Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| — Мислиш ли, че ние с тебе сме равни? — попята той рязко. Въпросът му ме свари неподготвен. Ушите ми забръмчаха особено, сякаш той наистина бе изкрещял тези думи, което всъщност не беше направил; в гласа му обаче имаше някакъв метален звук, който резонираше в ушите ми. Забърках в лявото си ухо с кутрето на лявата си ръка. Ушите ме сърбяха през цялото време и аз си бях изработил ритмичен нервен навик да ги прочиствам с кутрето. Движението беше по-скоро разтърсване на цялата ми ръка. Дон Хуан го проследи с явно опиянение. — Е... равни ли сме? — попита той. — Равни сме, разбира се — казах аз. Естествено, бях благосклонен. Усещах истинска топлота към него, макар на моменти да не знаех как да се оправям с тоя човек; и все пак още пазех в подсъзнанието си, макар никога да не го бях изричал гласно, че аз като студент и човек от изтънчения западен свят, съм по-съвършен от един индианец. — Не — каза той спокойно, — не сме. — Равни сме, разбира се — възпротивих се аз. — Не — каза той меко. — Не сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си сводник. Останах с отворена уста. Не можех да повярвам, че дон Хуан наистина беше казал това. Изпуснах бележника си и онемял вперих очи в него, след което, разбира се, се вбесих. Той ме погледна спокойно и хладнокръвно. Избягнах втренчения му поглед. И тогава той заговори. Произнасяше думите ясно. Те се лееха гладко и смъртоносно. Каза. че своднича на някой друг. Че не водя битки за себе си, а за някакви непознати люде. Че не аз искам да изучавам растенията и лова, и каквото и да било. И че неговият свят на точни действия, чувства и решения е безкрайно по-смислен от изпълнената с груби грешки безсмислица, която аз наричах „свой живот”. _____________________________________ http://www.kaily.dir.bg - новини и коментари от форумите |
| Вчера препрочетох една книга, която купих преди няколко години по-скоро от учтивост, но се оказа, че е бисер. Това е първата самостоятелна книга на Ивайло Иванов, казва се "Наследници" и е сборник от 12 разказа (научна фантастика). . "Няма по-изящна и умна игра от играта на въображението. Тя носи наслада, извисява и те прави богоравен; нали всичко на белия свят е игра на въображението на Твореца. Ивайло знае правилата на тази игра." Агоп Мелконян "- Много просто - отговори си сам онзи - значи Свети Павел е имал и друго чедо! Което е смятал за неистинско! Нали преди да приеме Христа, той е бил езичник?! Библията не е запазила данни дали е бил женен като езичник, но за щастие, регистрите са запазили! Бил е! Но когато е приел християнството, явно жена му е отказала да го последва във вярата. Жена му, графе, Емилия Савела! Тя е взела името на мъжа си - Савел*! Когато е станал апостол, или той я е напуснал, или пък тя- него. По-вероятно - първото. Но това няма значение. След раздялата Емилия Савела е заживяла във Византион - това е старото име на Константинопол. И е била със сина си - Гай. Закон син - от брака й със Савел!." *Савел - езическото име на Свети Апостол Павел . Избрах откъс от разказа "Наследници" защото ми напомни за неотдавнашните вълнение около "Шифърът на Леонардо". Редактирано от - wwwe на 26/06/2006 г/ 19:18:10 |
Въпреки че ЕГЕНЕТО ми е солииидна сума  (за разлика от бюджетната ми), трябва да призная, че все още обичам приказки. Та тъкмо сега дочитам поредната книжка за Землемория - Другият вятър - на Урсула Ле Гуин (както веднъж вече казах - за мой срам - така и не разбрах как точно се пише името й)... А иначе - служебно, така да се каже, изчетох на един дъх "Самоубийството" на Томаш Брониш. Има за какво да се замислим, още повече, че страната ни е на едно от първите места в света по самоубийства на млади хора. Да не говорим, че през м. април т.г най-младия пациент, посегнал на живота си е на цели 11 години!!!! |
| От Урсула ле Гуин съм запомнил следното изречение: "Запалиш ли свещ, хвърляш сянка!" Страшно ми харесва, супер е! |
