
| да сме благодарни на д-ра по силова енергетика, имащ 10-на изобретения ПРЕДИ 10 ноември /агенция 99/, д-р Ковачки, че показа /въпреки че обича да се крие/, че и умното има шанс в България. |
*****
Редактирано от - bot на 28/11/2005 г/ 10:09:56 |
| Без да се смята, че адвокатствам на Дайнов, но все пак знае ли Една Размишляваща, кога и как един отличен ум, академичен интелект става чиновник. Питам, защото системата е пълна с все "прекрасни хора" и "отлични преподаватели", но за съжаление Дайнов е описал точно моментното и състояние. Иначе за личните обноски е права. Но все пак за предпочитане е право куме пред академично сритване под масата |
| Наблюдава се некакъв странен синхрон между на пръв поглед различни натрапници. Общото между тях е, че са посредственици и им се плаща "от некъде". Според мен не е работа на един посредственик от още по посредствен измислен "университет" да дава съвети за българското образование. Още по-малко е работа на измисления "аналитик" Райчев - да си гледа края на прехода и да ходи по панахиди. Имаме умни, способни и доказали се хора и не е работа на Дайнов, Райчев и ко. да "оправят" българското образование. Ако вестник "Сега" наистина е загрижен за българското образование, нека даде думата на истински специалисти, а не да задръства страниците си с елементарни доноси. |
| Интересно, кога самият де Миндя ще се научи "да си реже ноктите на краката", при това не публично? Отговорът, разбира се, е "никога". * Една Размишляваща, . |
| Да повториме за затвърждаване - времето на Дайновците и Райчевците отмина! Сега всеки има право да пътува и хиляди български деца учат в най-престижните университети на света. България ще се оправи без Дайновците много бързо. |
| Българското образование е в дълбока криза, от която излизане не се вижда. Основният проблем е в средното образование което е позагубило връзка с реалния свят. След 2007 очаквам поява у нас на западни образователни институции, които ще привлекат по-умните от една страна и по-заможните от друга ученици. |
| Статията на Дайнов не е лоша, само дето бърка знания (образование) с умения - да работиш на компютър е умение (както и да караш кола), а не образование. Училището трябва да дава предимно знания, уменията са друго нещо. А знанията са си нещо консервативно, в по-голямата си част. Прехваляването на "интерактивни" методи, компютризация и пр. модернизация за много неща е просто един мит. Интересно как може да се научи добре българския или друг правопис - правописа си е диктовки да спукване и това е .... А иначе провокирането на мисленето - въпрос на учителски умения ... |
| Дочакахме след оправянето на СДС от Професор Дайнов с простички рецепти да дойде ред и на оправянето на образованието. Няма изненади, обичайната смес от добре известни истини, измислици и други неща е налице отново. Отделно, че попрочетено от форуми в интернет и в печатни издания със скромни аналитични възможности се представя като светата истина. Доста се сдържам за да не използвам точните изрази описващи мнението ми, защото може да бъдат прочетени и от непълнолетни и малолетни. Понеже Професор Дайнов май попрочита форума, полезно е да понаучи, че в средното образование има около 80 хиляди учители които обучават около 1 милион ученици. Наистина учителите са прекалено много , но не е добре да се лъже с измислени числа. Във висшето образование, включително заведения като Нов Български Университет, Горнокамарски Свободен Технически Университет, Долнонанагорнищки Свободен и Независим Хуманитарен Университет и прочие 21 хиляди преподаватели обучават според възможностите си около 230 хиляди студенти. Алтернатива на МОН има и сега. Няколко хиляди евро или долара годишно осигуряват обучение в алтернативно на МОН учебно заведение. Отделно, че университетите са автономни, а повечето училища са общински, но това май в НБУ не се изучава. |
