:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,334,287
Активни 73
Страници 13,434
За един ден 1,302,066
Интервю

Георги Господинов: У нас все още дремят социалистическият манталитет, култура и език

Трябва да намерим начин и сили да се "излекуваме" от миналото си, да го осмеем, за да го преодолеем, смята писателят
-------- каре -----------

Георги Господинов е роден в Ямбол през 1968 г. Доктор в Института за съвременна литература към БАН и главен редактор на "Литературен вестник". Автор на "Естествен роман" (1999), на сборника с разкази "И други истории" (2000), на стихосбирката "Писма до Гаустин"; "Поезия и медия" (2005) и др. Тази година беше отличен с престижната награда "Аполон Токсофорос" на "Аполония 2005". Той е един от създателите на оригиналния сайт spomeniteni.org, в който всеки може да сподели своята лична история от соцежедневието. Големият интерес към форума накара двама от авторите - Георги Господинов и Диана Иванова, да съберат най-интересните лични истории в книга със заглавие "Аз живях социализма", която предстои да излезе до края на годината. Инициативата да се събудят спомените от тоталитарното време провокира още един подобен проект - "Инвентарна книга на социализма" от Георги Господинов и Яна Генова. Тази седмица отново се заговори за "призрака на комунизма", но този път за създаването на "Музей на нашето близко минало". Той ще събира всичко, което разказва нагледно за живота отпреди 1989 г.

---------------------



- Г-н Господинов, как се зароди идеята за създаването на електронния сайт , който провокира написването на книгата "Аз живях социализма"?

- Събрахме се четирима души - Диана Иванова, Румен Петров, Калин Манолов и аз, които не се познавахме до този момент, но знаехме, че имаме общи идеи. Де факто Диана ни събра всичките на едно място. Всеки от нас според професионалните си интереси искаше да даде на днешния българин възможност да се освободи от премълчаваните истини за социалистическото минало и всекидневни практики. Решихме да създадем независим, неинституционален проект, който да бъде само за обикновените хора, неангажирани с политиката и властта. Като най-евтино направихме интернет-сайт, който да е отворен към всякакви хора, от всички възрасти и социално положение. Ние искахме да им предоставим трибуна, от която те да разкажат своите лични, истински преживени истории от онова противоречиво време.

- Имаше ли някакъв критерий, по който да отсявате историите, които ще бъдат публикувани?

- Четях всичко, споделяно от хората. Всяка седмица избирах най-добрите, най-интересните три истории от социалистическото всекидневие и ги публикувах на електронната страница. Първоначално си мислех, че много малко хора ще се заинтересуват да разкажат своя обикновена житейска случка от онова време. Но се излъгах. Имаше няколко приятни изненади. Първата е, че към този момент - за около година и половина, в сайта има над 600 истории, а посещенията са над 60 хиляди. Втората е, че регистърът на разказващите е голям. Като се започне от хора, които тогава са били на по 7-8 години, та чак до 80-годишни. Моите наблюдения са, че мнозинството разказващи са млади хора до 30 години. В сайта се включват и много българи, живеещи в чужбина. При тях активността е свързана главно с носталгията, която изпитват към родината.

- Защо решихте да създадете форум, в който да се споделят истории именно от всекидневието преди 1989 г.?

- И четиримата имаме различни версии за причината. За мен лично, като писател и човек, занимаващ се с литература, е важно самото разказване на тези истории. Няма само една истина за соцепохата. По-интересни са личните истории на хората, тези, които не са представяни в медиите, не участват във властта. Тънкостта на този проект е как човек разказва нещо преживяно от социалистическите години и дали си дава сметка, че то е повлияно от времето и епохата. От 1989 досега у хората липсваше рефлексия към онова време. Сега може да се стигне до нея именно посредством това разказване за социализма.

- Защо според вас трябва да се говори публично за социалистическото минало?

- Има известна неловкост дори в семействата да се говори за тогава, а това трябва да се промени. Всички ние сме преминали през някаква "шизофрения" и абсурдност преди промените, които водят до този срам. Предопределяща се оказа двойствеността на цялата социалистическа система: вкъщи въртиш станциите на радиото, за да успееш да хванеш "Свободна Европа", а навън трябва да участваш в неща, в които дори не вярваш. За същото говори и една обща памет на всички семейства - "това, което сега си говорим у дома, на никого да не го казваш навън". Насаден ни е страх, от който все още не сме се освободили. През изминалите 15 години се наблюдава тенденцията да казваме: "Каквото било, било. Ние продължаваме напред!" Не, не трябва да се разсъждава така. Трябва да намерим начин и сили да се "излекуваме" от миналото си, да го осмеем, за да го преодолеем.

