Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| Миналата събота минавам покрай новоткритата книжарница на Хеликон, дето четях сума ти време колко велика, голяма, нещо невиждано, как ще бъде като на запад, голяма с кътове за четене и т.н. други суперлативи, щяла да бъде. Не мога да пропусна такова нещо си казвам и хоп вътре, веднага щом забелязвах подвижната табела на тротоара пред бившето кино Витоша, която указва, че книжарницата е вече опън. По едни стълби, доста на брой, бих казал се озовавам в подземния етаж. От дясно на входа има малко магазинче с бонбони, снаксове и други пакетирани в алуминиево фолио продукти и кафе, разбира се, с две три масички. Празно. Влизам в залата за книгите, отляво и очите ми, приготвени да се зареят в една безбрежна широта и висота, се сблъскавт в стените на отсрещното тясно, куполобразно пространство и стремглаво се сгромолясвам на пода... Бреййй ама толкова ли беше малко това кино. Подобно чуство изпитвах, когато влязохв старото даскало един път. Стори ми се ниско схлупенио и тясно. Изведнъж таваните и коридорите, които си запазил в спомените си като високи, просторни и широки някока, сега хмъъъъ... Аз си обяснявам това с факта, че съм бил дребосъче, ама така ли е...не съм сигурен.. влизам в залата за книги, верно много стелажи и хората си разглеждат спокойно, по стълбички в края на залето, там дето са историята и фантастиката се качваш на втория етаж. Аз не се качих, защото бях капнал и само голямата зала разгледах. Какво открих: Умберто Еко, Кандис Бушнел и едно непознато за мен име Александър Маккол Смит... Новата книга на Умберто Еко, мой любимец, стар- “Тайнственият замък на кралица Лоана”- на безумна цена...в меки корици. Хмъъм. Повъртях се пък я грабнах, с твърди е още по скъпа. После гледам съвременната проза , нищо ново интересно и от другия ми любимец Ник Хорнби , Сексът и градът да видим какво представлява, филма съм го гледал няколко пъти, къде ли не го въртяха, но не ми е писнал, честно. И накрая гледам много книги от този Алекзандър Маккол Смит, четох анотациите хмъъ... е така и така отивам на почивка за една седмица , я да грабна първата от него, та да запълня бройката от три книги, не за първи път купувам боклуци, а освен това цената нормална. ама ... Още същата вечер започанах Кандис Бушнел. На трийстата страница вече, ми изниква образът на нашия Джимо и .... Блаах Джимо и Сексът и града? Лента която се прожектира с думи, след като с очите е синмал всичко което е видял. Нищо лично, въпреки че почти през цялото време снима от първо лице и само показва разни предмети, случки, неща , описва с думи, без да взема старана и да казва, това добро ли е или лошо. Всеки да си прави изводите. Е, само времената са различни и местата , но нравите ...За малко да да пльосна това откритие в сряда под колонката, но много първосигнални се упражняват там... Откритието, че Джимо е един от първооткривателите на Сексът и градът, или един от предците на Сексът и градът, сметнах за постижение, но “Дамска детективска агенция №1” на Алекзандър Маккол Смит... си е баш откритието, но като го ударих на писане стана...никое време ...  Така че пак ще се върна на него по късно...Редактирано от - rubstone на 28/04/2006 г/ 20:50:06 |
Автентичната котка известно време ми беше настолна  , намирайки там отговор на тежненията ми към уличните помиярчета...А историите за диска поставям преди толкин. категорично. Сова, като ценител вероятно познаваш първия превод на бг - ерик/фауст или смъртта - голям формат с върди корици, илюстрациите - също велики. това не се поддава на филмиране, макар че...знам ли |
| Аз ви препоръчвам "Шлиферът на Леонардо" от Ивайло Диманов или "Глутница от единаци" на Христо Стоянов |
по повод Великден се сещам да попитам - дали поркай деца и внуци някой е чел нов български превод на "Алиса в страната на чудесата" и дали го има още там мартенския заек?  колко се чудехме като деца какъв, аджеба, е тоя мартенски заек  |
Тия дни дочетох една страхотна кримка "Аз убивам" от Джорджо Фалети. Много дебела и се чете с голям кеф и на един дъх. Това е кофти, защото много бързо се прочита и язък за дебелината.  Сюжетът е за сериен убиец, но интересното е, че действието се развива в Монте Карло и въобще всичко е в европейска среда. Естествено, без USA не може - фебереец, установил се завинаги в Монте Карло след смъртта на съпругата му, сещате се вече, самоубила се заради отдадеността му на работата и вечните му отсъствия, велик, но корумпиран американски генерал и неговото вярно куче полковник, естествено кадърен и почтен американски консул... Е, и разните му там Сюрте-та от Франция, Монако и пр.Горещо я препоръчвам на любителите на кримки  |
| На 25март се навършиха 116 г. от рождението на Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир. Всеки път когато чета разказите му ме изпълва чувството за топлота и уют. Действат ми като антидепресанти. Ако скоро не сте ги чели - препоръчвам ви ги. |
| "Историкът" от Елизабет Костова- прочетете я, за да се насладите на много добър стил, вампирски сюжет- Дракула по света и у нас. Има и диск с подходяща музика, та наслаждението ви ще бъде пълно. |
| Що е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на Великото презрение. Мигът, в които и вашето щастие ще се превърне в погнуса, а така също и вашият разум, и вашата добродетел. Мигът, когато ще запитате: „Що значи моята добродетел? Все още тя не ме е накарала да беснея. Как много ми додея моето добро и моето зло. Всичко това е нищета и кал и жалко самодоволство!"... Не вашият грях-вашата умереност крещи към небесата, вашата подлост в самия ви грях крещи към небесата! Къде е мълнията, която ще ви близне с огнения си език, къде е безумието, с което трябва да се пречистите? _____________________________________ Що значи моята добродетел? Все още тя не ме е накарала да беснея! |
| Впечатления от няколко автори, прочетени напоследък: - Ян Пиърс - "An Instance of the Fingerpost" определено си заслужава, макар и май да подражава на Еко. Ама все пак по-добре да се подражава на Еко, отколкото на Дан Браун. Поредицата от "арт детективи" също става за четене. "The Dream of Scipio" май ми дойде в повечко като уманитарност. - Артуро Перез-Реверте - също добри книги. Роман Полански е ползвал едната сюжетна линия на "Клубът Дюма" за филма "The Ninth Gate". - Робърт Харис - поразочарова ме. "Фатерланд" беше добра книга (чел съм я отдавна), ама следващите "Енигма", "Архангел" и "Помпей" малко плосковати ми се сториха. "Историкът" ми е следващата за градския транспорт, а за в къщи се връщам към зарязания по средата Момсен. После в списъка е пак малко фантастика, а за градския транспорт имам още 50тина от серията за Пери Мейсън на Гарднър. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Туй за добродетелта в литературна тема може да ми напомни само за Овидий и "Casta est, quam nemo rogavit"  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Един ден потисниците и потиснатите се срещат и единственото, което взима надмощие в този момент, е, че животът е бил твърде кратък и за едните и за другите. Една отделна реалност _____________________________________ Що значи моята добродетел? Все още тя не ме е накарала да беснея! |
