Отиди на страница:
| Митничарю, само ме е страх да не пише до жена ми. Защото съм на свободна практика и единствено тя ми се пада някакъв началник. Фичови упорито редуват серии от фукни и хвалби, с цел да предизвикат завист у бившите си колеги, но и колегите не са вчерашни. Аз съм убеден, че те просто си мижитуркат. И Фичо пак има нещо в главата, но жена му просто е изяла бройката на някой мислещ човек в университета. А колегата Рего добре го е написал с цифри просперитета на американеца. Че цените са двойни, а заплатите същите. Минималната заплата е показател за доходите на хората. Когато тя не мърда, не мърдат и заплатите на онези, които получават по десет долара на час, по 15 долара, по 20 долара, по 25 долара на час. Като се вдигне минималната, вдигат се и всички останали. |
| smarty извинявай, един въпрос извън темата, ако може. Ти кой клас си завършил в България, и къде? Направи ми впечатление, че етническият турчин бай Хасан, емигрант в САЩ и той, е на около порядък по-грамотен в постингите си от теб, щото . |
Абе, Зую. Първо, и на жена ти ще пише, като стой та гледай. Само да подразбере коя е. Второ, заеби го тоя спор бе, излишен е, ето и Рифкин казва, че требва да се гледа положителното и от двете страни на Атлантика, а отрицателното по възможност да се избягва. Прочети първия абзац на Грациан - ми човека е уцелил десетката с него Поздрави... |
| Ае чакам някой новопокръстен американец да цитира Bil Mahar, ама няма го такъв смелчага. Е и кво толкова има да си признаеш че мястото дето си се пренесъл има и недостатъци. Баси и щраусите. Нямало да издържи соцялния модел в Европа. Ми ше видим. Засега никой не се е напънал да го маха де. |
| Е, време е да обобщим дотук - нье на картонени къщи, долу мортиджа, вън окупационните войски от Ню Орлийнз! Свобода за борците от Гуантанамо! Нещо да пропускам? Иначе Джеремито пердаши яки социалистически лозунги пък вика, че било европейска мечта. Вярно е, че Европа боледува от социализъм, но какво обединява европейците? Такова животно - европейска мечта, няма. Ако имаше, отдавна щяха да са приели конституцията и немаше да се карат като цигани когато опрат до квотите от еврофондовете. Старият континет не е единно пространство. Прекалено много история, егоизъм и предразсъдъци са сбрани на прекалено малко пространство. Хубаво, все пак, че има Американска мечта и Европа е на жив кяр от нея, особено когато не може да наложи ред в собствената си къща. Десет ялови години всички обединени европейци се пънаха да оправят бакиите в бивша Югославия. Накрая дойдоха бруталните янки и възстановиха някакъв ред. Оттук нататък европейската мечта се изразява в скимтене за чупения покрив на баба Пена, за обеднения уран, и за нарушените права на Милошевич. Това е накратко. |
Рего, клетнико, даваш ли си сметка, че заплатите, които цитираш, са много по-големи от европейските. Да ги ожалиш американските доктори, компютърни спецове и тираджии. Я се поинтересувай колко взима един такъв в Европа? Горе-долу наполовина, че даже и по-малко. Та недей да плачеш за обеднелите американски лекари. Там и живота им е по-евтин отколкото в Европа. |
| И все пак в статията става въпрос какъв модел да изберат българите, а не Фичо. Разбира се, че европейският е за предпочитане. Много по-лесно ще се адаптират. |
| Кинаджийски погледнато, спорът около пророк Йеремия се движи между Arizona Dream и Do You Remember, Doli Bel?. Но никой от анализаторите не може да изпълзи от своя Undergrownd. *** ...Йеремия остана още сред хората и им каза: “Отвърнете се от всяка вавилонска смрад.” А смокините, които му донесе орелът, даде на болните хора... (Старозаветни апокрифи- "Слово за пророк Йеремия и за поробването на Йерусалим) |
| Dobadoba, видно е от вси страни, когато хората, които получават т.н. зелени карти, заминават "с гръм и трясък" за Америка.То не са почерпки, празненства и напивания по този повод. Но не толкова видно е, когато голяма част от тези хора след време се връщат.Тихичко!Нещо не им е харесало.Защо заминават? През началото на 30-те години има един интересен период в историята на Съветска Русия.Много интелектуалци от цял свят, примамени от приказките за най-хуманното общество, което уж се изграждало в Русия, заминават там. Много скоро обаче виждат за какво става въпрос и бързо решават да се върнат.Някои успяват, повечето-не! Естествено, тук няма място за такива сравнения, но има някаква минимална доза истина. Холивуд, износът на т.н. масова култура в другите страни създава малко превратна представа за Америка.И когато човек отиде там, вижда доста по-различни неща.