Отиди на страница:
| Нямам представа по какъв начин това човече смята да се излекува от миналото си. Единствените излекувани от миналото си , че даже и от настоящето , за които се сещам, са страдащите от старческа деменция. Не тръпна от желание да приличам на тях. Китайците твърдят, че който не помни миналото си и не почита предците си, няма бъдеще. Склонна съм да им вярвам, все пак имат пет хилядолетна история. |
| stretije, И ти , може би, си /ми, ни/ "досаден", но аз НИКОГА НЕ бих ти го казал!!! Защото НЕ съм тук, за да се занимавам с ЛИЧНОСТТА и персоналните характеристики на АНОНИМНИ форумци! Аз съм тук в този Форум, за да РЕАЛИЗИРАМ конституционното ми право по чл. 39 и чл. 41: да имам Мнение и да го разпространявам СВОБОДНО, както и да търся, получавам и да РАЗПРОСТРАНЯВАМ свободно Информация!!! И да ДЕманипулирам, разбира се!!! При това, БЕЗ да преча на никого тук да прави и той същото/ ако иска и ако МОЖЕ!/! КАЗАХ!  |
| Когато отвратените си отиват, отвратителните остават. Затръшвам тази страница и се оттеглям отвратен. Форумът днес е дал дума на един празен човек и на още 100 като него / с изключение на Карагьозения Джо и един- двама/. Съжалявам. Не употребявам обиди. Казвам истини |
| Вай, вай, вай...наш Кихот е написал кърваво писъмце до болното Лидеров, в което го уверява за вътрешната си готовност.И нито дума за "анонимното"дарение. И ако има още некой, кой да не е разбрал, че на 17-ти за почнем списването на газетата, да си настрои добре локаторите-на 17-ти ще е.Не ноември, а октомври, щото елините си заплюха отдавна ноември. Атакааааа...shit, па у батака. А по темата-смешно е вчерашни хлапета със цигарка у ръка да ти се фалят ква са книжчица списали за времена, у които самите те са играли с пишките си. Както е смешно .ички кат пернишката кракричка да ти казват къв е бил рай у Тошово време. Па за такива кат нея може и да е било рай-ако и нейната рода е била добре кат нея у свиренето на едноклавишен инструмент.Сигурно може... |
| BAY HASAN, Сидеров да не би да ти е минавал незабелязано отзад, бе, та толкоз го мразиш?! А, май, доколкото ми е известно, би трябвало да го любиш в такъв случай?! Да НЕ би всеки ден ОПОЗИЦИОННА партия да започва да издава свой НАЦИОНАЛЕН вестник, та да НЕ е НОВИНА, че Партия "Атака" ще издаде първи брой на вестник "Атака" на 17 октомври 2005 г. ?! Впрочем, НЕанонимните дарения са "Инвестиция" за дарителя, а анонимните са БЕЗкористна Помощ за дарения!!! Аз избрах анонимността! КАЗАХ! |
| Преди да осмива социализма Георги Господинов не е излишно да си отвори очите, да ги поразтърка , да погледне как изглеждат нещата, движейки се пеша по улиците или с обществения превоз, да попрочете някой нещица и тогава да се.... Ще му бъда много благодарен ако може да състави примерен едномесечен семеен бюджет за младо семейство с две деца, подобен на този, който две години преди той да се роди са съставили авторите на книгата "За всеки ден и всеки дом" през 1966 г. Там няма да срещнете много от обичайните разходи, по простата причина, че или не са съществували или размерът им е бил символичен. Във същото време са превидени срества за сабствено жилище и обзавеждане.( Може да се пробва и с бюджет на безработни или пенсионери.) А ето и самия материал: Пример за правилно съставен бюджет на 4-членно младо семейство: Заплата от Х за м.ноември 1966 г. – 117 лв. Заплата от У за м.ноември 1966 г. – 85 лв. -Хляб – 60 кг. по 0, 15 лв. = 9, 00 лв. -Захар – 10 кг. по 0, 96 лв. = 9, 60 лв. -Мляко /прясно по 0, 26 лв./кг, кисело по 0, 36 лв/кг/ = 13 лв. -Олио – 6 кг по 1 лв. = 6, 00 лв. -Сирене – 6 кг. по 1, 60 лв. = 9.60 лв. -Фасул, леща, грах = 3, 00 лв. -Картофи – 15 кг по 0, 10 лв. = 1, 50 лв. -Лук /кроми, праз/ = 1, 32 лв. -Подправки /пипер, магданоз/ = 2, 00 лв -Колбаси = 4, 00 лв. -Кашавал = 2, 4. лв. -Брашно = 0, 98 лв. -Такса за детски дом = 20, 00 лв. -Отопление = 22, 00 лв. -Ел.енергия = 14, 00 лв -Такси за телефон, радио и членски внос = 20, 00 лв. -Разни дребни покупки /сапун, паста и др./ = 10, 20 лв. -Кино, театър, концерти и др. култ. нужди = 10, 00 лв. -Фонд облекло, обзавеждане, вноска в ДСК = 20, 00 лв. ПРИХОД = 202 лв. = РАЗХОД АМАН ОТ ПРАЗНОДУМЦИ ! |