| Така на човек му остава някаква следа, смътен спомен от мнооого харесала му книга, та като стана въпрос за приказките, си спомням една такава - Шумът на върбите, от Кенет Греъм..... може би защото я нямах и я четох някъде чужда, на един дъх, и още си мечтая да си я препрочета. The Wind in the Willows Редактирано от - Геновева на 07/07/2006 г/ 19:56:58 |
| "Край река Пиедра седнах и заплаках" - мислех че Коелю е казал всичко, което е имал да каже, преди да я прочета. оказа се, че е неизчерпаем....и продължава да носи баланс и радост след досега с творбите му. Редактирано от - DARIL на 20/07/2006 г/ 10:04:33 |
| За тези които знаят английски- прочетох "Spy Handler" ot Виктор Черкашин- един от хората които е ръководел Hanssen и Ames..интересно е да се видят и от руска страна едни от най големите руски шпиони в историята на USA... |
| Преди това четох "The Falcon and the Snowman" удивителна истинска история. Има и филм със същото заглавие с Шон Пен. Разбира се следва и втората книга "The Flight of the Falcon" за бягството на Falcon-а от срого охраняван затвор. |
| “В края на работната седмица стандартно организираните хора си правят планове за уикенда.Тези, които считат себе си за много нестандартни и различни, не правят нищо...” – казва Мона Чобан, която не е съвсем права.Четат чиклит .Като мен. Книгата й-”Никакви мъже повече !До следващия ...”- е моята занимавка в момента.Ето ви малко : “ Днес попаднах на нещо интересно .Май трябва да чета повече книги, написани от мъже.Веднага го пуснах и на момичетата по мейла : Някакъв французин , те qнали ги разбират тези работи, доста добре го е казал?!... ....Умно трябва да се прави тая работа, момичета.А вие все си задавате въпроси, все се чудите как да я карате.Понякога ме убивате от смях.Боже, жени...Пълни сте с клишета, пословици и поговорки, схеми и рецепти. Кога трябва да си легнеш с един мъж, ако искаш да ти се обади на следващия ден , че и на по-следващия! – Ха-ха, пълен смях.Умирам като ги слушам по кафенетата девойките.Вместо да си лягат с нас, те непрекъснато обсъждат, анализират, кроят планове, събират рецепти.Хей, готварски книги ли ще пишем, или правим любов.Ама друго си е любовта .Като се запитат така една една друга, като че ли някой може да им каже.А майките им , за да опазят някаква си почтеност , дето и сами те я нямат, са им напълнили прекрасните главици с какви ли не щуротии......... ........” и не ми се пише повече, но е забавно и нататък ! |
| Да се оплача, нещо не ми върви на книги напоследък. Пуста мода е излязла - пише "историческа", "трилър", то данбраунщина излезе....Та прочетох няколко, дето хич не си ги и спомням - примерно някой си Жилбер Синуе - знам си аз, че хубавата френска литература приключва с Еманюел Арсан, ама на де...Иначе добре вървят тия с прикуелите и сикуелите. За любителите на фантастика и фентъзи - някой си Бетанкур написал прикуел (3 броя) на "Амбър" - чете се. Някой си Макбрайд Алън пък написал сикуел на Азимовите роботи (пак 3 броя - мода ли е това) - единия прочетох, бива. Иначе прокарвам за градския транспорт Ърл Стенли Гарднър - вече 40 романчета отхвърлих, имам още толкоз. За сериозно четиво привърших на инат Момсен и почнах някаква византийска история на някакъв руснак Александър Василиев. Абе бива, ама е далеч от Гибън. Те тоя човек е знаел да пише история, така че да ти е кеф да я четеш и да не питаш колко е достоверно. Та да питам тукашните форумни историци - кажете нещо такова да се чете с кеф като Гибън. Не е задължително да доказва, че българите са се появили на Балканите преди хората.  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Силмарилион няма нужда от препоръка. Чел съм всичко популярно от Толкин, някъде имам скатани доста писма и други подобни неща, които чакат ред. Питах за история, която се чете и като литература - а не е сух труд. Както са писали Гибън, Гизо, Чърчил - ами удоволствие ми доставя самото четене - нямам нищо общо с историята професионално и не я чета като изучаване. