Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
| Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си. Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира. Вижте! Аз ви показвам последния човек. „Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?" - тъй пита последният човек и премигва. Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго. „Ние изнамерихме щастието" ~ казват последните хора и премигват. Те напуснаха местностите, дето трудно се живее, защото човек има нужда от топлина. Той все още обича съседа си и се търка о него: защото има нужда от топлина. Да заболеещ и да храниш недоверие, за тях е грехота: човек трябва да пристъпва предпазливо. Безумец е, който се препъва в камъни и хора! Малко отрова от дъжд на вятър: това носи приятни сънища. А накрая много отрова за приятна смърт. Те още се трудят, защото трудът е развлечение, но се пазят развлечението да не ги изтощи. Не ще има вече богат и беден. И едното, и другото е свързано с големи трудности. Кой има още желание да управлява? Кой да се подчинява? И едното, и другото е свързано с големи трудности. Никакъв пастир, а едно стадо! Всички желаят едно и също, всички са еднакви: който чувства другояче, отива доброволно в лудницата. „Някога цял свят беше луд" — казват най-изтънчените и премиг-ват. Те са умни и знаят всичко станало: тъй няма край техният присмех. Все още се карат, ала скоро се помиряват - иначе ще получат стомашно разстройство. Те си имат своето малко удоволствие за през деня и своето малко удоволствие за през нощта: но си тачат здравето. „Ние изнамерихме щастието" - казват последните люде и премигват. ... Тъй рече Заратуапра _____________________________________ Не съм достатъчно богат, за да наемам евтина работна ръка. |
| Случаят Джем. Незабравими спомени. Не съм чела друга книга в подобна обстановка, дай Боже всекиму, а и мен ако може, още един-два пъти. Десетина дни преди да замина за о-в Родос, за една европейска конференция (организирана от холандци, впрочем, те знаят накъде да се отправят да споделят научен опит...  ), племенницата ми донесе тази книга и рече - ето ти, лельо, да се образоваш, преди да тръгнеш. А аз се замотах нещо и прочетох само първите страници. И като си редих куфара, викам си, я да я взема, да има какво да чета. Макар че е доста голяма тухла. И като пристигнах на острова, и се настаних в хотела, я извадих и я започнах. Взимах я със себе си не на заседанията на конференцията, а като се разхождах в свободното време. И в един момент осъзнавам, че се намирам на същите тези места, описани там, не острова изобщо и историята му, а улиците, страноприемниците, всичко в крепостта, до най-малки подробности. Сядах на някоя каменна пейка, и я четях, и обръщах глава, и виждах ако не друго, то поне декора, действащите лица отсъстваха. Понеже в книгата не видях много повече описания, отколкото видях като турист, предположих, че Вера Мутафчиева, освен изследвания върху историята на султаните, просто е посетила острова като мен, и много внимателно е запечатала всички тези обекти, така, както са описани в подробните книжки-гидове на острова. Имам един незабравим спомен, пак с тази книга на коленете, на пристанището, малко преди пътеката на Родоския фар, като видях да се отправя бааавно към пристана един голям бял кораб. Всичко сякаш замръзнало в кадър, а в ушите ми - по местната УКВ станция, от уокменчето, звучи Мария Калас. Случва се и това, и благодаря на Господа, че ми го даде, да се усетя в центъра на уж случайното преплитане на история, действителност и литература.  |
| Навън ръми, неприятно хладно е, нещо не ми се бачка...барбекюто и навесът ще почакат. Та...отново взех от лавицата "Приключенията на храбрия войник Швейк"...с кайвенце + цигарка  'Ма после ми доскуча та си рекох: - що пък да не потропам малко у Мрежата...е разбира се, пак с кайвенце и цигарка... Муцки...симпатяги сте ми А времето си капе...тече ли тече, като кръв от вената... |
| Тетралогията за Землемория на Урсула Ле Гуин (така и не разбрах как точно се пише името й) + Приказки за Землемория и Другият вятър...В това кофти време(и в пряк и в преносен смисъл кофти) ми се чете нещо приказно и оптимистично... |
| "Мюнхен"-Джордж Джонас. Много добро четиво за всички...дори и за "Портокалени принцеси Без възраст - стари като нощта и млади като луната..." от съседната тема на Редник... |
| Агата Кристи, Убийство в Месопотамия Агата Кристи, Убийство в дома на свещеника Агата Кристи, Предизвестено убийство Агата Кристи, Двойно убийство Агата Кристи, Азбучните убийства Агата Кристи, Убийство на игрището за голф Агата Кристи, Убийството в Ориент Експрес Агата Кристи, Убийството на Роджър Акройд Агата Кристи, Да се убива е лесно Агата Кристи, Смърт в облаците Агата Кристи, Смъртта на лорд Еджуеър Агата Кристи, Смърт край Нил Агата Кристи, Смъртта на мисис Макгинти Агата Кристи, Смърт в Маркет бейсинг Агата Кристи, Накрая идва смъртта Агата Кристи, Трупът в библиотеката |
| Павел Матев Аз не мога да гледам. И страдам как минавате като по мост от горчивото чувство за правда в лицемерната мисъл за пост. Как забравяте мисли и думи, или как си мените гласа… И ме мъчи едно безумие: че не мога да ви спася. Натиснете тук _____________________________________ Б.ВЕЛЧЕВ: ...не си струва да опитваме да се справим с корупцията... |
| "Загаснали огнища" на Владимир Арденски. Мъчат ме стари спомени - изпратиха ми я приятели българо-мохамедани или българи мюсюлмани...Абе както и да ги наричаме - да не забравяме, че първо са БЪЛГАРИ... Че нещо напоследък политиците пак с тая карта играят... |
