Отиди на страница:
| "Четенето е последната крачка преди писането, а от там до мисленето разстоянието е малко." Значи какво, ние "не пишещите" не мислим така ли...? |
| Безкрайно тхпа статия. Дамата бхрка граматиката с литературата. Граматиката е много полезен предмет, за да могеш да напишеш един текст правилно. Но литературата като предмет, на вхзрастта на учениците, е абсолютно излишна. Само губене на време. Тхй като аз и един мой приятел бяхме "математиците" на класа и на гимназията, тези часове по литература ни бяха направо отвратителни. През тях основно играехме на "генерал", като една кутия от бонбони беше облицована с кадифе (за да не се чуват заровете като се тхркалят). Генералхт е хубава игра, понеге не се иска непрекхснато да гледаш заровете. Така че ние гледахме много любознателно учителката, и само от време на време хвхрляхме по един поглед кхм заровете за да видим какво се е паднало (лошото беше, че аз трябваше да ги хвхрлям с лявата рхка, ама се свиква). Листхт беше отгоре на чина, и там записвахме резултата. Но учителката, като ни вигдаше, че записваме нещо, смяташе че записваме нейните многоучени разсхгдения и ни се радваше. Е, на класните не схм имал повече от 4, но успешно преминавах от клас в клас, и накрая на матурата имах 5. Практически без да схм прочел нито една книгка от гимназялния матерял , по-дебела от 10 страници (докато по математика четях учебници за университета). Четях много дебели книги от т.н. "художествена литература" от Майн Рид, Джек Лондон, за Авакум Захов, Братя Стругацки , исторически, но кой знае защо, те не влизаха в матеряла. А там имаше тхпотии (според тогавашните ми разбирания) като Димчо Дебелянов, Вазов, Пенчо Славейков и разни руски автори като Пушкин, Достоевски и не знам си какво. Около 20 години след завхршване на гимназията се вхрнах кхм Димчо Дебелянов и Чехов, и видях истинската им красота (и досега смятам, че Пенчо Славейков е амбицйозен луд). Но тя, тази красота, е недостхпна за учениците. Те нямат жизнен опит за да я разберат. Така че литературата трябва да стане избираем предмет, и толкова. |
Четенето е последната крачка преди писането, а от там до мисленето разстоянието е малко. Страхотна "мисъл"! Значи г-жа Педагожката го е ударила на писане преди мисленето... и си личи... |
| И не само то е скучно!И не само то е простовато и старомодно и шаблонно! Ограничените ни преподаватели националисти-комунисти тъпчеха и още тъпчат главите на подрастващите с мита за "великата" българска литература и поезия! Това вървеше донякъде преди сто години! Сега ако прахосаш много време да се занимаваш с българската литература ще си останаш ограничен и неспособен!( като форумните комуняги) С българска литература ученици не трябва да се занимават повече от тримесечие! Проблема е къде ще намериме преподаватели по компютъри, комуникации, чужди езици, икономика .....и да ..чужда литература! |
| Спомням си само един случай, когато учителката по литература щеше да ни хване на местопрестхплението (рхка пхлна схс зарове). Един пхт направих страхотна серия от фул, генерал, два чифта и т.н. Тогава приятелят ми (който гледаше само в играта, и изобщо беше забравил че е в час) се провикна с всичка сила: "Голямо овчарче си, бе, то бива, бива кхсмет, ама то твоето си е чист овчарлхк". Тогава учителката направо се стресна и притича да види какво става (бяхме, както винаги, на последния чин). Слава Богу, успяхме да скрием заровете. Тогава приятелят ми каза: "Другарко, извинете ме, но той е голям кхсметлия. Винаги му идват по-добри идеи в ЛИТЕРАТУРАТА, и затова просто му завиждам". Дамата се успокои малко, обаче другите от класа (те знаеха какво правим) се спукаха от смях. После я подигравахме цяла седмица. Сега приятелят ми е капитан далечно плаване, а аз схм тук Фулл Профессор. Така че липсата на литература не ни е навредила. |
| ФЛ, ама зависи каква чужда литература. Ако ще ми учат пак "Ад" на Данте Алигиери, по-добре да минат без чужда литература. Това беше единствената книга, която взех от библйотеката. И то понеге класният (преподавател по математика) ни се скара: "Абе, вие сте много умни момчета, но не разбирате, че в живота се налага да се вхршат някои много неприятни и ужасни неща. Дори се налага понякога да прочетете и някой книжка от програмата по литература. " |
