Отиди на страница:
като видях заглавето си казах "ей ся ша са лисне някаква боза за да си изрекламира книгата". обаче не. статията е свества. рифкин  , разбираш ги ти нещата. такива като теб измиват лицето на сащ че не са пълни само със реднеци тип гаспарини. |
БИТКАТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА Денис Прейгър FrontPage Magazine 19 декември 2003 Сега се решава съдбата на света. Такива моменти са много редки в историята. Когато ги има, наблюдаваме две, не три съревноваващи се идеологии. Но сега има три идеологии, които се борят, за да определят бъдещето на човечеството. Те са войнственият Ислям, западноевропейския социализъм и секуларизъм , и капитализма и юдео-християнството в Америка. Първата идеология се разпространява насилствено и мирно, втората – мирно, а третата не се разпространява. Повечето от хората не обръщат внимание на факта, че почти всички вярващи мюсулмани на света считат, че човечеството трябва да приеме Исляма. Това не е толкова тревожно, все пак повечето християни искат света да бъде християнски, почти целият Запад се стреми света да бъде демократичен. Лошото е, че 10% от тези мюсулмани искат да наложат с насилие религията си, а това са сто милиона души. *****
Редактирано от - bot на 20/9/2005 г/ 13:30:41 |
"Нешънъл джърнъл" го определя като една от 150-те личности в САЩ с най-голямо влияние върху формирането на федералната политика. и кво от тва бе? кво разбира тоя? лЕберал некъв си. евро мечти му се привиждат. зевзека, гаспарини и оIо са в челните 10!! че той буш преди да се допита до тях даже от леглото си не става сутрин. то затова и му е толкоз успешно управлението, де. А, кво каза ? |
Но българските читатели трябва да са наясно, че истината за растежа в САЩ през последните 15 години е кредитната задлъжнялост. Американската икономика се движи от кредитните карти за сметка на бъдещето на нашите деца. америка изживява нещо като това което соц-блока изживя през 80-те, а ирак ще бъде американския афганистан. ъм-хм. гадничко е стабилността на икономиката ти да е в ръцете на доскорошен враг като китай и на съперници като ЕС, япония и русия. |
| Смехотворно е да се твърди, че Европа имала по-човечна мечта от Америка, защото Европа си организира две гражгдански войни, за малко не се самоунищожи. По-лошото е, че тези две граждански войни се превърнаха в световни, а още по-лошото е, че в резултат на втората се появи комунистическата система. Когато Европа беше заплашена от ядрената КПСС, Америка я опази, въпреки съпротивата на европейските левичари /better red than dead/. Сега Европа може и сама - и ето я благодарността на европийците - солидарност със Садам. Защо през май м.г. Осама бин Ладен предложи сепаративен мир на Европа, а на САЩ и Израел обяви война? Дори и либерална икономика, като британската не предлага нищо освен вторият най-скъп град в света /Лондон/. Несериозно е да се идеализира страна, но все още /въз основа на личните ми наблюдения/ животът в САЩ е по-добър, отколкото в Европа. Въпреки, че е вярно за много повечето работа в САЩ, но нали трябва да се произвежда и заради европейците - САЩ стои зад 69% от световното производство. 10 млн незаконни имигранвти, които са готови на всичко, за да останат в Америка е друго доказателство. Защо не отидат тези хора в Европа. След грандиозния провал на Европейската мечта за единение /провалът на европейската конситтуция/, смешно е да се говори за европейска мечта. Рифкин е известен левичар, водачите на американските левичари са най-злите антиамериканци. Но ето още една антиамериканска книга, която излиза в БГ. Това трябва да се промени! |
| Но ето още една антиамериканска книга, която излиза в БГ. Това трябва да се промени! НИЩО нема да се промени! Набий си го това в жадната за цензура комунистическа тиква!!!! |