| Какви глупости пишете по-горе? През ноември 1966 г. вече имах три месеца стаж като общ работник. Първата ми заплата възлизаше на 60 лв. Да не говорим, че повечето стоки, налице днес, тогава просто ги нямаше или не можеха да се доставят за никакви суми. Обяснението за комунистическия "лукс" се дължи на факта, че живеехме на гърба на СССР и отчасти на Запада чрез огромни заеми, които още плащаме. Пропука се червената империя, рухна и комунизмът у нас. Носталгията по него ще умре с вас. И слава Богу! |
| Трябва да се отделя зърното от плявата :" А днес Дон Кихот възседнал здраво ДИКАНЯТА , във кръчмата спореше със неверници........". Хубава песен въпреки че е от ОНОВА ВРЕМЕ. В началото на 90-те години имаше едно момче от Варна , то си мечтаеше да се ожени за АЛА ПУГАЧОВА / аз също харесвам песните й , но дотам/. После имаше едно друго момче , то искаше да съди " ОКУПАТОРА НА РОДИНАТА", но после се ожени за дъщерята на един ге-наралисимус / от окупаторите/, и сега май нещо работи по света за ЛУНАТА. Имаше и едно ДРУГО МОМЧЕ разказваше приказки за големи, в едно студентско предаване , сега пак разказва , но кат го гледам не е вече то , а някакво непознато ЕГО. ОНОВА ВРЕМЕ въпреки абсурда си , роди деца с мечти, а какви деца ще роди това наше време? ПРОСТО някой май забравиха приказките за ВЪГЛЕЩАРЧЕТО ПЕТЕР МУНК /то няма нищо общо с муун/, Забравиха за ТИМ ТАЛЕР който си продаде усмивката , и след това страдаше много от това. МЕЧТАЙТЕ! НАКАРАЙТЕ ДЕЦАТА ДА МЕЧТАЯТ!! Но немога да отрека , че трябва да има за какво. P.S. БОБИ ах ти гиди дърти  ОРАНГУТАНЕ b4 , включи се и ще направим чудеса.  |
| Абе нека си пишат комунистите - това им е останало. Макар че съм сигурен, че ако днес едно четиричленно семейство живее по този начин - например с 200г сирене на ден, без месо и вероятно с 2кг колбаси на месец, ще опищят всичко до какво положение ги е докарала демокрацията. |
Хайде тогава да ви постна и малко по-актуална информация из докладите на службите на ООН, та белким на някои им светне под шапката.  Програма на ООН за развитие, България 2004 г.http://www.undp.bg/bg/pb_sust_ human_development_perspective.php Социалната цена на прехода: Социалната цена на прехода в България бе една от най-високите в Централна и Източна Европа. Независимо от това, че процесът на преход бе съпътстван от ползи за населението по отношение на човешките права и гражданските свободи, качеството на живота на много хора се влоши, и намери израз в увеличена бедност, ограничени доходи, нарастваща безработица, задълбочаващо се неравенство и несигурност, и драстично увеличение на престъпността, поради отслабналия законов контрол и влошените икономически условия. Всяка година ООН изготвя официална класация, в която съпоставя определен брой страни според индекса им за развитие на човека, отразяващ социалното и икономическо положение в тях. В тази класация, от 33-то място през 1991 г. България падна на 69-то през 1997 г. (ИРЧ 0.780) и се покачи на 67-мо през 1998 г. (0.789), и на 60-то през 2000 г. От 1990 г. насам реалният разполагаем доход на населението спадна с над 50%. Около 75% от българските домакинства редовно изпитват затруднения със семейния бюджет и много от тях разчитат на доходи в натура, предимно под формата на домашно произведени храни. С изключение на неголям брой заможни домакинства, болшинството от българите са близо до линията на бедността, а разходите им за храна са над 50% от общия им семеен бюджет. Положението на пенсионерите, които представляват 25% от населението, (2.5 милиона жители), е особено критично. Социални злини: бедност и безработица: Разнообразните методи, използвани за изчисляване на обхвата на бедността в България сочат степента на изоставане на жизнения стандарт на средното българско домакинство в сравнение със западноевропейския му аналог. По неофициални данни повече от 22% от българското население живее в абсолютна бедност. Анализ на структурата на бедността в страната показва, че тя е по-голяма в селските райони отколкото в градовете - в бедност живее около 41% от селското, и 33% от градското население. Бедността има и етническо измерение - тя