Отиди на страница:
| "Бягствата на учениците от клас скоро ще станат тежка грижа на техните учители. Причината е в проект на просветното министерство, който може да влезе в сила още догодина. Според него, ако възпитаниците отсъстват от час или дори от кръжок, това ще се отрази на даскалските заплати." Ето как ще се разправим с паразитите! |
| Тъй като стана дума за лични нападки и обиди, отидох на изаданието от 22 ноември да препрочета статията на о.з. зам.-министър на образованието Анастас Герджиков. Рекох си: "Хей, нарекох човечеца "чиновник". Чакай да видя дали не съм сбъркал". Тцъ, не съм. На предложението да се изхвърли от учебниците по литература изучаването на "Под игото" Герджиков реагира с: "......Но трябва наистина да си национален нихилист, за да предложиш подобна дивотия.....". Никакава грубост. Много нежно казано.  След това чета по-нататък как Герджиков защитава автономията на университетите. Трябва, вика, да идеме да ги питаме те какво мислят. За него това е автономията. Отиваш питаш и после си правиш каквото ти си искаш. По чиновнически. Но демократично. Питаш учтиво. Защитата му на университетската автономия са само голи приказки и демагогия. Автономия означава да престанеш да издържаш универитетите като малолетни деца и да ходиш да ги питаш как се чувстват, а да им дадеш възможност да се развиват сами финансово, административно и научно. Сами! Без тебе! Най-вече трябва да изчезнеш от живота им с разните там ВАК, съвети, министерски комисии и други опекунски чиновнически структури. Ако искаш да си полезен, можеш да финансираш определени научни проекти, но с конкурс. Лошото е че ако това стане изведнъж ще се окаже че няма нужда от тълпите от чиновници на МОН, самото МОН и самия Герджиков. Ау-у-у-у, какъв ужас!  |
| Навремето във Варна имаше един учител по математика - г-н Минко Топалов... истински учител , дотолкова , че и по време на другаруването , към него се обръщахме с:"г-н Топалов" . От него съм запомнил.... " Умен даскал и зелен кон няма!... За съжаление ... ако по негово време е звучало като закачка , то сега си е жива истина .... Не мога и за минута да си представя , че при сегашния учителски състав е възможна някаква реформа в образованието... не , че няма добри учители , напротив , но това не променя нещата.... продължавам да твърдя , че последните 25 г. учители станаха тези от , които нищо друго не може да стане .... много простотия и болни амбиции има в учителската гилдия.... на 60% от учителите трябва да им забранят да разговарят с деца , камо ли да ги обучават...инак е хубаво да се говори за реформа , обаче със старите к*рви нов бърдак не става... |
| Не знам защо има хора, които още се връзват на многознайкото Дайнов. Аз съм му била студентка и мога да ви кажа само, че и като човек и като преподавател е много тясно ограничен и гледа само в една посока. С какви очи си позволява този човек да обижда българските зрелостници, че нямат качества и че не стават. Нека си направи една статистика колко от тях кандидатстват успешно в чужди университети и колко от тях са по-добри студенти и от останалите?! По безпринципен и продажен тип от него не познавам. А що се отнася до статията на Герджиков, не съм я чела, но не беше ли Новото време, групата която миналата година даде допълнителни средства за образование? И доколкото си спомням тогава нямаше протести на учителите? |
| Господин Дайнов, когато се изказвате по теми по които очевидно не сте компетентен, е хубаво да си подготвяте домашното предварително, за да не се излагате като кифладжия като плюете хора, за които очивидно не знаете нищо! |
| А и съдейки по вашата биография-да учите и живеете в държави и места посочени от Вас с пръстче на картата(докато другите се доказваха не благодарение на висшия си соц произход), нямате никакво морално право да давате оценки и мнения по теми , характерни за капитализма, а не за късния социализъм!!!!!!!!!! |
