваше здрава ръка. И той не се церемонеше, както не се церемоняха съдиите, бачкащи на три смени по съдилищата. Мнозина не можеха да докажат основния закон на Конституцията „Враг, до доказване на сетния изяден за петнайсетте години разруха лев.” Имахме нужда от ред, обещахме възмездие... "Някой да го е наплюл пред др Сидеров! Абсурд, кой смее! "-отхвърли тази черна мисла Каскетски... следва |
| Имаше и нещо друго, което не му даваше покой. Беше един тъжен и мрачен ноемврийски ден в първата година от Победата. Валеше сняг, който се стопяваше веднага и не достигаше до изхвърлената от окопа топла пръст. Копаеха нови противосамолетни скривалища и проектната дълбочина трябваше да бъде един и осемдесет. Каскетски случайно минаваше с воглата, но понеже беше свикнал да проверява всичко, слезе и видя, че трябва да се копае още по-надолу. Надзирателят нагло го уверяваше, че по цялата дължина е точно такава, каквато трябва да бъде „ Какво, искаш да премерим. За теб ще бъде по-лошо.” Каскетски взе разграфената на всеки десет сантима с черна линия върлина и почнаха да мерят, нагазили в калта; той, обут в ботуши, които винаги седяха в багажника на волгата, надзирателят-в гумени цървули, произведени в „Капитан Дядо Никола. На едно място измериха метър и седемдесет.. По нататък, където копаеха трима-висок слаб мъж с бледо лице и набола черна четина, бивш дипломат, и един младеж с кепе и градско , изтъркано сако(в онези години беше зле с облеклото, а служебно не им се полагаше) навярно направено, когато е бил университетски преподавател. Първите двама се ровеха из пръстта, докато третият, стоеше, опрял гърдите си на дръжката, като прободено от нея, в поза на чучело, бяло от снега, пъхнал ръце в остатъци от мръсни носни кърпи, увити като ръкавици(не му се полагаха). Очите му гледаха тежко и проницателно. Каскетски се загледа и позна и тримата. Бяха негови опоненти от времето, когато се дърлеше по форуми, а единият беше даже известен политолог. „Ха, тия как сме ги оттървали”-си помисли той. Сетне спря поглед на обувките им-само единият имаше остатъци от обуща, а другите бяха обути с партенки и гумени изрезки от боклуците на завода. „ Какво си се размекнал, зяпло? Допълнителна норма ли искаш? А га яде големите кифтета ни рива а? Що не ме вика да помагам да броиш парите от Костовите фондации, а? -Гражданино началник-помоли тогава бившият диломат тихо-опрости ни тези няколко сантиметра. Няма да успеем, нямаме никакви сили, а и времето..виждаш какво е.. -А аз заради вас да отговарям пред др Сидеров? Да отида на подсъдимата скамейка? Или да поставя програмата на партията за отвоюване на държавата от гадове като вас под съмнение? Докато Каскетски измъкна краката от тинята си и издърпа летвата, тримата обърнаха лица къв него-брадясали, призрачно нереални, уморени.. Мъжът с тежкия поглед само промълви: -Нищо, ефрейтор. И ти ще дойдеш на нашата.. Мина време оттогаз. Каскетски отдавна отиде на по-отговорен пост, надзирателят напусна, скривалището гозарязаха, защото нямаше пари да го доизкарат, но ето, тази фраза не му излизаше от акъла -И ти ще дойдеш на нашта! |
| Нима тогава предчувстваше? Не, нищо такова, просто се зачуди на увереността на онзи. Той, Каскетски, не беше човек на словото, не беше човек на съмненията, обичаше нещата да са ясни, а ако не бяха – достатъчно му бе да си припомни тезисите на др. Сидеров. Но в някогашния неприветлив ноемврийски ден се замисли – какво превръщаше онези тримата във врагове? Уж хора като хора, даже симпатични, ако ги поумиеш и обръснеш. Какво разграничаваше патриотите като Каскетски от враговете на Родината? Какво караше заблудените в началото да наричат др. Сидеров фашист, фюрер, посредствен, ненормален, че и по-лоши работи? Как можеше да са толкова слепи? . Тогава Каскетски не можеше да си отговори на тези въпроси, не можеше и сега, очаквайки развода. Мислите му отново се върнаха към онзи ден, спомни си как Волгата летеше по разбития път на връщане от скривалищата и по стъклата пробягваше изкривеното отражение на околните полета. Тук-там се мяркаха превитите гърбове на земеделски работници, които вяло вдигаха и отпускаха мотиките. Каскетски мигновено се разгневи – “Така ли работите за Родината, ваш’та мама!” Спомни