е по-често срещана сред ромското и турското население на България. Над 40% от българските турци и 84% от ромите живеят в бедност. Безработицата, подобно на бедността, бе непознато явление в продължение на много десетилетия. В периода 1989-1994 г., 1.1 милиона българи останаха без работа. Към 1994 г. безработицата достигна рекордното ниво от 20.5%, което е едно от най-високите за Европа. Тя засяга предимно младите хора до 29 години, неквалифицираните работници, хората с увреждания и етническите малцинства. Основната причина за безработицата в България са закриването на работни места и съкращенията, поради преструктурирането на държавния сектор. Репродуктивно здраве: Изследванията показват, че спадът на раждаемостта в България, произтичащ от икономическите затруднения свързани с прехода, е довел до задълбочаване на отрицателните тендедции в репродуктивното и полово поведение на българите, сред които най-тревожни са ранната възраст за започване на полов живот сред българските юноши, големият брой на абортите сред най-младата детеродна група (15-19 г.) и увеличаващия се брой на заразени с ХИВ/СПИН. Абортът по желание се е превърнал в най-разпространената форма на противозачатъчно средство. Престъпност: Един от най-острите социални проблеми, появили се в резултат на гореописаната ситуация, е увеличената престъпност в страната, която в края на 90-те години достигна нива, непознати от бългаската история. Докато през 1980-те средногодишният брой на регистрираните престъпления възлизаше на 50, 000, през 1997 г. тази цифра скочи на 241, 732.Все повече и повече жени стават жертви на престъпността - от средата на 90-те години броят им се е увеличил с над 60%. Проучванията на общественото мнение показват, че престъпността и корупцията са сред петте най-сериозни проблеми за българското общество. АМАН ОТ ПРАЗНОДУМЦИ ! |
| Zmeja, прабългарско чифтокопитно, и Лильов ли ще почнеш да ми цитираш с неговите доклади? или искаш да ти постна предизборната програма на твойна любима БСП от май тази година, където се говори на същия език, на който плещиш сега! Ти къде си ги получавал тези 117 лева през 1967-а - като автор на тиоретичния орган "Новото време"? ПП И смяташ ли, че данните от 1980-те са чисти като сълза? Редактирано от - felix на 09/10/2005 г/ 14:08:57 |
| А с какво бе Феликс (Едмундович ?) хората си построиха стотици хиляди "панелки", че много и вилички си спретнаха, че някои и москвета и ладички си купиха, че и по почивки всяка година ходеха. Е вярно е , че чифтокопитните не притежават този полет на фантазията на Felix-ите, които имат способността да виждат света само в шизофренна розовина, но те поне различават коя трева става за ядене и коя е отровна. Апропо, да не би никът ти да произлиза от Fellis (жлъчка, отрова, ненавист, злоба)? И най-важното: Змейовете не са копитни! |
| Дали няма начин мненията под статията автоматично да отиват и в тосаийт на Спомените? /че да има някаква полза от появяването на Г.Господинов/ |
| Интервюто е приятно. Няма какво да кажа ново по темата, затова пущам пак нещо, дето го писах миналата година "Социолозите вещаят победа за левите. Лицата на левицата, тъй осмивани и мразени преди няколко години, отново изпълзяха в медиите. Премянов, Райдовски и Димитър Иванов, другият Димитър и плеяда други трайно се настаниха из СМИ и започна пропагандата. Развихриха се малоумни дискусии из позападнали предавания “По добре ли се живееше преди Девети”, отдавна преглътнахме “На всеки километър” и Ламбо. Носталгията изпълзя и изпълни газетки, които забълваха умалителни истории от соцвремена, филмите на соца и неговите реликви предизвикват вече не омраза , а умиление, разревахме се по Дядо Тодора , а неговата унука не само, че влезе в политиката, ами взе и да ни наставлява с оценки за миналото. Нормалните хора изведнъж започваха загрижено да си задават въпроса Дали всъщност все още не живеем в сянката на соца или това е обикновено нагаждачество само с оглед приближаването на властта на комунистите. А дали не ни застрашава завръщане на социализма и всичко останало? Естествено, че не. Мнозинството избират левите не по убеждение, а в знак на протест. Социализмът