| Види се, че разни олигоFLени са пропуснали доста от часовете по граматика... За литература да не говорим... |
| FL, понеже за пореден път ни се фалиш, че си прост, да те попитам направо - ти да не си брат-пънкар? Или просто си си тъп? |
*****
Редактирано от - bot на 29/11/2005 г/ 10:04:17 |
| >>><<< Спокойно бе, народе, FL е измислен персонаж от редакцията, за да достави удоволствие на всички. Сега и най-тъпият може да намери по-тъп от себе си и да възрадва сърцето си.....Наблюдавайте и ще се убедите!...   |
...алелее! Какви глупости!Абе, защо се пънете да образовате насила бре?Насила 'убост, не става  Без родителите и съответно учениците да са стигнали до извода за необходимоста и полезноста на образованието е абсолютно обречено всякакво усилие от старана на даскалите.Насила можеш да вземеш, но не да дадеш.Голяма идитщина ми се струват напътствията от вида, че едва ли не учителите требе да се праат на шоумени та белкем некой потомствен тъпак да им обърне внимание  Е' го и FL 'собствени' виждания по въпроса..Защо пък требе насила да чете там некаква си бугарска литеретура  |
| Да обобщя няколко мнения - литературата наистина е изкуство и като такова by default не може да бъде понятно за всички. Ето какво учениците трябва да научат учениците от литературата и какво реално получават: 1. Да пишат различни неща в различни стилове и жанрове (молба, CV, коментар във форум  ), а не единствено "тема" в художествено-научен стил с изкуствен патос.2. Да обясняват и защитават в писмен вид мнението си по различни теми, а не да преразказват каквото се сетят от критиката върху ограничен кръг произведения. Факт е, че масово студентите под "доклад, разработка, дипломна работа" разбират определен брой страници някак свързани с темата, а не защита на теза чрез обмисляне на всички аспекти на въпроса, или цялостно многоаспектно описание на явление. 3. Да изгради някак морал като очевидно "кумирите" Митко Палаузов или Бойчо Огнянов не помагат. Всъщност нямам идея как може да стане това. 4. Да изгради вяра в перспективата на страната, гражданско самосъзнание, вяра в смисъла на образованието (особено във връзка с точки 1-3) - това е модерния патриотизъм. N.B. Идеята, че образованието разрушава трудовите навици и води до празна интелектуалщина, е вярна - гледам себе си.  |
| Защото първото умение на труд, което усвоява човек последователно и целенасочено, е ученето. А дали в училище не придобиват умението да паразитират? [/red]МНОГО НАВРЕМЕННА СТАТИЯ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АВТОРКАТА! Редактирано от - bot на 29/11/2005 г/ 10:04:47 |
| Сега, без да се обиждате, ама защо когато става дума как да се оправи обучението по литература, и българска в частност, веднага наскачат точно тези, дето никак, ама никак не я харесват. То на някои им личи и по писането. Хубаво бе, живейте си така, лошо няма, но защо се занимавате с нещо, което ви е противопоказно? И сега да не изглежда, че само се заяждам, да вметна, че ако искаме обучението по който и да е предмет да е интересно на учениците, по-добре да затваряме училишата в четвърти клас и кой откъде е. Няма такова животно като интересно училище. Книги, видео, игрички -да, но даскалото си е жива мъка за децата, винаги е било и ще бъде и ако някой ми разправя, че му е било интересно в училище, просто не е на себе си. |
| "Под игото" е все още, за съжаление или не, най-добрият български роман - а един френски литератор казвал: "Кой е най-великият френски поет? Уви, Юго". В "Под игото" битовите сцени са докарани 100% ("Въздухът трепери!", "Ганковото кафене, манастира, театрото, училището), сантименталната интрига е по французки, героиката и зверствата - леко "надумани", по тая част Захари Стоянов ни е авторитетът, и то само за онова, което лично е видял. * Как да се накарат децата, ошашавени от телевизията, телефона, интернета и чата, да четат книги, е сериозен проблем. Рапът безспорно е худ. форма, в която децата възприемат ентусиазирано и запаметяват мерена реч, трябва да се използва активно. Стандартизираните тестове, в частта си за разбиране на текст, са друга добра възможност. Много е важно на децата да се дава да работят самостоятелно, без да знаят отговора предварително, и да имат възможност да се проявят пред връстниците си и да се конкурират. * Например щерка ми преди месец (в девети клас, на 13 г. и