На някои им харесва от самото начало, на други - после, на повечето - никога. Много намират сили да го признаят и се връщат, други го признават, но не могат да се върнат по различни причини. Америка се е променили много през последните 30-40 години.Тя вече не е същата и американската мечта не е същата. Преди много време е имало американска мечта и тя е била главно за хората от Европа.Днес също има американска мечта и тя е жива-за хората от мизерно-бедните страни от Африка , Азия и Латинска Америка. Независимо от нашия хал, от годините реален и всякакъв социализъм, България никога е нямала мизерията на Бангладеш, Индия, Салвадор или Еквадор например.Това са други планети. За това един средностатистически салвадорец и един средностатистически българин мерят нещата с различен аршин, когато попаднат в Америка.И за единия това е мечта, а за другия-не толкова.... |
| Сеирджия, не отивай в очевидно непознати за теб територии: един западно-европейски лекар - женералист, GP - взема минимум 180 000 евро на година. Специалистите имат доходи над 250 000 хиляди. @@@ Вижте - всичко е въпрос на манталитети; аз лично при никакви обстоятелства не бих живял в Америка; всичко ми прилича на декор от Дисниленд - стерилно и бутафорно. НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ, наистина. |
| Изчетох всичките постинги с интерес. Иначе Рифкин не казва нищо ново - тук можеш да намериш подобни статии колкото щеш. Има и такива, които застъпват по-либералния (англосаксонски) модел икономика, но такива автори по правило не намират място на страниците на "Сега". Факт е, че големите европейски икономики (германската и френската) се нуждаят от реформи. Та ако говорим за страни с динамични икономики, бих посочила Великобритания и Ирландия. При тях американския модел (либерална икономика) се съчетава със социалния модел на Европа. В резултат на това безработицата е ниска (работниците по-лесно могат да бъдат уволнени, но много по-бързо намират друга работа), темповете на растеж - стабилни и социалните помощи са такива, че да няма сметка дълго да се живее на тях. За бедните има общински жилища, за всеки са осигурени човешки условия на живот. После има и развита система за квалификация, различни курсове за възрастни, университетски програми за работещи и т.н. Хубавото е, че поради ниската безработица всеки, придобил нова квалификация може да се реализира на пазара на труда. Доколко Европа има предимства пред Америка (или обратното) зависи от гледната точка. Това, дето го пише Грацко е много вярно. После, като не ти харесва някъде вместо да хленчиш и да се оплакваш, отиди на друго място. Важното е ти самият да се чувстваш на мястото си и животът там да ти харесва, иначе няма смисъл да се мъчиш... |
| Сеирджия, аз дадох пример с високо платени, средно платени и ниско платени професии в най-скъпите американски градове.Иначе средната заплата в САЩ е около $26-27, 000 на година. Нямам впечатление, че лекарите, компютърните специалисти или тираджиите в Швеция, Норвегия, Англия или Германия в момента са по-слабо платени от тези в САЩ. В сектора на ниско-платените професии обаче нещата са очевидно в полза на Европа, доколкото минималната почасова ставка в една Германия например, ако не се лъжа, е 10 евро. Но в моя постинг ставаше въпрос не за сравнения с Европа, а за тенденции в самите САЩ. |
| Важното е ти самият да се чувстваш на мястото си и животът там да ти харесва, иначе няма смисъл да се мъчиш... Напълно подкрепям това твърдение на Круела. Има моменти, когато наистина сме на една дължина на вълнАта! Ако човек се чувства добре не е нужно да бие тъпана с километрични постове във “чужд” за него форум, защото има нещо патологично в подобно поведение. Убеден съм, че независимо от това, че тя се чувства добре, там където е сега, когато се пенсионира, няма да остане да живее в там, а ще дойде в България, където вече си е осигурила “пенсия” под формата на отдавано под наем недвижимо имущество! И ще се чувства и ще живее добре! Няма да споря, дано поживеем, та да видим! Кой разбрал, разбрал... |