се разиграва като чисто политическа карта, в която носталгията е само инструмент. Ужасите на социализма, неговото насилие над личността и бедите, които нанесе и нанася още се третират с една лековатост, но не защото комунизмът като предмет на обсъждане е загубил жестокостта си, а защото страхът от него се е отделил от предмета. Просто в днешно време с носталгията може да се направи пропаганда, затова и тя не напуска българите. Затова владее медиите ни, вгорчава дебатите ни, създава спирали на критика и самокритика и оставя в крайна сметка отчаянието, че все още ще тънем в блатото на Морала на комунизма и беднотията на Прехода. Дори за Десети ноември и истиски случилото се на Девети, продължават да се водят препирни. Защо? Днес комунизмът и Живков станаха стока, която произвежда внимание. Всяко издание, което постави интервю с муцуна от миналото се продава винаги. А всяко изявление за това би трябвало да блокира пред измерението на социалистическите престъпления-както по време на Диктатурата на пролетариата, така и през десетилетията живот в кочината. Хората не разбраха как станаха електорални единици и как от средно бедни станаха бедни. Те не проумяха, че политиката и стратезите ги употребиха и захвърлиха. И там, където свършва разбирането, започва опиянението от страха от миналото и царството на инстинктите, на което се крепят филми, литература и безкрайната телевизионна боза по телевизиите Така носталгията по Живков постепенно се превръща в повествование от героичното и безоблачно минало, в което сякаш не сме живели ние, а е имало само спокойствие, сигурност, тънки почивки и чужди булки, подобно на Едема за терористите- мюсюлмани, Превръщането му във фикция не може да бъде спряно, защото ние, свидетелите на Комунизма постепенно си отиваме, защото и нямаме и твърде думата –ни в партии, ни по медии, изтикани от напористи младоци, търсещи новини. Действително случилото се, при което нормалността и бруталността са вървели рамо до рамо, бяга от историческия мит, който не познава противоречия. Срещу него е безсилна дори историческата наука. Търпеливо популяризираното от училища и медии знание, напротив, създаде асоциативно пространство, което може да бъде запълвано по произволен и безотговорен начин. Образите, сензационните определения, пропагандата, дори престъпленията на Комунизма останаха непоказани в учебниците, списвани всяка година от различни екипи и отразяващи близостта на издателите с поредното правителство. Там обаче, където силни емоции се провокират от минимум знаци, вече иде реч за популярната култура. Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. След като навсякъде се правеха в първите години паралели с времето на комунизма, накрая те спряха да се забелязват Защото всяко докосване до времето на социализма произвежда видения, които се мерят с виденията от миналото и се съпоставят със сегашното безвремие Лозунгите на комунизма, които ни се набиваха отвсякъде, тяхното безсмислие и абсурдът на времето “ Дружбата с СССР е необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество и работи-не трябва да яде”, и още ред други, описани още от Оруел, не предизвика желаното усещане за ужас и абсурд, а само се претвориха в основни идеи и скечове от телевизионни реалити шоута. Осмивайки ги, ги направихме популярни. Години наред имитирахме гласа на Тодор Живков, а сега ръкопляскаме на внучката му. Години наред, колчем някой проговореше за социални права, за защита над по бедните слоеве, за някаква справедливост –при приватизации, при разграбване-го наричахме комунист, популист.. С опитите да се предотвратим социалистическото мислене престанахме да обръщаме внимание на слабите, на мнозинството. Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. Резултатът днес е казан от Дянко Марков преди две години-“Благоденстват потомците на номенклатурата, а нашите деца са безработни и бедни” Реторичната злоупотреба с миналото има фатален страничен ефект: Той се нарича омаловажаване. И просто някои отново натягат тази удобна за тях струна и вадят миналото от арсенала . За наша сметка, естествено.. Не можеше да съществува обща перспектива за комунистите и техните жертви, обърната към миналото, каквата беше основната теза в началото на Промяната. Най-малкото защото самите комунисти никога и ни на йота не са чакали на такава милост, а овреме се заеха да се нагласят в новите времена. Безкрайното им безочие крещи-но ние вече мълчим. Предадоха ни повсеместно. Между впрочем общата перспектива за всички нас и тях винаги е била илюзия. Зад нея се крие най-сериозната причина за това, че носталгията по соца продължава своя призрачен живот. И сред комунистите имаше извършители и жертви на режима. Но като се говори за комунистите, се мислеше повече за извършителите. Защо? Защото по-голямата част от тях се отърваха. Почти никой не опра пешкира за нищо. У самите комунисти не успя да се наложи идеята за колективна вина. Опитите да се прави разграничение между вина на извършителите за репресиите и отговорността на Партията, която представляваха не бяха убедителни Нито един сатрап от онова време не беше наказан. Самата Партия отказа да признае каквата и да е съпричасност или вина за това време- и това вм да ни провокира, вече ни примирява-те пак са тук и никога не са си отивали. Но съществува и понятието "егалитарност на вината”(Хана Арент). Бремето, което може да се разпредели равномерно между всички от стадото, се понася по-лесно. Комунистите не се чувстват комфортно при мисълта, че някои от тях може да са по-малко виновни. Затова обичат да се говори за хората които не мислят като тях като за фашисти или полунацисти и по този начин да им се отнема моралното превъзходство. Там, където се изпаряват всички морални разлики, възниква неясната представа за тоталност на престъплението, която обхваща всичко което е било при Комунизма. Междувпрочем, никой не отвори и дума за стотиците и хиляди наши братя, които купиха на безценица имотите и колите на заминаващите турци. Защото като се изпусна моментът тази вина да се назове и заклейми, тя в крайна сметка бе разпространена върху всички-за да забравим вината на Политбюро, не казваме и за вината на ревящите през май "Вън турците от България". Та ни превърна от сателит на руснаците в националасти . Това е същата вина, която и днес се рее ненаказана и чака да забие мръсните си зъби във всяко едно недоразумение с изпънати от омраза жили и крещащи злостни хули срещу различните, във всяка една податлива и отчаяна душа. Ама това всъщност беше цената на безкръвния преход и нашите илюзии. Но пак те ни прекараха ние да я платим. Редактирано от - Зе Мария на 09/10/2005 г/ 15:31:36 |
Zmeja,   , и тъща ми я има тая книга - "Книга за всеки ден и всеки дом", ДИ"Техника", 67г.Хубави времена бяха, бабите още въздишат по тях... а дедовците пцуват! От тоз период ми остана един хладилник "Саратов" - още работи  Редактирано от - OLDMAD на 09/10/2005 г/ 15:24:31 |
Темата за гражданското общество в България е стара и се експлоатира по възможно най-безотговорен начин. В повечето случаи това са прави от хора, работещи за НПО, фондации, центрове и институти с “либерална” ориентация, щедро спонсорирани от Конгреса, като тяхната цел е да дезорганизират обществения дебат в България, по точно определени въпроси и да го насочват в подходяща за тях посока. Истината изисква да признаем, че не малка заслуга за това имат и някои от електронните медии в България , прикрити зад наименованието” Европа”, които не крият своите предпочитанията в политическата си ориентация, която в никакъв случай не би могла да се нарече про-европейска. Как бихме могли да бъдем взискателни към това общество, което е подложено на непрестанен медиен линч-манипулирано от политици, наемни лобисти, от посланик , който се вживява в ролята на про-консул в някаква римска провинция? --------- "Единствения начин да се направи първоначалното натрупване по-малко болезнено в бившите комунистически страни беше да се привлекат максимален брой западни инвеститори от големи корпорации, които да са под контрола на собствените си западни държави и граждански общества." ------- След разпада на социалистическата система , Евр.Кръгла маса даде тласък за ускорена интеграция в ЕС на новите икономики от страните на Централна и Източна Европа.