- Искате да кажете, че вашите инициативи и в частност книгата "Аз живях социализма" са нещо като психоанализа, която ще помогне на съвременния човек да преодолее потиснатите отпечатъци на социализма?

- Не бих го нарекъл точно психоанализа. За нея питайте Румен Петров - той е психиатърът в компанията. Проектът, който се опитвам да развия, е част от осмиването на соца. Само по този начин можем да се освободим от него, да го забравим и преживеем, да го оставим в миналото, където му е мястото. Ние, българите, не сме се смели на соцкултурата навреме и достатъчно. А трябваше. В Съветския съюз още в средата на 80-те възникна едно движение, наречено соцарт, което изпълни тази задача - подиграха се на цялата социалистическа култура. В другите страни от бившия Източен блок тази тенденция също се състоя.

- От вашите думи трябва да разбираме, че българското общество и по този компонент е със забавени реакции?

- Да, ние сме от последните държави, които архивират своята памет. Българската памет е хаотична, запусната и занемарена като мазетата ни - има всичко, но не можеш да намериш нищо, защото всичко е затрупано. От тази хаотичност губим много. Ако сега не надживеем соца, новото поколение, което не знае нищо за него, защото се мълчи повсеместно на тази тема, ще се връща към него като към нещо ново и много интересно.

- Защо смятате, че българите още носят отпечатъците на соца?

- Когато говоря, че соцът е в нас, имам предвид, че той непрекъснато се проявява и днес в различните нива на всекидневието. В нас все още дремят социалистическият манталитет, култура и език. Онази грубост и фамилиарност, с която си служеше социализмът, е тук днес - в магазина, в таксито, в кафенето и т.н. Все още страдаме от т.нар. non-smiling culture. Такъв е случаят и с Батето - непрекъснато скъсяване на дистанцията, дебелащина и грубиянщина. Самото обръщение Батето говори достатъчно за механизмите на соца и остатъците от неговата култура. Наскоро имаше анкета, проведена сред майки на кандидат-студенти, които трябваше да отговорят на въпроса "Какво е необходимо на техните деца, за да се реализират". Преобладаващият отговор беше: "Връзки". Ето една дума на соца, която не престава да е модерна и все още масово употребявана.

- Какъв е "здравословният" начин да преодолеем миналото си?

- Отговорът се крие в това как се завръщаме към него. Дали като реставрационно дело, или като път за справяне с него. Границата е много тънка. Едно е да се връщаме към него само с хубавите си спомени, например със закуската "компле", която беше дежурна на всяко море, във всяка почивна станция - три кръгчета мазен шпек салам, отгоре с една лъжица конфитюр и къдрав резен кашкавал. Нека да не забравяме обаче проблемите с гражданството; задължителните бригади; километричните опашки за банани; завистта към хората, които могат да пазаруват от кореком; чакането на ред и трупането на точки за кола или жилище. Примерите са много и трябва да ги помним.

- Откога започна да се говори по-открито за носталгията по социалистическата епоха?

- Напоследък соцът започна да нахлува отново във всекидневието на българина - в рекламите, марките на продуктите, медиите. Появи се носталгия към онова време и аз мисля, че дори проявата й е много закъсняла. До този период имаше само срам и страх да се говори за това време. Аз и екипът около мен искаме посредством нашите проекти да припомним на хората за тези неща, за да ги обмислят и оценностят, за да успеят да се излекуват от зависимостта си.

- Как ще продължи работата ви след излизането на двете книги с ваше участие - "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма"?

- Засега идеите ми са да участвам в създаването на Музей на комунизма заедно с Георги Лозанов и Слави Минеков. Цялата колекция от предмети, показани и описани в "Инвентарна книга на комунизма", ще бъдат изложени в музея. Създаването на подобен музей не е оригинален български проект. България е една от последните страни, поела пътя към "преживяването" на остатъците от комунизма, след Чехия, Унгария, Полша и дори Румъния, която има цял музей на открито.

- Как събрахте тези вещи?