си, че тогава му се прииска да спре колата, да слезе и да им извика, но махна с ръка и се отказа. . “Променихме се, всички се променихме”, мислеше си Каскетски. Може би само др. Сидеров си остана др. Сидеров. Даже и др. Катюша се промени след победата, позатъпи се устремът и, изхаби се някак. Спомняше си как Катюша ведро дъвчеше дъвка на пресконференцията след изборите за 40-то, спомняше си как др. Сидеров, опиянен от победата и конфронтацията с некадърните журналисти, я извика при себе си и двамата дълго си говориха на четири очи. Помнеше и блесналия поглед, зачервените от щастие бузи на Катюша след разговора. Да, помнеше. А сега Катюша я нямаше, нямаше и дъвки. . “И ти ще дойдеш на нашата.” Откъде знаеше онзи безродник? |
| Ставането винаги беше трудно, особено зимата. Свит си в парцаливите останки от одеала, студено ти е, но знаеш, че като станеш е по-зле. И всеки път отгласът от някогашния дисциплиниран Каскетски караше 0924165 да става и, изправен до нара, да чака дежурния надзирател да отключи бараката и с вяли ругатни да изкара лагеристите навън. Втора зима караше в лагера и с всеки ден му ставаше все по-тежко да се отърси от неспокойния сън и да посрещне лагерното ежедневие. . Размърда се отново, наоколо се разшаваха и другите. 0924165 не толкова ги чу, колкото долови миризмата им. Първи стана съсухрения Морски – той беше в лагера от лятото и все още не беше заприличал на скелет, във фигурата му имаше нещо човешко. Морския говореше много и за разлика от 0924165 той знаеше за какво е в лагера. Още в края на втората си седмица той охотно разказа историята си. Бил от първите другари, верен на каузата и др. Сидеров още от времената на форумната агитация. С плам и непоколебима вяра в правото дело убеждавал безродниците и дегенериралите псевдоинтелектуалци в очевидното. Подлаган на присмех, репресии и гонения, неколкократно ебанван, той някак оцелял до Победата. . Др. Сидеров оценил заслугите му и го назначил за капитан на военния катер “Волни”. Морския с желания изпълнявал новите си задължения, които били да издирва и потапя турски риболовни гемии, навлизащи в териториалните води на Родината. За отличната си служба получил два медала “За плам в огъня” и един “За плам във водата” с почетен тризъбец. . Борил се така Морския за Родината и др. Сидеров почти три години. До една хубава лятна утрин, когато пред дома му спряла черна волга със затъмнени стъкла. Прибрали го и го съдили по бързата процедура. Доказателствата Морския не видял, но от съдията научил, че е получен донос от родолюбива гражданка. Приложена била снимка на която Морския позира, щастливо прегърнат с тъмен субект с неизяснена полова принадлежност (или “гнусно негро”, както се изразил съдията). Осъдили го за подронване авторитета на българския етнос и съучастие в създаването на материали с порнографско съдържание. В бързината на бързата процедура Морския не чул срока на присъдата. Когато попитал, надзирателят го пернал през устата. . Да, много му знаеше устата на Морския. Може би критиките му към др. Катюша бяха довели до положението, в което се намираше. Но поне му беше ясно за какво е вътре, не се измъчваше с въпроса “къде сбърках”. 0924165 му завиждаше за това. . Станал, значи, Морския, стои до нара и се хили, все едно е на хотел. Престана да се хили, когато Аско се изряза отново. Лека-полека станаха и останалите и се подредиха до наровете. Само 0924165 още лежеше. Знаеше, че ще си изпати, но не можеше да се изправи, отново го тресеше. Чу как дежурният отключи катанеца на бараката, чу как мърморенето му се приближава: “... мамата ... педалчета ... гадни предатели...”. . – К’во си се опнал кат’ принцеса бе, чифутска подлого! – изригна до него надзирателят и го ръгна здраво в ребрата с палката. – Веднага да ставаш, че ти ибах мамата предателска. Как ви търпи др. Сидеров такива като тебе на лицето и на опакото на земята! Добра душа е той, ама аз не съм, тъй че ставай или ... . 0924165 не можеше да помръдне, само гледаше тъпо към дежурния. . – Ще стане, другарю надзирател, ей го на, вече е станал! – притече се на помощ Морския, като се опитваше да смъкне 0924165 от горния нар. Успя някак, успя и да го подпре криво-ляво на нара. . Надзирателят злобно ги изгледа: . – Убу, днес съм в добро настроение. Оправяй го и до 5 минути да е в ред. Иначе и ти си загазил, капитанчо! – после се изхрачи мазно, врътна се на пети и излезе от бараката. . – Махна се, мръсникът му – промърмори Морския – ама и ти се стегни, че лошо ни чака... . 0924165 само поклати глава: . – Не мога, брате, отивам си. |