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Чак толкова качество не бих могъл да предложа, но ми беше интересно да прочета няколко страници от "История на българската емиграция в Северна Америка" от д-р Иван Гаджев. Най-интересно ми беше разказаното за "Емигрантката Жени Заимова - "принцесата на българската емигрантска поезия". Невероятна съдба. Ренато Гутузо, Корадо Алваро и Салваторе Куазимодо са били нейни приятели. Взема уроци навремето при Елена Николай в Италия. Гледам и снимката в тази дебела книга и се чудя: - колко пъти съм срещал, ама наистина, тази жена в центъра на София и не съм знаел нищо за нея. Тя се е върнала в България през 1990 година, починала е на 11 януари 2005 г. И падах, и ставах с изгубени сили, във свят на измами, без близка душа. И ето накрая със мен са се свили - нападали в есен - все сухи листа. Жени ЗАИМОВА |
| Излязла е "Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 - 1919 г. от Георги Марков, от академично издателство "Проф. Марин Дринов". Вероятно е само за специалисти, все още не съм се захванал с нея... |
| emidim, Д-р Иван Гаджев е допуснал неточност относно завръщането за постоянно в България на Женя Заимова. През 1990 година тя вероятно е пристигнала само за гостуване. През ранната пролет на 1993 година все още живееше в Санта Барбара, Калифорния, където имаше жилище. Познавам се лично с нея, гостувала съм й в това жилище. През ранната пролет на 1993 година аз бях временно в Тусон, Аризона и довършвах книгата си “Златна сватба”. Тогава разговаряхме двете с нея по телефона и тя ми съобщи, че е решила да се премести окончателно в София. Вече бе опаковала или може би дори и изпратила с контейнер багажа си. Всъщност тя тази идея я имаше в ума си отдавна, но именно през 1993 година замина. На 14 септември същата година аз също посетих България за кратък престой и тогава се видяхме отово с Женя. Тогава тя сподели, че е подарила своя скулпторен бюст на Литературния музей в София, изработен от мрамор от известния скулптор-българин Асен Пейков, който е дългогодишен емигрант в Италия отпреди 9 септември 1944 г. и автор на скулптората, символ на летището “Фиомичино” в Рим. Имам и снимка на този неин изящен бюст, правен когато е била млада. Не знам дали самата тя е написала поместеното в "История на българската емиграция в Северна Америка". Аз не веднъж настоявах пред нея да разкаже в книга живота си, който е изключителен и, ако го опише, ще стане най-поетичната й поема. Бихте ли ми дали сведение къде се продава в момента въпросната книга, за да поръчам на мои близки в София да я купят и да ми я изпратят. Аз имам някъде записани кординатите на Д-р Иван Гаджев, който ми се бе обадил мисля през лятото на 2004 година, за да поиска съгласието ми да публикува нещо мое в тази книга, дори не помня какво бе то, нито от коя моя книга го бе взел. Поиска и моя снимка и ме помоли да му я изпратя веднага, защото книгата му бе почти готова. Но аз тогава бях заета, та не изпълних това му искане. * T.A. --------------- * Словесен ескиз * На поетесата-изгнаница, българката красавица Женя ЗАИМОВА, чиято хубост именитият скулптор в Рим Асен Пейков обезсмърти в мрамморен портрет. - Тръпна тополчица на кръстопътя, листи копринени смутно полюшвала, пила на Янтра прохладния гъдел и рамене със ефирност завивала. - Знатна болярка с гердани и гривни, в Змейови крепости бавно все ваяни - с камъни чудни и фигури дивни, тайни под блясъка скрили незнайни. - Севастократица - горда кошута - с трън във ходилото рано белязана. Щедро дарена със песен нечута, с биле-омайниче, с думи неказани. - Божа избраница, кичена с мирта, с хубост нагиздена, с обич наказана. Сълзи засявала в шумата жълта, с бързи откоси внезапно накъсана. - Скитница вечна в пътеки извити, нощем със мълнии ярки застлани. Хапвала сладост от пчелните пити, духала пръстите злостно нажилени. - Бледа страдалчица с въглен в душата, в мрака на мислите - огънче светещо. Звън на подкова от удар нагрята, птиче простреляно, полет лелеещо. - 3 януари 1993 г. Феникс - Теодора Астро Редактирано от - Kasiopea на 29/07/2006 г/ 02:01:05 |