- Всичко стана на лична основа. Карахме наши познати да ровят по килерите и мазетата си и да ни дават всичко, символизиращо соца. Под соц имам предвид материалната култура на социалистическия българин, вещите на неговия бит и образците на неговото потребление. Така с Яна Генова снимахме и описахме около 150 предмета, станали емблематични за социалистическия бит, които подредихме в различни отдели като "Наш дом", "Детство", "Бодра смяна", "Кавъри", "Следите остават" и т.н. Защото следите наистина остават - дори когато се правим, че не ги виждаме. Най-вече тогава.
217
1357
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
217
 Видими 
07 Октомври 2005 23:48
Този смешник не е ли разбрал, че седесарщината отдавна се скапа и вмириса на пръч?
08 Октомври 2005 00:04
В сегашния си вид БАН също е експонат в паноптикума на социализма, воглаве с институтите и членовете им.
08 Октомври 2005 00:29
Диващината и простащината на комунизъма е насадена непоправимо в българина!Наща генерация и тази на децата ни трябва да измре за да се роди цивилизован и интелигентен българин!
08 Октомври 2005 01:18
Най-мразя някой роден след мен да ми се прави на умен като повтаря истини до болка известни. На всичкото отгоре с цигара. На всичкото отгоре и шеф. Извинявайте много, ама свършиха ли се свестните българи, та с този умник. Поддържам първия форумец, евала
08 Октомври 2005 01:37
До Георги Господинов и Диана Иванова - уважаеми, кажете ми Вие колко деца до сега създадохте, за да знам дали да Ви чета написаното...(?!) Освен това лубезни, захапаната цигара показва че си комплексиран !!!
08 Октомври 2005 01:38
Като порасне, това момче може да стане добър "писател". Сега още е зелен....
Тия неща са отдавна известни. А БАН е хранилка за дърти професори...... Той на кой професор е роднина.
08 Октомври 2005 01:41
шеф не е ...
и е въз наивен ...
08 Октомври 2005 01:49
Свежарков, нещата са много прости! Ако не искаш да ти вони хвашай пътя за Куба, Монголия или Северна Корея. Само това са "проветрените" с комунизъм петна в целия свят.
08 Октомври 2005 01:57
В "комунистическите" Куба, Монголия/?!/, Сев. Корея е много по-добре отколкото в НЕкомунистическите- сиреч, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ!- Хаити, Бангладеш, Гватемала и т.н. !!!
Апропо, защо си пропуснал КОМУНИСТЧЕСКИ Китай / и Виетнам, също!/ бе?!?

Редактирано от - paragraph39 на 08/10/2005 г/ 02:41:43

08 Октомври 2005 02:11
Абе, пич, защо се занимаваш с глупости? Идеята ти е добра, но защо се опитваш да я вкараш в рамки? Чел ли си Роб на свободата и ако не си - прочети я. Насждането на страх е първо проблем на семейството. Аз лично никога не съм имал проблеми със свободното изказване на мисли през соца (може би защото съм бил малък), но пък имах след това, когато народът ми се бе разболял лошо от седерастията. Ти май доста си преболедувал, но за съжаление не си се излекувал. Още 800 дена и ще си по-добре.

Говориш за някакви социалистически аномалии - като "връзките" например. Вярно, гнусна работа ... като чуя "връзки" и се сещам за сцената с Васил Михайлов във филма Маргарит и Маргарита, но да те питам ТИ (да не ти ВИкам, преминавам на соц. фамилиарност) наясно ли си за какво става дума в Европа, а най-вече в САЩ( когато на власт са републиканците)? Друг е въпросът, че самата дума networking е доста популярно средство за намиране на работа и уреждане на сделки (е, не от величина на Халибъртън и ЧерниВоди).

Резглеждам соца като част от българската история. И то хубава част. Без войни, загубени територии и национални катастрофи. Да, някои твърдят, че това била Третата Национална Катастрофа - ама на тия някои ще има кажа, че са тъпаци и да ходят да се оплачат на Тримата Големи от Ялта. Иначе, най-гадното нещо през соца е било тиранията на държавата, в това число тиранията многохилядни седерасти-костомолци-соколовци-партийци спрямо отделния индивид и истинските комунисти!!!

Помня, че кока-колата беше 25 стотинки, републиката 16ст., билетчето 6ст. - заедно с нашите с две инженерски заплати и премии на края на годината съм имал супер готино детство. Лагери, къмпинги, ски-курорти, пътешествие в Източна Европа, лагери, къмпинги и т.н. Сега пак мога да го правя, защото сам си изработил парите и не в България с кръга от фирмички или на държавна служба. Разбираш ли къде е разликата?
08 Октомври 2005 02:13
Погледни ги юнаците в този форум - повече от ясно е че Господинов отново е много прав... за съжаление.

