
| Като млад не си спомням някакви сънища, щото сън спомен неправи, освен в казармата! Сънувах София Лорен че лежи до мен в кревата и аз държа 30 милиона долара(гърдите и бяха застраховани на такава сума * Но сега....Сънувам, че съм в казармата, със шинела, наоколо циганьори с муцуни на плъхове(служил съм в Строителни войски) и някаква кал и някакъв ситен дъжд и целия съм подгизнал...И после, че съм в моето село Галиче, и съм тръгнал от гарата през моста на Скъта, през центъра покрай Универмага, наляво покрай Гимназията, по моста над Барата, нагоре, покрай Лиловци, Каменовци, Бързашки, до къщата на дядо ми, в която съм отраснал като дете, и пак ситен дъжд и пак кал и пак дрехите ми подгизнали... * Събуждам се, тропическа жега, влага, задуха, аз целия вир вода.... |
| вопиющо непознаване на проблематиката демонстрират тез' Каки (BTW - колко на брой са в групата?): "пиянски кошмар" е измислица на кошмаросани трезвеници. добре начерпеният човек спи като бебе, а Господ го пази .... :-)) |
| Да, да, ти ще кажеш как спи добре почерпеният човек. Зависи от човека. За всички представители от вида важи правилото, че наистина заспиват като бебета. Но след това некои може и да се събудят сутрината, а некои се събуждат след 1-2 часа, със сърцебиене, ужасен вкус в устата, киселини, жажда, бе не ми го хвали, и това ако е младенчески сън, ставаш сънен, прекосяваш, влачейки се и препъвайки се, тъмната къща - мисълта за ярката светлина от запалена лампа те ужасява, отиваш за първи реанимационни действия в санитарния блок, ако са ти под ръка капките за сърце, може и от тях да вземеш една-две дози, умаломощен лягаш отново и се мъчиш да заспиш ... Събуждаш се безсилен и отмалял, с желание да се запишеш в първото ти попаднало по пътя въздържателно дружество.... до вечерта чувството отминава обаче, и .... нататък всички знаем.... |
| Ами това са си преживявания на несвикнал човек. А старшината припоръча редовно и по малко - до кило. |
даааа .... виждам ясни симптоми на любителството тука .... и липса на системен подход ... и липса на желание за самоусъвършенстване виждам аз - няма старшина, комуто са присъщти тия нещастия. затуй требе да се четат Уставите - и скрупольозно да се спазват ![]() |
| Мале мила! Ох на дяда "лексотанчетата"! И "диазепамчетата"... Правилно го е рекъл Старшото: - половинка "твърдо", след което наняте кат' бебоци ![]() |
| Глупости, тия старомодни лекарства ги пиех в млади-зелени години, тогава вярвах в химията, сега и не ги поглеждам биля и изобщо ми липсват в аптеката... Сега само натюр средства с вегетативно действие - нещо студенко тук-таме, дишане отвреме-навреме, при особено тежки случаи - глог тинктура, малко автогенни тренинг усилия и т.н. Да си тровя младия организъм, да не съм луда! |
Така....ами освен да взема и аз да пусна едно представяне . Каките нямат допълнителни никове(засега . Интереси - многостранни . Какичка №1 е франкофонка , но упорито продължава с опитите да научи добре английски , харесва европейско кино , има доста еклектичен вкус по отношение на музиката (U2 , Nightwish , латино , шансони , опера ), но чалга не понася . Обича да си общува с хора , които са честни , откровени и с чувство за хумор , а най-много мрази лъжци и лицемери . Какичка №2 е по-импулсивна , страда от тежка форма на работохолизъм , но успешно се бори с нея with a little help from her friends , харесва европейско кино (особено Педро Алмодовар и Никита Михалков), Роксет , Кардиганс , Крембърис , латино... обича да е в течение на всичко и напоследък се заплесва по най-новите технологични щуротийки . Добричка е , но като се заинати или ядоса става страшно . И двете обичат да се мотаят по улиците , да танцуват по дискотеки , ценят хубавата храна и пиене (при храната наблягат и на качеството , и на количеството , а при пиенето - само на качеството). Помежду ни си викаме какич . Ами...в общи линии , това е най-важното за каките . |
