
| Бих допълнил Ebisu-Odaiba - наличието на мислене е може би необходимо, но с положителност не достатъчно условие за интелигентност. "Мислене" като термин предполага наличие на процес, но не третира резултатите от него. "Интелигентност" от своя страна има насоченост към резултатите ("плодовете" както обичат да се изразяват някои форумци) от някакви осъзнати или не умствени процеси. Примери за усилено мислещи, но не и интелигентни люде има поне няколко във форума. . П.П. Хора, бъдете добри, не затормозявайте г-ца Кайли с Гьодел! |
| Не знам какво съм попила, но до изводите съм си стигнала самичка. Продължава да ми е интересно, че повечето се въртят "вокруг да около" и говорят за всичко друго, само не и за мислене. Идвам до извода, че мнозина, макар и владеещи сарказъма, не са наясно с основното нещо, което ги отличавало било от животните. Казах вече-колкото повече гледни точки можеш да прозреш, толкова е по-високо качеството ти на мислене. . А това е една много хубава и точна насока- "за да дадеш дефиниция на това що е къща, трябва да излезеш извън нея и да я огледаш отвън". Подобен е и въпросът с мисленето. Само с мислене няма да разбереш какво е мислене. Питам сега-какво става, ако излезеш от мисленето, за да огледаш къщата отвън? И .... може ли го някой от тук преплитащите слова? |
| Питам сега-какво става, ако излезеш от мисленето, за да огледаш къщата отвън? Веднага ти отговарям, почти без замисляне. Трудно ми е да изляза извън мисленето. Е, ще го направя някога, но чак в момента на смъртта си. Не че вярвам в задгробния живот, ама не виждам друг начин за себе си да изляза извън своето собствено мислене. Поне засега. Затова за момента излизам от дискусията, щото ми прилича повече на мътене на сварено яйце. Ама пък като се позамисля, се сещам, че мога да дам формална класификация на мислене. Това е съществително, среден род, единствено число. На всички дискутиращи по-нататък по темата - успех! ![]() |
| Мислене за мисленето е мощен инструмент за изграждане на личността. Повечето хора преминават през този етап по време на ранния пубертет. Хората, които продължават и след това, стават или философи, или полуидиоти. Сигурно е, че мислене за мисленето на средношколското ниво на г-ца Кайли не може да донесе нищо полезно - нито на нея, нито на страдащата и публика. . Фактът, че човек сам си е направил "всички" изводи е по-скоро за съжаление, отколкото причина за гордост. Идеята, че за да мисли човек "качествено", трябва да знае какво е мислене, е смешна. Би било естествено човек, мислещ "качествено" да се замисля за начина, по който мисли, но не виждам защо да е задължително. |
| Е ти не мисли за мисленето, ми мисли по въпроса що в качеството си на страдаща публика продължаваш да страдаш. И това също е един от основните философски въпроси-що човек сам си страда като никой го не бие по главата да го прави. ![]() |
| Май изход от мисленето може да стане не само чрез смъртта. Не съм медитирал, но май при истинската медитация човек изхвърля всичките си мисли (или поне избягва от тях). В картинката с къщата, медитирането е май когато излезеш от къщата-мислене, но не се обръщаш назад, а съзерцаваш необятния хоризонт. Т.е. хем си извън къщата, хем не я виждш. А сега де! |