| Познавам доста хора, завършили поне средно образование в БГ, живеещи в чужбина и работещи в реномирани фирми и университети. Повечето от тях имат, скромно казано, прилични успехи в професиите си.. Ако образованието в БГ беше на печалното равнище, описано в публикацията, не би трябвало да е така. Каква е тая "катастрофа"? |
| Това ли е гвоздейната статия днес?! Мноо скучно бе! В най-лошия случай преведете нещо, па ще е по-добре. |
ти внимавай кво говориш! тука за преводи е опасно да се говори, че те тръкна като едното нищо. или си мислиш че никой не сфаща че стая дума или за сибила или за османскио познавач?  |
С каквито се събереш, такъв ставаш  Натиснете тукРедактирано от - ОвенЕдинак на 28/11/2005 г/ 19:22:55 |
| Сред целите имаме следния бисер: "Да формира национално самосъзнание, да възпитава в родолюбие, в обич и уважение към родния край и в съпричастност към глобалните проблеми на човечеството." Как се постига и измерва това, никой не знае и не може да знае, защото то не е цел, а поредното неграмотно изказване Много "аргументирана" статия, чиято единствена цел е да докаже колко несъстоятелно е нашето образование, колко излишно е да се възпитава в родолюбие. Нашата система според Дайнов трябва да подготвя кадри само за чужда консумация. Защо не напише дълбокомудреният Дайнов как американските ЕЛИТНИ училища по света, че и у нас селекционират и ИЗСМУКВАТ, ОГРАБВАТ най- добрите умове на нацията. Защо не си постави за момент въпроса след като образованието е катастрофално у нас как "аджеба" българските деца, които напускат България с родителите си емигранти се представят много по добре от местните училища в Щатите, Канада и другаде.Как бе г-н Дайнов, всеки път когато видя материал с вашето авторство виждам още един опит да се отрови съзнанието на средния Българин. Сигурно е по добре вместо да четат нашите класици, българските деца да блъскат по клавишите в следващата американска компютърна игра, в която насилието и убийството е най- редовния декор, всичко което води до опустошаването на душата. Абе г-н Дайнов, вие носите в сърцето си такава доза отровна омраза към всичко българско, колкото рядко други. |
| УЧИ, МАМИНОТО, ЗА ДА НЕ РАБОТИШ! Когато започнем да говорим за такива фундаментални неща като ОБРАЗОВАНИЕ, въпреки че критериите по които те могат да бъдат сравнявани с тези на другите страни са многобройни, то една от най-най-най-важните е мотивацията за образование. Докато повечето от решенията за генералните посоки в които ще тече нашия живот са правят от самите нас, то тези за образованието ни, най-често са в ръцете или на нашите грижовни родители или на някой администратор, който извършва ролята на настоятел ( в случай, че нямате грижовни родители, или пък в още по-трагичния случай-никакви). Ами представете си някое седемгодишно мушмороче тръгнало да избира учебно заведение според своите критерии...нали? Предполагам (както и вие ) че те ще бъдат от сорта на големи локви, никаква или почти никаква дисциплина, липса на домашни упражнения, наличието на компютърни зали с най-новите и интересни игри инсталирани на компютрите и тем подобни фантасмагории които мозъчето на седемгодишно дете може да смята за неща с първостепенна важност в своята житейска реализация. Така де...