| Няма нищо смехотворно в "европейската мечта". Това е мечтата на плеядята европейски хуманисти и философи. На въпроса каква щеше да е Европа без САЩ след двете световни войни, спокойно може да се отговори с въпроса, а какви щяха да са САЩ без Европа, особено по време на гражданската им война. И накрая благодарност не се изразява само с ръкопляскане, а понякога и с градивна критика. |
| За някои времето е спряло някъде около 1945 година - както по отношение на (слаба и враждуваща) Европа, така и спрямо (благородна и щедра) Америка. А междувременно европейците успяха да обединят цял един континент а Америка да се превърне в свой антипод: параноична, фиксирана върху исляма и "оста на злото", парадно религиозна (но продължаваща да практикува смъртното наказание). §§§§ Европа със сигурност за 50 години е постигнала повече от Америка, именно защото е била на дъното. Но Европа помни и затова излъчва благородно спокойствие в сравнение с озлобеното лице на Америка. |
Да гледаме по-реално на нещата. Дето вика Чичо Фичо, хората гласуват с краката си за тая или оная мечта. Хайде да не взимаме предвид други държави освен САЩ и старите членки на ЕС. Колко европейци се местят за постояно в щатите и колко американци - в Западна Европа? oracle, ако под "европейци" местещи се за постоянно в САЩ имаш предвид източноевропейци и балканци - да, много са. и не заради "свободата", а от гладория. защото стила живот в САЩ е задушаващ по една важна причина - няма социален живот. нещото наречено community е на изчезване. не се работи за да се живее, а обратното. или по цял ден си губиш времето в гетото и живееш на соц. помощи или по цял ден летиш като фурия и трупаш долари. и защо са ти чак толкоз като няма кога, с кого и за какво приятно да ги харчиш? на колко нови телевизора и коли може да се радваш? има една много добра реч на джордж карлин където отлично е синтезирал американския живот. вижте я ако не сте я чели. затова много българи предпочитат да отидат да бачкат из европа, въпреки че се плаща по-малко. парите са много важни, но не са всичко, дори от чисто материалистична гледна точка. защото не значат автоматично качество на живот |
| Темата се развива предсказуемо, но интересно... От едната страна на барикадата - матросовците с "Широка, страна, мая Америка" и "Ню Йорк, Ню Йорк, ти пак пламтиш" бранят най-прогресивната страна по сите земни кълбета. От другата страна - потриват ръце громителите на юдо-масонщината и чекат рухването на блудницата Вавилон... Некой (малцина) добри люде се пънат да доказват с разумни доводи, я на едните, я на другите, че нещата не са толку прости, но получават моментална реакция "Комунист, левичар, терорист", или пък - "Масон, колко ти плащат ционистите да хвалиш Америка?" А тия, дето сме гледали вече цирка, сме си зели билети за ложите и гледаме с интерес развитието на сия дискусия...  Продължавайте, прочее...  |
| На Грациан Мен, откровено казано, не ме топлят теориите. За Америка мнение нямам - никога не съм бил в САЩ, но щом се просълзявам на филмите, бих могъл да преживея там.  Канада теоретично ми пасва като на беден българин на средна възраст, привикнал от Татово време към социалните благини, но ми се струва студена в климатично отношение. Най-близка, в сферата на мечтите, ми е Нова Зеландия, а най-близка в реалността - България. А понеже животът е безкрайно кратък и нямам време за промени, дори ЕС ми е безкрайно безразличен - и емоционално, и икономически, и като порядки...  |
| Като ги слушам империялистите , направо ми иде да заобича комунягите Хиляди години ограбват, и продължават да ограбват целият свят и съвсем сериозно говорят за икономика за растеж за модели, за ценостни системи.....както е тръгнало ще стана комунист, почвам вече да разбирам терористите |