| Добър ден, уважаеми форумци, Заради изключително важната тема искам да напомня, че има едно основно правило на публичното дебатиране, за което са настоявали най-добрите оратори и философи на миналото. То се изразява с три думи: Nomina sunt odiosa. Буквалният превод е невъзможен. Обяснително-разширителният превод е: Споменаването на имена е омразно, защото е по-добре да стане ясно против какво се обявяваш, а не против кого. Ако погледнем статията на колегата Герджиков от миналия вторник ще видим, че там няма споменато нито едно име. Така се води полемика. Разбира се какво иронизира Герджиков и с какво не е съгласен, но няма нито една обидна дума лично срещу никого. В интерес на обществените дебати по най-болните обществени проблеми още от древността е установено това: да става ясно срещу какво, а не срещу кого си. И тъй като следя общественото дебатиране за образованието от години, не мога да не отбележа, че колегата Дайнов се включва в тях, само когато в т.нар. "дясно пространство" се случват и изказват отвратителни неща. Така няма да се решат проблемите нито на образованието, нито на т.нар. "дясно". Приятен ден на всички! |
| Тестовете и ваучерите не са вълшебният меч, с който ще бъде разсечен възелът от проблеми на образованието. Те (както и съкращенията на учители, които неизбежно ще бъдат извършени) засягат функционирането на образователната система, но не и същността на образователния процес. Тестовете измерват резултати - същностният въпрос обаче е какви резултати искаме от образованието. Усвояване на определен обем знания по всеки предмет? Или на определени умения за справяне с типови житейски проблеми, пред които ученикът ще се изправи (т.е. развиване на т. нар. социална интелигентност)? Или развиване на способности за самостоятелно мислене, за да може получилият образование човек да се справя сам с нестандартни ситуации и задачи, с които неминуемо ще се сблъсква в живота и за да може все пак да дава своя по-малък или по-голям принос за развитието на същия живот, най-малкото, за да не бъде толкова лесна жертва на медийни манипулации, с каквито цяла кохорта паразити (политолози, "социолози" от разни агенции, PR-чици и пр.) си изкарват хляба и сиренето, че и някои други благини. Сигурно е, че последната цел ще се хареса на мнозина, но истината, че никой няма интерес тя да бъде постигната - учителите не желаят, защото е много по-трудно да научиш някого на самостоятелно мислене; самите ученици не го желаят, защото и за тях е по-лесно да наизустяват готови теми, колкото и лицемерно да се оплакват от това; властимащите, които определят образователните стандарти, не го желаят, защото на тях им са необходими послушни винтчета и колелца в социалната машина. Е, какво променят тогава тестовете по същество? Щели да изчезнат частните уроци? Очевидно е, че няма да изчезнат, само че сега ще ги обучават за решаване на тестове. Изчезването на частните уроци е възможно при много сериозни цялостни обществени реформи, с промени само в образователната система това е невъзможно да стане. Сигурно е, че подобни реформи няма да бъдат извършени, защото те биха променили коренно и обществото, и хората, от чиито отношения се изплита неговата тъкан. |
| С тази статия Дайнов прави действителен прогрес в сравнение с бълвоча, който ни предлага всеки четвъртък. Разбира се стилът е пак нападателно барикаден. Една размишляваща правилно е отбелязала това. На снимката ако сложите на Дайнов брада и мустаци ще заприлича на Садам Хюсеин пред съда в Багдат. Инак идеята за децентрализиране на бюджета по общини не само в образованието, а и в други области се дискутира много. В някои отношения е разумно. Но има опасност администрацията да се мултиплицира от централно към местно ниво. От друга страна в редица малки селища едва ли има подготвени кадри за администриране на тези процеси. |
Толкова много написано и толкова малко вярно в него. Направо си е за рекордите на Гинес. Все пак защо съзнателно е отминат най-основния проблем - децата? Може би защото и неговата Партия е най-много виновна за сегашното положение. Та децата - какви са сега децата, които трябва да се учат? От всеки седем деца има 4 циганчета, 2 турчета и 1 българче. А колко са сега децата, които трябва да се учат, колко пъти по-малко от преди 15-20 години? Ако това, което е написал за съотношението 1:8 е вярно, то горните две неща обясняват защо е така. Иначе само първият пример за погрешен текст в статията: Това е похвално, защото примитивната българска система на даскалуване отнема, а не дава на децата ни шансове за успех в XXI век. Да бе, затова децата ни като продължат да учат някъде извън България, нямат никакви проблеми. А тези, които започнат работа пак там също нямат. Може би всеки съди по себе си. |