Като източници на висококвалифицирана работна ръка с ниски заплати, тези150мил.консуматори- склонни да се интегрират в един общ пазар-веднага накараха Евр.Кръгла маса да замечтае. През 1997 ЕКМ, премина на по-висока скорост, със създаването на работна група по разширяването на ЕС на изток.През декември същата година, нейния “плана за действие по разширяването” бе представен на съвещанието на върха в Люксембург, с което ЕКМ прикани всички ръководители на страните-членки, да се започне бързо”интегриране на страните-кандидатки, придавайки нова енергия на ЕС”, като настоява едновременно за “радикални икономически реформи в страните-кандидатки за присъединяване”. През 1999 тази работна група публикува специален доклад, озаглавен ”Опитът win-win в търговията Изток-Запад”, който с ентусиазиран тон-характерен за ЕКМ-си поставя за цел да “окуражи интеграцията ”, засилвайки икономическите отношения с бившите соц.държави. За да се прокара идеята, че инвестирането на западни компании в тези страни не би могло да причини спад в печалбата, както в ЕС, така и в страните –членки, бяха направени няколко проучвания от фирми близки до ЕКМ, които се оказаха привидно изгодни. В същност, тези публикации бяха основани на погрешни анализи, които пренебрегват негативния ефект в/у околната среда и работната заетост, по отношение на чуждите инвестиции.Във всички тези страни, местните предприятия се мъчеха да устояват-често напразно-на конкуренцията на големите фирми, които се възползваха от икономии в огромни мащаби, от доста малки разходи на капитали, от по-съвършена технология и от по-голям рекламен бюджет.Нищо учудващо в това, че там, откъдето са минали мултинационалните компании, контингента на безработните е най-голям. Страните-кандидатки бяха подложени(а и понастоящем се подлагат) на истински Божи съд, който предлага на първо място безкомпромисно приемане на “либералния икономически модел”:реструктуриране на икономиката и националната инфраструктура, приемането на законодателната система на ЕС(т.н.аки), намаляване ролята на държавата и увеличаване на директните чуждестранни инвестиции.Въпреки че този модел представлява истинско икономическо господство на западните мултинационални компании и беше критикуван от засегнатите страни, преговорите с ЕС не им оставиха никаква алтернатива.Без никакво съмнение, това бе отрезвяващ опит за тези, които си представяха, че ще срещнат демократична икономика с човешко лице, след падането на Желязната завеса. |
Зевзек , избиваш рибата както винаги мааму !  Остави малко и за мене , както и ОЛДМАД също да ми остави на мен парче от баницата ! За разтуха де ?!?  |
| Да не поляризираме нещата , затова ще споделя един спомен от началото на МИЛЕНИУМА / за да вкараме в играта и центристите с жълто -къде е то отгатнете сами? /. Та в началото на МИЛЕНИУМА реших да си проверя досието , щот разбрах , че всеки български гражданин имал право. Споделих идеята с много мои познати и те все ми викаха , че тая работа мойта била "БАРАБАР ПРТКО С МЪЖЕТЕ". Въпреки това , аз го направих. Купих си плик и марка , самоадресирах го , няма сега с моя гивизилък да ощетявам държавата я , така се прави по закон .ДОБРЕ. Чаках много месеци ни вопъл ни стон, от страна на ДЪРЖАВАТА / позакон , не трябва да е така/. Използвах връзки , да се забързат нещата / може да са били и от ниво "ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ" на Гранада, нямам идея/. Но 5дена преди да се приеме новия закаон през 2002г. получих отговор от държавата , тя ме уведомяваше на сложен юредически език , че изобщо си нямала на идея има ли или нямам досие. Дотук хубаво , ама кат се вгледах плика с който ме уведомяваше не беше моя/дет си гобях сложил с молбата/ , почерка на адреса също , абе някой служител на ДЪРЖАВАТА беше купил нов плик и адресирал до мен. Честно ядосах се , аз от собствените си спестявания си купих плик , а някой разхитил държавни пари за да ми прати писмо. Кво става значи с моя самоадресиран плик , сигур е хвърлен на биклука. Значи аз милея повече за бюджета отколкото , държавните служители. Абе странна работа , още немога да си я обясня , ама викам и с Вас да я споделя , щот някой може да знае нещо по въпроса. |