| Зую, какъв е тоя постинг в 02:14:48 бе? ти да не обърна палачинката? да не скочи барикадата? абе друга песен ще запеят нашенските еничари. повечето сега са млади или поне в трудоспособна възраст. изкарват пара, живеят доволно и презират всеки, който не може да ги стигне. ама времето тече, ще имат деца, рода, па тая рода за всичко на тях ще виси, зер не е евтино ни да изучиш децата, ни да лекуваш тях или себе си (не дай боже да станеш инвалид - потънал си като тухла четворка), нито другите американски навици да усвоиш. пък еничарчетата ще остареят и ще почнат да си боядисват косите и да си правят фейс-лифт за да ги вземат на работа, сметките ще се трупат, щото вече си хамириканьец и няма как да не харчиш като другите такива за всякакви мурафети. и ще спестяваш за някой по-свестен старчески дом, щото всеки сам плува или потъва - това е американския път. и няма нищо нередно да стоиш над водата ходейки по главите на другите. и тогава чак тия хора, когато наистина проумеят американския манталитет и начин на живот, ще разберат за какво иде реч в статията по-горе. |
| famous, позволявам си да направя едно допълнение към това, което написал. Навремето Президента Уилсън беше казал, че ПСВ бе”война за елиминиране на всички войни”.За Студената война бихме могли да кажем по подобен начин, че това бе война, която елиминира всички алтернативи на капитализма.Със сриването на Съветския Съюз, всички алтернативи за американската капиталистическа система, в действителност престанаха да съществуват.От тогава светът принадлежи на капитализма-по-специално на безжалостния капитализъм made in USA.За американския елит краят на Студената война бе щастлив край, постигнат по перфектен начин-благоприятен момент да спре часовника на историята.Този въпрос подробно се описва от един “наемник “ от университетските среди-Ф.Фукуяма- прокламирайки края на историята в една от своите книги, на която бе отредено да стане известна, чрез посредничеството на медиите, които са контролирани 99% от каймака на американската индустрия и която книга е посветена изцяло на американския елит. ВСВ се оказа добре дошла не само за богатите и привилегировани американци , но и за множеството средна класа на която следвоенния период донесе безпрецедентно благоденствие.И ако Студената война беше още по-успешна за първите-не би могло това да се каже за вторите.И друго-огромната цена на този дълъг конфликт бе понесена от обикновения американец.Държавният дълг на Америка днес е стигнал до невиждани за времето размери. След като веднъж Ст.В. свърши, обикновеният американец се е надявал, че големите ресурси на страната ще бъдат използвани или по-скоро-експлоатирани, за да може да се възползва от дивидентите на мира. Ето, това е създавало проблем на американския елит.С края на Студената Война, Америка остана без неприятел-толкова полезен и необходим, чието съществуване бе достатъчно само половин век, за да оправдае военните си разходи.Необходимо беше да се намери по спешност нов(и) враг(ове)-една реална демилитаризация на американската икономика не само би могла да пресуши извора на мега печалбите, но същевременно би могла да създаде редица проблем на американската икономическа система. Проблемът с липсата на враг(ове)бе бързо разрешен с появяването на сцената подобие на Хитлер-Садам.Дали това бе съвпадение, че това се случи в края на Студената Война , че Садам стана изведнъж огромна заплаха и заслужава военна намеса? Така наречената съветска заплаха изчезна и появяването на една нова заплаха трябваше да се измисли по спешност.Начинът, по който бе представена новата заплаха –Садам Хюсеин-беше безспорно преувеличена.Естествено, само един неприятел не беше достатъчен, за да оправдае скъпоструващите разходи на Пентагона.През 90-те Вашингтон ожесточено търсеше нов враг и като подобава той бе открит в лицето на Милошевич.Нови кризи-отчасти верни, отчасти измислени, като тези в Сомалия и Югославия, предложиха глътка въздух за тези американци, които извличат ползи от сделки вследствие на военни конфликти и, които са шампиони и инициатори на милитаризма. Впрочем, 11 септември 2001 бе счетен за терористичен акт сравним с атаката на японците над Пърл Харбър и Вашингтон набързо обяви “война на тероризма”.