в края на краищата приоритетите се менят с натрупване на житейски стаж ( в повечето от случаите, разбира се) и когато си на възраст да имаш и ти собственни деца и да ги пращаш да се обучават, всичките тия "аху-ихи" фактори са загубили отдавна блясъка си и ти вече искаш твоят наследник/наследничка да придобие познания, умения и рефлекси които да му позволят да се оправя в тоя шибан свят. Да де, ама какво точно значи това? В различни епохи, повярвайте ми, абсолютно различни рефлекси. Ами погледнете го туй нашето, дето му викат бейби-бум поколение в страните на градящият се ( по онова време) социализъм. Не че не станахме там дънгълаци с що годе приличен баланс от знания, но пък ако трябва тепърва да навлизаме в днешната икономическа реалност повече от половината от нас ще се чувствуват абсолютно изгубени и неспособни да се оправят и той най-вече поради факта, че в нас са заложени ( като в кучето на Павлов) едни инстинкти нямащи нищо общо с онова от което трябва да се пазиш днес. В очите на поколението на моите родители оправяне в общи линии беше синоним на намиране на такава "работа" при която ти само фиктивно ходиш там, клатиш си краката на бюрото, излизаш когато си поискаш за да се редиш на опашки за дефицитни стоки, имаш връзки за намиране на други такива дефицитни стоки и накрая - хоп, разписваш се на всяко там първо и петнадесето число за заплата и аванс. Толкова. В общество в което стимулите за постоянно извършване на висококачественна, иновативна и с две думи казано "profit oriented" работа бяха в най-причудливи форми и отсенки: като започнеш от "паспорт на трудовата слава", минеш през таблата "ТЕ СА НАШАТА ГОРДОСТ" и стигнеш даже до Герой на социалистическия труд. Не че нямаше и разни хорица, които си скъсваха гъза по цял месец само и само за да си поставят върху струга едно триъгълно знамеце висящо на дървено стативче със смешно копиевидно украшенийце отгоре, но честно казано болшиството от трудещите се мечтаеха за съвсем по-несимволични неща ( като мангизи да речем) или пък - като няма мангизи, барем като взимаш "гола вода" заплата да не се бачкаш и да ходиш само като статист в учереждението за да дискутираш с колегите вчерашния мач, краката на колежката Х, дебелия гъз на началника У или нещо от тоя калибър ( при липсата на адекватен стимул, алтернативата е да дадеш колкото се може по-малко труд за мизерните пари които получаваш). Имаше даже един доста лаконичен лозунг по онова време характеризиращ ситуацията: Те се правят че ни плащат, ние се правим че работим. Възпитани в тази традиция ние се пълнихме с онова дето му викаха на времето "ОБЩА КУЛТУРА". Знаехме къде е Ориноко, как изглежда флагът на Непал, кой е Росини, защо Кандидски рисувал баш по тоя начин, колко гола е вкарал Гунди през 1968 година, барем половината от "постановките" в "Кама Сутра" и какво ли не още. Кеф ти философия, кеф ти право, кеф ти религия...дайте ги насам... и днес както виждате ако друго не можем да направим чак толкова професионално ( разбирай да си изкарваш хляб с него и то по възможност от оня - "баровския" със слънчогледовите семки и стафидките), то барем в тия ми ти форуми можем да се дърлим и дървенофилософствуваме с толкова висок професионализъм, че човек чак може да ни завиди.  Аааа, да не забравя. Евгений е отново на обичайното си високо ниво.  |
| за 48 път ше кажа - от оперетни фигури като д-р Дайнов трябва да се иска мнение по важни въпроси като този само за да знаем какво не бива да се прави. Не бива да се прави това, което той предложи. |
Както ни показа линка на ОвенЕдинак, другарите Първанов, Станишев, Пирински и други 12 подобни другари ще получат по един Мерцедес от 160, 000 евро за Коледа подарък от данъкоплатците. Ето на, тези другари са завършили нашите родни училища, изучили се по нашата родна образователна система и...... са преуспели. Возят се на Мерцедеси. А ние, полуграмотните, сме седнали да критикуваме родната образователната система и да се стряскаме от воплите на професора Дайнов за катастрофата в образованието. Такова било образованието ни, онакава било. Де-де, я какви достойни другари е формирало това образование. Аз мисля, че трябва да оставиме нещата в компетентните ръце на другарите от Мерцедесите. Те ша опра'ят образователената система, ша опра'ят другите там системи, па накрая и нас ша опра'ят.  |