| Трябваше да се стегне, да стисне зъби. Трябваше да подчини на волята си това 70 килограмово тяло и да стане: да напрегне нозете, ръцете, раменете си от покоя, в който бяха започнали да потъват костите му и да застави мускулите да заработят, за да се изправи и облече и да измине познатия път по коридора на бараката. Болката която го беше поизоставила, отново се активизира и блъскаше в главата му периодично на няколко пулса. Като някакво зловещо заклинание го блъскаше –„ и ти.. ще дойдеш на нащта ефрейтор”, докато в желанието да я избегне отново го хвана унесът.. Пълзеше. Някакъв тунел в някаква бетонна тръба и той пълзи по нея, стените на тръбата бяха от арматура и се закачаше понякога в нея и острото желязо винаги го бучкаше в дясната, болната страна. Пълзеше, но повече от всичко усещаше тежестта на тялото си , притискащо го до земята. Се едно носеше чувал с железни отпадъци, както когато разчистваха пораженията от натовските бомбардировки. Скоро разбра, че заради тази тежест не може да се изправи, но сега целта му беше да прекоси този тъмен проход, за да си поеме дъх и да излезе на светлината. Заработи по енергично с лактите и стъпалата и май напредваше успешно. Изведнъж почуства как олекват нозете му, сякаш ги бяха надули с въздух, но с гърдите и главата си продължаваше да бъде притиснат до земята. Тогава си помисли, че може и да се измъкне на въздух, стига нозете му да се повдигнат и да се повдигне на ръцете си. Кръвта изцяло напълни главата му от усилие, ръцете му се изпълниха с неочаквна сила и още миг, още малко- и той се измъкна от тунела.. Светлина, райско блаженство, кристалносин ефир-всичко това само за миг го докара до екстаз. Усети се как се рее лек и безплътен над София Усещането беше вълшебно.. Ето я Триумфалната арка, построена в чест на освобождението на Македония. Завършиха я за месец, с труда на хиляди безродници, даже и той взе участие, но добре, че не се нае с главния проект, защото др Сидеров даде на съд и обесиха гл архитект за далавери и спекула с материалите. Идеята беше на др Сидеров и се базира на негови проекти от годините на борбата..Строена е от гранит и има обем милион и 365хил, 868 кубически метра- се беше втълпило от кинопрегледите в главата му. „Триумфалната арка в Париж може да се вмести в тая 25 пъти....ширината й е 94метра, а дълбочината 58-продължаваше да му излизат като на екран втълпеното от медиите- върху вътрешните стени са издълбани със златни букви имената на сидеровите съратници..." Интересно, мене дали са ме махнали... а морския ил Катюша... Понесе се над дългия Булевард на победата.Построен бе по проект на министър Минчев след бомбардировките и е по широк от елисейските полета в Париж.. По-широк..по дълъг..помисли си Каскетски..няма отърване от парвенюшките ни комплекси..нищо няма стойност, ако не го сравним с чуждото.. А набитото в главата му продължаваше...”Гледката към Витоша от този булевард се смята за нашето от чудесата на Света...” И действително беше величествена. Река от .светлини, благодарение на евтиния ток от Козлодуй. В дъното се възправяше величествената сграда на Палатът на Сидеров..Хм, прилича на планина, помисли си Каскетски.. -Безродник гад 0924165-грубо го разтърси някой..Три денонощия карцер с извеждане.. Редактирано от - Зе Мария на 29/6/2005 г/ 15:43:58 |
Зе Мария и олезатвориочички,  . удоволствие е да ви чета. Предлагам в спомените му да включите и някогашните му бесни увлечения по царя (2001) и псуването на безродниците, които го осмиваха по форумите. Само този детайл се нуждае от прецизиране "Трябваше да подчини на волята си това 70 килограмово тяло и да стане". Нали всички са изтощени от глад?, пък и при незавидния му (неарийски) ръст на Каскетски килограмите реално трябва да са някъде към 50.  В бъдеще Каскетски може да се дълбае от съмнения дали пък др. Сидеров го е низвергнал заради определено неарийския му външен ръст - *****. 