Такава прилика е лишена от смисъл.Не може да се воюва с абстрактна концепция, какъвто е тероризма, защото населението на Афганистан и Ирак, което не беше отговорно за 11/9 стана жертва на американската ярост-както видяхме.Войната с/у тероризма не би могла да завърши с крайна победа на американците или който и да е друг. И тъй, от гледна точка на управляващият елит на САЩ, олицетворен от Буш и съветниците му, такава война е напълно оправдана.Това е война с неопределен враг, война без граници, война, която ще трае толкова, колкото Буш ни каже, че ще продължи-война, която изисква безусловна поддръжка от всички, които не биха желали да бъдат таксувани, че са на страната на тероризма. Ако някога САЩ спрат да воюват-часът на истината ще удари за американската икономика.Дали тази система ще може да одържи на един траен мир?Видяхме, че социалистическата система рухна след 50 годишна “обсада”.От своя страна, дали американската система би могла да одържи, без да бъде обсадена от “врагове”-без заплаха и без да води война(било то за свобода и демокрация или с/у тероризма)? |
| rego, за постинга от 08:06:48 много хора продължават да говорят за силата и богатството на държавите, а не за стандарта и доволството на поданиците им. ами то саудитска арабия е вашата държава мечта бе - огромни доходи, модерност, развитие. ама че всичко го прибират малцината - кой ти гледа. казах ви - ще плачете. защото не сте схванали причинно следствената връзка в твърдението на нели че "успелите не хленчат". мислите си че са успели, защото не хленчат. а всъщност те не хленчат защото са успели. защото за момента статуквото ги урежда и са се класирали като горната кора на екскерента. ergo като ви удари и вас живота, както рано или късно се случва със всеки обикновен човек живеещ където и да е, и вие ще дойдете на акъла на местните. а те не са много възхитени от промените в стандата на живот, доколкото се чува тука. - |
| Морозов, мисля че много ясно съм написал кои европейци имам предвид. Не те знам на какво отгоре си правиш изводите че в САЩ нямало социален живот, че се живеело за да се работи, не обратното. Ами туй е толкова вярно за САЩ, колкото и за Германия. Вярно че в САЩ е прието за нормално да се работи повече, но не чак толкова повече че да нямаш личен живот. И в САЩ, и в Западна Европа има хора за които кариерата е на първо място и това като правило си е техен избор. Направо се чудя защо ти или колегата Душко още не сте ме светнали как е в КНР, понеже ви е навик за щяло и нещяло да се обръщате към светлия китайски пример.  Гледам други "аргументи" изтъкващи колко лошо се живее в САЩ: Доходите на програмисти и лекари били като преди пет-шест години, пък наеми, осигуровки и цени растяли. Ами че положението в ЕС е на практика същото. Басни като твоята в тази дискусия имат малко общо не само с реалността, но и с темата на статията. Мечтите са си мечти, обаче и ЕС, и САЩ имат нужда от промяна. Имат и какво да научат един от друг. Да се надяваме. Редактирано от - Oraсle на 20/9/2005 г/ 14:14:20 |
| Тоя автор направо ми е взел думите от устата. Повече съм впечатлен от ураджийското, но кухо звучене на певците на т.н. американска мечта. Това, че те искат да живеят все по-добре е разбираемо, че те имат самочувствие - също, но защо и всички други трбва да се гордеят с това, да го приемат за своя кауза, да ги считат за пример, за безспорен лидер? Проблемът е, че сега, като го няма комунизма (малей-й, колко много им липсва тоя комунизъм), те се оказаха без значима кауза, която да привлича другите. За това все повече им се изплъзва и лидерската роля в света. Напиращите глобални проблеми - опазването на планетата като незменима и без алтернатива жизнена среда, бедността, болестите и т.н. само по-силно подчертават колко ретроградна, за съжаление, е съвременна северна америка, колко нейните интереси са окъснати, ако не и приотивопоставени на тези на останалия свят. |