половина, тръгна по-рано на у-ще) имаше следното домашно по английски - напишете диалог (като драма - пряка реч и ремарки) на Фройд, Юнг, Лакан плюс един неизвестен за мене психиатър с момчето Холдън от "Спасителя в ръжта" - обсъждат проблемите му. Холдън трябва да говори с репликите си от романа, докторите - с термините от четивото, половин страничка, дадено на децата за теориите им. Децата са чели романа, със зор де. Стана интересно, поиска помощ от мене, пък съм забравил много работи, докато се ровех, тя сама си скалъпи нещо много прилично, помогнах й само да намери някои цитати на Холдън от книжката - макар че и те подчертават и си лепят листчета по страниците като нашите момичета във "Война и мир" и 'Железния светилник" едно време. * Малката страшно се назландисваше на "Том Сойер" и страшно дебелата "Чичо Томова колиба", не можа и да преполови "Парижката св. Богородица" (в съкратен вид), а виж "Хък Фин" погълна за един ден и знаеше отлично съдържанието (изпитваме я). * Големия на 18 пък му взех новия хубав превод на "Братя Карамазови", от едно семейство рускиня и американец - обеща, че ще я прочете. "Престъпление и наказание" в превода на старата викторианска англичанка не можа да довърши. |
| А пък децата да свикнат да четат, да обичат да четат, струва ми се тук училището има много малко влияние, всичко е средата. В семейства, които четат, имат библиотека, говорят за книги, и децата по правило обичат да четат. За обучението по класическа литература, това е съвсем друга работа. Впрочем сигурен съм, че каквато и да е, и най интересната книга на света да се разглежда в училище, ще стане пак тегоба. |
| Матриалчето е в стил "превтасал соцреализъм". Госпожата нахвърля някакви тезиси, дето вика, че били проблеми, ама тях ги създавали едни лоши хора, които избирали грешните книжки, а други злосторници пък пускали телевизия и интернет, та не вървяло таквозто де, обучението, нито трудовите навици, а четенето - въобще. • Текстът гъмжи от паразити, вкоренени в даскалския речник през миналия век. Не липсват цели бисери, от които на мен ми хареса този: "...отново следствие от новите източници на информация, е липсата на навици за четене и учене." Мдам, нема майтап, отново и отново - интернет, джесеметата и ipod-ите са виновни. • Тържественият финал ни фърля в тъча с любимата фатка на априлското поколение писачи - порой от риторични въпроси, на които авторката кой знае защо смята, че някой друг трябва да отговори, а не тя самата. Отворен финал, санким, ехей. • Без да подценявам госпожата, мисля, че от горното писание става ясно защо именно учителските заплати са толкова ниски. |
| Също като Zaq, силно ме впечатли тоя направо дантичен етапизъм: "Четенето е последната крачка преди писането, а от там до мисленето разстоянието е малко." След това каква друга и единствено възможна стъпка трябва да е едно традиционно българско пожелание, свързано с абсурдно преминаване през вратата на живота в обратна посока. Абсурдно, но - както успешно демонстрира геният със спасителната идея да бъдат опазени българските деца от увреждащото влияние на българската литература - оказва се, напълно възможно. |
| Това с литературата си е срам от много време! Когато под литература се разбира наизустяване на разни литературни критики писани по време на бабите на учениците - интересът е нулев. "Под игото" си е все то - ама не може да се очаква от децата сега да го тълкуват, както са го тълкували в средата на миналия век... Ама е по-лесно за даскалите да си извадят собствените си учебници (като както си ги ползват и са им свикнали от 20-30 години) наместо да дадат възможност на децата да мислят - или, не дай си Боже, самите даскали да са в състояние да измислят нещо... Спомням си един случай когато учителката ми по литература в гимназията се разплака, че имаме друго възприемане на литературен герой - Серафим. Според програмата трябваше да го разберем като жертващ се за ближния си човек, всеотдаен и... и трябваше да ни е много любим. Ние пък казахме, че дори авторът го е убил защото е явно, че поведението му е нереалистично... и отказахме да умрем за ближния си - изводът ни беше, че да си полезен на ближния, преди всичко трябва да си жив. Това за нея беше потресаващо. Тя беше току-що пенсионирана и каза, че толкова меркантилни ученици не е имала до момента. Беше 1977. |