Редактирано от - bot на 04/7/2005 г/ 10:03:37 |
| Каскетски с гордост гледаше маршируващите редици на Сидеровата младеж. Беше застанал в ляво и малко зад др. Сидеров и др. Расате, главнокомандващия на армията и военизираните подразделения – точно под високоговорителя, от който кънтеше възстановения държавен химн: . “Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена.” . Каскетски се загледа в блестящия пилон със знамето, което гордо плющеше над трибуната... . Осъзнаването го връхлетя внезапно – уви, той не беше на площада на Победата, а седнал до стената на карцера, втренчил невиждащ поглед в цепнатина на вратата. Химнът продължи: . “Марш, марш, с генерала наш! В бой да летим, враг да победим!” . 0924165 разбра, че пеят лагерниците, строени на плаца. Доплака му се, споменът за онзи ден бе тъй скъп и приятен. Скоро песента свърши и надзирателите с псувни разгониха лагерниците по задачи. Сред вялото суркане на крака 0924165 чу и няколко шамара. . Унесен в привичните лагерни шумове, 0924165 отново се загледа в блестящата цепнатина и слънчевия лъч, който се промъкваше през нея. Тънкото снопче светлина бавно, почти незабележимо, се придвижваше по пода... . 0924165 не знаеше колко време е стоял така, когато чу подрънкване пред вратата. В долната и част се отвори малка вратичка и нечия ръка побутна вътре гаванка. 0924165 знаеше какво има в нея – половин черпак от безвкусната, безцветна каша. Нямаше сили да допълзи до там, нека си стои. Онзи отвън още не си отиваше. . – Шъ ядеш или нема да ядеш? – 0924165 позна този глас, това беше надзирателката Вефка. . Неволно си представи отпуснатите и телеса и отново му прилоша. Чувал беше за нея Каскетски още преди да влезе в лагера, беше чел и досието и – една от първите тайни симпатизантки на др. Сидеров, по-късно вербувана от службите. Във форумните времена Вефка подстрекавала безродниците едни срещу други. Следяла и симпатизантите да не се отклоняват от правото дело. . – Като си такъв, аз ще си похапна. Мляс. Тая каша, знаеш, не е от най-добрите, ама като няма друго. То има де, но аз си изядох порцията за днес. Ох, че гадна кашица, ще се карам с готвачката. Мляс. Да де, то пък нямаме готвачка. Ей, ама много си мълчалив бе, тука всички сте едни такива – мълчаливи. Ех, а какви манджички имаше едно време, ех! А каква бакла! Ти ял ли си бакла бе, безродник? Няма вече, заради вас навярно. А знаеш ли кой ми беше любимия ресторант? “Тино” – разумни цени, пък даваха еййй такива порции! Да си оближеш пръстите! Ама затвори, продукти ли нямаше, клиенти ли... Е хайде, със здраве. Ох, то пък какво ли ти пожелавам здраве на теб точно. Пфу. . 0924165 чу как вратичката се затваря. . – Айде, а утре пак ще дойда да ти донеса храната и да си поприказваме. . Отмалата отново връхлетя 0924165 и той изпадна в безсъзнание. |
| А бе, що не свиркате, бе, хора? Той тук се цепел купон от сума ти и време, а аз се мотам "горе" из разни скучни дебри и балкани от изпразнени от съдържание думи и само тук таме копна някое парченце руда...а то тук си било...мале, мале...напаво като рудник "Палава мисъл"...от Алеко до Оруел...подскачат хубостници, друсат се цици, веят се чуко-брадви, "Мерцедеси" вият, наши стари познайници вече изпълняват повинност в едно недалеко бъдеще и разбира се - балканът пее хайдушка песен даже...бравоска Науме, както винаги ми напълни душата! Яща! Ашколсун! Аферим!  |
| Вторачвайки се в дървото, не виждаме гората! Вторачвайки се в Сидеров, не виждждате останалите! Удобно, нали? * Та чии привърженици бяха скандиращите: "За да има мир, БСП в Сибир"? (БСП тогава беше едномилионна партия-един милион българи в Сибир? Не е зле!) * Та чии привърженици викаха на президента, излъчен от самите тях:"Да ти умре и другата дъщеря!"? * Та кои привърженици след поредното "отлюспване" и "отмравчване" изкалваха бившите си съпартийци педераси и какви ли не? ` На ДЕМОКРАТИЧНИТЕ сили? Нееееееееее, това са били провокатори от "Атака"!!! Ченгенца!  * Преди да тръгнете да плюете по някого, вижте дали има възможност да се защити тук, дали има право на отговор! * Преди да тръгнете да плюете някого, погледнете си посраните задници! Мен поне в симпатии към героя на вашите писания не можете да уличите!  |