| Никога не съм медитирал и единствените ми представи за това са от книжки и филмчета как други са го правили. Дали пътят е прав или не не ме вълнува особено. Най-малкото не съм тръгнал по този път. Ако бях религиозен, бих казъл, че мисленето е дар Божий. Ама не съм. Пък и вече е време за обяд и мисленето за мисленето може да почака. Има по-насъщни неща. Кът съм гладен, не мога да мисля за нищо, камо ли за това как мисля... Моят съвет е, който се интересува от мислене за мисленето да прочете огромното количество трудове на множество ярки филисофи от древността та до наше време (без значение дали споделя изводите им или не). Поне ще разбере какви идеи са изпробвани, какви пътеки са обходени. Да не стане така човек да се мъчи и поти, докато се изкачи до върха на познанието си, и там да намери завхърляни консерви, протрити чорапи и останки от палатки на други хора, дето са изкачили този връх преди години и векове... Мисленето за мисленето е като да си гониш опашката. Ха да я хванеш и ти се изплъзва. Е, някои успяват да си я захапят, ама пускат веднага, щото ги заболява. Обаче, виж, да гепиш чуждата опашка, да я накокошиниш, да я фризираш, на пастет да я направиш, това почти всеки го може. Редактирано от - боза на 22/6/2005 г/ 12:53:01 |
| За мисленето не може да се мисли...може да се медитира. Ако искаш да го разбереш. Тва там извън къщата, че да видиш къщата. ....освен тва аз не искам да знам що е то мислене, искам да знам другите дават ли си сметка за това....медитиращи тук не вида. ![]() |
| Мисленето...убу. Но и пет пари не чини, ако я няма паметта. Носете си тефтерчета и записвайте гениалните си мисли. За себе си, не за поколенията. И особено ако сте кандидати на славата..и властта. Като в приказката за стълбата... ![]() |
Манрико, както ти обикновено правиш, ще ти върна услужливо помощта-иди и прочети що е то медитация, прочети некоя и друга книжка по въпроса, вместо да висиш само във форума, ПОМЕДИТИРАЙ 15-20 ГОДИНИ....и ще получиш отговор на въпроса си. Редактирано от - kaily на 22/6/2005 г/ 14:23:33 |
| Г-це Кайли, надявам се да не смутя вашата медитация, но ще ни кажете ли още нещо за тънките светове и фините енергии? Благодаря. |
| Хайде, хайде, г-це Кайли, не се правете на ощипана мома счетоводителка. Пък ако енергиите са ви дотегнали, разкажете нещо за фиксацията; зная, че ви е слабост. |
| Кайле, не възразявам, че всяко нещо може да се осмисли в различен контекст и това казах одеве, ако погледнеш, че често философските открития са само откриване интересен нов прочит на старите. Колегите ти казаха за теоремата на нем. математик и логик Гьодел, популярно казано, че никоя теория не може сама да докаже всичките си твърдения, и следователно, никоя теория не може да обясни непротиворечиво всичко в природата - винаги има допълнителност на различни теории. Американския философ Рорти го нарича липса на "универсален речник" и смята основна черта на либерала иронията към собствения си "краен речник" (final vocabulary), разбирането за неговата случайност (contingency). За съжаление някои индивиди се възползват от релативизма, за да ни учат, че Саддам, Милошевич, Буш и Клинтън били еднакво зли, нацизма, сталинизма и американския консумеризъм били едно и също нещо. * Понеже едно време съм бил учител (и много ме харесваха девойките в 119 ЕСПУ (Сендовско) на Плиска), имам опит с ювенилното любителско философстване, с което се занимаваш по твои показания от 15 - 20 години - наистина доста дълго, както ти казват, други на твое място отдавна са го сменили с по-възрастни земни грижи за мъж, семейство и работа. На тебе точно ти липсва друга перспектива - не само не познаваш други страни освен България, но още не си усвоила и "градския" стил, присъщ на образованите българи още от турско, не си счупила инфантилния (по-точно pubescent) шаблон за общуване с възрастни мъже (аз съм на 42 и съм доктор по философия - разбира се, тука има други доктори, по-дипломирани от мене, д-р Менти (тъпо менте) например е единствения бълг. проф. по история на индийската философия и д-р Една размишляваща - проф. по история на античната философия). Та туй ти пречи в живота, а мене никак не смущава, видял съм къде по-тежки педагогически казуси. За позитивна нотка - като role model ти препоръчвам филмите на френския режисьор Е. Ромер. |