| Грациан го е написал с малко повече думи, но за това пък - художественно и много точно. Еднакво жалки са тези които само плюят или само венцеславят дадено нещо. Дори това нещо да е една житейска мечта - било тя "Европейска" (има ли въобще подобно определение???) или пък прословутата "Американска" такава. Както се казва: ... По това ще ги познаеш! Дългогодишните ми наблюдения върху българи емигранти, особено след ноември 1989г., очертаха една за мен симптоматична картина. "Новите" се различават коренно от "старите", но все пак имат доста еднакви поведенчески стереотипи. Ето няколко думи за поведенческата им матрица: * В началото еуфорията ги носи и всичко местно за тях е най-най-от найто. Те се открояват с ненадминат дори от стари аборигени-националисти, локален и национален патриотизми. * Същевременно всичко в миналото им, независимо дали са били от допуснатите до копанята комунета или са били страхливи мишоци подтичкващи покрай "любимата" партия с надеждата да спастрят по някоя троха - бива надлежно оплюто. Дори Националните светини не могат да ги спрат в яростното им преклонение пред 'новата им родина" ! На новото място те се изживяват като върли антикомунисти, бивши дисиденти от калибър и борци за светлото капиталистическо бъдеще! * Една част от новопристигналите през януари, февруари 1990г., а и след това, бе дошла (напр. в Германия - но това се отнася и за останалите големи европ. държави) само и само за да може да понатрупа някоя и друга марка от предоставените им държавни помощи, безплатни скромни квартири в пригодени за целтта бивши казарми и други подходящи постройки на края на градовете. Това тогава бяха поне 60% от цялата маса. След време огромната част не бе призната за политическа емиграция и бе експулсирана, част се върна обратното в БГ, друга, по-малка, замина в други държави да опита там късмета си, а трета (още по-малка) успя с интервютата за легално емигриране в САЩ, Канада и една, две други държави (Бях ходил с едно семейство в Бон за да им помогна в интервюто им в Канадското посолство..). * Другата част от "новите емигранти" бе решила да скъса окончателно с миналото си и независимо, че тя бе добре образована и бе заемала престижни длъжности в родината си, тази част бе готова на всичко - само и само да хване корени на запад. Тя прие с поглед вперен в предполагаемото "светло бъдеще" всякаква черна работа. Най-вече, паралелно към получаваните ежемесечни помощи, да работят като "Домашни помощнички и помощници" при местните. От целият континген само един пренебрежително малък процент успя почти веднага да се уреди и да се адаптира кън абсолютно новият и непознат живот на Запад. По правило това бяха хора с перфектно владеене на езика плюс върхова специалност, но също и такива донесли добри количества от чеиза на любимата Партия.... * Но за "на вънка", особено общувайки помежду си и пращайки новини за себе си в старата им Родина, всичките тези много скромно премълчаваха от какво и как се препитават. На фона на огромният дискрепанц между жизнените стандарти на Запад и ошмулената действителност и срива в България по онова време, всяка покупка в Алди или хххМарт-овете се стилизираше като Този небивал успех за цялата поредица от генерации на фамилията им. А първото летуване на о. Майорка беше изравнявано по значение с полет до Луната (най-малкото). * Една част, малка част, успя действително в следващите 2..3..4.. години също да се адаптира, да намери признание, със или без полагане на изравнителни изпити за висшето си образование и след усвояване на говоримия език, да намери своята си "житейска ниша". Тук трябва ДЕБЕЛО да се подчертае, че и тези - успелите, никога не бяха приемани за 100% местни такива. Дори малкият им акцент, а той по правило е винаги чуваем от аборигените, е знака, че те са чужди! Единственият и неоспорим ПЛЮС е, че тяхните деца получаваха равни шансове за бъдещето, равни с тези на местните деца. За разлика от по-"примитивните" етноси, българите не образуват гета. Те са по скоро като много паяци в буркан. Ако не си правят мръсотия, то най-малкото е да се одумват с всичка сила. Единствената народност която няма желанието да подържа връзка едни с други. Напр. в Мюнхен има доста хиляди "стари" и още (поне толква) "нови" емигранти. Но "Немско - Българското Съдружие в Бавария" има цифром и словом около ..... 60..70 постоянни членове!!! Като поне 1/3 от тях са чисти немци! * След установяването си, успелите по правило започват да мразят местните. Дължи се вероятно на вроденото чувство за малоценност, на съзнавано такова или просто на вътрешната им подсъзнателна съпротива да станат нещо съвсем друго, спрямо това коета са били според генното си наследство. Помежду си (отделни семейства могат да си останат приятели и да се срещат в един затворен кръг!) те не крият омразата си към местните, но всички заедно - особено пред сънародниците си в България, те не се издават и се скъсват да пеят Дитерамби за новата си "родина". Същите демонстрират перфектно характеризуемо екстремно поведение, оценки и пристрастия - изказвани напълно поляризирано, така както това е характерно и за аборигените в Родината им. А не дай Боже да са получили Поданството на приемната им нова "родина"!! Тогава спиране няма...... И т.