| Тъмнината, влагата, студа и огромнте плъхове в карцера бяха ужасяващи и можеха да влудят всеки. А 0924165 освен че беше зле от болката, но беше и изтощен и изнервен. Никога дотогава не беше си представял, че в свободна България през 21ви век, родила толкова чутовни герои, маркови патриоти и др Сидеров, може да има такова ужасяващо място. Карцер-кво да ви го описвам? Килия три на два, с малко прозорче на вратата. Но това, което беше най мръсното в цялата история е, че именно той проектира лагера и килиите за него бяха само малки правоъгълничета. Даже смъкна един метър от стените, за да икономиса на др Сидеров материал. Материалът отиде другаде, разбира се, но стремежът беше благороден, а реаализацията по инерция. Чак се ужаси вечерта, след като изпрати камионите в собствената си вила, но жребият беше хвърлен и стореното-сторено; добре, че не го изпя накой бдителен гражданин. Каскетски предварително беше изчистил околността на вилата си от опасни eлементи-безродници, а ся се оказа, че и шофьорите на камионите излязоха национални предатели.. Тишината беше влудяваща. Лагерниците бяха излезли по обектите. Гумените надзирателски цървули не издаваха никакъв шум Едно , двее, три, кръгом, едно, две , три кръгом .. Сетне се отпусна на цимента и се унесе в спомени.. Как се сбогува с малкия. Той беше на тати момчето, негова първа слабост. Когато го арестуваха в пет сутринта, уж си търсеше дрехите, но влезе да каже на детето сбогом-младият фелдфебел от патрула се усети, но все пак Каскетски не беше кой да е и благородно си притрая. Стаята на момчето приличаше на команден пункт. Сглобяеми пластмасови самолети на Български орел пикираха и се сражаваха, върху едната стена имаше картина на Балканският полуостров с разноцвети карфици, обозначаваща бойните части. Върху другата стена бе окачен групов портрет на генерал Димитър Стоянов-младия командващ доброволците в БА, изпънал дясната си ръка за поздрав пред др Сидеров във военна униформа-ах как седеше униформата на др Сидеров, как му блестяха ботушите, как безупречно му седеше униформата на изпънатат снага, каква мъдрост имаше в побелялата му коса, подаваща се от фуражката с висока кокарда.. Каскетски неволно се изпъна и вдигна ръката си за поздрав..но се усети, че сега моментът е друг. Момчето кротко спеше. Стаята не кънтеше, както обичайно, от звуковата картина на неговите игри: -Това са нашите самолети Сид1 –ррррррр. Те са руски самолети Миг 17, които др Сидеров модернизира до неузнаваемост и са суперски-опс, тате, извинявай, най-добри. А това са противовъздушните оръдия на безродниците-врагове.-Към небето се устремиха жълти пастелни линии-Бам бам, прааас, бум-бум ей ся ще им изпия кръвчица ...Огън! Безродниците ги снабдяват гадните американци, но нашите са по –добри..Атака, атака, атакааа!!! Баща му рядко му правеше забележки, но за езика винаги. Суперски беше опасна дума, но детето не можеше да я забрави, като гаден трън в петата от времето на Разрухата. Беше опасно синът на гл. Багатур на окръга да говори с чужди, вражески думи. Имаше закон за чистотата на езика и др Сидеров лично „разписа билетите” за лагера в Белене на стотина гнили интелигенти-журналистчета-отворковци, разни лайкаджии и дървени философи от забранени сдружения за права, разни хелзинкски комитети и прочие сган. Но сега беше тихо и детето спеше сладко, като помръдваше леко с устни. До него имаше разтворено списание. Каскетски се зачете: „Войникът тихо пропълзя до телената ограда, пазеща картечното гнездо. Няколко огнени изривания и смъртоносният език на горящата смес неутрализира безродниците.” И по –надолу. „Искам да се бия за силна България и никакви гадове не могат да ни уплашат и разколебаят: това са думи на младият лидер на Сидерова младеж, заснет на Парада след бомбардировките” Каскетски понечи да събуди детето, но се отказа. Само го погали по челото. Не такова сбогуване си беше представял преди минута, но нямаше време за друго. -Хайде, другарю..-фелдфебелът се разкъсваше между страхопочитанието и омразата-хм, хм, тръгвай, предател... Редактирано от - Зе Мария на 02/7/2005 г/ 18:59:36 |