Как да се учудваш, че ретроградни фигури, като петков, овчаров, бригадира, гоцев и царската дружина се върнаха на бял кон да водят тази заспала нация!
08 Октомври 2005 02:18
НЕкомунистическите- сиреч, КПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ!

08 Октомври 2005 02:21
От всичко написано по-горе личи единствено още една черта насадена ни повремето на комунизма.
Защо ако Господинов е роден след някого то трябва да е по-глупав от него? Не е ли това точно казармения извратено дебилен манталитет?
А това за децата е направо смешно. Надявам се господина с това изявление да не възпитава своите деца в чак такава ограниченост каквато са го възпитали него.


Ако още не сте прочели нищо от Георги Господинов значи по-добре прочетете и тогава кометирайте. Това все пак е един от най-добрите български писатели днес и се надявам да се появят и още като него.
08 Октомври 2005 02:33
Този "афтор" ми навява някакви неясни клозетни асоциации /извинете/, нещо свързано с неговия отвратително претенциозен и отблъскващо маниерен стил. Винаги преиграва този лигльо. Хората отдавна се помириха със своето "соц-минало", той аще го предъвква. И кво иска-хората да зачеркнат спомените си, само щото на него така му изнася. Елементарно и тъпо. Ами хайде да споделяме спомените си от пост-соца или т.н. демократични спомени. На нас ни крадоха колата от морето и се върнахме с едни познати, но не можехме и в къщи да влезем, щото ключовете ни бяха в откраднатата кола и викахме пожарната да разбие вратата на 5-ия етаж; след това от преживяния стрес на сина ми /10-годишен тогава/ му окапа косата ; после откраднаха от мазата-печка, велосипед, гуми и т.н., а на майка ми от мазето-бурканите и една сокоизстисквачка, щото друго нямало. Коментирай, господинчо, тези пост-социалистически и демократични спомени... може да направиш и сайт...
Ох, че се нервирах... на тоя мърльо...
08 Октомври 2005 02:39
Има едно нещо за което искрено завиждам на страната в която (временно) си вадя хляба. Не е материалния просперитет. Нито великата история. Нито културата. Това е чувството, не знам как точно да го кажа, за непрекъснатост на развитието, за свързаността на събитият и хората. Гледаш как младите се кикотят на скечовете, на които са се смели родителите им, бабите и дядовците. Или пък семейните истории - от преди ПСВ, после 30-те, ВСВ, упадъка след това. Къде сме ние? Все рушим старото и почваме на чисто. Земята в реални граници. И свга живеем на парче, в реалните граници на някакво тъпо настояще, без минало, със смътни надежди за бъдеще.
Та на въпроса - лично аз приветствам всичко, което разсейва мъглата, най вече на собствените ни комплекси. Признавам си, не познавам много съвременните писатели, Г. Господинов в това число, но ми звучи много разумно. Е, главен редактор на Литературен вестник за мен не е много добър атестат, но нали споменах, че съм изостанал. Дано да не се превърне в пропаганда стил антикомунизъм 90-та. В края на краищата, който не го харесва, да не го чете.
08 Октомври 2005 02:43
ORACLE,
"...НЕкомунистическите- сиреч, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ!- Хаити, Бангладеш, Гватемала и т.н. !!! "
08 Октомври 2005 02:44
Ало, комсомола, "водят" я, защото е дИмукрация. Преди тва й се изредиха неуспяла шайка кандидат-партийци и комуняги начело с Вожда и жена му. След това ясно какво стана.

А ти, г-н Грибоедов, нещо по същество ще кажеш ли?

Комфитюра върху нарязаните три парченца салам - аз не го помня. Помня кока-колата, републиката и айде - светкащия хеликоптер за 55 лева, който ми купиха от ЦУМ. А за прочетените книжки да не отварям дума. Хубавото днес е, че същите може да ги намериш навсякъде между 2 и 5 лева (е, някой и по-скъпи).
08 Октомври 2005 02:46
Карамфилов,

А като си говорим за български писатели все Алек Попов ми се върти в главата.
08 Октомври 2005 02:50
Frida :
Ами хайде да споделяме спомените си от пост-соца или т.н. демократични спомени. На нас ни крадоха колата от морето и се върнахме с едни познати, но не можехме и в къщи да влезем, щото ключовете ни бяха в откраднатата кола и викахме пожарната да разбие вратата на 5-ия етаж; след това от преживяния стрес на сина ми /10-годишен тогава/ му окапа косата ; после откраднаха от мазата-печка, велосипед, гуми и т.н., а на майка ми от мазето-бурканите и една сокоизстисквачка, щото друго нямало.