н. Бих могъл да Ви занимавам тук с десетки примери подкрепящи мойте скромни наблюдения от по-горе. Аз не осъждам никого, както и че не хваля никого. Знаейки горните факти, мога много бързо да разбера кои от кога е "емигрант". Кой заради какво говори едно, а мисли съвсем друго. Както и кой, защо става по-католик от Папата, дори..... За да Ви спестя охулването ми поради възможна неинформираност, вмъквам една малка информация, вече известна на по-старите форумци: - не съм се родил в България - т..е. аз съм "чужд" абориген, една част от живота ми съм живял в нея, другата част - в родината ми. Имам доброжелателни пресентименти към България заради лични връзки и прекараното време тук. Не произхождам от знатен комунизки род. И т.н. и т.н. Т.е. не ставам за прозвищата "ченгенце" (поне не БГ-такова), "родоотстъпник" и пр. квалификационни "бисери" на форумното плювачество. Лек ден! Редактирано от - Eisblock на 20/9/2005 г/ 11:12:47 |
| Статията ми беше интересно да прочета. Коментариите също – безпристрастно наблюдаващият може да извлече зрънцето истина. А такива зрънца има най-вече при ожесточен спор. “Технологията на извличане” не му е мястото да разказвам, но съм сигурен, че от всичко тук се оформя разкошна напълно реалистична картина. В която добре се вижда и цялото, и частното... |
| От мечти не се живее, макар че без тях също не става. Нама такова нещо като: американска мчета, европейска мечта, българска мечта, циганска мечта, канадска мечта, софийска мечта, вашингтонска мечта, мечтата на Иван, мечтата на Джон, мечтата на селянина, на гражданина, всеки си има собствени мечти, които често се сменят, а останалото в по-голямата си част се формира чрез господстващото в даден момент промиване на мозъци. Специално САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия са по-различни, но не много - там отиваха главно едни по-сособени хора, които обществото в Европа не ги търпеше тогава, а и сега никъде не ги търпят. Това даде отпечатък на начина им на живот, на разбиранията им за света и на куп други неща. Но нещата се измениха, наследниците на тези по-особени хора сега властват там, а новите които отиват сега са и от един друг сорт - по-бързо и по-лесно да потребяват натрупаното от някой друг, някъде другаде. |
Американската мечта се фокусира върху патриотизма и религията. Ние сме най-религиозната нация в света - 90% от американците имат Библия, повечето ходят на църква. В Европа хората показват все по-светска ориентация. Те може и да имат лични вярвания, но не са религиозно и институционално обвързани Е, те това е истината. Американските ценности са в основата си религиозни. В условията на тотално подтисничество, религията просперира. Елиас Канети Я се опитайте да оспорите нобеловия лауреат! И къде е в момента просперитета на ИСЛЯМА (и той е религия)???  |
| Бих поспорил с Dominus и Рего колко е заплатата на един лекар и на един тираджия в Америка. При всички положения е по-висока от европейските. Хеле пък в Англия, която споменава Dominus. Това не се научава от вестници и сайтове. Ама няма нужда, не е това важното. По-забавно е да четеш из форума разни хора, които не са излизали от България как се ежат на американците и обясняват колко е кофти в Америка. И се хващат я за заплати, я за нещо друго. Как се били връщали със зелена карта. Ами връщат се, тук са свикнали на мързел и безхаберие, а там бачкат като луди. А от Европа колко се връщат? И какво бачкат там? Същата слугинска работа. Именно в Америка българинът повече може да успее. Стара и лицемерна Европа се държи високомерно с българите, те си намират по-трудно работа и по-трудно си уреждат докементи за престой от араби и негри. И един български спец ще слугува с половин заплата на западния си колега. В Америка, който може успява и никой не те пита откъде идваш. |
| според мен нещата стоят малко по дръг начин: американската мечта се състои в това да се чустваш свободе, да си това което всъщност си и да се реализираш без особени шречки. Хората които са по инициативни се стремят към америка за да могат да се разгърнат и да се реализират в едни огромни и в същото време регламентирани граници. От дръга страна обаче там са загърбили социалния аспект и нормално: защо са ти социални помощи след като може днес да си просяк а след година две мулти-милионер, това в европа е невъзможно. Европа се стреми кум една глобална сигърност верно не много висок стандарт и възможност за реализация но пък сигърност от към социалната сфера, пенсии здравеопазване и т.н. За мен истината е някъде по средата, може би Канада, Австралия и до някаква степен Великобритания отговарят на тази критерия ми за нормалност що се отнася до този проблем |