| Towel Day From Wikipedia, the free encyclopedia Towel Day is celebrated every May 25 as a tribute by fans of the late Douglas Adams. The commemoration was first held on Friday in May 2001, two weeks after his death on May 11, and since then has been extended to an annual event. On this day, fans carry a towel with them throughout the day. The towel is a reference to Adams's popular science fiction novel, The Hitchhiker's Guide to the Galaxy. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| "Пътеводител на галактическия стопаджия" наистина е великолепна книжка! И хубавото е, че е влязъл в един от учебниците по философия за 11 клас - наизд. Екстрем. Дано някое от хлапетата да прояви интерес и да прочете цялата книга, а не само откъсите, които са дадени като илюстрация към разглеждан проблем. |
| Попаднах на едно книжле с име "Джентълмените предпочитат блондинки". Забавен сборник сентенции които се въртят около отношенията между двата пола. Нещо от сорта - "Бигамия е да имаш един мъж в повече, моногамия е същото." или "Възрастните мъже са готови винаги да дадат добър съвет. Това ги утешава, че не могат да послужат за лош пример." |
| Когато бях малък, а това беше много отдавна, бяха ми подарили, през определени периоди, книгите "Приключенията на Лукчо", "Ние петимата", "Островът на съкровищата", "Малкият емигрант". Мъчно ми е, че не съм си запазил "Приключенията на Лукчо" и "Ние петимата", но все ще якарам някак... |
| Аз съм малък.Роден съм през 1998 г. и завърших първи клас.Прочетох "Вълшебният пояс" - сборник от народни приказки.Най -много ми хареса : СПРАВЕДЛИВИЯТ И НЕСПРАВЕДЛИВИЯТ Осетинска народна приказка Имало едно време един справедлив и един несправедлив човек.Веднъж решили да тръгнат заедно да обикалят света. Справедливият си бил взел за из път баница, а несправедливият-хляб от трици.Вървели колкото вървели и изгладнели-засвивало ги под лъжичката, притъмняло им пред очите от глад.Решили да си починат, да хапнат и да пийнат.Несправедливият рекъл на справедливия: -Хайде да изядем твоята баница, а хляба да оставим за сетне. Справедливият се съгласил.Изяли те баницата и продължили пътя си. Вървели що вървели и отново огладнели. - Я дай да изядем твоя хляб-рекъл справедливият, - не ме държат вече краката. - Кой ти е крив , че си гладен ?Защо не си запази яденето , нали имаше баница?-отвърнал несправедливият, измъкнал от торбата си хляб и почнал да яде, без да поглежда своя спътник. Справедливият бил толкова гладен, че едва стоял на краката си.Почнал да моли другаря си : - Умирам от глад, смили се над мене, отчупи ми поне едно парченце хляб, ще ти дам за него всичко, каквото поискаш. - Добре –казал несправедливият, -ще ти дам малко хляб, но ще ти извадя едното око.Иначе няма да получиш нищо. Какво му оставало на справедливия? Съгласил се.Несправедливият му извадил едното око, а след това му дал коматче хляб. Минало не минало още малко време, справедливият отново огладнял. - Та нали изядохме заедно моята баница?-рекъл той на несправедливия.-Защо ти се свиди комат хляб? - Дай да ти извадя и другото око-отговорил несправедливият, -тогава ще ти дам. Извадил му той и другото око.Справедливият ослепял напълно.Несправедливият изоставил слепеца и продължил сам пътя си.Справедливият стигнал криво-ляво до една могила и на склона й напипал някаква дупка.Вмъкнал се в нея, а то било подземно жилище. Слепецът напипал някакъв миндер, пъхнал се под него и заспал.През нощта изведнъж се събудил и чул как една мечка, един вълк и една лисица се хвалят един на друг. -Зад могилата в една хралупа има мед-казала мечката.-Ако сляп човек си намаже очите с този мед, веднага ще прогледне. -А аз имам ей там в ъгъла торба жълтици-похвалила се лисицата. -Аз пък се запознах с едно овчарско куче-рекъл вълкът-и то всеки път ми дава най-тлъстия овен. Рано сутринта мечката, лисицата и вълкът си отишли.Слепецът се измъкнал изпод миндера и тръгнал да търси меда.Намерил го той, намазал си очите и прогледнал:започнал да вижда седем пъти по-добре, отколкото преди. Прибрал торбата с жълтици и си отишъл.По пътя си справедливият срещнал един овчар, който плачел с горчиви сълзи. - Защо плачеш , овчарю , какво ти се е случило?- попитал го справедливият - Аз пазя стадото толкова добре, че птичка не може да прехвръкне над него-отговорил той.-Но ден не минава, без вълци да не отнесат по един-два овена. - Какво ще ми дадеш, ако те избавя от тази беда? - Половината стадо. - Убий тогава кучето си, защото то дава на вълците твоите овни. Овчарят послушал съвета и убил кучето.Оттогава овните му не изчезвали.Дал на справедливия половината си стадо. Тръгнал си справедливият към къщи с много пари и с овце.Срещнал по пътя си несправедливия.Учудил се несправедливият, когато го видял и попитал: -Откъде си се сдобил с такова богатство? Справедливият му разказал всичко, както си било. -Ами ако и аз отида, където си бил ти, ще получа ли нещо?-попитал несправедливият. -Кой знае!-рекъл справедливият и му показал пътя. Несправедливият намерил всичко.Пъхнал се под миндера и зачакал. Мечката, вълкът и лисицата се върнали вечерта и започнали да се вайкат за изгубеното си богатство.”Някой ни е подслушал-казали те.-Я да прегледаме, може да се е скрил някой тук.”Спуснали се да търсят, измъкнали несправедливия човек изпод миндера и го разкъсали. |