Мисля че става дума за друг вид "преодоляване" на спомените от комунизма, но въпросната Frida (доста претенциозно между другото) у липсва капацитет за подобно мислене.

08 Октомври 2005 02:56
Пропусна да напише че за политически виц е 5 години затвор а така сущо и за бегство през границата 5 години.Младите требва да знаят какув хуи беше хората не смееха да погребат родителите си с поп.Защото червените евреи гонеха православната религия.
08 Октомври 2005 02:58
Pro4etoh edna ot knigite na Gospodinov i sega kato 4eta tova intervju
moga samo da kaja, 4e i ot dvete lxha ujasno na muhxl i skeleti v garderoba.
Kak moje mlad 4ovek da izrazhodva tolkova vreme i energiq za podobni temi i razmisli?! Qvno e mlad samo na godini!
08 Октомври 2005 03:09
Пернишки болярино,
точно за такива като теб е това което описва Господинов. Ако не помниш конфитюра, чая и салама, вземи и прочети нещо различно от труд, 24 и престани да гледаш само славчо. Света е много шарен и многообразен сега, но съвсем друг преди години. Разбирам, че поезията, прозата и публицистиката на Господинов не са за теб, те искат известно усилие, а и не вярвам самият той да се надява на повече от 20% от българите да са потенциалната му аудитория. По-важното е коя част от тях го четат.

Със сигурност царя и румен петков нищо не са чели от него!
08 Октомври 2005 03:15
Мерси, човече, чаят наистина беше супер на вкус. Да не зацикляме - всеки има право на СПОМЕНИ, нали?! Няма правилни спомени - те това се опитвам от три часа да ти кажа.
08 Октомври 2005 03:17
Всъщност това което е писала Фрида е типичен пример за бягство от соц темата. Значи - били сме се помирили със соц миналото си и да не го предъвкваме вече. Е какво, тази тема табу ли ще е? Това не го разбирам. Аз например не съм се помирявал със соц-миналото си, защото съм не съм и воювал с него.
Никой не иска ничии спомени да зачеркне, точно обратното. Пак ще кажа, ако това се обърне на долнопробна пропаганда, не го чета и толкова.
А пък най-добрите соц спомени са на Георги Марков, ако тях прочетеш, друго не ти и трябва.
08 Октомври 2005 03:21
Апропо, да не мислиш, че Фичу не е бил ранобудно пионерче, бутарачевско комсомолче и после комунистче с винаги правилно мнение? Сега е пръв демокраднец и борец за цигански права у Америка. Виж кво нещо ... Господинов - на пост соц хранилка. Ашколсу-у-у-? или там каквото беше.
08 Октомври 2005 03:38
Т'ва с колата е много интересен спомен. Аз пък си спомням, че въобще нямаше кола с изключения на някои места на морето, където се свършваше непрекъснато и по цял ден дебнехме със сестра ми кога ще докарат. В родния ми град такива изгъзици като кока кола нямаше, имаше едно кафяво нещо 'Етър' с вкус на разредено лекарство, ама и него го доставяха от дъжд на вятър. Помня също как майка ми покрай Нова Година се редеше на огромни опашки за да ни купи 2 кила банани, повече не даваха. После помня 'дискотеката', как си пишехме домашните увити с одеала на светлината на газена лампа, т'ва некъде в края на 80-те на 20-ти век. Един от най-унизителните ми спомени е когато отвориха границата със Сърбия за свободен достъп през 90-та и отидохме да видим как е - стори ни се като друга планета само на 20-30 километра от нашата, На края на пазара на съседния сръбски град се беше оформила редичка от наши сънародници продаващи консерви 'Копърка', щепсели, ел. крушки , за да изкарат някоя 'червена' или 'зелена' и да си купят нещо от лъскавите магазини - левовете не струваха нищо тогава.