| Колкото до сладкото спинкане след обилно количество алкохол , то е възможно единствено при опитните пиячи . При аматьорите сънят е тежък и пълен с кошмари . |
| с присъщата ми старшинска изисканост - на въпроса: как са гръдните обиколки, особено на нумбер ту, щот' импулсивността на работохоличките ми се нрави. пп. във връзка с четенето на уставите, де. а обиколката е за т.нар. "командирски глас", да не се зарадвате предварително :-)) Редактирано от - Старшината на 10/10/2005 г/ 13:49:14 |
| Дъртоо, видиш ли как объркват никовете, бре. На Каките ще викам "Мацките" вече. Дискотеки .... представяш ли си - срам, срам и непоряди! |
| Ей, Каките...след съответните физиотерапевтически усилия и напъни, как спинкате? Като къпани, или като ... употребили...нещо си |
Не най-кошмарният ми, но все пак - кошмарен сън, е как ми се пада на матурата по математика въпросът за обем на кълбо. Него, плюс само още два бях оставила непипнати. А иначе, три години ненавиждах математиката и едвам добутвах някоя тройка за края на срока - колкото да не повтарям класа. И това, представете си, в езикова гимназия, кой от кой по отличници. Нема лъжа, випускът ни завърши със среден успех 5.75. Класният ни в 10 клас свика специално събрание, за да ме предупредят, че свалям успеха на класа с тая моя математическа некадърност и двойкаджийство. Учителката по математика само като ме видеше да се надигам бавно и намусено от чина, направо ми викаше - слаб, Сибила, слаб. Така лииии - пробуди се моето честолюбие, аз ще ви покажа къде зимуват раците на математиката - на матурата - изненадааааа! И речено - сторено. Мама и тати поръчват частен учител - математик и търпелив с такива, дето са изпуснали материал за три години и почваме от "а" и "б". Успях да се хипнотизирам до степен, че математиката взе да ми се струва интересна като "Именското езеро" на Теодор Щорм. Тва формули, тва квадрати, функции и логаритми - направо ги пеех и най-вече - проумявах. Обем на пирамида го решавах за отрицателно време. И отивам на изпита. Никога не съм преписвала, аз съм почтена. Имаше едни, дето си спускаха въпросите в кибритени кутии от прозореца на тоалетната - да им ги решават долу услужливи приятели - отличници математици, но не и аз. И като дойде моят ред, учителката посреща мързеливото момиче с обичайния отегчен поглед, вика си сигур - айде - една тройка ще й закърпя, от мен да мине. Обаче аз - решила всички задачи, беше на два тура - писмен и устен, устният - доказваш разни теореми, извеждаш формули и зависимости/ пак писмено - естествено/. Говоря по първи въпрос - точно, по втори въпрос - точно, тя направо зяпва от учудване, щеше да получи удар. Обаче - принципна, колкото - толкова, не се влияеше от предварителните си нагласи. Какво ли си е казвала горката - това чудо на чудесата ако си изпее и последния въпрос, нали се сещате кой ми се падна обаче - обем на кълбо, трябва да му пиша "Отличен" с всичките му проспани математически години. И имах чувството, че когато отказах да говоря по въпроса, чух дългата й, безкрайна въздишка на облекчение. И отсече : Мн. добър, Сибила, и дай да ти стисна ръката, такъв случай като твоят в дългата си учителска практика съм нямала. И разправяше на всички за моите метаморфози. И средният успех на класа не се посрами. Но проклетият обем на кълбо се явяваше често в сънищата ми и ми се изплезваше нахално, а аз се събуждах с ужасното чувство, че съм пропуснала звездния си час - този на отличник по математика, извършил дванайсетте подвига на Херакъл накуп. Редактирано от - Сибила на 10/10/2005 г/ 14:15:08 |
![]() |
| Ако си знаела всичко останало, просто е трябвало да изчислиш обема на полукълбо и после да го умножиш по две. |
Сибила, с "ОБЕМА НА КЪЛБОТО" ме разплака. Целувам ръката, дет' е написала това сърцераздирателство. Но не се хвали вече с това - формулата е друга: гадовете се премятат на "кълбета", а кълбетата смятат в проценти пп. "гадовете" са даскалите по аритметика, де, да не си помислиш нещо Редактирано от - Старшината на 10/10/2005 г/ 14:21:27 |