Коя книга прочетохте наскоро?
Отиди на страница:
Miziika 04 Апр 2016 15:10 . тя нашата църква от всичко се плаши -- от католици, протестанти, мормони сега и от богомили. това не говори ли с и ти се грижи за нея с радостамо за нейната слабост ? прилича на една огромна бизнес машина, която предлага услуги срещу заплащане, ако искаш да си купиш това-онова, заповядай и виж ценоразписа. и какво получаваш -- мърморене под носа, протяжно неразбираемо пеене, кандила, димки и тамяни, паравани да се крият ония страховити брадясали дедита с корони и царствени наметала. да е цирк, да се посмееш, ма то не е о, не, не - получаваш точно това, което искаш  и още - църквата е за вярващите, те са църквата, първо имаш вяра, после имаш църква и то защото вярата е като любовта - има нужда от ритуали, а църквата ти дава пространство и декор за да ги осъществиш не е църквата, която дава вяра, тя няма функция да те привлича и да се грижи за теб, ако ти нямаш необходимост от нея, а ако имаш , въпросът защо съществува църквата, не съществува , тя е там и ти дава всичко и ти се грижиш за нея с радост а и само да кажа - идеята ,че църквата е кой знае каква бизнес машина ми се вижда мит я да се замислим, колко пъти годишно посещаваме храмовете и какви точно пари даваме? |
| Lillian 04 Апр 2016 20:15 ми хубаво, свят широк, религии и църкви много, и в крайна сметка всеки намира каквото търси |
Може ли някой да ме инструктира как се конвертират книги от Читанка за да се вкарат в Киндъл пейпър уайт. http://ebook.online-convert.com/convert-to-azw3 |
Дорис 04 Апр 2016 19:42 Трогателни, но много смешни са пазарлъците между редакторите и изброяването на почерпушките. Все пак Илф и Петров - винаги крият трогването зад усмивки!  Много точно. така е, трогване зад усмивки ... но не считате ли, че последното изречение, на което обърнахте внимание, си е направо "удар под дых"! Големите майстори имат право на това, нали ? Спомням си и финала на повестта "Старик" на Юрий Трифонов: ...А через год после смерти старика появился Игорь Вячеславович, аспирант университета. Он писал диссертацию о Мигулине. Когда Павел Евграфович был жив, аспирант с ним переписывался, даже звонил из Ростова, а теперь мечтал получить воспоминания и все документы, собранные стариком. ...Игорь Вячеславович, костлявый юноша в тесном провинциальном пиджачке, в очках, залепленных дождем, думал вот что: "Истина в том, что добрейший Павел Евграфович в двадцать первом на вопрос следователя, допускает ли он возможность участия Мигулина в контрреволюционном восстании, ответил искренне: "Допускаю", но, конечно, забыл об этом, ничего удивительного, тогда так думали все или почти все, бывают времена, когда истина и вера сплавляются нерасторжимо, слитком, трудно разобраться, где что, но мы разберемся". Вслух он сказал: - Кажется, я опоздал на поезд... Дождь лил стеной. Пахло озоном. Две девочки, накрывшись прозрачной клеенкой, бежали по асфальту босиком..." ПП Бих прочел още един път и неговите "Нетерпение" и "Долгое прощание" ( Извинете ме за многото букви ) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
но не считате ли, че последното изречение, на което обърнахте внимание, си е направо "удар под дых"! Големите майстори имат право на това, нали ? Считам. Затова го цитирах. На мен винаги ми спира дъхът. Особено като се замисля колко ли от тия момчета са оживели през ВОВ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Спомням си и финала на повестта "Старик" на Юрой Трифонов: Съжалявам, не познавам Юрий Трифонов с изключение на "Студенты", но нищо не помня. Дори "Дом на Набережной" не четох. Бягам от такива четива. |
| Гео, да не се обидихте? Просто не обичам шестидесятниците. Аксьонов също. Може би защото съм го виждала в София. Високомерен и снизходителен. Четох с възторг "Звёздный билет" и филма "Мой младший брат" гледах, но спомен - никакъв. Бяло поле. /Катаев, Паустовски, части от Олеша помня наизуст./ Към края опитах "Остров Крим" и захвърлих. Не са ми криви шестидесятниците, и на тях не им е било лесно от ключ Сол да минат към ключ Фа, като избягват да наблягат на чужди аранжименти... Но те са епоха. Светла им памет. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Дорис 04 Апр 2016 23:05 Гео, да не се обидихте? Дорис, за мен това е абсолютно невъзможно и недопустимо - особено когато се касае за художествена литература, за поезия или проза. Аз съм абсолютен лаик, както в литературата така и в правописа, така и в изказа (така ли се казва ? ) Просто главата ми е тези дни размътена с препирните за миналите компютърни истории, вероятно в резултат на темата на Калки - за електрониката. Там ми е най-голямата мъка - какъв шанс беше пропилян. А тия - шестидесятниците - на мен са ми безразлични. Юрий Трифонов за кратко ме заинтересува с постановката на Любимов "Дом на набережной" в Таганка, хареса ми, но чак пък толкова...Нищо особено, даже не си спомням за какво ставаше въпрос  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Гео |