Иначе имам и хубави спомени, най-хубаво сега ми се струва колко много деца имаше в града и навсякъде щъкаха хора, а сега е пусто, няма никой в града.
08 Октомври 2005 03:51
И на мен децата в квартала ми липсват ужасно много. И аз съм дете на 80-те ... помня как се пълнеше площадката с деца и ритахме по 16 часа на ден. Крадяхме врати от съседния квартал, които ги крадяха от съседния, които ги крадяха я от Раковски, я от Славия. Какви весели времена бяха ... топчета, фунийки, междуквартални рицарски войни, целене с прашки и четали, шах, ядене на зелени орехи, рейдове на череши, криеница и много, много футбооооол. И други такива много. Ех ... а детската телевизия бе НОМЕР 1.

Колата, брат, наистина я имаше предимно на морето, но аз имам спомени от центъра, когато изяждах по 4 сладоледа и изпивах няколко коли. За бананите не знам - много смешно ми се струва да се редиш за банани. А и тия в Сръбско какво са търсели не ми е ясно. В София и Варна имаше всичко. Гърците и западно германците идваха да пазаруват евтин порцелан и кристал. Уот абаут дет, Мистер Мистеров?!
08 Октомври 2005 11:52
Тъй както Русия завинаги ще остане във времето на Великата отечествена, тъй и България никога не ще се отърси от Бай Тошовото време (да не говорим за другите маясъли, тип Македония, Златния век и пр. дето ни висят изотзад).
А Георги Господинов е добър БГ поет и слаб, имитиращ, средноевропейски прозаик, нуждаещ се от съмнителното вдъхновение на срането и кенефа, за да достигне връхната точка в творческата си биография.
Колкото до идеята да издава книга, разказана от други хора - евала на българския писателски гений.

Редактирано от - цуцурко на 08/10/2005 г/ 11:55:22

08 Октомври 2005 11:57
Помощ!!!

Patilanec
08 Октомври 2005 12:33
ДОБРАТА НОВИНА!... :
На 17 октомври 2005 г. ще излезе от печат ПЪРВИЯТ брой на националния ВЕСТНИК "АТАКА" !
Адресът на Редакцията на в. "АТАКА" е: София, ж.к. "Яворов", бл. 73 /за в. "Атака"/

Редактирано от - paragraph39 на 08/10/2005 г/ 12:34:09

08 Октомври 2005 12:46
Кракра
На седесарски боклук не мож наля в главите нищо, не восприимат.
08 Октомври 2005 12:58
Е то това е идеята на тези сайтове/книги със спомени. Да не изчезне това време без никой ясно да си спомня както големите моменти, като Гагарин и кацането на Луната, така и дребните детайли, като русенско варено и китайски гуменки в Нар-Маг-а.
Господинов и Диана Иванова се опитват да го запазят за да не се хвърляме в стари грешки отново и отново. Това си бе един много скъп експеримент и да се изхвърлят резултатите от него би било абсолютна глупост! Дори провалът му е резултат, който доказва нещо и сам по себе си е безценен.
И за българите е много по фундаментално от напр. True Tales of American Life на Paul Auster. Да се разчита само на мнението на Георги Марков, Любомир Левчев и Желю Желев и десетина други, е повече от недостатъчно.
Така, че който иска да забрави 'онова' време е свободен да го направи, но да казва на другите че не бива да си го спомнят - хайде, моля!

08 Октомври 2005 12:58
цуцурко "" Тъй както Русия завинаги ще остане във времето на Великата отечествена, тъй и България никога не ще се отърси от Бай Тошовото време (да не говорим за другите маясъли, тип Македония, ... ""


Два МИЛИОНА руски туристи в братска Турция, едва ли отиват за да си спомнят Великата Отечественна.
( Турския министър на туризма ги нарече "тежкари", а германците нарече "скрънзи ". Дори на брега на Средиземно море турците построиха свой Анадолски Кремъл. )


И по Алпите, Лазурния Бряг, Египет, Испания, Кипър и Гърция руснаците ходят не от носталгия по великата отечественна. И в " Бистрата " ( от быстро ) на Париж руснаците идват не от носталгия по Отечественната Война 1812 год .


Поляците писаха, и СЕГА го публиува, че от 100-те Най- Богати европейци - 56 са руски граждани. А от 12-те най - богати европейци - всички са от Русия. Какъв позор за богатите Германия, Франция, Великобритани .


Дори ФОБЕС писа, че МОСКВА е градът, в който живеят Най- Много милардери в света. С трима почече отколкото в досегашния шампион - НЮ ЙОРК 36 срещу 33 супермилиардера .


