Кой съм, Къде, Какво с Кого...Накъде ?
Отиди на страница:
| Здравейте Готини, начи :-)) Вевче, не беше дълго - напротив, но (няма да повярваш) мога да те разбера защо каза: "оназ идйотка ми писа 4." ... . Да ви се пофала - много убаво чертаех, но не можех и паничка супа да искарам от това :-)) Сиби, онзи, учебника ти по техн. чертане не беше ли с лилави, меки корици:-) ти ме подсети за ученическо-учителските бисери...ъъъ.. знаеш ли никога не съм ги записвал. Все си мислех, че ще ги запомня, както други неща. :-), които все пак не можах да запомня . Тенекиите, Под липите. ла- ла-ла... Някога, "Aлея Яворов" си беше наистина алея  |
| Старо, къде се замъкна на 24 май, бре ? Я гляй к'во става: Моята геновева чертала, и на Сибила и се пресичали успоредията! Малеееее ... сбъркал се е бил светът по ония времена, казвам ти. И слава Богу, че сал едно фичле можеше да остане иначе ... ха-ха-хааааа |
| Лошо обясняваш, Старши - за диференциалната геометрия. Хората ще помислят, че за автомонтьорство става въпрос .А то е една такава геометрия, по-абстрактна от обикновените геометрии - дето можеш да си представиш и нарисуваш за какво става въпрос. Първо се почва с едни фигури, дето не си ги представяш, после се издигаш в нови измерения - четвърто, пето и т.н. - абе нещо като езотерична геометрия. Като стигнеш до безкрайномерните пространства, все едно че с космическия разум си говориш. |
Ааааа, Старши, не е бил прав даскалът, ще знаеш, щото успоредното паркиране на полигона го нацелвах съвършено. Викаха даже - по мъжки, щото жените хич не ги бива в паркирането. Херкулес, не си спомням този учебник какъв цвят беше, ама съвсем ми се губи. |
| Това, за "идиотката", малко се поувлякох, влязох в ученическия жаргон, ние другояче не ги и наричахме. А същата беше една много свесна личност, Людмила Старирадева, дребничка и сладка женица, викахме й още "кебапчето", с най-хубави чувства. И много фин човек. Таз история има продължение, в други пластове. След, хм, да пресметнем, хайде, да речем, 10 години, изведнъж виждам сладкото кебапче - къде??? Ами на институтски купон, нещо Нова година или друго, дето си водят и жените. А нея я води н.с. Атанас Анчев, може и математиците да си спомнят за него, той беше по механиката... И се веселим ний, учрежденско парти, както се следва, а той ми казва - ела да те запозная със жена ми. Аз я виждам, почвам да се кикотя и викам, е, как няма да я знам жена ви, цял живот ще я помня, че ми писа единствената тройка в дипломата. Тя не ме помнеше, не защото не съм запомнящ се тип, а щото ни предаваше не математика, а само онуй пусто чертане, откъде ще ме запомни, оная с мърлявата тетрадка...  Разказах им и на тях историята, ама пропуснах да кажа кой ми е изкарал тройката и на каква цена...Много се смяхме тогава, а после си дружехме, вече в Института, и със сина на същото това семейство, и той беше математик, но му изгубих нещо дирите, може и да е емигрирал вече .... П П - ин мемориам. Наско Анчев почина не толкоз чак отдавна. Какво ли прави милото "кебапче"  Учителко любима, зарад тази тетрадка ти ми подари толкова хубави мигове, без и да подозираш за страничните ефекти на твоята строгост... Редактирано от - Геновева на 10/10/2005 г/ 16:15:32 |
| Ми ще бегате там, ами, те не се дърпаха толкоз., тия от ВМЕИ. А виж, баш по ония времена, най-хубавите гаджета си беха у филологиите, западните, разбира се...  Ама не се сваляха лесно де, беха си и много нафукани.Аз бех у източните...  |
В тез наште филологии нямаше много мъже, ама пак добре си живеехме, горе, на последните етажи, Централното крило - Гълъбарника, толкова му бяха стари банките, заковани за масите, от майчино ми време - с места за трима-четирима, че веднъж се срутихме с гръм и трясък на пода - общо, както си се хилехме на някаква шегичка. |
| Старши , мерси за обяснението за диференциалната геометрия , въпреки , че не ми е напълно непозната и неведнъж е обсъждана вкъщи (майка ми е математик) . |