необходимо да държим разума си отворен за трансцендентното и също, че е възможно то да се свързва с части от ума ни, за които дори не подозираме какъв е механизмът за това, съществува ли той , кои са избраните , как приемат информация е неясно възможно е да е чрез Достоевски с това напълно съм съгласна. аз като един рационален и съзерцателен човек, който не се поддава лесно на емоции, мога да кажа, че моят бог е световният разум, сферата на колективния интелект от която се зареждаме с интелектуално гориво. нашият мозък работи с биоенергия, но ние трябва да го заредим с информация за да проработи. как точно протича процесът на мисленето обаче е все още загадка. думите може би имат най-голямо значение за отключване на мисловните механизми, но също така музиката, хармонията на звуците помага. както и сетивата, дактилното докосването до някоя антична статуя например, както и контактът с останалите пластични изкуства. понякога дори една силна подправка или аромат на цвете отключва потока на мисли. мисленето е най-голямото удоволствие за мен |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Просто главата ми е тези дни размътена с препирните за миналите компютърни истории, вероятно в резултат на темата на Калки - за електрониката. Там ми е най-голямата мъка - какъв шанс беше пропилян. И на мен ми е мъчно, без да разбирам нищо. Някога изпитвах детска, но гордост. И много се радвах, когато в някакъв завод ми подариха парче перфорирана лента. |
хармонията на звуците помага. както и сетивата, дактилното докосването до някоя антична статуя [/quote]Предпочитам да докосвам в анапест.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| дактилно и тактилно грешката е вярна. подсъзнателното си прави шегички със съзнателното. случва ми се понякога |
Само Бог ще ни спаси, ако е такава волята Му. Туй го разбрах наскоро, след голям опит, след много информация. Разумът /човешкият/ не ми го хвали. това вече е мистика, а аз още не съм готова за тази крачка. не мога да приема, че най-ценното нещо, което имам, разумът ми, е мой враг и че е слуга на дявола. не разбирам какъв е този ирационален Бог, който трябва да приемем на доверие, и който ще ме спасява от мен самата. но сигурно това си е мой проблем. както споделих, Вселенският Разум ми е приятел и с него съжителстваме успешно. не ми пречи някой, който иска да се остави на волята на Господ, стига да не ми вменява вина, че аз не го приемам. има една разделителна полоса между нас, подобно на дебела стъклена стена, виждаме се през нея, но не се разбира какво говорим. и думите стават излишни |
Само Бог ще ни спаси, ако е такава волята Му Явно, човекът е измислил Бог, за да има кой да го спасява. |
Явно, човекът е измислил Бог, за да има кой да го спасява. всъщност спор дали Бог съществува или не няма, невъзможен е някои хора имат Бог, други - не и имащите не са непременно вярващи, напротив невярващите и съмняващите се имат по-страстна реакция към Бога, те имат въпроси и искат доказтелства, съмняват се и се питат, търсят път и се връщат, точно те се отнасят към Него, така все едно Той съществува а и често се случва, ние съмнаващите се, да се молим на Бога , в когото не вярваме а преди време, един човек, дълбоко вярващ в съществуването на Сатаната написа, че според него хората виждат обективно различни неща, че всеки има свой отделен свят определен му от Него и как тогава да имаме един и същи Бог |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
специално Станата и слугите му по определение вярват в Бог, вярват и треперят хмм, аз пък мисля, че лошите хора са арогантни и самодоволни, тъкмо защото знаят, че няма Бог който да ги накаже. това е най-голямата несправедливост на този свят. единствено се притесняват, че ще ги накажат тези (ако ги хванат, защото там е едно дебнене едни други), които са също толкова лоши по природа като тях. истински добрият човек е страдалец и самотник в този живот. него го газят и мачкат, а той не желае да се защити, защото това му вгорчава душата, губи му времето и му пълни главата с глупости. а приказките за бога и сатаната са само това, приказки, фолклор, митове и легенди. много вълнуващи, и като четиво и като изкуство, но са продукт единствено на скучаещите човеци за да си разнообразят ежедневието |