Сега Русия е на второ място в света по гастарбайтери - след САЩ и преди Германия.
Украинци, Молдовци, жители на слънчев Кавказ ( Груз., Арм., Азер. , ) и Средна Азия с радост се трудят като миньори, строители, шофьори, продавачи и ратаи ( във фермита) по градовете и селата на Русия.


Не знам как е "" в Македония и другите маясъли, "" за които цуцурко говори, но поне в Русия времената на ВОВ са отдавна отминали.

За разлика от България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия ... ... ... в Русия тяхната Ком. партия НИКОГА нен е била Управляваща.

И няма никакви ( дори и теоретически ) шансове, да се докопа до управлението.

цуцурко , поздрави любимия си Сергей СтаниШЕФ и господин (ефенди) Доган .
08 Октомври 2005 13:00
Я още една МАЙМУНА , ама какъв и е акцендента не разбрах
P.S. Сестрички , къде е кака Ви ? САМО ПИТАМ .
08 Октомври 2005 13:01
Стойностната литература в България се създава много далеч и встрани от властния кръг, в който на котлова храна при Дордж Сорос бяха зачислени услужливи и вече употребени момченца и момиченца, за които сме споменавали много пъти - Г. Г., Е. Р., Б. П., Пл. Д., йо. еф. Е. С., С. Ч., Кр. Д., А. И. и още една шепа недососани литераторчета, станали за посмешище с клизмените си литературни изгъзици. Всички се убедиха, че подир богатата трапеза последва неминуемата забрава и пустота. Там, където е действителното място на подобен род автори и четива – в дълбокото забвение на нищото. Защото забравата и пустотата са естествената среда за ненужните случайници в литературата, мечтаещи единствено за Нобеловата награда за литература... какъвто е и Гошко от Ямбол. Така куткудякат само кокошките, когато снесат яйце, а аз не се съмнявам, че неговите са запъртък. Имам предвид естествените му напъни, събрани в едноименния му роман...
08 Октомври 2005 13:34
Георги Господинов - талантлив писател и поет.
Умен и интелигентен човек.
Чудесни страници и в "Дневник", където всъщност за първи път го срещнах.
Освен всичко и чаровен.
Невероятни светли очи, които се смеят дори когато е сериозен.



Сигурно затова по-горе някои го оприличиха на седесар.



За мен е просто един чудесен българин, който ни прославя и по света.
08 Октомври 2005 13:34
А какво ли могат да разкажат децата от 60-70 години ??????
08 Октомври 2005 13:37
А чели ли сте това на Роджър Додж (Даниел Апостолов)_ Натиснете тук
08 Октомври 2005 13:39
Душко-добродушко,

откъде-накъде пък нявря в повествованието си др. Станишев и Доган-ефенди?