| Още една от "бисерните" рецепти на Дайнов: Тук важното е парите да вървят с ученика - не да отиват към училището. Всяко училище ще има точно толкова пари, колкото ще му идват с учениците. По-добрите училища ще имат повече ученици, повече пари - и по-големи заплати. Само заменете в горните изречения "училища" с "болници" и "ученици" с "пациенти", след което няма как да не си спомните какво става в момента в здравеопазването, на кои болници директорите се уволняват и защо. Да не говорим, че училищата все пак имат определен физически капацитет - брой стаи, кабинети, оборудване. Привличащите повече ученици училища ще трябва тогава да започнат да строят нови сгради, да закупуват ново оборудване и т.н. С какви пари ще става това, при положение, че ученикът ще идва с парите за издръжката му, които са недостатъчни (затова във всички училища непрекъснато се врънкат пари от родителите - за бяла дъска, за консумативи за ксерокса, за плащане на квартирата на преподавател по чужд език от съответна страна и т.н.). Училищата не са търговски дружества, пък и да станат, с тях ще се случи същото, което виждаме при болниците - ще затънат в дългове и корупция. Ваучерите нищо не решават, мрънкането за тях е в угода на частните училища, за които доста хора и тук във форума си говорят по принцип и наизуст, без изобщо да са наясно какво представляват реалните частни училища в България днес - какви и чии пари се въртят там, кои учат там и какво е качеството на образованието там. |
| Докторе Тормозчиян, ънгер мой - прости на Райчев, щото в библейския смисъл не знае какво прави, тъй като през 90те се самопровъзгласи за неокомунист - революционер. В природата чу е демек, да предлага неща несъвместими с нормалния ход на еволюцията - в случая на образсванието и обществения морал. |
| Значи, децентрализацията и ваучерите не са решение, щото за 10 минути ми хрумнаха 3 схеми за злоупотреби, пък си представям, ако се поровя из нормативните актове и поразпитам хора дето са на ти с бюджета за образование и източването му - сигурно ще се появят още 33 подобни начини.. ако мисли някой, че ако вместо чиновници на централната власт, парите и назначенията се разпределят от общинските администрации, това ще доведе до "качествено нов" етап в развитието на образователната система, то той определено не си е имал работа с кметските власти в майка България. Идеята за конкуренция може да бъде приветствана, но след 10 минути размисъл стигнах до прозрението, че в предлагания си вид, всъщност става дума за "администрирана конкуренция", т.е. за една добре звучаща глупост. В резултат по гъвкавите тарикати ще привлекат ваучерите, ще си издействат "по-висока категория", без да предложат по-качествено образование. След туй това за съотношението даскал-ученици верно е потресаващо, мен ми е напълно непонятно кой ще си позволи да съкрати половината учители. Това е напълно невъзможно. Абсолютно невъзможно. Добре известно е, че борбата с безработицата се води чрез създаване на напълно непотребни работни места, които практическизадълбочават кризата на трудовия пазар и създават прослойка имитатори с кПД 3-8 % + разхищават бюджетни средства и отчитат статистическо намаляване на безработицата. Другият модел е даден в една съседна статия - безбройните никому ненужбни пъдари, охрани и прочие, които са класическо безполезно социално мероприятие. Най-подир г-н Дайнов проявява много лош вкус и изпростява на ниво рсв-барманка с начина, по който се изразява към Герджиков. Разбира се всеки има право на лош вкус... |
| По въпроса с ваучерите тези "Професори" толкова ли не разбраха, че системата за финансиране и сега е основана на броя на учениците. В което и общинско или държавно училище да се придвижи един ученик с него се придвижва великата и сакрална сума от около 150 лева годишно. Такава конкуренция настава за тези пари, че пушек се вдига. Някак си не изглежда много революционна промяна преименуването от "методика за определяне на финансирането" на "ваучер" но пък дава безкрайно поле за схоластични упражнения от знайни и незнайни професори с неподготвена домашна работа. |
*****
Редактирано от - bot на 28/11/2005 г/ 11:22:28 |