| В духа на Геновевините спомени, да се включа и с моя принос в икономическата география на България. Имах честта да смая проф. Тянко Йорданов с твърдението, че през Ботевград минава влак! Той задавше въпроси от рода на "ти си значи, ТРЗ в едно предприятие и те пращат командировка в Сопот. С какъв транспорт и откъде ще минеш?". Е, и аз започнах: "С влак от София, през Ботевград и...." Не можах да продължа, защото той само дето не падна от стола си, а аз му казах, че ако сега не минава, все някога ще мине, щото нали.... Ботевград е такова..., важен град, близо до Правец Добре, че не ме остави да продължа Това между впрочем се случи през 1968 г. И когато професорът, бършейки сълзите си от смях, ми подаде книжката, аз я грабнах и излетях от залата и се осъзнах чак в Градската градина, където я отворих, видях си четворката, изквичах от радост и в следващия миг осъзнах, че съм без палто и без чанта - останаха там в залата. Умирах от срам да се върна отново пред очите му и помолих един колега, дето чакаше за изпит като влезе да ми изнесе дрехите и чантата. Лаская се от мисълта, че съм влязъл в студентския фолклор, защото професорът много обичаше по време на лекции да разказва забавни случки със студенти. Редактирано от - hamer на 10/10/2005 г/ 17:00:19 |
| Видиш ли бе, Манрико! Знаят хората, нищо е то, дет' старшина го разтегля :-) Редактирано от - Старшината на 10/10/2005 г/ 17:22:46 |
| Аааа, успокоихте ме, значи не е само мой кошмарът с класното по математика... Честно, преди да прочета Геновева, пред никой не смеех да си го призная, виках си кой знае какво ще си помислят хората за мен - инфантил... А по икономическа география на България - тежък предмет, на мен ми е преподавала мадам Граматикова, едно от страшилищата на Френската, който е минал от там 80-те години, знае за какво става въпрос. |
| Ако ме запитат кой ми е най-омразният предмет, ще кажа Географията. Нито математиката ме е стряскала, нито българския, макар че хората се ориентирват обикновено в един от тези полюси. Именно икономическата. Това беше единственият предмет, където се налагаше зубрене, което не понасям. Седяла съм с минути - това беше много за мен, пред учебника по география, отчаяно зубрейки в кой град какви заводи имало и какво производство било развито в съответното поле. И то с изброяване - отврат! Нищо не ми говори. Например, в Каспичан имало некакви силози. Айде бе, откъде да знам? Па като и не мога на картата да намеря нещо, на дъската, и айде, отиде петицата! |
Сиби -  това дето си го написала нъл можеш да ми го пратиш на френски (с име , заглавие и ред работи за публикация). Май ще ти излезе късметя след публикуване , във Франция ! Знам ли - шанса е на твоя страна преди 2007 !  |
| Старши а ти вместо да се заплесваш казвай как се приготвя дива свиня или там какво трябва да се прави ! Че утре сутринта пристига в Париж глиган 170 килограма . Утрепан от приятел (преди няма и половин час ми се обади ) във пиренеите ! не се шегувам защото нищо не разбирам от дива свиня . Вярно че може и да намеря някой ама нема да е Българин , а аз искам нашо си нещо ! Защото така или иначе аз ще си го ям , а е тукашните ми приятели ама по български искам да е ?!? |
| Бе, и на мен географията не ми беше обична. Веднъж така ми се беше разтреперило ченето от страх пред някакъв глобус с някакви находища на полезни изкопаеми, че издумах следното съчетание : железните въглища в този район..... Съпругът ми, който беше географ по призвание, и сега в къщи е затрупано с карти и справочници всякакви, се изсмя оглушително, а аз плаках цяла нощ от любов и разочарование. И му бях сърдита цяла седмица. А той влезе да се учи нагоре, дето викаха, с изпит по география, хамер, беше любимият студент на проф. Тянко Йорданов, Бог да го прости, ако можел, казал му, щял да му пише две шестици на изпита. Мон ами , мислиш ли?Редактирано от - Сибила на 10/10/2005 г/ 18:55:36 |