Редактирано от - цуцурко на 08/10/2005 г/ 13:40:51

08 Октомври 2005 13:41
Как се казва новия ШЕФ на Българската Федарация на Страхливците? ДУШКО не знам да ли си ДОБРУДУШКО ама дали ще сънувам ПЕЧЕНАТА ТИКВА?
P.S. СЕСТРИЧКИТЕ , къде е КАКА ВИ ? ТЪРСИЛ Я Е БОГАТИР ЯНКО .
08 Октомври 2005 13:41
Ти си се засегнал нещо на тема маясъл, сякаш
08 Октомври 2005 13:47
А не е ли време за по бира , току за болести приказвате ??
08 Октомври 2005 13:56
тая емблема на глупостта и бездарието беше крайно време да цъфне и в Сега. А тва че ни го натрапват за талант и писател само показва нивото на снобите. У нас. По нивото на снобите се разбира и общото ниво. Впрочем има много интересни криволици и в политическите му възгледи, но тва е дреболия на фона на колосалната му семплост....Не случайно Дичев го харесва.
08 Октомври 2005 14:03
комуняги, мизантропи и редови простаци в грандиозна надпревара по слузоотделяне. Пръва награда "Златния саполь" и ритуално редене на 265 метрова опашка за банани, втора награда двуседмична бригада в нишестена фабрика "Пролетарий" в края, на която се връчва червена книжка за втори разряд "лепач на кутии за фиде", трета награда три месеца режим на тока 3 към 1 в панелна гарсониера в Перник и пръво второ и трето фор фрий, сготвени с кафева запръжка от Пепа, некогашната готвачка в рудничарския стол. И хлеб от миналия четвъртък. много хлеп за народо...
08 Октомври 2005 14:18
Що бе , и аз имам много интересни спомени от соца , ама не ги спомням много , а кат си потърсих досието, да си припомня нещо , приеха закон /като подарък за рождения ми ден естествено/ , да се не отварят досиетата щот били мноо важни за Държавната Сигурност, или за сигурността на държавата , не си спомням много как го формулираха монархистите.
P.S. Имаме ли представител нов в Международния Онкологичен Комитет . Някой сестричка мой пак да вкараме. Да има защо да ни се смеят хората по света на воля. ДЕЙ КАКА ВИ БРЕ ? Пак заю-БОГАТИРА я търси?
08 Октомври 2005 14:37
Е, добре! Живяхме го, преживияхме го и го надживяхме, слава Богу! Няма да си кривя душата, имам и хубави лични спомени от онова време, но... когато гледам тогавашни филми (с най-голямо удоволствие, защото човешките истории са ми интересни!), обществените отношения ми се струват като някакъв абсурд и нещо далечно на няколко светлинни години. "Маргарит и Маргарита" съм го гледала преди два пъти. Това лято не можах да го догледам, беше невероятно подтискащ. Когато имам възможност гледам и руски филми - най-добрият от тях е "Извисяване" на Лариса Шепитко. Имам дискове със избрани съветски песни и тях слушам с удоволствие.
Мили са ми младежките спомени, но не бих искала да живея при онзи строй вече никога! От днешна гледна точка това е един АБСУРД.
08 Октомври 2005 15:17
НУ Волк ПОГОДИИИ!! / следва песничката/
Това си спомням . Тогава и ЯСТРЕБОВСКИ , СОКОЛОВ /не ходжата/ , и прочие се знаеше , че са " ОПАСЕН ЧАР".
P.S. Ей сестричките , разбрах , че КАКА ВИ се скрила в засада , по ВЕЛИКАТА СЕМЕЙНА СТРАТЕГИЯ / кат задуха вятъра / на промяната/ СНИШАВАНЕ , СНИШАВАНЕ, СНИШАВАНЕ , а кат спре пак да излезем на предни позиции кат в ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ /историята никога не се повтаря по точно определен начин/ нали/. Тогаз ДА ИЗЛЕЗЕ СИСИ боата без боа. То бил смок и той избягал , добре. Аз на Вас миналата година горе-долу по туй време КАЗаХ ли ВИ бе какво Ви мисля . Цяла година оставих ли Ви да ми се смеете. Е може да спирате защото ВРЕМЕТО ВЕЧЕ ИЗТИЧА.
08 Октомври 2005 15:24
Кракра престани да се ежиш със сладоледите , сите разбрааме че деда ти партизантино получаваше народна пенсия.
08 Октомври 2005 15:36
Миналото е история, бъдещето мираж, а настоящето подарък.
Живей за мига.
Какъв ти социализъм? Не искам и на кино да го гледам. Развалиха ми празника, като на 5 септември вместо за съединението ми пуснаха Изпепеляване. Изпепелиха ме отвсякъде и с На всеки километър по тв България, ма на некой си им харесва. Било екшън. Какъв екшън бе брате?
По времето на соца най-смешни ми бяха филмите, когато руснаците пунктираха американски филм, а американците руски. Американците никога не могат да стигнат до глъбините на славянската душа.
А сега тече някакъв руски екшън по бтв. Май руснаците са се понаучили от американците.
08 Октомври 2005 15:50
Ей Гошо, толкова си зелен, че повече не може. Ако и много от нещата, които разправяш да са верни, защо изпускаш всичко останало. За тези години, за които ти имаш глупостта да пишеш, хората започнаха от газовата лампа и от парния локомотив. Българите построиха десетки заводи и система на здравеопазването, на образованието и на почивното дело, каквито нямаха и най- богатите бивши колониални страни. Погледни бе Умнико, колко страни като нашата имат атомни реактори!! Какво да кажем за всички останали капиталистически страни, които не са чували за комунизъм. Имаш ли и понятие от техните проблеми или ти си от тези оторизирани бърборковци, които затлачват и без това затлачената ни от глупости преса.??? От 15 години насам у нас само се руши и продава, продава и унищожава. България загуби за този период повече население отколкото за което и да е време от цялата ни история. Само с едно съм съгласен, комунизмът създаде една абсолютно фалшива мисъл у нас, че всеки може да раздава ум, та ако щеш да е най- малограмотното говедо. Е тука влизаш напълно в собственото си комунистическо мислене, от което не можеш да се отделиш. На запад всяка жаба си знае гьола.

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД